Решение по дело №150/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 169
Дата: 11 юни 2020 г.
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20195500900150
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                11.06.2020 г.                        град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На деветнадесети май                                                              2020 година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                       

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: Диана И.ова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 150 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.

 

В исковата молба ищцата Т.К.Н. посочва, че на 22.06.2016 год. в Република Г. на 121 км. от главен път Е. - А., до КПП О. е настъпило пътно-транспортно произшествие между МПС с peг. № ***, марка Шкода, модел Фелиция и МПС с рег.№ ***, марка Фолксваген, модел Голф. На посочената дата лицето Д.Д.Д. управлявал собствения си лек автомобил, марка „Шкода”, с регистрационен № *** по главния път А.-О.н в посока А., в колата имало още двама пътника. Въпреки, че пътят е бил сух и асфалтовата настилка без неравности, той губи управление и навлиза в насрещното пътно платно, където се сблъсква челно с лек автомобил, марка Фолксваген, модел Голф, рег.№ ***, който се е движел в насрещната посока от А. към О.н. Лекият автомобил, марка Фолксваген, модел Голф, рег.№ *** е бил управляван от Д. И. А., а в колата на предната седалка до шофьора е пътувала и Т.К.Н.. Вследствие на пътно-транспортното произшествие са починали Д. И. А., Д.Д.Д., А.Й.С. и Н.Д.Ц.. Единственият оцелял е Т.К.Н., като тя е била и единствената с поставен предпазен колан. Според сведения на очевидец и на Т.К.Н. и видно от диаграмата на експертния протокол за оглед на местопроизшествието, МПС-то управлявано от Д.Д.Д. пресича една пътна лента от насрещното движение и се удря в движещия се насреща автомобил. От процесуално следствените действия извършени в Р. Г. и в Р. Б. (видно от Протокол за ПТП, експертна диаграма за оглед на ПТП, Разпоредба на прокурор на Първоинстанционния съд в О. №53/2016, Постановление за прекратяване на наказателното производство №7895/2017г. на прокурор от С. Градска Прокуратура), виновен за ПТП е Д.Д.Д., спрямо когото не е възможно да се възбуди наказателно преследване поради неговата смърт. Твърди се, че шофьорът на МПС с peг. № **, марка Шкода, модел Фелиция, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност”, полица BG/05/115003125462 сключена 21.12.2015 г. е виновен, тъй като се е движил с превишена скорост, загубил е контрол над управляваното от него МПС при суха настилка и нормални метеорологични условия, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е причинил смърт по непредпазливост на три лица и телесни повреди на четвърто лице. Сочи се, че при направените изследвания не е открито наличие на алкохол в кръвта на водачите и на участващите в ПТП-то автомобили, за Д.Д.Д. измерената концентрация е 0.21 промила алкохол при минимален санкциониран праг по ЗДвП - 0.50 промила. В Постановление за прекратяване на наказателно производство - досъдебно производство от 12.03.2018г., по пр.пр. № 7895/2017 по описа на С. градска прокуратура, след анализ на събраните по делото материали се прави извод, че виновен е водачът Д.Д.Д.. След удара между двата автомобила, когато идва в съзнание Т.К.Н. в продължение на известно време до пристигане на екип на Бърза помощ наблюдава и слуша, агонията и смъртта на своя роднина по сватовство Д. И. А., с който заедно са заклещени в автомобила марка Фолксваген, модел Голф, рег.№ ***. Минутите до пристигането на медицинската помощ са най-тежкия момент в живота и. При пътуването в Р. Г., което е било за половин ден ищцата оставила 4 - четири месечния си син при родителите на Д. И. *** за няколко часа. Връщайки се в посока Р. Б., при бебето си, тя се оказва заклещена в автомобил претърпял тежка деформация, в шок, с тежки телесни травми, губейки кръв с бързи темпове, преживявайки неописуеми телесни болки и в непосредствена близост до мъртви и предсмъртно агонизиращи хора. Посочва се, че първоначално пострадалата Т.К.Н. бива откарана към здравен пункт в гр. О., където са установени: дълбоко разкъсно контузна рана в челната област от дясно, екскориация на десния лакът, екскориация на дясната област на лакът - китка, травми на хипогастриума и твърд и болезнен корем. От здравния пункт в гр. О. пострадалата е закарана болница в гр. Д.. В Болницата и е извършена животоспасяваща операция. Направената операция е с цел спиране на остра масивна кръвозагуба. Диагностирана е с руптура на мизенериум - травма на интравентикуларни органи, приложена и е приложена лапаротомия - зашИ.е на мезентериум. Медицинския код на диагнозата е S36.8 - травма на други интраабдоминални органи. Травмите на Т.К.Н. се характеризират като средни телесни повреди. След едноседмичен престой в Болницата в Д. пострадалата е транспортирана в Р. Б., където се продължава лечението и. В продължение на три месеца се възстановява от хематомни образования и разкъсно - контузии рани по цялото тяло. Вследствие на хирургичната интервенция и остава следоперативен белег с размери около 15 - петнадесет сантиметра вертикално по коремната област, който е особено неприятен в предвид пола и възрастта на пострадалата. Около  една година след произшествието на пострадалата се открива херния на коремната стена, което според преглеждащия лекар е в пряко причинно-следствена връзка с претърпяното пътно произшествие и нараняванията получени при него. В продължение на повече от четири месеца Т.К.Н. е подложена на психиатрично лечение с цел терапевтично рехабилитиране и бива лекувана от психологичните увреждания, които получава вследствие на катастрофата. В продължение на повече от една година изпитва силно безпокойство и панически атака при качване в ППС, бои се да ползва транспорт, което създава изключителен дискомфорт в семейната и приятелската и среда. По време произшествието е била майка на 4 месечно бебе - кърмаче, което вследствие на пътно­транспортното произшествие остава без възможност да се храни и без необходимите му грижи от страна на майката, което положение продължава за доста дълъг период в предвид здравословното състояние, в което се е намирала. Тъй като за автомобила МПС с peг. № **, марка Шкода, модел Фелиция е налице застраховка гражданска отговорност, е поискано от застрахователната компания, страна по договора (и ответник в настоящото производство) на Т.К.Н. да бъде изплатено обезщетение в размер на 40 000 лева. На 03.10.2018 година, ищцата е получила отговор от ответното дружество със становище, че не смята, че следва да носи отговорност, тъй като водачът застрахован в ЗК „У.” АД не е виновен. Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответното дружество „Застрахователна компания У.“ АД, да заплати на ищцата сумата в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до изплащане на вземането.

