Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК, във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „Севгин-84-С. С.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. [област] срещу Решение № 110 от 13.05.2024 г. на Директора на ТД НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на ПОМ, изх. №0240009-023-0001367/30.04.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис [област]. Твърди се, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.195 от ДОПК, при наличието на които да се допусне налагане на предварителни обезпечителни мерки. Това е така, тъй като по силата на чл. 121, ал.3 от ДОПК, Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Посочва се, че в случая, публичния изпълнител, а от там и директора на ТД на НАП – Пловдив не са спазили тези критерии, предвидени като условие от закона, при наличието на които може да се пристъпи към предварително обезпечение на държавни вземания. В жалбата се изразява становище, че с налагането на множество обезпечителни мерки: възбрана върху недвижими имоти, запор на банкови сметки на стойност многократно надвишаващи предполагаемата от органите на НАП сума, се стига до сериозно ограничаване на правата на жалбоподателя като ревизирано лице и възпрепятстване на дейността му, което пък неминуемо ще доведе до спирането ѝ. Със Заповед за възлагане на ревизия от 01.11.2023г. и до настоящия момент органът на приходите е приел че са налице „не установени, а предполагаеми вземания“, поради което и на това основание наложените обезпечителни мерки се явяват освен несъразмерни и такива, постановени по неустановени вземания (както по основание, така и по размер), нещо което е недопустимо. В подкрепа на този довод се цитира нормата на чл.195, ал.2 ДОПК, съгласно която „Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.“

Като следващо основание за незаконосъобразност на оспореното решение се посочва, че не е спазен и реда и начина на налагането на предварителните обезпечителни мерки, като е нарушена нормата на чл.195, ал.6 от ДОПК, относно стойността на активите и тяхната последователност. Искането е да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответникът – директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспореното Решение № 110 от 13.05.2024 г. директорът на ТД НАП – Пловдив, в производство по реда на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, е отхвърлил жалбата на ЕТ „Севгин-84- С. С.“, [населено място] срещу Постановление за налагане на ПОМ, изх. №0240009-023-0001367/30.04.2024г. В решението е посочено, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-16000923006422-020-001/ 01.11.2023 г. е разпоредено да бъде извършена ревизия на ЕТ „Севгин - 84 - С. С.“. В хода на ревизията е направено мотивирано искане №Р-16000923006422-039-001/24.04.2024г. от В. Г. К., на длъжност *** в ТД на НАП Пловдив, да бъде издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.2 от ДОПК, което е направено.

В мотивите на обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив е прието, че с налагането на предварителна обезпечителни мярка се гарантира, че задължението в очаквания размер, ще може да бъде събрано от имуществото, предмет на обезпечението. В случая се касае за предполагаемо, а не за установено вземане, поради което ДОПК определя предпоставки за налагане на мярката - това става с мотивирано искане на ревизиращия орган отправено до публичния изпълнител, само когато може да се направи заключение, че неналагането на тези мерки би довело до извършване на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще се затрудни или ще стане невъзможно. Основанията за отправеното от органа по приходите искане за предварително обезпечаване на задължения е, че очакваните задължения за довнасяне са в размер на *** лв., в това число главница *** лв. и лихва *** лв., към дата 23.04.2024 г. В оспорения административен акт на директора на ТД на НАП – Пловдив е отговорено на възражението на ЕТ, че с ПНПОМ са наложени обезпечителни мерки върху банкови сметки и собствен недвижим имот, които многократно надвишават размера на предполагаемите задължения, като е посочено, че обезпечителните мерки са наложени до размера на задълженията.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК седемдневния срок, който е започнал да тече от 09.05.2024 г. (денят, следващ датата на подаване на жалбата).

Съобразно разпоредбите на чл. 197, ал. 1 – 3 от ДОПК, в настоящото производство съдът извършва преценка и на законосъобразността на наложените предварителни обезпечителни мерки.

Обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. №0240009-023-0001367/30.04.2024г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис [област] е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити, като възражението за липса на форма съдът приема за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ДОПК постановлението се издава в писмена форма и съдържа посочените в т., т. 1 – 9 реквизити. В случая тези изисквания са спазени, като противно на твърдението в жалбата се съдържа означение с имена и длъжност на органа, който го е издал. Постановлението представлява електронен документ, съгласно чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, при спазване на изискванията за форма съгласно чл.3, ал.2, във вр. с чл.2 от с. з. Подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 3, § 12 от Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета го прави валиден административен акт.

Видно от данните по делото е налице мотивирано искане от орган по приходите във връзка с ревизия спрямо на ЕТ „Севгин-84- С. С.“, [населено място], възложена със ЗВР № Р-16000923006422-020-001/ 01.11.2023 г.

В рамките на производството по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице е предоставена на преценката на съответния орган по приходите, от който изхожда предложението – чл. 121, ал. 1, изр. 1-во от ДОПК, като по този начин липсата на достатъчно мотиви, не е съществено процесуално нарушение, тъй като чрез отправяне на искането съответният орган упражнява правомощие при оперативна самостоятелност и преценката за нуждата от това е извън предметните предели на съдебната проверка. В случая съдът следва да констатира само наличието на това правомощие при органа, съгласно чл. 169 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, което е налице.

Не са допуснати и нарушения на принципа за съразмерност, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 от АПК.

Съгласно чл.121, ал.3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, тъй като с мерките се защитават в най-пълна степен интересите на фиска.

При налагането на обезпеченията не са допуснати и нарушения на чл. 195 от ДОПК. Обезпечението е наложено след направено искане от орган по приходите съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, за което съгласно ал. 4 длъжникът не се уведомява. Спазени са изискванията на чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК за определяне на стойността на недвижимия имот.

Наред с изложеното е необходимо да се посочи, че налагането на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизията в хипотезата на чл.121, ал.1 от ДОПК, е свързано с преценка за наличие на предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК към този момент, като тази преценка е обусловена от съществуващите данни за очаквания размер на публичното задължение. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.142, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, съгласно която законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. В настоящия случай публичният изпълнител, предвид данните заявени от ревизиращия орган в мотивираното искане по чл.121, ал.1 от ДОПК, е извършил преценка за наличието на предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК, с оглед съществуващите данни към този момент за очаквания размер на публичното задължение. А това дали при приключване на ревизионното производство и издаване на ревизионния акт ще бъдат установени задължения на лицето и какъв ще бъде техния размер, е обстоятелство, което не влияе на законосъобразността на обезпечителната мярка по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, която се преценява към момента на издаване на постановлението, с което е наложена. Евентуалното установяване на задължения в очаквания размер, е обстоятелство, което обуславя наличието на обезпечителна нужда от продължаване на действието на съществуващите обезпечителни мерки в хипотезата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 5 от ДОПК, но не касае законосъобразността на наложената обезпечителна мярка по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, която се преценява към момента на издаване на административния акт. Следва да се отбележи, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК са привременни и с определен срок на действие (чл. 121, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ДОПК). При това положение, ако в хода на ревизионното производство не бъдат установени публични задължения, тяхното действие не се продължава по смисъла на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, като в случай, че с издадения ревизионен акт, бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичния изпълнител пристъпва към продължаване на тяхното действие, съгласно чл. 121, ал. 6 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи вече конкретно установените по основание и размер публични задължения.

В настоящия случай, не са налице и основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. От една страна, длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От друга страна, публичният изпълнител е спазил условията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за налагане на предварителните обезпечителни мерки – до него е направено мотивирано искане от органа по приходите; наложеният запор е с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото са налице данни за задължения в предполагаем общ размер на *** лв.

От изложеното следва, че оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. №0240009-023-0001367/30.04.2024г. на публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис [област], са издадени от компетентни органи, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, като са спазени изискванията на материалния закон и на административнопроизводствените правила, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, при своевременно направено искане от пълномощник на ответника, се дължи юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП – Пловдив в размер на 100 лв. Тъй като производството по чл.197, ал. 2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, специалната разпоредба на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 197, ал. 2, във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на ЕТ „Севгин-84-С. С.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. [област] срещу Решение № 110 от 13.05.2024 г. на Директора на ТД НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на ПОМ, изх. №0240009-023-0001367/30.04.2024г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис [област].

Осъжда ЕТ „Севгин-84-С. С.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. [област], да заплати на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване – чл.197, ал.4 от ДОПК.

Препис от решението да се изпрати на страните.