№ 14597
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110113743 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. –
председател на УС, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
чрез юрк. Ф.И., против И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в ....
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ....., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за
процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в
забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Техем Съйрвисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата
молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 3141 по
описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и
състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 3 137,72 лв.
(три хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), дължима за доставена,
но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г.
респ. месец декември 2018 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в .....,
от която а) 2 670,33 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева и тридесет и три
стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
1
енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението – 24.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
б) 436,14 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 15.12.2021 г., в) 25,65 лв. (двадесет и пет лева и шестдесет и пет
стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от
месец декември 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението – 24.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г)
5,60 лв. (пет лева и шестдесет стотинки) – лихва за периода от 31.01.2019 г. до 15.12.2021 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество депозира писмено становище, с което поддържа исковете и направените искания.
Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не представя писмен
отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажират
доказателства.
В съдебно заседание ответникът представя писмено становище, с което оспорва
исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва начисляването на
топлинната енергия. Не ангажира доказателства.
С определение № 47780 от 22.11.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е
конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, район Слатина, ул. „проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от управителите
М.П.С. и В.Л..
Подпомагащата страна не изразява становище по исковата молба и отговора.
Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3141/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е
постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания
по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне
на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода,
сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност не е допуснато
за разглеждане, тъй като е направено след изтичането на едномесечния срок за отговор.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
2
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
В хода на производството ищецът не доказа, че ответникът е потребител на топлинна
енергия. С исковата молба и в първото съдебно заседание не са представени доказателства,
че И. Д. е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснаден имот. Представено е
договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, според
съдържанието на който процесният топлоснаден имот е придобит (закупен) от Д. И.ов Д. и
С.Н. Д.а. Няма доказателства ответникът И. Д. да е универсален или частен правоприемник
на купувачите на имота. Нещо повече – в документите, представени от подпомагащата
страна, като титуляр на партидата е посочен Д. И.ов Д., а не ответника.
Според задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, „Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“.
Ищецът не установи нито собствеността върху процесния топлоснабден имот, нито
наличието на договорно основание, на което ответникът да го ползва, респ. сключен договор
с топлофикационното дружество. Ето защо, съдът приема, че в хода на производството не се
установи ответникът да е потребител на топлинна енергия, поради което исковите претенции
се явяват неоснователни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в ... обективно
съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване на установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 3 137,72 лв. (три хиляди сто тридесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец декември 2018 г. до месец
април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ....., от която а) 2 670,33 лв. (две хиляди
шестстотин и седемдесет лева и тридесет и три стотинки) – главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м.
април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
24.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 436,14 лв. (четиристотин тридесет и
шест лева и четиринадесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.12.2021 г., в)
25,65 лв. (двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) – главница, представляваща
стойността на дялово разпределение за периода от месец декември 2018 г. до месец април
2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
24.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 5,60 лв. (пет лева и шестдесет
3
стотинки) – лихва за периода от 31.01.2019 г. до 15.12.2021 г., като за посочените суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3141/2022 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
район Слатина, ул. „проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от управителите М.П.С. и
В.Л..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4