 

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с  който ответникът счита, че  предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер. Не оспорва, че на 22.06.2016г. на територията на Република Г. е настъпило тежко ПТП между българските автомобили - л.а. Фолксваген Голф с ДКН Х1476КА, водач Д. И. А. и л.а. Шкода Фелиция с ДКН ** с водач Д.Д.Д.. Заявява, че ЗК У. АД не е застраховала отговорността на виновния шофьор по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Според ответника, виновен за настъпването на ПТП е изцяло и единствено водачът на л.а. Голф - Д. И. А.. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като твърди, че представения от ищеца механизъм е недостоверен, документите, на които се основават твърденията на ищеца са недостоверни, неофициални, неприложими, несъбрани по реда на ГПК и са издадени от лица, които не са очевидци на ПТП, поради което не могат да служат за удостоверяване на механизма на ПТП. Счита също така, че отразеното в тях съдържание е неправилно възприето и пресъздадено от ищцата. Оспорва отразеното в представения от ищеца документ, касаещо вината на участниците, механизма и описанието на събитието, обстоятелствата и причините за настъпването му. Твърди, че представения в исковата молба механизъм на ПТП е неправилно пресъздаден от ищцата. Заявено е, че действително на 22.06.2016г между двата автомобила е настъпил тежък челен сблъсък. Автомобил Шкода с водач Добрев се е движил по междуградски път в посока от А. към О.. Същевременно от О. към А. се е движил л.а. Голф с водач А.. Водачът на л.а. Голф, движейки се с изключително висока скорост е навлязъл в насрещната лента за движение и е причинил сблъсъка с л.а. Шкода в лентата за движение на л.а. Шкода. При удара, автомобил Голф се е завъртял и се е установил изцяло в лентата за движение на л.а. Шкода, продължавайки по посоката си на движение към А.. При челния удар л.а. Шкода не само спира движението си напред, а и се измества назад по посока обратна на движението си преди сблъсъка като се установява в крайна дясна позиция на пътя, по който се е движила до момента. Последният факт индикирал, че скоростта на л.а. Голф е била много по- висока от скоростта на л.а. Шкода, че л.а. Голф е навлязъл в лентата на л.а. Шкода и е причинил ПТП. Посочено е, че от физико-техническа гледна точка е необясним твърденият механизъм от страна на ищеца, предвид констатираното разположение на автомобилите, следите от тях, мястото на удара, последващото им движение и крайно положение и т.н. - установено от официалните органи на реда в Република Г. и отразено на издадената от тях скица на ПТП. Същите лично са възприели фактите, които са отразили върху скицата, поради което същите се ползват с официална удостоверяваща сила и извършените от тях констатации са задължителни за съда, доколкото същите след оспорване на официалния документ не са успешно опровергани. От друга страна, ответникът сочи, че механизмът описан по-горе в отговора на исковата молба може да бъде потвърден от физико-техническа гледна точка, особено като се вземе предвид приблизително еднаквата маса на двата автомобила. Оспорва противоправното поведение и вината на водача на л.а. Шкода. Оспорва наличието на противоправно поведение на водача на л.а. Шкода. Твърди, че водачът на л.а. Голф е нарушил ЗДвП, навлязъл е в насрещната лента за движение, където е настъпил сблъсъкът (мястото на сблъсъка е отразено в скицата от разследващите органи) и виновно е причинил настъпилото ПТП. В резултат на виновното и противоправно поведение на водачът на л.а. Голф, Д. А., загиват всички пътуващи в л.а. Шкода, както по-късно и самият А.. Според ответника действително, гръцките власти започват разследване на катастрофата, но то не е завършено и не е подробно и всеобхватно (както е посочено на стр.5 от приложеното от ищеца постановление за прекратяване на НП) „в хода на разследването от гръцките власти не е била назначена КМАТЕ,         не е извършено и в хода на настоящото наказателно производство предвид неговата недопустимост, поради смъртта на виновното лице“. Разследващите власти в Г. констатират, че водачите и на двата автомобила са сред загиналите (т е. който и водач да е виновен, то той е загинал) и прекратяват разследването поради смъртта на виновния водач. Гръцките власти не са провели доказване, не са провели пълно и всеобхватно разследване, а са прекратили производството при смъртта на четирима българи, защото който и да е виновен за ПТП-то, то той е сред загиналите и производството срещу загинал е недопустимо. Поради тази причина, без да проведат пълно, обективно и безпристрастно разследване, са прекратили набързо случая, приписвайки вината на единия от двамата водачи, която обаче нито е доказана, нито е обективно установена, а още по-малко можело да се приеме за неоспорим факт за българския съд. Счита, че е вярно твърдението, че именно смъртта на водача, причинил инцидента, е причина да бъде прекратено разследването, както в Г., така и в Б..  Отбелязва, че виновният водач не е установен по категоричен и несъмнен начин и обективните факти, физико-техническите закони и заключението на извършената САТЕ (Приложение 1) от международни специалисти сочат, че виновен за ПТП е единствено и само водачът на л.а. Голф - Д. А.. Ответникът счита, че ищецът не е представил нито едно годно доказателство, доказващо твърденията му. Изрично оспорва подвеждащото твърдение от страна на ищцата, че съгласно нейните показанията и „диаграмата на експертния протокол за оглед на местопроизшествието“(същата показва точно обратното) автомобил Шкода, управляван от Д.Д., „пресича пътна лента от насрещното движение и се удря в движещия се насреща автомобил“. Заявено е, че видно от скицата на ПТП, мястото на сблъсъка е в лентата за движение на автомобил Шкода, а не както ищцата твърди в лентата на л.а. Голф. Според ответника, твърдението на ищцата е не само подвеждащо, а е абсолютно невярно и противоречи на установеното и констатирано от официалните органи в Република Г.. От скицата, изготвена от официалните лица, било видно, че мястото на сблъсъка между двата автомобила е лентата за движение на автомобил Шкода с рег.№ **. Същото се установявало по несъмнен начин и от 26 фотографии, които са част от материалите по наказателно производство № A.B.M.:E2016/91 по описа на Първоинстанционна прокуратура О., Република Г.. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Действително, при процесното ПТП ищцата е пострадала. Същата е получила известна телесна увреда, но оспорва настъпването на твърдени от ищцата: дълбоко разкъсно контузна рана в челната област от дясно, екскориация на десния лакът, екскориация на дясната област на лакът - китка, травми на хипогастриума, хематомни образования и разкъсно-контузни рани по цялото тяло, херния на коремната стена, подлагането на психиатрично лечение, наличието на психологични увреждания, наличието на безпокойство и панически атаки при качването на МПС в твърдения период от ищцата и т.н. Ищцата следвало да проведе пълно и главно доказване на всички твърдени от нея телесни увреди, физически и психически болки и страдания. В условията на евентуалност в случай, че ищцата докаже причинени и болки и страдания, счита че същите не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На ищцата не се е налагала повторна хоспитализация, не са провеждани последващи интервенции, не са установявани и усложнения в първоначалната диагноза - разкъсване на мезентериума. Ищцата се е възстановила напълно от уврежданията от инцидента и се е върнала към обичайния си начин на живот. Посочва също, че претендираният размер е изключително прекомерен с оглед съдебната практика по сходни случаи. Сочи, че от съдебната практика е видно, че в аналогични случаи със сравними травматични увреждания (разкъсан мезентериум) към датата на ПТП са присъждани застрахователни обезщетения в значително по-нисък размер. Счита, че исковете за причинени неимуществени вреди са необосновани и прекомерни по размер, като оспорва същите. Отбелязва, че видно от исковата молба ищцата е изпитвала болки и страдания от настъпилото ПТП, но твърди, че същите не са в степента и интензитета, описан от пострадалата. Доколкото същата успеела при условията на пълно и главно доказване да обоснове претенцията си в това отношение, законът и съдебната практика са предоставили възможността болките и страданията да получат финансов израз въз основата на справедливостта, като се аргументира с практика на ВКС и в тази връзка счита искът за прекомерен по размер. Оспорва иска за присъждане на лихва. Твърди, че ответното дружество не е изпаднало в забава от датата, твърдяна в исковата молба - 22.06.2016 г. Посочва, че претенция към застрахователното дружество е отправена години след настъпването на инцидента, а ответникът обосновано се е произнесъл по претенцията на 03.10.2018 г., както самият ищец посочва в исковата молба. С доброволната претенция не са представени никакви доказателства за претърпени от ищцата вреди при процесното ПТП. Такива са представени едва с настоящата искова молба, поради което твърди, че ЗК „У.“ АД не е изпаднала в забава по отношение претенциите на ищцата, тъй като не е представила изисканите от нея доказателства, необходими за произнасяне на застрахователя по претенцията. Такива все още не са представени в застрахователното дружество. В тази връзка оспорва началният момент на претенцията за лихва, като счита, че застрахователят не е изпаднал в забава, поради непълна претенция от страна на ищеца. Поради акцесорният характер на иска за лихва, счита същия за неоснователен, поради неоснователност и недоказаност на главния иск. Моли да се отхвърлят исковете, като недоказани по основание и размер. Претендира за присъждане на разноски, сред които юрисконсултско възнаграждение.

 

По делото е депозирана допълнителна искова молба. Не е съгласна с така описаната в отговора на ответника фактическа обстановка за настъпилото ПТП на 22.06.2016г., която не кореспондира с нито едно от доказателствата събрани във всяко едно от водените досъдебни производства, както в Република Г., така и в Република Б. и приетото в Постановленията на съответния решаващ прокурор. Според ищцата е категорично установено, че водачът на лек автомобил Шкода Фелиция с peг.№ *** починалия Д.Д.Д. е навлязъл в насрещното платно, като се е движел със скорост над допустимата за този участък от пътя, изрично посочена на пътните знаци- 100 км., както й че е пресякъл двойна непрекъсната линия, като са налице данни и че водача на автомобила не е имал сложен предпазен колан. Съгласно чл.2 ал.2 от КЗ ищцата е трето увредено лице, което има право да се ползва от застрахователните услуги, тъй като ответното дружество е застраховател на водача на лекия автомобил Шкода Фелиция - Д.Д., чиито действия са в пряка причинна връзка с настъпилата увреда на ищцата - Т.К. и се аргументира с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В конкретния случай, ответното дружество - застраховател е отговорно, без да е пряк причинител на вредата, поради разпоредби в закона, които уреждат това, т.е. следва да заплати обезщетение когато е претендирано от настъпило застрахователно събитие и това е ПТП на 22.06.2016г.. Към тази дата Д.Д. имал сключен валиден договор гражданска отговорност, което определя ЗК У. АД като надлежна страна ответник по настоящия иск. Що се касаело до оспорване на размера, следвало да се има предвид, че на ищцата вследствие на претърпяното ПТП, причинено от починалия водач на автомобил Шкода Фелиция - Д.Д. е претърпяла множество телесни увреждания, които могат да се квалифицират като средни и леки телесни повреди, претърпяла е операция, причинени са й психически травми, всичко подробно описано в първоначалната искова молба. Посочва практиката на ВКС. Относно оспорването на претендирани лихви, размера на лихвите е от деня на увреждането, а това е именно 22.06.2016 г., което обстоятелство не подлежи на оспорване, тъй като е законово уредено. С оглед увеличението на иска, ищцата моли да се постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да й заплати сума в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.06.2016г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от деня на увреждането.

 

Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който поддържа всички направени с първоначалния отговор възражения, оспорвания и доказателствени искания. В допълнение уточнява следното: Категорично възразява срещу опитите на ищците да внушат доказаност и неоспоримост на противоправно поведение за когото и да е от водачите в процесното ПТП. Било установено, че водачът на л.а. Шкода е навлязъл в насрещното платно, че е пресякъл двойна непресечена линия, че се е движил с по-висока от допустимата скорост, че е извършил каквито и да е неправомерни действия/бездействия. Заявява, че категорично невярно е твърдението, че описаният от ЗК „У.“ АД механизъм не кореспондира с доказателствата, събрани в досъдебното производство в Република Г. - напротив, твърди, че твърдения от ЗК У. АД механизъм не само кореспондира, а е единственият възможен, съобразно констатациите на разследващите органи, обекгивирани в скицата на ПТП, находките от стъкла, масла, място на сблъсъка и разположението на автомобилите след удара. Изрично заявява, че не оспорва скицата на ПТП, изготвена от органите в Република Г. и представена от ищеца с исковата молба. Сочи, че същата отразява единствено директно възприети факти и констатациите, извършени от официален орган. Всички останали документи, представени от ищеца не са нито официални, нито са събрани по реда на ГПК. Същите не представляват годно доказателствено средство. Изрично заявява, че оспорва същите по съдържание и достоверност на изложените в тях твърдения и предположения. Поддържа становището си, че ЗК У. АД не е застраховала отговорността на виновния шофьор по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Виновен за настъпването на ПТП е изцяло и единствено водачът на л.а. Голф - Д. И. А.. Повторно посочва, че оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като твърди, че представения от ищеца механизъм е недостоверен поради основанията, подробно развити в отговора на исковата молба, като поддържам изложения от нас механизъм за ПТП, отразен в представената експертиза. Заявява, че действително представената от ЗК „У.“ АД експертиза е извършена след предявяването на доброволна претенция към ЗК „У.“ АД от наследниците на загинал в процесното ПТП. Това е така, тъй като до предявяването на претенцията за ЗК „У.“ АД не е било известно настъпването на събитието в Република Г.. Същата е поискана с оглед обективно и безпристрастно произнасяне за причините и механизма на ПТП с оглед обема и сложността на щетите, далечното разстояние и невъзможността на застрахователя от събиране на доказателства по друг ред. Едва след обективните и безпристрастни констатации, изложени в експертизата за ЗК „У.“ АД, са били налични достатъчни данни за събитието, с оглед уважаване или отхвърляне претенциите на наследниците на пострадалите лица. Изрично посочва, че експертизата не е възложена и не е изготвена по повод настоящото съдебно производство, видно от датата на извършването й. Моли представената експертиза да се разглежда единствено и само като изложение на осъществения механизъм на ПТП. В този смисъл, ответникът не твърди, че експертизата има доказателствена сила, а представлява описание и експертно пресъздаване на твърдения от ЗК „У.“ АД механизъм. Събитието се е случило в Република Г. и доколкото и двата автомобила са с българска регистрация, както и всички пострадали лица са български граждани, за разследващите гръцки органи не е било налице друго основание, освен формалното извършване на необходимите действия. Поради проведеното повърхностно разследване и бързото му прекратяване след смъртта и на двамата водачи, гръцките служители не са обърнали внимание и не са имали нужда от установяване на действителната фактическа обстановка. Със смъртта и на двамата водачи, всички действия са били прекратени, поради невъзможността да се предприеме каквито и да е действие срещу починалия причинител на ПТП. Кой действително е причинителя за гръцките власти е безразлично и не е необходимо безспорното му установяване, доколкото и двамата възможни причинители са сред загиналите. След препращането на документацията до българските власти, последните само констатират вече извършеното и установяват, че: Действително гръцките власти започват разследване на катастрофата, но то не е завършено и не е подробно и всеобхватно (както е посочено на стр.5 от приложеното от ищеца постановление за прекратяване на НП) „в хода на разследването от гръцките власти не е била назначена КМАТЕ не е извършено и в хода на настоящото наказателно производство предвид неговата недопустимост, поради смъртта на виновното лице.“ Отбелязва, че с ищеца са на едно мнение, че именно смъртта на водача, причинил инцидента, е причина да бъде прекратено разследването както в Г., така и в Б.. Отбелязва обаче, че виновният водач не е установен по категоричен и несъмнен начин, и за разлика от ищеца, ответникът, обективните факти, физико-техническите закони и заключението на извършената САТЕ от международни специалисти сочи, че виновен за ПТП е единствено и само водачът на л.а. Голф - Д. А.. В хода на разследването в Г. е извършено констатиране и описание на ПТП-то. В изготвените документи категорично и несъмнено е описано, че сблъсъкът се е случил в лентата за движение на л.а. Шкода, в която са намерени и двата автомобила. Именно поради ясната констатация, че ударът е настъпил в лентата за движение на л.а. Шкода и невъзможния от физикотехническа точка механизъм, представен от ищеца, ЗК У. АД е поискал изготвянето на независима експертиза от международно признати експерти. Едва след категоричния извод на същите, че твърденият от ищеца механизъм е невъзможен от физична гледна точка, ЗК У. АД е отказала удовлетворяването на претенциите на ищеца. Именно поради факта, че експертизата от международните експерти не е събрана по реда на ГПК, ответникът сочи, че са зададени въпроси и е поискано назначаването на САТЕ, която след като констатира фактическата обстановка и съобразявайки физичните закони, да отговори на поставените въпроси с оглед събраните по делото доказателства. Оспорва твърденията на ищците, че е явно противоправното поведение на водача на л.а. Шкода. Твърди, че същите са голословни и не са подкрепени от годни доказателства. Ищецът следвало да проведе пълно и главно доказване на твърденията си.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

        

Страните не оспорват обстоятелството, че на 22.06.2016 г. на територията на Република Г. е настъпило тежко ПТП между българските автомобили - л.а. Фолксваген Голф с ДКН Х1476КА, водач Д. И. А. и л.а. Шкода Фелиция с ДКН ** с водач Д.Д.Д..

 

За автомобила МПС с peг. № **, марка Шкода, модел Фелиция е налице застраховка гражданска отговорност,  полица BG/05/115003125462 сключена 21.12.2015г. с ответника.

 

От ищцата е поискано от застрахователната компания - ответник в настоящото производство да й бъде изплатено обезщетение в размер на 40 000 лева. На 03.10.2018 година, ищцата е получила отговор от ответното дружество със становище, че не смята, че следва да носи отговорност, тъй като водачът застрахован в ЗК „У.” АД не е виновен.

 

Видно от данните по делото, във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство №246/2017г. по описа на Следствен отдел на СГП и пр.пр. №7895/2017г. по описа на СГП, приобщени по гр.д.№9538/2018г. по описа на СГС. Според Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.03.2018г. производството е прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.4 от НПК – поради това, че деецът е починал.

 

Във връзка със здравословното състояние на ищцата е прието като доказателство по делото Амбулаторен лист №224/11.05.2020г. от МЦ „Трета поликлиника“ ЕООД.

 

С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с механизма на процесното ПТП, от което ищецът е пострадал, е назначена е приета съдебно- автотехническа експертиза. От заключението й се установява, че механизмът на възникналото ПТП е следния: На 22.06.2016 год. около 10.30 часа на 121 км от магистрала А. - О.н настъпва ПТП между лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ** движещ се в посока от О.н към А. който е бил управляван от Д. И. А. от гр. С. и лек автомобил Шкода Фелиция с рег. № *** управляван от Д.Д.Д. от гр.С. движещ се в посока от А. към О.н. В пътния участък при лек десен завой за лек автомобил Шкода Фелиция /съответно ляв за лек атомобил Фолксваген Голф/ водачът на Шкодата е закъснял с реакцията си при извършването на маневрата десен завой и автомобилът му е навлязъл изцяло в насрещната за него лента за движение /виж поз 1 а на Приложение 1/. По същото това време движещ се срещу него лек автомобил управляван от свидетеля по делото Х.К.М. едва е успял да се резмине с процесния автомобил Шкода отбивайки максимално в дясно, но за движещия се непосредствено след него лек автомобил Фолксваген Голф /виж поз 2а на Приложение 1/ това се е оказало невъзможно. Водачът му Д. И. А. е предприел „спасителна“ маневра отклонявайки автомобила си в ляво под малък ъгъл срямо надлъжната ос на пътя /виж поз. 26 на Приложение 1/. Същевременно водачът на лек автомобил Шкода Фелиция предприема маневра за коригиране посоката на движение с оглед завръщане в собственната си лента за движение завъртайки волана на дясно като сключва също малък ъгъл с надлъжната ос на пътя /виж поз.1б на Приложение 1/. Двата автомобила контактуват с предните си състави в областа на левия край на предните си брони около средната разделителна линия на около 0,60 м западно от нея - в лентата за движение на Фолксваген Голф /виж поз. МУ на Приложение 1/. В резултат на челния кос приплъзващ удар лек автовобил Шкода Фелиция и лек автомобил Фолксваген Голф претърпяват големи пластични деформации и стават практически неуправляеми. След настъпилия удар леките автомобили продължават да се движат още известно разстояние както следва: Лек автомобил Шкода променя посоката си на движение в посока югоизток като извършва и ротация в посока по часовата стрелка /виж позиции 1в,1г, 1д на Приложение 1/ около вертикалната ос прекарана през масовия му център /поглед отгоре/ до установяването в покой контактувайки с предните си състави и тавана с еластичната предпазна ограда изправен на така наречената „челна стойка“ - поз.1 на Приложение 1 - като е заел част от лентата си за движение, спомагателната лента до нея и отстоянието до предпазната еластична ограда. Лек автомобил Фолксваген променя посоката си на движение в посока югоизток като извършва и ротация в посока обратна на часовата стрелка /виж позиции 2в,2г, 2д на Приложение 1/ около вертикалната ос прекарана през масовия му център /поглед отгоре/ до установяването в покой - поз 2 на Приложение 1 - като е заел част от лентата за движение на Шкода Фелиция и спомагатлната лента до нея. В резултат на ПТП са загинали водачите на двата автомобила Д. И. А. и Д.Д.Д., както и пътниците А.Й.С. и Н.Д.Ц., а пътничката Т.К.Н. от С.З. е претърпяла телесна повреда. Двата автомобила са претърпели тотални материални щети. Причината за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка е движението в насрещната лента за него при наличие на двойна непрекъсната разделителна линия на лек автомобил Шкода Фелиция. Причините за ПТП са от субективен характер касаещи водача на лек автомобил Шкода, който не е контролирал движението на МПС което е управлявал в собственната си лента, като те могат да са някои от изброените по-долу: отвличане вниманието на водача; моментно заспИ.е или унасяне на съзнанието по време на движение; настройване на музикалната система в купето; палене на цигара или други Скоростта на движение на лек автомобил Шкода в момента на удара, която е и скорост на движение на автомобила преди ПТП е около 12,95 m/s = 46,64 km/h. Скоростта на движение на лек автомобил Фолксваген в момента на удара, която е и скорост на движение на автомобила преди ПТП е около 23,35 m/s = 84,08 km/h. Лек автомобил фолксваген Голф се е движил с по-висока скорост спрямо скоростта на лек автомобил Шкода Фелиция. Разликата в скоростите между двата автомобила е около 37,44 км/ч. В участъка от пътя където е настъпило ПТП ограничението на скоростта на движение е до 100 км/ч. Сблъсъка на автомобилите е настъпил в платното за движение на лек автомобил Фолксваген Голф на около 0,60 м западно от двойната разделителна линия между двете ленти за движение в двете посоки. Вариант, сблъсъка да е настъпил в лентата за движение на Шкода Фелиция не кореспондира с находките от местопроизшествието описани в документите от разследващия орган в Р.Г. и движението на автомобилите след настъпилия удар. Лек автомобил Щкода Фелиция се е движил в посока от гр.А. към граничен пунк О.н, а лек автомобил Фолксваген Голф в посоа от граничен пункт О.н към гр А.. Скоростите на двата автомобила са се изменили в резултат на погасяване на голяма част от кинетичната енергия която всеки един от тях е притежавал към момента удара, която се е трансформирала при настъпилите пластичини и еластични деформации на автомобилите в прединине челни състави на същите. В тази връзка скоростите им са намалели значително по време на удара до около 16 км/ч, а за Шкода около 28,9 км/ч и достигане на нулеви стойности към момента им на установяването им в покой непосредствено след настъпването на ПТП. Лек автомобил Шкода променя посоката си на движение в посока югоизток като извършва и ротация в посока по часовата стрелка /виж позиции 1в,1г, 1д на Приложение 1/ около вертикалната ос прекарана през масовия му център /поглед отгоре/ до установяването в покой контактувайки с предните си състави и тавана с еластичната предпазна ограда изправен на така наречената „челна стойка“ - поз.1 на Приложение 1 - като е заел част от лентата си за движение, спомагателната лента до нея и отстоянието до предпазната еластична ограда. Лек автомобил Фолксваген променя посоката си на движение в посока югоизток като извършва и ротация в посока обратна на часовата стрелка /виж позиции 2в,2г, 2д на Приложение 1/ около вертикалната ос прекарана през масовия му център /поглед отгоре/ до установяването в покой - поз 2 на Приложение 1 - като е заел част от лентата за движение на Шкода Фелиция и спомагатлната лента до нея. Водачът на лек автомобила Шкода Фелиция е могъл да възприеме опасността - автомобила на свидетеля Х.К.М. от около 18 метра и не е могъл да реагира като спре преди мястото на удара или се завърне в лентата си за движение с оглед предотвратяването на ПТП с челен сблъсък. Водачът на лек автомобил Фолксваген Голф не е могъл да възприеме опасността - насрещно движещия се автомобил от около 37,36 метра - тъй като видимостта му е ограничена от автомобила на свидетеля по делото Х.К.М. движещ се непосредствено пред него. Той не е могъл да спре преди мястото на удара с оглед предотвратяването на ПТП с челен сблъсък. Автомобил Фолксваген Голф с ДКН ** е бил заводски оборудван с предпазни колани.

 

С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с настъпилите увреждания на ищеца, вследствие на процесното ПТП, в хода на производството беше назначена съдебно - медицинска експертиза. От заключението й се установява, че ищецът Т.К.Н., при настъпило ПТП 22.06.2016 год. в Република Г. на 121 км. от главен път Е.-А. е получила: Разкъсно-контузна рана в челната област от дясно. Охлузване на десния лакът, Охлузване на дясната област на лакът - китка. Остра кръвозагуба ретроперитониално с разкъсване на мезнтериума /добликатура на перинеумаприкрепена за коремната стена и обгръща тънките черва/. Тези травматични увреждания са от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП от удари в изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил. Всички описани в медицинските документи травматични увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Т.К.Н. е претърпяла животоспасяваща операция - лапаротомия/ във връзка с коремната травма и напълно е възможно след определен период от време да се е получила коремна херния, тъй като при извършването на описаната операция имаме срязване на мускули и фасции на коремната стена - хирургически. До настоящия момент би трябвало да са видими - зарастналата разкъсно- контузна рана по челото и хирургическата намеса по коремната област. Наличието на конкретната коремна травма дава пълно основание да се приеме, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Благодарение на поставения от ищцата обезопасителен колан, не са налице още по-тежки травматични увреждания, които биха били фатални. Към делото няма приложена медицинска документация, която да говори за коремна херния, но са налице данни и от самата пострадала за такава. Хернията представлява слабост на коремната стена с поява на различен по големина отвор, през който пролабират - мастна тъкан, орган или част от органи. Причините за възникване на такава херния са: възраст, фамилна предраположеност, минала хирургична интервенция и други хронични болести. В конкретния случай е била налице хирургична интервенция, която в голям процент е причина за възникване в последствие на херниален сак.

 

Заключението не е оспорено от страните по делото и съдът го кредитира като компетентно и добросъвестно.

 

Във връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищеца и здравословното й състояние, по делото са събрани гласни доказателства.

 

От показанията на разпитания по делото свидетел М.В.М. се установява, че живее с приятеля си М. на семейни начала, който е брат на съпругът на Т. – И. в едни блок, едни над други. И. имал много роднини в С., братя и сестри на майка му и често ходили до С.. През юни 2016г. Т. решила да отиде на гости с 4 месечното си бебе Н. в С.. Установява, че ищцата и съпругът й И. 9 години се борили със стерилитет и трудно се сдобили с бебето. Един летен ден М. й се обадил, че Т. е катастрофирала в Г. и ищцата била в болница там. И. отишъл в С. да вземе бебето, докарал го в С.З. и пак се върнал към болницата. Обадил се на М. - брат му, че Т. е претърпяла животоспасяваща операция и, че Бог я е опазил. Само Т. е оцеляла в ПТП. Тя останала в болницата 9-10 дни в. Свидетелката била постоянно с детето. То плачело, отказвало да яде изкуствена храна, тъй като искало майчината си кърма. Съпругът й И. докарал ищцата Т. в дома им в С.З.. И. и М. буквално я носили на ръце, тъй като не можела да се движи. Гледката била потресаваща. Имала рани, синини, кръвонасядания по лицето, шевове по главата. Десният крак и дясната ръка били с дълбоки охлузвания. Направили й много голяма коремна операция. Раната била по целия корем - 30 см. Около 3 седмици била безпомощна, с чужда помощ ходила и до санитарният възел. Пиела лекарства, сменяли й се превръзки. Били само трите с бебето. Съпругът й се прибирал вечер след работа. Това продължило до средата на юли. След това започнала постепенно да се изправя. Свидетелката помагала активно, защото ищцата имала забрана да вдига бебето до средата на август. След средата на август започнала да се справя по добре. Започнала да става, да излиза. Отказвала да се качи в автомобил. Изпитвала вина, тъй като роднините я обвинявали, че е тръгнала за Г., а  Д. - братовчеда на съпругът й - починал. Чувството, които е изпитвала тогава, да гледа как Д. хриптейки умира, било неописуемо. Ходила на психиатър 5-6 пъти, веднъж седмично. Открили й херния, вследствие от ПТП и операцията. Много зле се отразило преживяното от нея и на семейството й. Някои физически болки не са отшумели и до днес. Страда от безсъние, има натрапчиви кошмари с катастрофи и умрели хора. Преустановили всякакви пътувания поради този психологичен проблем. Психологичните болки ги има и до момента. От 2016г. не ходи на плаж, тъй като белега на корема е много грозен. Бебето имало проблеми с храненето, отслабнало, сменили много изкуствени храни, тъй като ищцата повече не можела да го кърми. Родителите на Т. не можели да помагат, тъй като майка и е омъжена в Австралия, а баща й е покойник.

 

Свидетелят Х.К.  М. твърди, че е дал показанията под клетва и подписа под тях е негов. В деня на процесното ПТП отивал към О. с неговата кола.  Свидетелства, че точно на това място участъка е прав, преди това имало малък завой, но пътят е много широк и има голяма видимост. За всяко направление има по една пътна лента и едно помощно платно, могат да се съберат четири коли. Пътният участък има очертана пътна маркировка. Сочи, че пътя бил нормален сух, не мокър, нямало мъгла, времето било добро.  Движел се с около 80 км/ч. На това място, където станал инцидента - видял да идва срещу него в посока от О. една бяла кола, която започнала да стъпва върху линията по средата на платното. И колкото продължавал хода свидетеля видял, че бялата кола вече е влязла в неговото пътно платно. Все още имало голямо разстояние, и свидетеля му сигнализирал с фаровете но бялата кола не коригирала движението си - напротив продължавала да идва в неговото пътно платно. Вече били близо един до друг, като по-голямата част от бялата кола се намирала на пътното платно на свидетеля, при което той отбил колкото може по-надясно на пътя, за да избяга сблъсъка. Минали секунди и нищо не се променило, свидетеля дал колкото се може по накрая на пътя на дясно и с бялата кола се разминали много близо. Вече почти бил спрял и карал с много малка скорост и си вдигнал главата за да види през централното огледалото къде отива тази кола. През огледалото видял, че зад него идва друга кола и след секунди чул сблъсъка. Спрял неговия автомобил, обърнал си главата и видял, че са се ударили двете коли и веднага се обадил по телефона на полицията. Твърди, че сблъсъка станал по средата, но повече в неговото пътно платно. Сочи, че след сблъсъка и двете коли са отишли на другото пътно платно. На мястото на колите след удара спрели и други автомобили, за да помогнат. Отишъл там и видял, че извадили едно момиче, и че в същата кола има още един човек жив, но легнал на седалката. Отишъл да види другата кола - бялата - аморфна маса. Водачът на сребристата кола бил още жив в онзи момент. Бил в шок момичето и хората, които са помогнали да я извадят.  

           

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Първият свидетел има непосредствени впечатления от състоянието на ищцата след процесното ПТП, била е в непрекъснати контакт с нея, така че показанията й могат да установят физическото и психическо състояние на ищеца след катастрофата, претърпените от нея болки и страдания, а освен това кореспондират с останалите писмени доказателства и съд. медицинската експертиза. Втория свидетел е пряк очевидец на инцидента, без родство и или друга заинтересованост със страните по делото.

 

В тази връзка съдът намира, че следва да вземе становище по откритото производство по оспорване на документ: Показания под клетва на Х.К.М., като съдът намира, че оспорването не е доказано. Това се установява, както от свидетелските показания на лицето Х.К.  М. подписало документа, така и от заключението на САТЕ, подкрепящи тези показания, въпреки че документът е частен свидетелстващ и той няма обвързваща съда материална доказателствена сила, при оспорване на отразеното в него.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

 

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 22.07.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

 

При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените срещу него искове с правно основание  чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.

 

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът Т.К.Н. е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева., което е получено от ответника. Видно от данните по делото- на 03.10.2018 година, ищцата е получила отговор от ответното дружество със становище, че не смята, че следва да носи отговорност, тъй като водачът застрахован в ЗК „У.” АД не е виновен.

 

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

 

При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

 

От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението. На 22.06.2016 год. около 10.30 часа на 121 км от магистрала А. - О.н настъпва ПТП между лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ** движещ се в посока от О.н към А. който е бил управляван от Д. И. А. от гр .С. и лек автомобил Шкода Фелиция с рег.№ *** управляван от Д.Д.Д. от гр.С. движещ се в посока от А. към О.н. В пътния участък при лек десен завой за лек автомобил Шкода Фелиция /съответно ляв за лек атомобил Фолксваген Голф/ водачът на Шкодата е закъснял с реакцията си при извършването на маневрата десен завой и автомобилът му е навлязъл изцяло в насрещната за него лента за движение. По същото това време движещ се срещу него лек автомобил управляван от свидетеля по делото Х.К.М. едва е успял да се резмине с процесния автомобил Шкода отбивайки максимално в дясно, но за движещия се непосредствено след него лек автомобил Фолксваген Голф това се е оказало невъзможно. Водачът му Д. И. А. е предприел „спасителна“ маневра отклонявайки автомобила си в ляво под малък ъгъл срямо надлъжната ос на пътя. Същевременно водачът на лек автомобил Шкода Фелиция предприема маневра за коригиране посоката на движение с оглед завръщане в собственната си лента за движение завъртайки волана на дясно като сключва също малък ъгъл с надлъжната ос на пътя. Двата автомобила контактуват с предните си състави в областа на левия край на предните си брони около средната разделителна линия на около 0,60 м западно от нея - в лентата за движение на Фолксваген Голф. В резултат на челния кос приплъзващ удар лек автовобил Шкода Фелиция и лек автомобил Фолксваген Голф претърпяват големи пластични деформации и стават практически неуправляеми. След настъпилия удар леките автомобили продължават да се движат още известно разстояние до установяването в покой.

 

Поради изложеното, съдът приема, че основна причина за възникването на  процесното ПТП  е виновно поведение на водача на лек автомобил Шкода, който не е контролирал движението на МПС което е управлявал в собственната си лента, с поведението си като участник в движението по пътищата е създал опасности и пречки и е поставил в опасност живота и здравето на хората, на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, като те причините за това са някои от изброените по-долу: отвличане вниманието на водача; моментно заспИ.е или унасяне на съзнанието по време на движение; настройване на музикалната система в купето; палене на цигара или други.

 

Безспорно в случая е налице и последният признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, травматични увреждания на ищцата са от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП от удари в изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил. Всички описани в медицинските документи травматични увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.  В резултат на ПТП са загинали водачите на двата автомобила Д. И. А. и Д.Д.Д., както и пътниците А.Й.С. и Н.Д.Ц., а ищцата Т.К.Н. от С.З. е претърпяла телесна повреда. Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца травматични увреждания.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

 

При определяне размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: разкъсно-контузна рана в челната област от дясно. Охлузване на десния лакът, Охлузване на дясната област на лакът - китка. Остра кръвозагуба ретроперитониално с разкъсване на мезнтериума /добликатура на перинеумаприкрепена за коремната стена и обгръща тънките черва/. Във връзка с инцидента ищцата е претърпяла тежка коремна животоспасяваща операция. Спорен в случая е въпроса дали получената херния от ищцата е във връзка с процесното ПТП, като съдът с оглед СМЕ и свидетелските показания в тази насока приема, че същата е последица именно от претърпяната коремна операция. 

 

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние. От разпитаната по делото свидетелка, се установява, че  процесното ПТП се е отразило изключително негативно върху психичното състояние на ищцата – чувствала се много зле, страдала от безсъние, с натрапчиви кошмари с катастрофи и умрели хора, изпитвала чувство на вина. Не на последно място катастрофата се отразила и на бебето на ищцата – отказало да се храни с изкуствени храни, тъй като ищцата не можела да го кърми и да го вдига.

 

Съдът взема предвид освен интензитета на преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания придружен с хирургични интервенции, продължителността на търпените болки и страдания и продължителността на възстановителния процес.

 

Съдът приема, че е налице тежък случай на увреждане и претърпени вреди, вследствие на процесното ПТП. По делото са установени по категоричен начин тежки контузии – Остра кръвозагуба ретроперитониално с разкъсване на мезнтериума /добликатура на перинеумаприкрепена за коремната стена и обгръща тънките черва/ и последвала животоспасяваща коремна операция. Претърпяното ПТП, както и уврежданията, които е получила,  са  променили в негативна насока живота на ищцата, затрудняват професионалния и социалния й живот. Благодарение на поставения от ищцата обезопасителен колан, не са налице още по-тежки травматични увреждания, които биха били фатални.

 

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е основателен за цялата претендирана сума от 40 000 лв..

 

При този изход следва да се присъди и лихва за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта – 22.06.2016г..

 

По разноските: с оглед изхода на делото, следва да се осъди ответникът да заплати на ищца направените по делото разноски в размер на 4779,20 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира следното: в конкретния случай  Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение на ищеца следва да е в размер на 1730 лв., като в случая е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 2500 лв., но същото не следва да се намаля, тъй като не е прекомерно, а делото се отличава с фактическа и правна сложност. 

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,  ЕИК ***, представлявано от Н. да заплати на Т.К.Н. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат В.М., сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 22.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 4779,20 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 20 ст./, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.

 

        

                                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………