№ 797
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100603852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда на СРС, НО, 7 състав по НЧХД № 11969/2020г. подс.С. Г. Т. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 146, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за
което престъпление му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева,
определено в условията на чл.54 НК.
С постановената присъда подс.Т. е бил признат за невиновен и на осн. чл.304 НПК
оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.147 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК и по
чл. 144, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс.С. Т. е бил осъден да заплати на частния
тъжител Р. И. П. направените по делото разноски в размер на 1 217,00 (хиляда двеста и
седемнадесет) лева представляващи съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановения акт останал подс. Т., като чрез защитника си адв. К.
депозирал въззивна жалба и допълнение към нея. Подсъдимият и защитника му сезират СГС
с искане за отмяна на атакуваната присъда. Релевират се аргументи в насока неправилност и
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като основният защитен довод се
изразява в неправилно оценка на инкорпорирания доказателствен материал, в частност
коментират се показания на свидетелите И. и Г., които по мнение на защитата не са взети
предвид при формиране на крайното решение по делото.Прави се и възражения за
прекомерна завишеност на присъдените в тежест на подс.Т. разноски. Изразява се
несъгласие и с наложеното от първия съд наказание, което според защитата се явява
несъразмено тежко. В заключение подс. Т. и адв. К. молят СГС да отмени атакувания
съдебен акт и да постанови нов – изцяло оправдателен. Прави се и алтернативно искане, а
именно настоящата инстанция да намали размера на наложеното наказание, ако прецени, че
подс. Т. е виновен по така повдигнатото обвинение.
1
По делото са постъпили писмени възражения от адв. В.В., повереник на частния
тъжител Р. П. с изразено становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, включая и в частта относно присъдените
разноски.Навеждат се доводи досежно липсата на основания за кредитируемост на
свидетелките показания на И. и Г. и са изложени съображения за справедливост на
наложеното на подс.Т. наказание, а присъдените в негова тежест разноски са в приемлив
размер.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд, упълномощеният защитник на
подсъдимия – адв. К., поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея по изложените
съображения.Счита, че по делото не се доказва по безспорен начин авторството на деянието,
вменено на подзащитния му, поради което и моли същият да бъде оправдан.В тази насока,
според защитата, следва да бъдат кредтитирани показанията на свидетелите Г. и И., тъй като
същите заявяват, че именно те са съставили и изпратили съобщения до частния тъжител.
Защитникът моли СГС да намали размера на присъдените в тежест на подзащитния му
разноски. В заключение адв. К. прави алтернативно искане, ако настоящата инстанция
прецени, че подс. Т. е виновен, то да намали размера на наложеното му наказание от 2000
(две хиляди) на 1000 (хиляда) лева.
Подсъдимият Т. е редовно уведомен за провеждането на съдебното заседание, като
същият не се явява и не ангажира становище по същество на процесния спор.
Процесуалният представител на частния тъжител П. – адв.В. отправя молба за
потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна.
Счита, че по делото са събрани доказателства, от които безспорно се установява и доказва
авторството на инкриминираното деяние. В заключение повереникът на частния тъжител
излага своя анализ на доказателствената съвкупност и стига до заключението, че деянието се
доказва безспорно, както от обективна, така и от субективна страна. Претендира се
присъждане на разноски в полза на доверителя му.
Частният тъжител П., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание.
Депозираната въззивна жалба се явява процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.319 ал.1 НПК, от активно легитимирано лице и против съдебен акт, подлежащ
на въззивен контрол по реда на глава XXІ НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния
закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл. чл.321 НПК.
В процесната въззивна жалба не се отправят искания за събиране на нови
доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно настоящият съдебен
състав не намери за нужно събирането на допълнителни доказателства.В тази вр. се
отбелязва, че въззивно съдебно следствие се провежда само в очертаните от чл.327 НПК
хипотези, а именно при наличие на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане
на делото на елементи от фактическата обстановка от съществено значение за разкриването
на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства, включени в
предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане и събиране на
допълнителни доказателствени материали.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Първостепенният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на
доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка.
Без да променя съществено изводите на районния съдия, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимия С. Г. Т. е роден на ******* г. в гр. Монтана, българин, български
2
гражданин, със средно образование, неосъждан (с наложено административно наказание по
чл.78а НК), женен, живущ в гр. София, ж.к. „*******, ЕГН: **********.
В инкримирания период подс.Т. бил работник в строителна фирма. В същото време
ЧТ П. решил да започне строеж на къща в кв. Суходол, гр. София и за целта се обърнал към
строителна фирма, която да осъществи предприетия от него проект. При П. били изпратени
работници, които били натоварени със задачата да осъществят конкретни строително-
монтажни дейности. Един от работниците бил и подс.Т.. В хода на работата ЧТ и
подсъдимият разменили телефонните си номера с цел по-лесна комуникация във връзка с
работата по строежа.
В хода на строителните дейности обаче, П. останал недоволен от качеството на
извършваната от подсъдимия услуга.Последният пренебрегнал това обстоятелство, поради
което и частният тъжител се обърнал към фирмата изпълнител на проекта.В отговор на
оплакването му от фирмата отзовали подсъдимият от строителния обект, а на негово място
изпратили други лица.
Вследствие на горното отношенията между Т. и П. рязко се влошили. В тази връзка
и след като напуснал, подсъдимият започнал да изпраща текстови съобщения на телефонния
номер на частния тъжител чрез приложението „Вайбър“, а и под формата на СМС-и.
Така на 11.08.2020 в 12:55 часа от телефонен № *******, ползван от подс. С. Т. било
изпратено текстово съобщение с текст „Ако трябва всеки ден ще хвърлям камък, но няма да
те оставя да се лигавиш.Господинчооооо!“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..
На 11.08.2020 в 16:34 часа от собствения си телефонен № ******* подс. Ст. Т.
изпратил текстово съобщение със съдържание „На тебе *******а ще ти еба путката майна
рано или късно“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..
На 11.08.2020 в 16:34 часа от телефонен № *******, ползван от подс. Ст. Т. било
изпратено текстово съобщение с текст „Тик так тик так буклука пътува към суходол в
четвърта сутринта. Остава 1 ден“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..
На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил на
пострадалия П. текстово съобщение с текст „Крадец нещастен не ми ли се върнат инстР.тите
до утре ще ти разкатая фамилията“ на ползвания от последния телефонен номер *******.
На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил ново
текстово съобщение със съдържание „*******.*******. Дай си ми инстР.тите“ на
телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..
На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил съобщение
с текст „Крадливата ******** ще прави свирки. И ще ритне камък пред къщата си“ на
телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..
На 29.08.2020 в 19:37 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил текстово
съобщение със съдържание „Чакам си инстР.тите *******“ на телефонния номер *******,
ползван от ЧТ П..
На 31.08.2020 в 17:49 часа от телефонен № *******, ползван от подс. Ст. Т. било
изпратено текстово съобщение с текст „Много хубаво че си използвал служебното положени
за да му напишеш ЕГН то. Всичко е в прокуратурата да Видин кой ти дава право на
това.Номер на преписка******* от 12.08.2020“ на телефонния номер *******, ползван от
ЧТ П..
Изпратено е и още едно текстово съобщение на 04.09.2020 г. също от телефонния
номер, ползван от подсъдимото лице, като адресатът отново е бил ЧТ П.. За описаното
съобщение не е въздигнато обвинение от ЧТ П. с тъжбата, сезирала СРС.
Описаните по-горе съобщения за били възприети лично от частния тъжител П., а
също и от неговата сестра – св.И.П. ЧТ разказал за случващото и показал получените
3
съобщения и на негов дългогодишен приятел – св.Г.П.. Последният също възприел всички
инкриминирани съобщения, а също така бил наясно с историята на разразилия се конфликт,
разказана му от ЧТ. Последният дори показал на св.П. и видео клип със заснети действия на
човек, хвърлящ камък по къщата на частния тъжител.
Видно от приложените по делото справки от мобилни оператори, телефонен №
******* е част от мрежата на „А1 България“ ЕАД и е с абонат Р. И. П. в периода от
11.08.2020 до 29.08.2020 г., а телефонен № ******* в периода от 11.08.2020 до 29.08.2020г. е
регистриран на името на подс.Т. и е част от мрежата на „Теленор България“ ЕАД.
Съобразно заключението на изготвената и приета в съдебно заседание, СТЕ
инкриминираните текстови съобщения са запазени в паметта на телефон марка „Apple”,
модел „SE“ с телефонен № ******* и като същите са изпратени от телефонен № *******.
П. сезирал за изпратените на 11.08.2020 съобщения органите на МВР още на
следващия ден.По повод на подадения сигнал служители при 09 РУ-СДВР извършили
проверка и издали протокол за полицейско предупреждения спрямо подс. Т.. Последният се
запознал с протокола лично.
На 09.09.2020г. частният тъжител сигнализирал и СРП за осъществено, според него,
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК. След извършена проверка прокурор при СРП
постановил отказ за образуване на ДП.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава
съществено от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Съотносимите към
процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото
доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване
принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.
В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в
доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във
връзка с поведението на подсъдимия, както и по отношение на фактите, обуславящи
съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК, както и
несъставомерността на вмените на подс.Т. деянията по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал.
1 от НК.
Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите
Г.П., Ир.П.а, П.И. и П.Г.; писмени доказателства - разпечатки от мобилни съобщения,
справка за съдимост, справки от мобилни оператори, приложена пр. пр. № 37166/2020г. по
описа на СРС в цялост, както и способ за доказване - заключение по назначената и приета
по реда на чл. 282, ал. 1 НПК Техническа експертиза.
Съдържащите се в горепосочените доказателствени източници фактически данни са
изчерпателно анализирани и не се констатира неправилна, превратна или в нарушение на
правилата на логиката оценка на доказателствата, което да постави под съмнение верността
на възприетата фактическа обстановка. Не се установява и отклонение от въведения с
нормата на чл. 305, ал. 3 НПК стандарт за изготвяне на мотивите към постановената
присъда, които са убедителни и това позволява на процесните страни и на контролната
инстанция да проследи начина на формиране вътрешното убеждение на решаващия съд.
Всички доказателствени материали са изчерпателно обсъдени и направеният в тази вр.
доказателственият анализ се отличава с прецизна обстоятелственост и аналитичност, като е
обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация.
Излагайки обстоен анализ на събраните доказателства и средствата за тяхното установяване,
първостепенният съд успешно е защитил правилността на изводите по фактите. Липсват
основания за промяна на последните. В тази вр. се подчертава, че в хипотезата на изразено
съгласие с доказателствения анализ и оценъчната дейност на предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно съвкупността от доказателства, а следва да
4
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в
жалбата доводи. Подобна теза е възприета в константната съдебна практика, напр. Реш. №
372/01.10.12 г. по н.д. № 1158/12 ВКС, III н.о.
В контекста на горното и относно доказателствения анализ се отбелязва следното:
В съответствие с доказателствените правила, първостепенният съд правилно е
кредитирал показанията на свидетелите И.П.и Г.Х. П.. Пълният, задълбочен и всестранен
анализ на тези свидетелски показания позволи на съдебния състав да установи по делото
правнорелевантни факти, непосредствено изясняващи основния факт, предмет на доказване
по делото, а именно фактът на системно получавани от ЧТ съобщения от абонат с имената
на подс.Ст.Т.. Установи се също, че тези съобщения са били изпратени във връзка със
строеж, иницииран от Р. П., на който е работил подсъдимия. Съдът не намери основание да
счете процесните гласни доказателствени средства за недостоверни, поради което ги постави
в основата на своите фактически изводи. Същите са еднопосочни и кореспондиращи си, без
наличието на съществени противоречия, необясними с индивидуалните възможности за
възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки един от свидетелите.В допълнение
се подчертава и обстоятелството, че дадените от св.Г.П. показания са резултат от личните му
и непосредствени възприятия (лично прочита получаваните от ЧТ текстови съобщения),
поради което съдържащите се в тези показания факти се оценяват за пряко доказателство,
ползващо се с висока степен на доказателствена стойност.
В тази връзка и единствено за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав
следва да уточни, че взема предвид обстоятелството на наличие на близка родствена връзка
между св.П.а и частния тъжител и като такава, свидетелката се явява до известна степен
лице, заинтересовано от крайния изход на делото. Този факт, обаче, не би могъл
дефинитивно да изключи достоверността на изложените от свидетелката
обстоятелства.Единственото, което остава като задължение за съда, е да анализира
показанията й с изискуемата критичност и през призмата на съвкупния доказателствен
материал. Именно след такъв анализ и детайлна съпоставка, контролната инстанция стигна
до извод, че възпроизведеното от св.П.а напълно кореспондира както със заявеното от Г.П.,
така и с писмените доказателства, налични по делото.Т.е. налични са отделни и
взаимоподкрепящи се доказателствени източници за идентични факти.Действително
показанията на св.П.а се явяват производно доказателствено средство относно съотносимите
към предмета на доказване факти, тъй като същата не описва личните си действия по прочит
на тестовите съобщения (това обаче касае само съотносимите факти досежно
престъплението по чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, което престъпление единствено е предмет
на въззивна проверка).Горното обаче, не поставя пред решаващата инстанция задължение да
изключи същите от доказателствената маса, а единствено да обвърже фактическите си
изводи и с други достоверни доказателства – първични такива.В тази вр. съдът намира, че
заявеното от св.П.а напълно кореспондира с показанията на св.П. и с приложените по делото
извлечения от СМС съобщения, справки от мобилни оператори, съдебно-техническа
експертиза, както и приложената в цялост прокурорска преписка на СРП. Прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост и
съпоставката им с останалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната
достоверност.
