РЕШЕНИЕ
№
711/13.11.2018г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова.....…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 1040 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.166 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 от
Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
град Х...., представлявано от Т.М. – управител, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 35/14.07.2017 година, издаден от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с който на дружеството е
установено по основание и размер следното задължение, като дължима такса за
водовземане по разрешително № 31510304/19.08.2011 г., издадено от Директора на
БД ИБР, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., както следва: за периода
01.01.2012г. – 31.12.2016г. главница 58 174,58 лева, ведно с дължимата
лихва за периода на забава общо в размер на 13 590,99 лева.
В жалбата се твърди,
че така издаденият АУПДВ бил изцяло материално и процесуално незаконосъобразен,
пряко противоречал на целта на закона и бил следствие на превратно упражняване
на власт. От една страна, при издаване на обжалвания АУПДВ административният
орган допуснал груби и съществени нарушения на административнопроцесуалните и
процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ, които нарушения
представлявали самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на
административния акт, като най-лекото от тях било, че административният орган
не изяснил, в съответните изискуеми от закона степен и обем, фактическата
обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения административен акт.
Съответно тези нарушения довели и до формирането на незаконосъобразния извод в
обжалвания административен акт, че дружеството, негов адресат, има посочените
като установени в същия акт задължения. Навеждат се и доводи, че при издаване
на обжалвания административен акт било налице неправилно тълкуване и прилагане
на материалния закон. Сочи се, че дружеството не можело да бъде длъжник и
съответно не дължало посочените като установени с оспорения административен акт
парични задължения изцяло. Противно на посоченото в оспорения АУПДВ се твърди,
че липсвало законово регламентирано материалноправно основание за възникване в
тежест на дружеството на „установените“ с него задължения. Излагат се и
съображения за издаването на акта в противоречие с целта на закона и превратно
упражняване на власт. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендира се
присъждане на направените разноски.
Ответникът - Директор
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, в представено по
делото чрез процесуален представител писмено становище сочи, че жалбата е
неоснователна.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи
водовземни съоръжения № 31510304 от 19.08.2011 г. от Директор на Басейнова
Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, по
силата на което има правото за водовземане от подземни води, чрез съществуващи
водовземни съоръжения 3 броя тръбни кладенеца-ТК1, ТК2 и ТК 3, с цел на
водовземането- питейно-битови цели, с разпределение на разрешения годишен воден
обем по цели за ползване на подземните води – за питейно-битови цели до
1 415 966,4 куб.м./годишно, с обект на водоснабдяване: питейно-битово
водоснабдяване на гр. Хасково, Община Хасково, Област Хасково, при параметри на
разрешеното водовземане, задължение за заплащане на такса за водовземане,
подробно изложени в посоченото разрешително. Посочен е и срок на действие на
разрешителното: Начален срок: 19.08.2011г., Краен срок: 19.08.2021г.
При извършена проверка
по документи на 31.05.2017 г., констатациите от която са изложени в Констативен
протокол № 156 от 31.05.2017 г., е констатирано, че не е заплатена дължимата
такса за водовземане за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 7 073,22
лв.; за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013т. в размер на 14 474,84
лв.; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 8 619,28
лв.; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 12 736,24 лв.
и за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. в размер на 15 271,00 лв.
По делото са
представени декларации по чл.194б от ЗВ от управителя на
дружеството-жалбоподател за извършеното водовземане през процесните периоди.
С писмо изх. №
ПО-02-171/01.06.2017 г. на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, Констативен
протокол № 156/31.05.2017 г. е връчен на
„ВиК“ ЕООД, гр.Хасково. Дружеството е поканено да заплати доброволно сума, за
периода 01.01.2012 г.-31.12.2016 г., в
размер на 58 174,58 лв., към която да се начисли и дължимата лихва за
периода на забава. Писмото е получено на 05.06.2017г., видно от приложеното
известие за доставяне.
