М О Т И В И
към Присъда №13
от 21.03.2019 г., постановена по НОХД № 368/2017 г. по описа на РС К.
По отношение на подсъдимия И.Н.П. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че през есента на 2013 г. в гр. с., обл. П., с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у И.А.М., ЕГН: ********** *** за това, че ще
му докара от чужбина лек автомобил марка А.“, модел „А6“, за осъществяването на
което получил от М. сумата от 3000,00 /три хиляди/ евро и с това е причинил
имотна вреда в размер на 3000,00 /три хиляди/ евро на И.А.М., ЕГН: ********** ***,
като измамата е извършена повторно, деецът е извършил престъплението, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление с присъда №
21 от 11.03.2010 г. по НОХД № 191/2009 г. на Районен съд гр. Т., в сила от
09.06.2010 г. и случаят е немаловажен – престъпление по чл. 210, ал.1, т.4, във
вр. с чл.209, ал.1от НК.
Районна прокуратура гр. К.,
представлявана от прокурора Кирил Мавродиев, поддържа обвинението в с. з. Счита
вината на подсъдимия П. за безспорно установена. Пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде реално
изтърпяно.
Защитникът на подсъдимия адв. Й.С. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, поради което пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
В дадената му възможност за лична защита и право на
последна дума подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник и моли
да бъде оправдан.
По делото е конституиран като частен
обвинител и граждански ищец пострадалият И.А.М.. Пострадалото лице, чрез
пълномощника си адв. М.Р. предявява граждански иск от
за сумата от 3000 евро, представляващи равностойността на причинената му с
престъплението имуществена вреда, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на предявяване на
претенцията – 17.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
Прокурорът счита приетия за съвместно разглеждане
граждански иск за основателен и пледира да бъде уважен изцяло.
Процесуалния представител на
гражданския ищец адв. Р. пледира да бъде уважен
изцяло гражданския иск като основателен и доказан.
Защитникът на подсъдимия излага доводи
за неоснователност на предявения граждански иск, поради което иска от съда да
го остави без уважение като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като разгледа и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа следното:
Подсъдимият И.Н.П., ЕГН: **********, е роден на *** ***.****.
През есента на 2013 г. пострадалият М. бил потърсен по
телефона от св. П., с когото се познавали от няколко години. Св. П. *** и тъй
като минавал през гр. К., предложил на М. да се видят на кафе. Последният се съгласил и около обяд на същия
ден св. П. го взел със собствения си автомобил, като му казал, че на заведение
„П. в гр. с. го чакал друг негов познат, който пътувал с него. До този момент
пострадалият не бил виждал подсъдимия И.П., а П. се познавал със св. П. също от
няколко години. След като стигнали до въпросното заведение, св. П. запознал св.
М. и подсъдимия, който ги чакал на заведението и ги оставил сами, тъй като
трябвало да премести автомобила си. Докато си говорели, М. споменал на И.П., че
има намерение да си закупи лек автомобил втора употреба и по-конкретно – марка А.“,
модел „А6“, бяло на цвят. Подсъдимият заявил, че познава човек, който се
занимава с внос на автомобили от чужбина и може да му достави такъв.
Пострадалият проявил интерес и с подсъдимия си разменили телефонните номера,
като се уговорили да се чуят по телефона в близко време. Няколко дни по-късно И.П.
се обадил по телефона на И.М. и го уведомил, че неговият познат може да му
достави от Австрия търсения автомобил срещу сумата от 3000 евро. Уговорили се
да се видят след няколко дни отново в същото заведение, където св. М. да даде
парите на подсъдимия. В следобедните часове на уречения ден пострадалият се срещнал
в заведение „***“ в гр. К. със св. И.Т. и св. П.У. – негови приятели и колеги
от военното поделение в гр. К.. Помолил ги да го придружат на срещата с И.П.,
която била след около половин-един час, като им разказал, че този човек ще му
съдейства за доставката на лек автомобил
А. А6“ от чужбина. Преди тримата да тръгнат за гр. с. с автомобила на
пострадалия, И.М. в присъствието на приятелите си преброил парите, които бил
приготвил да му даде – общо 3000 евро. Пристигнали в заведение „П. и седнали на
една от външните маси, тъй като времето било хубаво. След около 10 минути
пристигнал и подсъдимия. Дошъл с автомобил, управляван от друг човек, но никой
от тримата не видял шофьора, нито запомнил марката и модела на превозното
средство. Пострадалият М. останал с впечатлението, че П. пак бил доведен от
общия им познат – св. П., макар да не го видял с него. Срещата на заведението
продължила около 15-20 минути, като пръв, след около 5-10 минути, си тръгнал
подсъдимия. И.П. потвърдил, че е намерил човек, който в рамките на една-две
седмици ще достави на пострадалия желания от него лек автомобил – А. А6“, бяло
на цвят. И.М. му дал приготвените 3000 евро, пристегнати с ластик, които
подсъдимият прибрал в джоба си без да ги преброи. Непосредствено след това И.П.
заявил, че има спешна работа и си тръгнал. Приятелите на пострадалия останали
учудени, че И.П. взел парите, без да се увери дали са точно, като впоследствие св. У. изразил съмнение пред И.М., че
поведението на този човек е съмнително и има вероятност да го измами. Още
повече, че не бил подписан никакъв документ, удостоверяващ предаването на
сумата. В следващите дни, седмици и месеци И.М. провел многократни разговори по
телефона с подсъдимия И.П., за да разбере кога ще му бъде доставен обещания
автомобил. При всеки от тези разговори подсъдимият сочел различни причини,
поради които доставката се бавела – или човекът бил болен, или имало нещо
друго, което го препятствало. В много от случаите подсъдимият изобщо не вдигал
телефона си, а ако отговорел на обаждането казвал, че той самият е извън
страната или нещо от сорта на „Лесна работа, ще оправим работата“. С течение на
времето пострадалият започнал все по-силно да се съмнява, че ще получи колата,
за която бил платил, като споделил опасенията си с приятелите си Т. и У.. В
крайна сметка изминала повече от една година, през която разменил много
съобщения и провел без резултат десетки разговори с подсъдимия. След като така
и не получил обещания автомобил, за пострадалия нямало никакво съмнение, че е
измамен от И.П., за което през м. декември 2014 г. сигнализирал в полицията.
Потърсил съдействие и от общия им познат – св. П., но той му заявил, че нищо не
може да направи и не знае за уговорките му с И.П..
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за
безспорно и категорично установена от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – показанията на свидетелите И.М., И.Т., П.У. и М.П.; протоколи
за очна ставка от 23.07.2015 г. и 15.10.2015 г.; протокол за оглед на
веществени доказателства от 25.09.2015 г. с приложен фотоалбум; 2 бр. протоколи
за разпознаване на лица и предмети от 01.07.2015 г., също с приложен снимков
материал;
справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимия.
В обясненията си пред съда подсъдимият отрича да е обещавал на И.М. доставка
на лек автомобил от чужбина и да е получавал пари от него, най-малкото защото
изобщо не се занимавал с такава дейност. С пострадалия наистина имали
договорка, но тя била съвсем друга. Двамата негови приятели – свидетелите Т. и У.,
искали да ходят на военна мисия и М. се свързал с П. с молба да им съдейства.
Подсъдимият обещал да говори със свой приятел от С. на име И. С., който бил
ходил на мисия и можел да им помогне, макар подсъдимият да не знаел как точно щяло
да стане това. За услугата получил от Т. и У. 300 лева, като му казали, че ще
го почерпят допълнително, ако всичко се развие благополучно.
Минали 4-5 месеца, през които подсъдимият не успял да се свърже с И. С. и М.
започнал все по-често да му звъни по телефона, да му праща съобщения и да го притеснява.
М. казал на подсъдимия, че е върнал тези 300 лева на Т. и У. от собствените си
пари и дори започнал да го заплашва. След като разбрал, че срещу него има
подадена жалба в полицията, подсъдимият се ядосал и отказал да върне парите.
Съдът на дава вяра на обясненията на подсъдимия, които
намира за недостоверни и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира напълно показания на свидетелите М., Т., У. и П., тъй като
същите са логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните
по делото писмени доказателства. Тези показания изцяло кореспондират с
изложените в обвинителния акт обстоятелства и напълно опровергават твърденията
на подсъдимия, които съдът възприема единствено като негова защитна теза. От свидетелските показния на И.Т. и П.У. се установява че подсъдимия П.
е поел задължение да достави на пострадалия М. от чужбина, лек автомобил, втора
употреба за сумата 3000 евро, която му е дадена от М. в тяхно присъствие.
Единствено свидетелят П. заявява, че се съмнява пострадалият да е давал пари на
подсъдимия, тъй като преди време подвел негов приятел при покупката на имот от
и явно бил човек, на когото не може да се има доверие. Тази субективна оценка
не ангажира настоящия съдебен състав, доколкото е видно, че отношенията между
този свидетел и пострадалия са се влошили във времето след уговорката между М.
и подсъдимия. Въпреки тези влошени отношения, показанията на св. П. също са в
подкрепа на обвинителната теза – същият потвърждава, че той е запознал пострадалия
и подсъдимия и че е имало среща между
тях на заведение в гр. с., на която двамата са си разменили телефоните, а преди
това са си говорили нещо в негово отсъствие. Св. П. потвърждава, че подсъдимият
П. не разбира от автомобили, нито се занимава с доставка на такива.
В рамките на събрания доказателствен
материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до
извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт
относно наличието на характеризиращите деянието, за което е повдигнато
обвинение, белези. Ето защо и съдебният
състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и
правилни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият И.Н.П. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1от НК, тъй като през есента на 2013 г. в
гр. с., обл. П., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у И.А.М., ЕГН: ********** *** за
това, че ще му достави от чужбина лек автомобил марка А.“, модел „А6“, за
осъществяването на което получил от М. сумата от 3000,00 /три хиляди/ евро и с
това е причинил имотна вреда в размер на 3000,00 /три хиляди/ евро на И.А.М.,
ЕГН: ********** ***, като измамата е извършена повторно, деецът е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление с присъда № 21 от 11.03.2010 г. по НОХД № 191/2009 г. на Районен
съд гр. Т., в сила от 09.06.2010 г. и случаят е немаловажен.
От обективна страна престъплението „измама“ засяга
обществените отношения, свързани със собствеността. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява противоправното своене на чужда движима вещ, която се намира във владение
на дееца на правно основание. По делото е безспорно установено, че пострадалият
М. доброволно е предоставил на подсъдимия сумата от 3000 евро, равняваща се на
5850 лева, с уговорката до две седмици да му бъде доставен от чужбина лек
автомобил А. А6“. Безспорно е, че подсъдимият не е върнал получената сума, нито
е изпълнил обещанието си да достави на пострадалия лек автомобил. По делото се
установи, че подсъдимият П. е извършил действия, с които е възбудил и поддържал
възникналото заблуждение у св. М., в резултат на което последният му предал
посочената сума. В конкретния случай събраните доказателства обосновават
неправомерно поведение от страна на подсъдимия – на първата им среща в гр. с. е
уверил пострадалия, че има възможност да му достави автомобил, какъвто той
търси, макар в действителност да не е в състояние да изпълни обещаното и да не
се занимава с такава дейност – факт, който и самият подсъдим не отрича. На
втората среща, в присъствието на свидетелите Т. и У. подсъдимият П. е поддържал
погрешните представи изградени у пострадалия и това е довело до имотна вреда за
М. в размер на 3000 евро.
Деянието е извършено с пряк умисъл и користна цел, тъй
като действията на П. по възбуждане и поддържане на заблуждението на св. М.
относно обстоятелството, че може да му докара лек автомобил, са били насочени
към получаване на неправомерна облага – парична сума, която не му се следва.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните
последици – причиняване на имотна вреда. Същият е предвиждал, че в резултат на
упражненото от него въздействие върху измаменото лице, у него ще възникнат
неправилни представи относно действителните му намерения. Освен това,
подсъдимият не само е съзнавал, че в резултат на възбуденото и поддържано у И.М.
заблуждение, последният ще извърши акт на имуществено разпореждане и по този
начин ще увреди имуществото му, но е и желаел това. Съзнавайки неизбежното
настъпване на имотната вреда, подсъдимият П. е действал и с цел да набави за
себе си имотна облага.
Извършеното от подсъдимия П. осъществява
квалифицирания състав на престъплението измама по чл.210, ал.1, т.4 от НК – извършена
повторно в немаловажен случай. Този квалифициран състав е налице, тъй като
деянието е осъществено повторно, след като подсъдимият е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, представляващо немаловажен случай и
не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда –
тази по НОХД № 191/2009 г. на Районен съд гр. Т., в сила от 09.06.2010 г. и
изтърпяна на 31.10.2011 г.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът
взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия И.Н.П. престъпление,
Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем
години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление от
подсъдимия, съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към
настоящия момент в страната, както и обществената опасност на личността на
подсъдимия, обуславяща се от предишните му осъждания. Предвид това и съобразявайки
се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и
превъзпитаването на дееца, както и за възпиращото въздействие спрямо останалите
членове на обществото, настоящата инстанция съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е необходимо и достатъчно за
постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко
намира, че ще се въздейства превъзпитателно и предупредително както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Съдът уважи като основателен и доказан предявения
граждански иск против подсъдимия П., който следва да заплати на гражданския
ищец И.М. сумата от 5850.00 лева, представляваща левовата равностойност
причинената му с престъплението имуществена вреда, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на предявяване на
претенцията – 17.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимия И.Н.П. се възложиха направените
разноски – да заплати на гражданския ищец и частен обвинител И.А.М. сумата от
400 лева, представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
в размер на 234 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС Карлово.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