На следващо място, въззивният съд напълно споделя изложените съображения от
първата инстанция относно наличието на основания за изключване на свидетелските
показания на П. И. и П. Г. от доказателствената маса. Именно във връзка с тези аргументи
на СРС са и основните възражения на защитата. СГС напълно се солидализира с
доказателствения анализ на проверяваната инстанция, като намира, че същите следва да
бъдат напълно изключени от доказателствената съвкупност, изграждаща възприетите от
СГС фактически изводи. Свидетелите И. и Г. излагат твърдения, че именно те са авторите на
5
инкриминираните съобщения, но по грешка адресирали същите до телефонния номер,
използван от ЧТ Р. П.. При анализа на коментираните гласни доказателствени средства
съдът констатира както вътрешни противоречия, така и диаметрално различни твърдения от
наличните доказателства по делото. И двамата свидетели твърдят, че не са изпращали
съобщение с номер на прокурорска преписка. Такова съобщение, обаче, се установи със
съответната категоричност, че е било изпращано от телефонния номер, използван от
подсъдимия към телефонния номер, използван от ЧТ П.. Свидетелите И. и Г. твърдят, че
съобщения от телефона на подсъдимия са изпращали вечер, след 19:00 часа и само веднъж
св.Г. е изпратил съобщение, докато обядвали. Тези времеви отрязъци, които свидетелите
посочват не отговарят на обективната истина, установена по делото и противоречат, както
на приложените разпечатки, така и на изготвената и приета СТЕ. Свидетелят Г. заявява пред
първоинстанционния съдебен състав и фактът на изпращани от него съобщения единствено
през мобилното приложение „вайбър“, но видно от приложените разпечатки от мобилни
съобщения и приетата СТЕ инкриминираните съобщения касателно вмененото на
подсъдимия престъпление по чл. 146 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 НК са изпратени като „СМС“-и.
Също така се установява несъответствие между показанията на свидетелите И. и Г. и
относно числеността на присъстващите по време на реализиране на горната им деятелност
лица – според св.И., при написване на текстовите съобщения присъстват само той и св.Г., а
по данни на последния по това време присъстват и други лица с неустановена по делото
самоличност.Следва да бъде отчетена и констатираната вътрешна противоречивост в
показанията на св.П.И., който първоначално сочи обстоятелството на отключване телефона
на подс.Т., а непосредствено след това заявява „нямаше парола или нещо дето заключва
екрана“.
Изложените по-горе аргументи, както и обстоятелството, че заявеното от двамата
свидетели не се потвърждава от нито един друг доказателствен източник, приет от съда за
достоверен такъв, води контролиращата инстанция до извод за недостоверност на
обсъжданите свидетелски показания.В контекста на горното СГС не намира основания за
уважение на наведените с въззивната жалба доводи.Нещо повече - изложеният защитен
аргумент за превратно и необосновано тълкуване на събраните доказателства е неподкрепен
и лишен от конкретика.Въпреки това и в изпълнение на служебните си задължения по чл.
314, ал. 1 НПК въззивната инстанция отново подчертава, че първостепенният съд подробно
и аргументирано е анализирал по отделно и в съвкупност приобщените доказателствени
източници, като не се установява превратно тълкуване, доколкото всеки един от тях е
обсъден коректно и съгласно вложеното обстоятелствено съдържание.
Приобщените към доказателствената съвкупност материали от образуваната по
сигнал на ЧТ прокурорска преписка, като писмено доказателство, също е получило правилна
оценка от основния съд и на тази доказателствена основа е изведен фактът на действително
депозирания от ЧТ П. сигнал до СРП, съдържащ част от визираните в частната тъжба
инкриминирани изрази. Тези материали кореспондират с останалите обективни находки по
делото, коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства.
Констатациите си за съдебното минало на подс.Т. към датата на извършеното
деяние, въззивният съд направи въз основа на приложената и приетата по делото, като
писмено доказателство, справка за съдимост.
След изследване на доказателствената основа и извличане на правно релевантните
факти първостепенният съд е достигнал и до верни правни изводи. В рамките на доказаните
факти законосъобразно е прието, че поведението на подс. Т. се субсумира под състава на
престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, респ. приложимият материален
закон е вярно и точно интерпретиран.
Престъплението по чл.146 ал.1 НК запретява под страх от наказателна отговорност
казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
6
негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване
чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето
съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в
такава насока е и Реш. № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/98 г. на КС на РБ/. От обективна
страна авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение,
оценка, метафори или епитети, които не съдържат проверими факти от обективната
реалност, а представляват субективно личностново мнение. За да е съставомерна обидата,
освен това е необходимо обидните изрази да са възприемат пряко или опосредено от
обидения. Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на
нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно защитата от
страна на НК е честта и достойнство на конкретна личност.
По делото безспорно се установи, от обективна страна, че подс. Т. е автор на
инкриминираните съобщения. Акуратни са правните изводи на районния съд, че
употребените от подсъдимия думи в съобщенията са обидни за тъжителя. От съдържанието
на същите се установява, че те са насочени именно към частния тъжител. Тези изводи съдът
изгражда въз основа на едно от изпратените до ЧТ съобщения, за които, обаче, не е налично
обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, но от коментираното съобщение съдът
би могъл да изведе извод, че подсъдимият е адресирал съобщенията си именно до
пострадалия П.. Видно от съдържанието им, подсъдимият съобщава и населеното място, в
което е бил нает да работи за ЧТ П. („тик так тик так буклука пътува към суходол в
четвърта сутринта. Остава 1 ден“). Изготвената в хода на съдебното следствие експертиза
съответства на извода, че посочените от частния тъжител реплики действително са били
изпратени към използвания от П. телефон и то именно от подс.Т. посредством собствения
мобилен телефон.
Правилно е прието от районния съд, че казаните от подс. Т. думи в обсъжданите по-
горе съобщения - "*******", "крадец нещастен", „*******“, „*******“ „*******“,
„*******“, са унизителни за честта и достойнството на частния тъжител. Въпреки
констатираните множество правописни и граматични грешки в инкриминираните
съобщения, от същите може да се направи единствен и категоричен извод, че се явяват
обидни за честта и достойнството. В мотивите си районният съд е изложил подробни
съображения в тази връзка, с които настоящия състав се солидаризира изцяло.
Съобразно приобщените доказателствени средства, по безспорен и категоричен
начин се доказва инкриминирания времеви период и инкриминираното място, респ. в тази
част също не се налага ревизия на проверяваната присъда.
Правилни, достатъчни и аргументирани са мотивите на контролираната инстанция и
относно субективната страна на процесното престъпление, тъй като същото е извършено
при наличие на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, съзнавал е обсъдените по-горе негови обективни признаци, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на
деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените материали, от които се
установява и неговата обективна страна. В случая се касае за целенасочено отправяне на
обидни изрази, като целта се накърняване честта и достойнството на пострадалия
Първостепенният съд е изложил правилни правни аргументи относно направената
констатация за извършване на процесната престъпна деятелност в условията на чл. 26, ал. 1
НК, като е отчетена конкретиката по делото и е съобразена задължителната съдебна
практика - налице е продължавано престъпление, тъй като петте престъпни деяния са
реализирани през непродължителен период от време, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
При определяне на наказанието правилно СРС е отчел, че не са налице императивно
7
предвидените предпоставки за прилагане правния институт на освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание за извършено от него
престъпление по чл. чл. 146, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като, видно от справката за
съдимост, на подс. Т. е било налагано административно наказание „Глоба“ именно на
основание чл. 78а от НК за осъществено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Актът,
с който е наложено наказанието е влязъл в законна сила на 21.07.2020 г.
При преценка на размера на определеното от първоинстанционния съд наказание,
настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото. Въззивният съдебен
състав намира, че при индивидуализацията на наказанието първостепенният съд правилно е
преценил като отегчаващо отговорността обстоятелство единствено това, че при
осъществяване на деянието по чл. 146, ал. 1 от НК се откроява изключителна упоритост на
подсъдимия – деянията, с които го е извършил са пет на брой, касае се за продължавано
престъпление по см. на чл.26 ал.1 НК, което като усложнена престъпна деятелност се ползва
със завишена степен ан обществена опасност. Нещо повече, извън инкриминираните по
делото като обидни реплики, подсъдимият е изпращал множество други съобщения до ЧТ
тъжител, които дори и да не са приети като клеветнически или заплашителни по смисъла на
НК, то същите се явяват морално укорими, а също и водят на извода, че подсъдимият в
никой случай не зачита личността на ЧТ. В този смисъл и съдът намира, че наказанието,
наложено на подс.Т. съобразно разп. на чл.54 НК се явява напълно законосъобразно по вид и
справедливо по размер. Предвид изложеното, както и поради липсата на нито едно
смекчаващо отговорността обстоятелства, въззивната инстанция счита за неоснователни
възраженията на защитата в тази връзка. Настоящият състав счита, че наложеното наказание
изцяло покрива целите, предвидени в чл. 36 от НК и най-вече необходимостта от
поправянето и превъзпитанието на дееца .
Предвид изхода на делото, в обжалваната част на присъдата относно присъдените
разноски също следва да се потвърди, а възраженията на адв. К. и подсъдимия се приемат за
неоснователни.Защитата с въззивната си жалба атакува първоинстанционния акт и в частта
относно разноските, като навеждат доводи за прекомерност на същите. В тази връзка
настоящата инстанция следва да уточни, че в българския наказателен процес не е налице
законова разпоредба, която да дава основание на съда да преценява размера на направените
разноски така, както съществува механизъм в гражданския процес.В тази насока ВКС е
имало възможността да се произнесе с множество свои актове: „…следва да се подчертае, че
за разлика от ГПК (чл.78 ал.5 ГПК), Наказателно-процесуалният кодекс не съдържа
разпоредби в частта относно разноските по наказателни дела, позволяващи преценка от
страна на съда обосноваността и разумността на доказаните пред него разноски,
направени от страните, които при поискване следва да бъдат присъдени..“ - Решение №24
от 2016 г. по н. д. №1650/15г. на 2-ро НО на ВКС. Практиката на върховната инстанция в
този смисъл е обилна, като съдът единствено за пълнота на изложението си ще посочи и
Решение № 121/13.07.18г. по н.д.№ 501/2018г., ІІІ н. о. на ВКС и Решение № 266/13.12.17г.
по н.д.№ 896/2017г., І н. о. на ВКС, в които е застъпено напълно сходно становище.Разбира
се, в допълнение се подчертава и нормата на чл.190 ал.1 НПК, според която при
оправдаване на подсъдим по повдигнато му частно обвинение направените разноски се
възлагат на частния тъжител.В случая с депозираната пред СРС частна тъжба е повдигнато
обвинение на подс.Т. за три отделни престъпления, за две от които същият е признат за
невиновен и оправдан на осн.чл.304 НПК. В тази хипотеза би следвало направените от
частния тъжител разноските за адвокатски хонорар да се присъдят съразмерно и
подсъдимият да бъде осъден да заплати същите само в частта им досежно престъплението
по чл.146 НК, за което е осъден.Въпреки това в случая и съобразно данните по делото,
тъжителят П. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. – в пълномощното
на адв. В. е вписано възнаграждението в общ размер, а не е отграничено за всяко едно
престъпление по отделно.При това положение съдът сам служебно не може да прецени
каква е волята на страните по договора за правна помощ относно размера на адвокатския
хонорар по отделно за трите процесни престъпления.Доказателства в този смисъл не се
8
ангажираха и в хода на въззивното производство.Видно обаче от материалите по
проведеното първоинстанционно производство, в случая са проведени няколко отделни
съдебни заседания, по всяко от които повереникът в лицето на адв. В. се е явявал и за
същите му се дължи възнаграждение.На възстановяване подлежат само и единствено реално
направените разноски, като съгл. ТР № 6/12 от 6.11.2013г. на ВКС, вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка, респ. съдът приема за доказан факта на действително направени от тъжителя
разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 000лв. Ето защо, СГС намира, че напълно
законосъобразно контролираният съд е присъдил направените в хода на делото разноски в
тежест на подсъдимия и то в размера, в който са поискани и доказани като направени.
С оглед обсъденото по-горе настоящият съдебен състав намира, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.04.2022 г. по НЧХД № 11969/2020 г., по описа на
СРС, НО, 7-ми състав в обжалваната й част относно постановеното осъждане на подс.С. Г.
Т. с наложено му наказание глоба в размер на 2 000лв. за извършено престъпление по чл.146
ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и в частта й относно присъдените в тежест на подсъдимия разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9