От „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Х. е депозирано Възражение вх. № ПО-02-171; 172; 174;
175; 176 от 12.06.2017 г. в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“,
против писмени покани № ПО-02-171/01.06.2017 г.; № ПО-02-172/01.06.2017 г.; №
ПО-02-174/02.06.2017 г.; № ПО-02-175/02.06.2017 г. и № ПО-02-176/02.06.2017 г.,
до Министъра на околната среда и водите. С Решение № 93/17.07.2017 г. на
Министър на околната среда и водите жалбата е оставена без разглеждане и е
прекратено производството по обжалване на Покани за доброволно изпълнение изх.
№ПО-02-171/01.06.2017г., изх. №ПО-02-172/01.06.2017г., изх.
№ПО-02-174/02.06.2017г., изх. №ПО-02-175/02.06.2017г. и изх.
№ПО-02-176/02.06.2017г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски
район“.
С обжалваният
административен акт са определени следните публични задължения: за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. главница в размер на 7 073,22 лв. и лихва
от 01.04.2013 г. до 14.07.2017 г. в размер на 3 083,18 лв.; за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013т. главница в размер на 14 474,84 лв. и лихва
от 01.04.2014 г. до 14.07.2017 г. – 4 838,63 лв.; за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. главница в размер на 8 619,28 лв. и лихва за периода
от 01.04.2015 г. до 14.07.2017 г. – 2 005,37 лв.; за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. главница в размер на 12 736,24 лв. и лихва от
01.04.2016 г. до 14.07.2017 г. в размер на 1 666,11 лв. и за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. главница в размер на 15 271,00 лв. и лихва
от 01.04.2016 г. до 14.07.2017 г. в размер на 1 997,70 лв. Актът е
мотивиран с текстовете на чл.195б, ал.1 и ал.2
от ЗВ, вр. с чл.194, ал.1, т.1, б.“б“, във вр. с чл.194, ал.2 от ЗВ, във
вр. с чл.166 от ДОПК, чл.1, т.1, б.“б“, чл.3, ал.1, чл.6,ал.1, чл.8, ал.1 и чл.10,
ал.2, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС №177 от 24.06.2011г., обн. ДВ, бр.50 от 01.07.2011г.,
изм. ДВ, бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г. (отм. с ПМС
№383/29.12.2016г.).
Акт за установяване на
публично държавно вземане №35/14.07.2017г. е изпратен на „ВиК“ ЕООД гр. Хасково
с писмо изх. №ПО-02-171/14.07.2017г. и е получен на 19.07.2017г., видно от
приложеното известие за доставяне.
Жалбата е подадена на
31.07.2017г., чрез Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“
гр. Пловдив.
По делото беше
назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза,
заключението по която е прието без възражения от страните. Видно от
представеното от вещите лица заключение, експертизата не е установила
разминавания или грешки при определяне на водните количества при съставяне на
АУПДВ №35. Също така експертизата не е установила разминавания или грешки при
определяне на таксите при съставяне на АУПДВ № 35 от 14.07.2017г. В
заключението е посочено, че дължимите такси са изчислени съгласно Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с
ПМС №177 от 24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., в сила от 01.01.2012г.
В заключението е посочено, че общият размер на задължението на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД Хасково за такси на годишна база за разрешеното право да
водовзема от подземни води, съгласно разрешително №31510304/19.08.2011г. за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. е 58 174.58 лв. Общият размер на
платените суми за такси водовземане от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
Хасково по разрешително №31510304/19.08.2011г. през 2016г. е 42 903.00 лв.,
видно от хронологичен опис при проверка в счетоводството на жалбоподателя. Неплатеният остатък към
14.07.2017г. е в размер на 15 271.58 лв. Експертизата е предложила
варианти на дължимата законна лихва върху задълженията на „ВиК“ ЕООД, като е
посочила начална и крайна дата.
В съдебно заседание
вещите лица правят допълнително пояснения във връзка с представеното
заключение.
От така приетото за
установено съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок, което налага изводът, че оспорването е в рамките на изискуемия 14-дневен
срок. Жалбата е от легитимирана страна - адресат на акта, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
В пределите на правомощията
си по чл. 168 от АПК и с оглед разпределението на доказателствената тежест
съобразно правилата по чл. 170 от АПК, Съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Оспореният АУПДВ № 35/14.07.2017 г. е издаден от компетентен орган, поради
което е валиден. Предмет на производството е неплатено държавно вземане с
публичен характер, касаещо такса за водовземане от подземни води по чл. 194,
ал. 1, т.1, б. "б" от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ,
издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район". В тази връзка съдът съобразява нормата
на чл. 195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и
процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
директорите на басейнови дирекции. АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя,
в същия са изложени фактически и правни основания за неговото издаване.
Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина по който то е
изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който
е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Спазени са
регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния
закон. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по
съставяне на акта, за което е получил уведомление. С него му е дадена
възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или
удостоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения
за представени такива. Според чл. 195б ал.2 от Закона за водите, актът се
съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи
от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая актът е издаден
въз основа на съставен констативен протокол № Пз-156/31.05.2017 г. за извършен контрол за изпълнение на
задължението по чл. 194 от Закона за водите и след изпратена покана за
доброволно изпълнение на задълженията. В
съдебно заседание констативният протокол е оспорен от жалбоподателя в частта на
дата на издаване и подписи на лицата извършили и присъствали при проверката,
като е открито производство по оспорване на осн. Чл.192 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. В тази връзка е изискан и представен от ответника извадка от регистъра за
контролната дейност. В писмо изх.№ от 04.05.2018г. ответникът сочи, че
констатациите от извършената в оспорения констативен протокол от 31.05.2017г.
проверка са направени на база налични документи в системата на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“.
Съгласно чл. 194б, ал.1 от
ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на
басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно
ал.2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6,
въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки
към административния орган по години и разрешителни. Посочените количества в
тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ,
което е видно от приложените по делото годишни справки декларации, „ВиК“ ЕООД-
Хасково е подало следните декларации по чл.194б от ЗВ за иззето количество вода
за съответните периоди:
За 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. – 353 661
куб.м. х 0,02 лв. = 7 073,22лв.
за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013г. – 723 742 куб.м. х 0,02лв.=14 474,84
лв.
за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.- 730 964 куб.м./ което е при техническа
грешка при изписване на цифрата 7 вместо 4, както е отбелязано и в заключението
на приетата по делото съдебна експертиза/ х 0,02лв.= 8 619,28 лв.
за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – 636 812 куб.м.х 0,02 лв.= 12 736,24
лв.
за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – 763 550 куб.м. х 0,02лв. =15 271,00
лв.
Видно от изложеното по-горе съдът намира
за недоказано оспоравеното на жалбоподателя, направено в производство по чл.192
от ГПК вр. с чл.144 от АПК относно истинността на констативен протокол № СЛ
457/26.07.2017 г. за посочените количества вода. Както бе посочено по-горе
именно титуляра на разрешителното за водоползване следва да измерва и води
отчет за ползваното количество вода и да информира съответната басейнова
дирекция. В случай, че жалбоподателя разполага с информация за различно
количество ползвана вода от установената от контролните органи, то следваше да
представи същата по делото. Факта на декларираното от страна на „ВиК“ ЕООД-
Хасково обвърза административния орган с определяне размера на таксата за
водовземане. По делото остава недоказан благоприятен за жалбоподателя факт,
като се има предвид ,че негова е доказателствената тежест за това, при което съдът
следва да приеме, че посоченото от административния орган количество вода е
правилно установено. Не беше установено и антидатирането на горепосочения
констативен протокол, доколкото същия е съставен при съвместната работа на
служителите на БД ИБР в информационната среда на службата. Този констативен
протокол е съществувал към момента на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение изх.№ ПО-02-171 от 14.07.2017 г., тъй като е описан в оспорения АУПДВ, приложен към нея и
следователно е съществувал преди неговото издаване.
Оспореният акт е
издаден в съответствие с материалния закон. В тази връзка, съдът съобразява
следното: Съгласно чл. 194, ал.1, т.1, б."б" от Закона за водите, за
правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни
води. Таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за
водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а - чл. 194, ал.2 ЗВ.
Съгласно чл. 194а, ал.1 от ЗВ, отнетият при водовземане обем вода се измерва
посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. В
конкретния случай, според издаденото на жалбоподателя разрешителни № 31510304/19.08.2011 г. с краен срок
на действие- 19.08.2021г., по силата на
което има правото за водовземане от подземни води, чрез 3 броя тръбни
кладенеца-ТК1, ТК2 и ТК 3, с цел на водовземането- питейно-битови нужди, с
разпределение на разрешеното водно количество годишно до 1 415 966,4 куб. м., с обект на водоснабдяването гр.Хасково, община Хасково,
обл. Хасково. Не се спори, че през посочените години са реално усвоени водни обеми от
"ВиК" ЕООД, Хасково за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. –
353 661куб.м.; за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г.-
723 742куб.м.; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.- 430 964
куб.м.; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – 636 812 куб.м. и за
периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. – 763 550 куб.м. вода. от ТК1, ТК2 и ТКЗ
с цел на водовземането питейно-битови нужди /в този смисъл са констатациите по
Констативен протокол № 155/31.05.2017 г./. Това потребление и дължими суми са
изчислени на база разрешеното годишно водно количество по реда на ЗВ и Тарифа
за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване.
Съгласно чл. 194, ал.6 от ЗВ,
размерът на таксите по ал.1, т.1-3 /между които и процесната/, начинът и реда
за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.
Такава е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, обн. в Д.В. бр.50/01.07.2011 г., отм. ДВ бр.2/2017 г., в сила за
процесния период 01.01.2012 г.-31.12.2015 г. Съгласно чл. 10, ал.2, т. 1 от
тази тарифа, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води
за питейно-битово водоснабдяване е 0, 02 лв. куб. м. В този смисъл е и
заявеното от вещото лице по СТЕ, което съвпада с констатираното от
административния орган.
При този алгоритъм, дължимата такса се получава от произведението на единичния размер на таксата - лв./куб. м. и размера на ползвания през съответната година воден обем, която в случая се изчислява на 58 174,58 лева /0, 02 лв./куб. м. х 2 908 729 куб. м./, колкото е посочил и административният орган в акта.
Съдът намира възражението на
жалбоподателя за недължимост на същата за неоснователно. Без значение за
определяне размера на таксата е количеството, което е достигнало до крайния
потребител, респективно невъзможността иззетото количество да бъде напълно
оползотворено. Разписаната регламентация изисква определянето на таксата да се
извърши на базата на иззетото количество води, изчислено на база годишно
разрешен лимит за използване на водите. В случая размерът на таксата е
определен по указания в закона ред и според иззетите количества, поради което
като неплатена изцяло в срок, същата в неизплатената й остатък се явява
дължима. Таксата се дължи ведно със законната лихва, считано от първи април от
съответната година. В тази връзка съдът съобразява следното: Съгласно чл. 15,
ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (отм.); , таксите за водовземане, ползване на воден обект и за
замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя
изпадането в забава при неплащане, като началният момент, от който се дължи
свързаната с това законната лихва върху установеното задължение за 2012 г. е
01.04.2013 г.; за 2013 г. е 01.04.2014 г.; за 2014 г. е 01.04.2015 г., за 2015
г. е 01.04.2016 г. и за 2016 г. е 01.04.2017 г. / така чл. 1 от Закона за
лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания/. Тук приложение чл.
194б, ал. 4 от ЗВ не може да намери и затова не се обсъжда констатираното от
СТЕ като такси и лихви.
По делото обаче има спор относно факта, че дружеството не е
заплащало такса по ЗВ за периода 2012 г.-2016 г. Твърдението на жалбоподателя се подкрепя от заключението но назначената
и изслушана по делото комплексна съдебно-техническо икономическа експертиза.
Видно от заключението и извършената проверка в счетоводството на
жалбоподателя, се установява наличието на хронологичен опис за периода
01.01.2016г.до 31.12.2016г., за сметка Дт 459, подсметка Дт 2/ приложение към
заключението на стр.222 от делото/, в който е отбелязано плащане на сумата от
24 132лв. по Разрешително Плащането е извършено с превод в Банка „Пиреос
България“ на 29.01.2016г. В
действителност е внесена сумата от 50 000лв., като в обяснителния текст
към хронологичния опис е отбелязано
„БДУВ-Пловдив такса за водоползване
по Разрешително № 300364/12.05.2004г.- 25 868лв. и по Разрешително
№ 3150304/19.08.2011г.- 24 132лв. Видно от установеното от експертизата
налично е и друго плащане, извършено с превод в Банка „Пиреос България“ на 02.12.2016г. на сумата от 50 000лв.,
като в обяснителния текст към хронологичния опис е отбелязано „БДУВ-Пловдив такса за водоползване по Разрешително № 31510010/15.03.2007г.-
31229лв. и по Разрешително № 3150304/19.08.2011г.- 18 771лв. Предвид изложеното
общият размер на платените такси за водовземане от "ВиК" ЕООД, Х. възлиза на 42 903 и неплатеният остатък към
14.07.2017г. / датата на издаване на оспорения АУПДВ/ е 15 271,58лв. Видно
от доказателствата по делото налични са частични плащания, извършени от
жалбоподателя преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, които не
са отчетени от ответника при издаване на АУПДВ.
Предвид тези доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
съдът намира, че АУПДВ е постановен в противоречие на процесуалните изисквания,
а именно чл. 35 от АПК
във вр. с §2 от ДОПК, тъй като не е изяснена
фактическата обстановка по спора, доколкото административният орган не е констатирал
извършено плащане на такса за водоползване по Разрешително №
3150304/19.08.2011г. в периода преди издаване на акта и не се е произнесъл по
неговата относимост към спора.
С оглед на това съдът намира, че е налице нарушение на процесуалните
правила по чл. 35 от АПК
във вр. с §2 от ДОПК и Акт за установяване на
публично държавно вземане № 35/14.07.2017 година, издаден от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР не е постановени при напълно изяснена фактическа
обстановка.
В обобщение на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че оспореният АУПДВ е обременен с пороци, обуславящи
неговата отмяна. В настоящето производство съдът няма правомощия да извърши
преценка относно размера на дължимите задължения за публични държавни вземания,
доколкото действа като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция
"по същество". Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава спора по същество, но когато естеството на акта не
позволява решаване на делото по същество, съдът отменя и връща преписката на
компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. В случая е налице пречка за решаване на спора по
същество, защото липсват данни за точния размер на определеното задължение за
такса за водовземане и лихви за просрочие. Следва административният орган да
извърши цялостна преценка на извършеното плащане на такса и периода, към който
то следва да бъде отнесено, за да се изчисли правилно и дължимата лихва за
просрочие на задължението. Следва да се отмени оспореният АУПДВ и да се върне
преписката за ново произнасяне от компетентния орган при съобразяване
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. При новото
произнасяне следва да се установи, какъв е размерът на задълженията, които са
заплатени към Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР).
При този изход на правния спор, предвид
направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът намира, че на оспорващият следва да се присъдят разноски
за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 4734лв.,
от които 3924 лв.- адвокатско възнаграждение, за което е представена фактура от
13.12.2017г., приложена към списък за разноските, неоспорен от ответника, 50лв.
ДТ и 760лв. възнаграждение на експертиза.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане ( АУПДВ) № 35/14.07.2017 година, издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ (БД ИБР), за установено по основание и размер задължение като дължима
такса за водовземане по разрешително № 31510304/19.08.2011 г., издадено от
Директора на БД ИБР, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., за периода
01.01.2012г. – 31.12.2016г. главница 58 174,58 лева, ведно с дължимата
лихва за периода на забава общо в размер на 13 590,99 лева.
ВРЪЩА преписката на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) за ново произнасяне в съответствие с дадените задължителни
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА БД ИБР с център Пловдив да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, гр. Х., ЕИК . със седалище и адрес на управление град Х....,
сумата от 4734лв.,/ четири
хиляди седемстотин тридесет и четири лева/, от които 3924 лв.- адвокатско
възнаграждение, за което е представена фактура от 13.12.2017г., приложена към
списък за разноските, неоспорен от ответника, 50лв. ДТ и 760лв. възнаграждение
на експертиза, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от деня на съобщението за изготвянето му пред Върховния
административен съд.
Съдия: