Р Е Ш Е Н И Е
№……..…./ .10.220г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6031 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
искове от М. Евгениев М., ЕГН **********,***, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител А.А. срещу Е.Л.М., ЕГН ********** за заплащане на издръжка в размер на 160 лева месечно,
считано от датата на исковата молба-09.06.2020г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл. 143 СК, както и издръжка
за периода от 08.06.2019г. до 08.06.2020г. в размер на 1920 лева, на осн.
чл. 149 СК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба-9.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се,
че ответникът е баща на ищеца. След раздялата на родителите през 2009г.грижите
и издръжката за М. са поети от майката. Бащата не предоставя издръжка. Твърди
се, че ищецът е ученик в седми клас в ОУ“ Константин Арабаджиев“ и му предстои
кандидатстване в професионална гимназия. Поддържа, че има разходи за храна,
облеко, учебни пособия и помагала. Сочи че желае да спортува, но няма
възможност. Има нужда и от компютър. Ето защо настоява за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита, че майката
има възможност да издържа детето.
Оспорва претенцията по размер.Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по
спора.
Дирекция за социално подпомагане
– гр. Варна е изразила становище, че присъждането на издръжка кореспондира
с интереса на детето. Счита, че конкретеният размер на
издръжката следва да се съобрази с ангажираните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа и правна страна следното:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане II-142/ 02.03.2006г. Е.Л.М. е бащата на детето М. Евгениев М..
На осн.чл. 143, ал.1 СК
всеки от родителите е длъжен да съобразно своите възможности да заплаща издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите
на детето и материалните възможности на двамата родители. Съобразно
константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е
обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се
грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за
детето. Задължението на родителите за
издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали те са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на
конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в интересите на
задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване отчитане от една
страна нуждите на детето, а от друга възможностите на родителите, които я
дължат- чл. 142, ал.1 СК. Нуждите на
детето от издръжка пък се предпоставят
от обективните условия на живот, като се отчитат възрастта, индивидуални потребности
на детето, здравословното му състояние и други конкретни обстоятелства.
В конкретния случай М.М. е на шестнадесет години. Ноторно известно е, че за човек
на възрастта на ищеца са необходими храна, дрехи, лекарства, учебни пособия и
помагала, включително и разходи, наложени от необходимостта от социално
общуване.
Същевременни ответникът
е в трудоспососбна възраст, като няма данни по делото да е с влошен здравен
статус или да има задължения за издръжка към други низходящи. При очертаното положение
съдът намира, че бащата има възможност да заплаща издръжка в претеднирания
размер, който незначително превишава минималния размер съгласно чл. 142, ал.2
от СК.
По същите съображения съдът приема, че за минало време следва да се
определи издръжка в същия размер, а именно 160 лева месечно. Няма данни, а и не
се твърди ответникът да е заплащал издръжка за едногодишния период, предшестващ
подаването на исковата молба.
В заключение съдът приема, че исковете следва да се уважат в пълен размер.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата по делото държавна такса върху определения размер на издръжката за
бъдещ и минал период в общ размер на сумата от 211,24 лева.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно предствения договор
за правна защита и съдействие от 06.10.2020г.
Мотивиран
от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Л.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М. Евгениев М., ЕГН **********,***,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител А.А. издръжка в размер на 160 лева месечно, считано от датата на
исковата молба-09.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, на осн.
чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Е.Л.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Евгениев М., ЕГН **********,***, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител А.А. сумата от 1920 лева,представляваща издръжка за периода от 08.06.2019г.
до 08.06.2020г. в размер на, на осн. чл. 149 СК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-9.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.Л.М., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, по сметка на
Варненски районен съд, сумата 211,24
лева, представляваща държавна такса
по исковете за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Л.М., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на М. Евгениев М., ЕГН **********,***,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител А.А. сумата от 300
лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок считано от 04.11.2020г., на осн. чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на
страните.
Районен съдия: