Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми
февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9748 по описа на състава за
2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с пр. основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с 86 от ЗЗД.
Ищецът С.В.Б. поддържа твърдение, че в качеството на
водач на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, той пострадал при настъпването на
ПТП на 12.09.2016г. в гр. Горна Оряховица, в района на кръстовището на ул.
„Патриарх Евтимий“ и ул. „Васил Априлов“. Мотоциклетът, който бил управляван от
Б. паднал на пътното платно и водачът му
претърпял описаните в исковата молба телесни травми. Според ищеца, произшествието настъпило поради неправомерните
действия на водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, чиято гражданска
отговорност била застрахована от ответното дружество. Споменатите обстоятелства,
при които настъпило описаното в исковата молба ПТП, били установени
посредством съдържанието на одобреното
от наказателния съд споразумение по НОХД № 544/2017г. съгласно описа на 9 с-в
НК при РС Горна Оряховица. Претърпените от ищеца телесни увреждания предизвикали
значителни неимуществени вреди, поради болките и страданията, които понесъл
ищеца, а при това му причинили и имуществени вреди, поради необходимостта да
заплати лично разходи за възстановяване и лечение на травмите. Неимуществените
вреди, които претърпял, ищецът оценява сам на 80 000 лева, а за необходимите
за лечението му разноски (за лекарства, консумативи, рехабилитация и
медикаменти) били заплатени 2913, 88 лева. На 23.11.2016г. ищецът подал писмена
претенция пред застрахователя, чието съдържание и форма били съобразени с
изискванията на чл. 380 от Кодекса на З.то, но въпреки това, ответното
застрахователно дружество не се произнесло и ищецът не получил търсеното
обезщетение. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане
на ответника, да му заплати по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, застрахователно обезщетение в размер на сумата от
80 000 лева за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни
увреждания, които са подробно описани в исковата молба, заедно със законната
лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано
от деня на настъпването на вредоносния резултат на 12.09.2016г. до деня на
окончателното плащане, да заплати сумата от 2913, 88 лева, представляваща
общата стойност на извършените разходи за лечение, считано от датата на предявяването
на иска на 01.08.2017г. до деня на окончателното плащане. Претендира да получи
от ответника и сумата на направените съдебни разноски, включително за
процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА.
Исковата претенция е оспорена от ответника „ЗАД ОЗК- З.”АД
по основание и по размер. Ответникът не оспорва твърдението за наличието на
валидно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, но
оспорва преди всичко описаните в исковата молба фактически твърдения за
механизма на настъпване на процесното ПТП и в тази насока - оспорва
съдържанието на изготвения Протокол за ПТП № 388/12.09.2016г. , в качеството му
на официален удостоверителен документ за установяване на механизма на
произшествието. Оспорва твърдението за неправомерния характер на поведението на
водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застраховал, като поддържа,
че действията на този водач са били правомерни, а при условията на
евентуалност, пооддържа становище, че пострадалият сам бил допринесъл в
значителна степен за настъпване на вредите. Ответникът оспорва и размера на
претендираното застрахователно обезщетение за имуществени вреди – като оспорва твърденията
за характера и обема на вредите и релевира доводи за прекомерност на
претендирания размер на обезщетението.
Ответникът оспорва и претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, посочвайки, че част от разноските за лечение
са направени неуместно и ненужно в друга държава /Р. Гърция/, доколкото тези
разходи биха били поети от НЗОК и извършването им не би било за сметка на ищеца,
ако би било извършено в РV България. Оспорва твърдението, че е изпаднал в
забава, като поддържа възражение за ненадлежно изпълнение на задължението по
чл. 380, ал. 3 от КЗ – ищецът не бил посочил номер на банкова сметка. ***,
респ. за редукция на присъденото застрахователно обезщетение в хипотезата на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД и претендира за осъждане на ответника - да му заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетия като доказателство препис от Протокол от 01.11.2017г. по НОХД № 544/2017г. по описа на
РС Горна Оряховица, обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените
изводи на съда за това, че 12.09.2016г. в гр. Горна Оряховица, в района на
кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Васил Априлов“ е настъпило пътно-
транспортно произшествие с участието на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******
, управляван от И.С.И. и мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, управляван от С.В.Б..
С оглед правните последици на одобреното от наказателния съд споразумение по
чл. 381 от НПК, настоящият съд е обвързан да приеме, че настъпването на
произшествието е резултат от неправомерното поведение на водача на лекия
автомобил, който е участвал в него и който е допуснал нарушение на чл. 50, ал.1
от ЗДвП.
Приетият като доказателство Протокол за ПТП №
388/12.09.2016г., чието съдържание е оспорено от ответника, сочи, че
настъпването на процесното ПТП се е осъществило „поради отнемане на предимство на мотоциклета от лекия автомобил“. С
оглед направеното от ответника оспорване на съдържанието на документа, съдът
допусна събирането на други доказателствени средства /разпит на свидетел,
съдебно- техническа експертиза и документи, установяващи констатациите при
огледа на МПС/, които ще бъдат обсъдени по- нататък в мотивите на настоящото
съдебно решение.
В дадените пред съда показания, свидетелятК.И. А.
заявява, че при настъпването на пътния инцидент е пътувал в лекия автомобил „Ауди
А4“ с рег. № ******, управляван от И.С.И. и по тази причина възприел ясно
настъпването на механизма на този инцидент, въпреки че не си спомня конкретни
идентифициращи белези (марка и модел) на участвалите в инцидента МПС. Според
свидетеля, този изницент настъпил при отлични пътни условия, добра видимост и
на дневна светлина, на пътен участък с две пътни ленти, който е предназначени
за движение в срещуположните посоки. На кръстовището имало знак „Б2“ и според
свителеля, водачът на автомобила спрял на този пътен знак. Срещу автомобила се
движел бус, който предприел завой в насрещното платно и в момента, в който
бусът се „изнесъл нагоре“, свидетелят възприел как мотоциклетистът пада от
мотора - на пътната настилка, то без да е настъпило съприкосновение между
корпусите на автомобила и на мотоциклета. Свидетелят заявява, че не може да
прецени с каква скорост се е движил мотоциклета, но е сигурен, че в момента на
удара, мотоциклетистът е носил предпазна каска. После свидетелят възприел, че
падналият мотоциклетист се изправя, а автомобилът , в който пътувал свидетеля продължил
движението си, без да спира.
Съдържанието на приетия като доказателство Протокол за
оглед на Пътно- транспортно произшествие от 12.09.2016г. заедно с фотоалбум, съдържа
данни относно констатациите на разследващите пътния инцидент органи на
полицията. Съдържанието на този документ няма да бъде обсъждан подробно от съда,
тъй като данните в него са обект на анализ както от допуснатата съдебна авто- техническа
експертиза, така и от допуснатата комплексна съдебно- автотехническа и
медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебна- автотехническа
експертиза, която е изготвена от вещо лице Х.И. (технология и безопасност в
автомобилния транспорт) мотивира следните изводи за правно- значимите
юридически факти:
Процесното пътно-
транспортно произшествие е настъпило при следния механизъм: На 12.09.2016г.
около 10,50 часа, в гр. Горна Оряховица, лекият автомобил „Ауди А4" с per.
№ ******, с водач И.С.И. се движи с посока на движение север-юг по ул. „Васил
Априлов". В същото време, по ул. „Патриарх Евтимий" с посока на
движение изток-запад, се движи мотоциклетът „Ямаха“ с per. № ******, управляван
от С.В.Б.. В района на кръстовището на улица „Васил Априлов" с ул.
„Патриарх Евтимий", при наличие на знак Б1 - „Пропусни движещите се по
пътя с предимство" за движещите по ул. „Васил Априлов" водачът на
лекия автомобил предприема мА.ра „завой наляво", но без да осигури
предимство на движещите се по ул. „Патриарх Евтимий" моторни превозни
средства, докато водачът на мотоциклета продължава праволинейното си движение и
така траекториите на движение на двете МПС се пресичат. Водачът на мотоциклета,
възприема движението в района на кръстовището на лекия автомобил, оценявайки го
правилно като източник на опасност и в опит да избегне удара между двете
превозни средства - реагира, опитвайки да осъществи мА.ра за заобикаляне.
Според вещото лице, водачът на мотоциклета /ищецът/ не е използвал спирачка, а
е реализирал спасителната мА.ра, като е предприел заобикаляне на лекия
автомобил, тъй като при огледа на мястото на инцидента не са описани спирачни
следи. В следствие на действията на мотоциклетиста, не се стига до физически
контакт между двете МПС, но мотоциклетът губи динамичното си равновесие и пада
на платното за движение на дясната си страна, заедно с мотоциклетиста /неговия
водач/. Според категоричното становище на вещото лице - водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да предотврати настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие, ако преди навлизането в района на кръстовището
бе осигурил предимство на преминаващия по ул.„Патриарх Евтимий"
мотоциклет.
Заключението на изслушаната комплексна съдебно-
медицинска и съдебна- автотехническа експертиза, която е изготвена от вещо лице
Х.И. (технология и безопасност в автомобилния транспорт) и д-р Б.Б. (ортопедия
и травматология) мотивира следните изводи за правно- значимите юридически
факти:
Тежестта на травматичните увреждания, които може да
понесе мотоциклетист в условията на настъпване на ПТП с друго неуточнено МПС
зависят от условията при които е настъпил инцидента и от предпазните средства,
които мотоциклетистът използва. Препоръчително /но не е задължително според
действащата в Р. България нормативна уредба/ е използването на т.нар.
„протектори“ които се поставят на тялото и крайниците на мотоциклетиста. В
конкретния случай, при анализ на механизма на настъпване на пътния инцидент
може да бъде направен обоснован извод, че мотоциклетиста /ищецът/ е бил с
поставен предпазен шлем, но не и с протектори. Наличието на протектори по
тялото и крайниците на мотоциклетиста в конкретния случай, вероятно и
хипотетично би намалило тежестта на травматичните увреждания, но не би
предотвратило настъпването им.
Като писмени доказателства по делото са приети
медицински документи: /Епикризи и резултати от медицински изследвания и др. стр.43-63 от
делото/ които съдържат данни за здравословното състояние
на ищеца след настъпването на процесното ПТП и в процеса на
лечение, както и разходни документи /стр. 65-81 от делото/за медицински прегледи,
медикаменти, препарати и услуги, използвани от ищеца, на чието име са издадени
разходните документи. Данните
в споменатите документи не се обсъждат подробно, доколкото естеството и
предназначението на извършените разходи са обект на анализ от допуснатата
съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.) мотивира следните изводи относно подлежащите
на установяване факти:
- В
следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил
закрито счупване на дясната ключица и закрито вътреставно счупване на
дясната голямопищялна кост, в горната му част. Уврежданията се дължат на
внезапно нанесени удари от твърди, тъпи предмети (от пътната настилка)
след падане върху нея. В процесния случай фрактурата на десния голям пищял
и фрактурата на дясната ключица при ищеца са получени по същия механизъм.
След загуба на равновесие, тялото на ищеца е паднало на дясната си страна,
като той е получил удар в дясната колянна и дясната раменна стави;
- По
своят вид и тежест, травматичните увреди на ищеца Бротованов имат следната
медико-билогична характеристика: Полученото счупване на дясната ключица и
последвалите от него усложнение е довело до трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 20 дни, а в
случая- за около 4 месеца. Претърпяното
вътрествано счупване на дясната голямопищялна кост е причинило трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник,
за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 1 година);
- Спешна
медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалият е получил
първоначално в МБАЛ В.Търново, където на 14.09.2016г. е претърпял в един
сеанс - две костни операции: за открито наместване на счупената дясна
ключица и скрепяване на фрактурата със заключваща реконструктивна титанова
плака и винтове и закрито наместване на фрактурата на големия пищял и
стабилзиране на костните фрагменти с канюлирани винтове. Поради настъпила инфекция в оперативната
рана на дясната ключица, пострадалият е провел ново болнично и оперативно
лечение в периода от 23.10.2016г. - до 01.11.2016г. На 24.10.2016г. ищецът
отново е бил опериран, а периода от 27.01.2017г. до 22.06.2017г. е провел
продължително болнично и оперативно лечение в МБ гр. Атика, Р. Гърция.
След изписването от болницата
лечението е продължило амбулаторно;
- Общо
лечебният и възстановителен (оздравителния) период при ищеца е продължил 1
година, през който период пострадалият е търпял болки и страдания. През първите 6 месеца
непосредствено след злополуката и при извършените
няколко операции и последвалите усложнения - болките на ищеца
са били с доста интензивен характер. Интензивни са били болките също в началото на
проведената рехабилитация на дясната раменна и дясната колянна стави. След
тези периоди - болките са намалили интензивността си и са станел само
периодично явяващи сепри преумора на увредените крайници и най вече при
рязка промяна на времето, когато ищецът е трябвало продължително да приема
седативни и обезболяващи средства;
- Наред
с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца след злополуката
ищецът не е можел да си служи с дясната ръка поради счупената ключица и
последвалия гноен възпалителен процес. В този период ищецът е бил принуден
да се придвижва с една патерица и трудно се е обслужвал, поради което се е
нуждаел от чужда помощ в битовото обслужване. Настъпилите по време на
лечението усложнения, са довели до удължаване на срока му с около 4 месеца;
- Към
момента на извършения медицински преглед на 30.05.2018г. вещото лице
констатира, че в областта на дясната ключица на пострадалия има остатъчен
груб белег с дължина 17 см. на 0,5 см., който е причинен от извършените
две костни операции и от вторичното зарастване на раната. Счупената дясна
ключица е зараснала окончателно, но с малка остатъчна деформация.
Движенията на десния горен крайник са в норма, с изключение на движението
„абдукция“ (отвеждане встрани), което е в трайно намален обем с 15
градуса. Дясното бедро на
пострадалия е в състояние на хипотрофия, като мускулния обем е видимо
по-малък от този на левия крак, а в областта на дясната колянна става се установява медиално остатъчен
козметичен белег с дължита от 22 см. на 0,4 см. с видима лезия в областта
на платото и малко стеснение между вътрешния бедрен и вътрешния тибиален
кондил. Движенията на дясната колянна става са трайно намалени с по 10
градуса. Металната плака и виновете все още не са извадени. Според
становището на вещото лице, тези движения ще се възстановят напълно, а
операцията ще доведе на ищеца допълнителни болки за срок от 30 дни и нужда
от нова рехабилитация;
- Ищецът
е извършил разходи за закупуване на метални остеоснитези за двете
фрактури, а също за патерици, за антикоагулант, за раменна ортеза, за
потребителна такса, за обезболяващи лекарства, за провеждане на физиопроцедури.
За тези разходи вещото лице д-р Б., счита, че са били необходими и
неизбежни, тъй като като НЗОК заплаща на лечебното заведение извършило
медицинските дейности (стационарното лечение и операциите) по сътоветната
клинична пътека, но оперативните консумативи, както и извършените по време
на амбулаторното лечение медицински разходи, за които са представени
разходните документи от ищеца се заплащат не за сметка на НЗОК, а от
пациентите. Според вещото лице, направените разходи за лечение в Гърция, са
били само за амбулаторни услуги и не биха били покрити от НЗОК, ако биха
били извършени в България. Стационарното и оперативно лечение в Р. Гърция
ищецът не е заплащал, поради това че е бил социално и здравноосигурен. Във
всички случаи, извършените разходи по време на оздравителния период, са
били необходими за осъществяване на лечението на процесиите увреждания.
В
показанията си свидетелят Н.Г.П.поддържа твърдение, че имал
непосредствени впечатления за състоянието на пострадалия ищец, считяно от момента непосредствено
следващ настъпване на процесното ПТП и по време на лечебния и възстановителен
период. Свидетелката заявява, че непосредствено след настъпването на инцидента, ищецът се
оплаквал от силни болки.
След като бил изписан от болницата, пострадалият също
имал необходимост от чужда помощ за обслужване на битовите си потребности и
хигиенни нужди. За пострадалия ищец се грижела майка му, но също така и
свидетеля - когато имал възможността да го прави. В последствие, поради настъпилите
усложнения, ищецът продължил лечението си в Р. Гърция. Според свидетеля,
състоянието на ищеца не било въстановено, тъй като походката му била със
„замятане“ на пострадалия долен крайник, а при това- той се оплаквал от болки и
по тялото му имало белези. Свидетелят често заварвал ищеца „с насълзени очи“,
доколкото последният страдал емоционално от невъзможността да се възстанови
напълно във физическата форма, в която бил преди настъпването на инцидента. Според впечатленията на свидетеля, ищецът се
чувствал несигурен във физическите си възможности и избягвал да пътува на дълги
разстояния с автомобили, понеже се страхувал.
Съдържанието на приложените на стр. 82-85 от делото
документи мотивира извода, че на 23.11.2016г., чрез адвокат Т.Г., ищецът е отправил
извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - адресирана до застрахователя
- ответник по иска, за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от процесното ПТП. Претенцията указва номер на
банкова сметка, ***етението (посочена е сметката на адв. Г.). При липсата на
спор между страните, съдът приема, че с претенцията в действителност са били
приложени описаните като нейни приложения документи.
Страните не спорят и съдът прие за установено, че към
датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика
и на водача на процесния лек автомобил е била застрахована от ответното
дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния
регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявените претенции за изплащане на обезщетение за вреди /имуществени и
неимуществени/ се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по
чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования при него водач неимуществени и имуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил
„Ауди А4“ с рег. № ****** – да обезщети ищеца за причинените му вреди.
Ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на
ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за водача на лекия автомобил, което е
предоставено от ответното застрахователно дружество.
В хипотезата на чл. 300 от ГПК съдът е обвързан да приеме, че при
настъпването на процесното ПТП е реализирано неправомерно поведение на участвалия
в ПТП водача на лекия автомобил.
Релевираните от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия – водача на участвалия в ПТП мотоциклет - бяха
категорично опровергани, посредством обсъдените по- горе заключения на приетите
в хода на делото съдебна авто- техническа и комплексна авто- техническа и
медицинска експертизи.
В тази насока заслужава да се отбележи, че оспорването на съдържанието на
процесния протокол за ПТП също се явява неоснователно – релевираните от
ответника доводи за друг, различен от описания в протокола за ПТП механизъм на
пътния инцидент не бяха доказани, но тъкмо напротив- бяха опровергани
посредством събраните в хода на делото доказателства.
Правно значимият факт на настъпването на вредите, фактът на допуснатото от водача
със застрахована гражданска отговорност нарушение на правилата за движение и най-
вече - пряката причинно- следствена връзка помежду им бяха категорично доказани
посредством събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени
доказателства, а това е достатъчно за формиране на обоснован извод, че за
ответника е възникванало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение,
за доказаните по размер вреди.
Страните не спорят, че такова обезщетение не било изплатено от ответника,
след подаденото на 23.11.2016г. заявление- претенция по реда на чл. 380 от КЗ и
следователно, се дължи при постановяване на настоящото решение.
При тези изводи, същността на повдигнатия пред настоящия състав на съда
спор се свежда до три основни въпроса: Първият въпрос е свързан със
справедливия размер на застрахователното обезщетение, което ищецът е материално
легитимиран да получи за понесените неимуществени вреди. Вторият въпрос е свързан
с преценка по основателността на претенцията за имуществени вреди, относно техния
размер и медицинско основание. Третият въпрос се свързва със спора по
твърдението на ищеца, че ответникът бил изпаднал в забава и дължи изплащането
на лихва върху платимите суми на застрахователното обезщетение. Тези въпроси ще
бъдат разгледани в същата последователност.
По размера на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди;
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат
споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни факти.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи
естеството и характера на телесните увреждания, които ищецът е получил, в
следствие настъпването на процесното ПТП, както установи и наличието на
причинно - следствена връзка между конкретния механизъм на настъпване на
процесното ПТП и понесените травми.
Доколкото в константната си практика, ВКС на РБ приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано винаги с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори, то в конкретния
случай, размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде
определен, като се отчита характера, обема и интензивността на доказаните неимуществените вреди,
естеството на травмата (затрудняваща движението на тялото, но не
животозастрашаваща), характера на проведеното лечение (консервативно и
оперативно), значителната продължителност на лечебно- възстановителния период (усложнения,
период на обездвижване, сравнително продължителен период, прекаран в интензивни
болки). Пострадалият е в млада, в социално активна възраст, а при това бяха
събрани достатъчно доказателства за това, че е бил лишен от съществено важни
социални активности (има косвени данни пострадалата да не е могъл да упражнявала
своята професия след инцидента и да не е проявявал предишната социална
ангажираност).
Прави впечатления, че в резултат от инцидента, са настъпили трайни усложнения на опорно двигателния апарат на пострадалия,
които до голяма степен са възстановени, но са останали видими козметични
белези, а продължителния процес на лечението и възстановяването, определя получената
травма, като травма с умерена до средна по степен на тежест.
За да възприеме този извод, съдът съобрази, че ищецът представя медицински
документи, които позволяват да се проследи развитието на възстановителния
период след инцидента.
По отношение на релевираните от ищцата доводи за телесни увреждания, болки
и страдания, в резултат от настъпването на пътния инцидент – съдът кредитира
заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза. В контекста на
дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на
обезщетението, освен лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2016г., ще трябва да се
отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на
вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и
средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на
домакинство и др. икономически данни.
Според този
състав на съда - именно социално-
икономическите критерии за справедливост
са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и
неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.
Нито една
травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни
и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да
бъдат съобразявани само с лимитите по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
В заключение съдът намира, че справедливия
размер на застрахователното обезщетение, което е легитимирана да получи
ищцата за претърпените неимуществени вреди вреди е оценимо на сумата от 40 000
(четиридесет хиляди) лева. В
заключение на изложените изводи, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 40 000
лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, породени от установените
в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до
пълния размер на претендираното обезщетение за 80 000 лева, искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По размера на застрахователното
обезщетение за имуществени вреди;
Представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства установиха,
че ищецът действително е направил разходи за лечение, чиито общ размер възлиза
на 2913, 88 лева. Размерът на разходите може да бъде установин посредством
елементарни аритметични изчисления.
Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза
обоснова категорично тезата на ищеца, че извършването на разходите е било
необходимо и целесъобразно – насочено към постигане на ефективен оздравителен и
възстановителен процес. В тази насока, съдът кредитира изводите на вещото лице
д-р Б. и същевременно намира за неоснователни възраженията на ответника. В
заключение на изложените изводи, съдът приема, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2913,
88 лева, като застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, породени от направените медицински
разходи за възстановяване и лечение.
При това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната
лихва върху дължимата сума на обезщетението, за периода, за който е
претендирана т.е. от предявяването на иска - 01.08.2017г. до деня на
окончателното плащане.
По основанието и по размера
на претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди;
Претенциите на ищеца за осъждане на ответника да заплати законната лихва
върху присъдената сума на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди се
основават на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 409 от КЗ. При това обаче, специалната
разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда изрично задължение за предявили
претенция за доброволно изплащане на обезщетение пред застрахователя, да представи
доказателства, даващи възможност на застрахователя да определи естеството и
обема на вредите и задължение да посочи номер на банкова сметка, ***ието. Според
ал. 3 на цитираната вече разпоредба на чл. 380 от КЗ, непредставянето
или ненадлежното представяне на данни за банковата
сметка от страна на ищеца - има
последиците на забава на кредитора, по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи
лихвата, която би следвало
да плати по
чл. 409 КЗ.
В конкретния
случай, съдът установи, че в писмената си претенция, ищецът е посочил ясно номер
на банкова сметка, ***. 380 от КЗ пред застрахователя и е представил
доказателства за изричното упълномощаване на адвокат да получи дължимата сума
на обезщетението.
На следващо
място, трябва да се отбележи, че ищецът е представил пред застрахователя онези медицински
документи, които са предназначени да обосноват извода за обективното му
здравословно състояние след инцидента, протичането на възстановителния период и
за всички други обстоятелства, имащи
значение за определяне на естеството и обема на вредите.
При това
положение, може да се приеме тезата за изпадане на застрахователя (ответник) в
забава считано от изтичането на тримесечен срок от датата на получаване на писмената
претенция по чл. 380 от КЗ т.е. считано от 23.02.2017г.
На това
основание, претенциите на ищеца за присъждане на лихва върху сумата на
присъденото с настоящото решение застрахователно обезщетение следва да бъдат уважени
за периода след изпадането на застрахователя в забава т.е. считано от 23.02.2017г. и да бъдат отхвърлени за периода от датата на настъпване на пътния инцидент
на 12.09.2016г. до датата, определена от закона за доброволно изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение - 23.02.2017г.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
В настоящия процес, по негова молба, ищецът бе
освободен от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски, над
сумата от 200 лева, поради което на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК понесените от съдебния бюджет суми за разноски
и дължимата държавна такса съразмерно с уважената част от исковете следва да
бъдат възложени в тежест на ответника. Общият размер на тези разноски възлиза
на сумата от 1 877 лева и ответникът следва да бъде осъден да заплати споменатата
сума по сметката на настоящия съд.
За процесуално представителство ищецът не е заплатил
възнаграждение на своя адвокат, но последният е легитимиран да получи на
основание чл. 38 от ЗА сумата от 1930 лева, съразмерно с уважената част от
исковете. Тази сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т.Г.Г.
от САК, в качеството му на процесуален представител на ищеца.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Изрично
посочените разноски в съдържанието на списъка са 4760 лева за събиране на
доказателства възнаграждение за процесуално представителство. В конкретния случай, общата
сума на съдебните разноски, които ответното дружество е легитимирано да получи,
съразмерно с отхвърлената част от иска възлиза на 2285 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
За изпълнението на постановеното решение1 съдът следва
да посочи конкретно посочената от ищеца банкова сметка, ***овяване на решението
не е длъжен да проверява.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК- З.“АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. *******, да заплати на С.В.Б. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адвокат Т.Г.,***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ –
сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, които са настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 21.09.2016г.,
което е причинено от водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, заедно
със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 23.02.2017г. до деня
на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля претенциите: за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за разликата - над размера на присъдената сума от
40 000 лева и до пълния предявен размер на претенцията за 80 000 лева,
както и за присъждане на законна лихва върху присъденото застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди- в частта за периода от 12.09.2016г. до 23.02.2017г.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК- З.“АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. *******, да заплати на С.В.Б. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адвокат Т.Г.,***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ –
сумата от 2913, 88 лева (две хиляди деветстотин и тринадесет лева и 88 ст.),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които са настъпили в следствие телесни
увреждания при ПТП от 21.09.2016г., което е причинено от водача на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, заедно със законната лихва върху
посочената по- горе сума, считано от предявяването на иска на 01.08.2017г. до
деня на окончателното плащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД, да заплати на адвокат Т.Г.Г., с
адрес: ***,, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 1930
лева (хиляда деветстотин и тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на С.В.Б. в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.В.Б., да заплати на ЗАД
„ОЗК- З.“АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата
от 2285 лева (две хиляди двеста осемдесет и пет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата
от 1877 лева (хиляда осемстотин седемдесет и седем лева), представляваща
държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от
заплащането на които ищеца е бил освободен.
Плащането на задълженията към М.В.К.може да бъде
извършено чрез превод по изрично посочена
от ищеца банкова сметка ***: ***, която е открита в „С.“ ЕАД на
името на адвокат Т.Г.Г. (клиентска сметка).
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: