Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град
Кърджали, 07.08.2020 год.
Административен съд –
Кърджали,………………...… в открито …………...….
съдебно заседание на деветнадесети юни ………...............………………...……….……
през 2020/две хиляди и двадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………….. Мелиха Халил ……....................……..…..…
с участието на Бонка Василева - прокурор от Окръжна
прокуратура - Кърджали,
разгледа докладваното от …………….… съдията Виктор Атанасов …………….....…
административно дело
…….. №141 …... по описа за ........................ 2020 год. …….....
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, подадена от П.Т.З., с посочен
адрес ***, чрез редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Б.Б. ***,
с посочен адрес – ***, против Община Черноочене, ***, като с така подадената
искова се претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на
15.00/петнадесет/ лева. Сумата се претендира като обезщетение
за претърпяна от ищеца имуществена вреда – заплатена цена за получаване на
обществена информация, по повод подадено заявление до председателя на Общински
съвет – Черноочене, която цена била определена съгласно тогава действащата
разпоредба на т.71. Предоставяне на достъп до
информация по ЗДОИ – 15 лева, от Приложение №1 към чл.47 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Черноочене, приета с Решение от 20.02.2003 год. на Общински съвет – Джебел/явно
се има предвид Черноочене/ в сила от 01.03.2003 год./ и която била
заплатена с Разписка №*** от *** година. Ищецът твърди, че
подал жалба и с Решение №273/13.11.2019 год. по
адм.дело №304/2019 год. на АдмС - Кърджали/в сила от
30.11. 2019 год./, била отменена, като незаконосъобразна, оспорената разпоредба
на т.71 от Приложение №1 към чл.47 от НОАМТЦУТ на община Черноочене, поради
което намира, че ответникът му дължи обезвредата от 15 лева - имуществена
вреда, представляваща пряка и непосредствена щета, причинена му по време на
действието на порочната разпоредба на т.71 от Приложение №1 към чл.47 от
НОАМТЦУТОЧ/отменена от 30.11.2019 год./, въз основа на която заплатил
посочената сума на ответника с Разписка №***/*** год., като счита, че на
основание чл.1 от ЗОДОВ, съдът следва да задължи ответника да му я възстанови.
Поради това, с исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди Община Черноочене, ***, да му заплати цената на иска, в размер на
15.00/петнадесет/ лева, представляваща имуществена вреда, както и да му присъди
сторените от него деловодни разноски – заплатена държавна такса по сметка на
АдмС – Кърджали, в размер на 10.00/десет/ лева и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/ лева.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът П.Т.З. от *** се
явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител - адв.Б.Б. от
АК-***, който заявява, че поддържа изцяло исковата молба и моли същата
да
бъде уважена. Заявява
също, че поддържа
изцяло съображенията, изложени в нея, както и фактите, посочени в същата, а
именно
- че ищецът е претърпял имуществена вреда вследствие на отменената,
като незаконосъобразна, разпоредба на т.71 от Приложение №1 към чл.47 от
Наредбата на община Черноочене, която е посочена в исковата молба и която
Наредба е била предмет на разглеждане по административно дело №304/2019 год. по описа на
АдмС – Кърджали. Твърди, че въпреки задължението си по чл.195, ал.2 от АПК и законовият тримесечен срок, поставен в тази норма, ответната община не е
предприела действия по уреждане на правните последици по обезщетяване на
вредите от отменената разпоредба и че ищецът многократно,
чрез имейли, е изискал да му бъде върната заплатената сума, което не било сторено и до
настоящия момент и това е причината да се обърнат отново към
съда, за да бъде коригирано това незаконосъобразно поведение на ответната
община, да предприеме необходимите действия да обезщети ищеца за
претърпените вреди от приложението на отменената като незаконосъобразна
разпоредба. Предвид изложеното в исковата молба и изложеното в съдебно
заседание, както и предвид доказателствата по делото, моли да бъде
осъдена ответната
община Черноочене, да заплати цената на иска, в размер на 15
лева, като обезщетение за понесена имуществена вреда от ищеца, както и да
му бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Алтернативно,
в
случай, че бъде отхвърлена исковата молба, прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът по иска, редовно призован – община Черноочене, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител - адв.М. Ю. С. от АК – ***, който
оспорва предявената искова молба и намира същата за неоснователна. Счита, че от събраните
по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял вреди в твърдяния от него
размер и че това следва от разпоредбите на Закона за достъп
до обществена информация, в който изрично е указано и уредено, че достъпът се
предоставя срещу заплащане на разходите за това. Сочи, че в отговора на исковата
молба е посочил, че разходите се определят съгласно
заповед на Министъра на финансите и поради тази причина счита, че ищецът е
платил разходите по предоставената от ответника информация. Поради
това, моли
съда
да отхвърли предявения иск и в полза на община Черноочене да бъздат
присъдени направените
по делото разноски. Алтернативно, в случай че бъде уважен искът, прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. От
ответника по иска е представен и писмен отговор на исковата молба, в която са
развити доводи и съображения за неоснователност на същата, като се иска, като
такава, искът да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава
заключение, че предявената искова молба е
основателна и следва да бъде уважена, тъй като е налице осъществен фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Намира, че в случая
ищецът е претърпял имуществена вреда, в размер на 15 лева, причинена от
действието на разпоредба на подзаконов нормативен акт, издаден от Общински
съвет
– Черноочене, която разпоредба впоследствие е отменена, като
незаконосъобразна. С оглед на това и приложените по делото
доказателства счита, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе
предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а се установява и от
приетите доказателства по настоящото дело, както и от тези и по изисканото и
приложено към настоящото дело, административно дело №304/2019 год. по описа на
АдмС - Кърджали, че на датата 11.08.2019 год., ищецът П.З. е превел по сметка на община Черноочене сумата в размер на 15.00 лева, като в приложена по делото разписка №*** на „Easy Pay”/л.26/ е вписал като основание за плащането „Т.71 Приложение №1 от Наредба №1 ОАМТЦУТО Черноочене”. На същата дата - 11.08.2019 год., ищецът П.З. е изпратил по електронна поща, на и-мейл на община Черноочене, заявление
по ЗОДОИ, до председателя на Общински съвет – Черноочене, да му бъде предоставена посочена в заявлението, формулирана в три въпроса, информация/л.27/. На датата 22.08.2019 год., с писмо Изх.№***/*** год. на председателя на
Общински съвет – Черноочене/л.23-л.24/, на ищеца П.З. е изпратена поисканата информация, като видно от приложеното по делото известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.25/, това писмо, съдържащо поисканата
обществена информация, е получено лично от ищеца П.Т.З., на датата 26.08.2019
година. Следва да се
посочи, че съгласно
посочената в разписката т.71 от
Приложение №1 към
Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси
и цени на услуги на територията/ОАМТЦУТ/ на община Черноочене, действаща
към датата 11.08.2019 год., за предоставяне на достъп до обществена информация
по ЗДОИ, е било предвидено заплащане в полза на община Черноочене, на такса, в
размер на 15.00 лева.
От приобщените по делото доказателства се
устатовява, че с Решение №273 от 13.11.2019 год., постановено по административно дело №304/ 2019 год. на Административен съд – Кърджали, е отменена, като
незаконосъобразна, разпоредбата на т.71 от Приложение №1 към Наредба
№1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на община Черноочене, приета
с Решение №03 от 20.02.2003 год. на Общински съвет –
Черноочене, по Протокол №01 от 20.02.2003 год. от
заседание на Общински съвет – Черноочене. При
извършена справка в деловодната система на Административен съд – Кърджали се установява, че това
съдебно решение е влязло в законна сила на 03.12.2019 година.
По
делото не се твърди, нито се представят някакви доказателства за
служебно уреждане на правните последици от отменените разпоредби на общинската
наредба, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК, която регламентира, че правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение.
При така приетото за установено от фактическа
страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменена по съдебен ред, като
незаконосъобразна, разпоредба от Наредба, приета от Общински съвет - Черноочене. Обстоятелството, че отмяната на незаконосъобразния подзаконов
нормативен акт е занапред (чл.195, ал.1 от АПК), не означава, че последиците от
действието му до този момент се заличават автоматично, както и че се презумира
законосъобразността му през този период. В случай, че административният орган
не уреди правните последици от действието на акта в посочения в ал.2 на цчл.195 от АПК тримесечен срок, това не означава, че причинените вреди от действието на
акта до неговата отмяна не подлежат на обезщетение по аргумент на чл.7 от Конституцията на РБългария. В тази връзка, предвиденият с чл.8, ал.3 от ЗОДОВ специален начин
на обезщетение, препятства прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото
правните последици по чл.195, ал.2 от ЗОДОВ са били уредени от органа, но не
препятства търсене на вреди по реда на ЗОДОВ, причинени от действието на
отменения подзаконов нормативен акт, в случай, че не са уредени от органа по
специалния ред на чл.195, ал.2 от ЗОДОВ, както в настоящия случай.
В случая, предявеният иск за обезщетение
на вреди, причинени от незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, в размер на
15.00
лева,
е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр с чл.203 и следв.
от Административно-процесуалния
кодекс. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 204, ал.1 от АПК,
за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо
същия да е предявен след отмяната на вредоносния административен акт по
съответния ред. В процесния случай, ищецът претендира вреди, които са последица
от разпоредба от издаден подзаконов нормативен акт, чиято незаконосъобразност е
установена с влязло в сила съдебно решение, постановено по административно дело
№304/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали
и тази разпоредба е отменена.
На следващо място, искът е предявен против надлежен ответник и това е така, тъй като съгласно нормата на чл.205
от АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно е, че общинските съвети не са
самостоятелни юридически лица и поради това, не
са пасивно легитимирани да отговарят по предявени срещу
тях искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, от което следва,
че пасивно
легитимирана в настоящото производство е община Черноочене, която, съгласно нормата на чл.14 от , е юридическо лице със самостоятелен
бюджет.
По тези съображения съдът намира, че искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.), като предявен пред съда по мястото на увреждане.
При преценка основателността на иска, съдът взе предвид
следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (Доп. – ДВ, бр.94 от 29.11.2019 год.) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, лежи изцяло върху
ищеца.
В случая се претендира
имуществена вреда в размер на 15.00 лева, причинена от отменената разпоредба на т.71 от Приложение №1 към Наредба №1 от 20.02.2003 год. за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията/ОАМТЦУТ/ на община Черноочене. Както бе отбелязано и по-горе,
отменената, като незаконосъобразна, разпоредба, е предвиждала заплащане на такса за достъп до обществена информация, в размер на 15.00 лева.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДОИ, достъпът до обществена
информация е безплатен, като в ал.2 на чл.20 от същия закон е предвидено, че разходите по предоставяне
на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на
финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. В съответствие с
цитираната норма е издадена Заповед №***
от *** год. на министъра на финансите, за определяне на нормативи за разходите при
предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена
информация според вида на носителя (обн., ДВ, бр.98 от 13.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.). С
отменената разпоредба на т.71 от
Приложение №1 към
Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на
община Черноочене, освен че е било определно сумата да се заплаща като „такса” за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, каквато законът не предвижда, е бил определен размер, различен, т.е. доста по-висок, от нормативите за тези разходи, определени в Заповед № ЗМФ-1472 от
29.11.2011 г. на министъра на финансите. Съдът в настоящия състав намира, че тази сума е
била заплатена от ищеца З. с посочената по-горе разписка от 11.08.2019 год. на „Easy Pay” не като разходи по
предоставянето на обществената информация, а като определена цена на услугата,
т.е. именно като „такса”, каквото ЗДОИ не е предвиждал да се заплаща, като по
делото няма спор, че тази сума не е възстановена на ищеца в тримесечния срок по
чл.195, ал.2 от АПК, след влизане в сила на решението, с което разпоредбата на т.71 от Приложение №1 към Наредба
№1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, е била отменена, като незаконосъобразна, т.е. до
03.03.2020 год. включително.
От изложеното следва, че ищецът е претърпял
имуществена вреда вследствие действието на отменената норма на Наредбата.
Вредата е пряка последица от увреждането, поради което е налице фактическият
състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен подзаконов нормативен
акт; вреда, причинена от неговото действие и пряка последица на имуществената
вреда от отменения подзаконов нормативен акт.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като
ответникът по исковата молба следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 15.00 лева – заплатена такса на основание т.71 от Приложение №1 към Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на териториятана община Черноочене, отменена с влязлото в сила на 03.12.2019 год. Решение №273 от 13.11.2019 год., постановено по административно дело №304/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали. В исковата молба не е въведено
искане за заплащане на законни лихви върху главницата, поради което съдът не
следва да присъжда такива.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ищеца, изразена в исковата молба и в
хода по същество, за присъждане в негова полза и на деловодни разноски, сторени
в настоящото производство. Съдът в
настоящия състав намира, че в полза на ищеца П.З., на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да
бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо на
110.00/сто и десет/ лева, от които 10.00/десет/ лева, представляващи внесена държавна такса по сметка на Административен
съд – Кърджали с разписка №*** от *** год.
на „Easy Pay”/л.4/, както и сумата в размер на 100.00/сто/ лева, произтичащи от заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай, според приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
без номер,
от 24.04.2020 год./л.3/, заплатеното
от ищеца възнаграждение, „в брой, веднага”, за
ангажирания адвокат в настоящето производство – адв.Б.Б. от АК-***,
е
в размер на 400.00 /четиристотин/ лева. Съгласно
действащата към датата на приключване на устните състезания по делото –
19.06.2020 год., норма на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото
административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 100.00 лева. Предвид това и предвид
надлежно въведеното по делото от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.5
от ГПК, във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. и след като
съобрази ниската фактическата и правна сложност на делото – цена на иска, в размер на 15.00 лева,
незначителния обем на доказателствения материал, приключването на
производството в едно заседание, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, произтичащи от заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в минималния размер от 100.00/сто/ лева.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.1, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА община Черноочене, с адрес: село Черноочене, ***, област Кърджали, с ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 15.00/петнадесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди (заплатена такса за достъп до обществена
информация), причинени му от отменената, с влязлото в сила на 03.12.2019 год. Решение №273 от 13.11.2019 год., постановено по административно дело №304/2019 год. на Административен съд – Кърджали, разпоредба на т.71 от Приложение №1
към Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, приета с Решение №03 от 20.02.2003 год. на
Общински съвет – Черноочене.
ОСЪЖДА община Черноочене, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З., с адрес:
***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 110/сто и
десет/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в
14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :