ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2279
гр.
Пловдив, 06.11.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав
в закрито заседание на шести ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева частно въззивно гр. д. №
2388 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 64469/ 09.10.2019 г. по описа на РС- Пловдив от „Ленно“
АД, действащо чрез юрисконсулт М.М. против Разпореждане от 27. 09.2019 г.
постановено по ч.гр. дело № 14787 по описа на РС- Пловдив за 2019 г, IX – ти граждански състав.
Разпореждането
се обжалва в частта, с която заповедният съд е отхвърлил искането за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 3 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарния
длъжник Г.В.Ч., както и за сумата от 6820,22
евро – неустойка за забава, дължима на основание чл. 2.3., (c) и (d) от Договор за
заем Бизнес кредит- Клиентски № 6083/ 09.08.2018 г. за периода от 10.12.2018 г.
до 17.09.2019 г.; сумата от 2629,48 евро
– такса за предсрочно погасяване, дължима по смисъла на чл. 5.2. б (а) във връзка с
чл. 2.4. б. (e) от Договор за заем Бизнес кредит-
Клиентски № 6083/ 09.08.2018 г.; сумата от 2000
евро – обезщетение за предизвикан риск по чл. 4.1, б. (к) от Договор за
заем Бизнес кредит- Клиентски № 6083/ 09.08.2018 г. и сумата от 500 евро – такси и разноски за
изпращане на покани или нотариални покани за предсрочна изискуемост.
В жалбата се излагат подробни
съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Формулирано е искане за отмяна на атакувания акт в
частта, с която се отхвърля заявлението на дружеството- жалбоподател срещу Г.Ч.
– лично и в качеството му на ЕТ „Г. 73 – Г.Ч.“ относно горепосочените суми.
Настоящият съдебен
състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията в тази насока
са следните:
От данните по делото се установява, че частният жалбоподател „Ленно “ АД е
сезирал Пловдивски районен съд със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на Договор за заем
бизнес кредит – Клиентски № 6083 от 09.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите, по което е
образувано производството по ч. гр. дело № 14787 / 2019 г. В заявлението в т. 9 и т. 14 са посочени
паричните вземания, за които се иска издаване на заповед по чл. 417 ГПК срещу ЕТ „Г. 73 – Г.Ч.“ и Г.В.Ч. в качеството му на
солидарен длъжник, като заявителят се е позовал на клаузи от сключения договор.
По
отношение на искането да издаване на заповед за изпълнение против физическото
лице Г.Ч. в качеството му на солидарен длъжник, заповедният съд е приел, че
заявлението не следва да бъде уважено, излагайки аргументи за липсата на нов
правен субект. Посочил е, че регистрирането на едно физическо лице като
търговец не води до възникването на нов правен субект, а единствено разширява
неговата правосубектност, предоставяйки му възможността да бъде страна и по
правоотношения в областта на търговското право, отговаряйки с цялото си
имущество за задълженията на ЕТ. Предвид горното, заповедният съд е посочил, че
физическото лице и едноличния търговец не са различни правни субекти, поради
което не могат да отговарят поотделно и солидарно за едни и същи задължения.
Оплаквания в обратен смисъл не се сочат от жалбоподателя, а аргументираният от
заповедния съд отказ съответства и на съдебната практика, включително и на
цитираната от същия в мотивите на обжалваното разпореждане.
Относно
отказа за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 6820,22 евро,
съставляваща неустойка за забава за
периода от 10.12.2018 г. до 17.09.2019 г. , заповедният съд, анализирайки
клаузата на чл. 2.3 б. /с/ от договора е
отхвърлил искането на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 ГПК- поради
противоречие на добрите нрави.
В тази
част жалбоподателят навежда доводи, че неустойката е свързана със значителен
период на неизпълнение, траещо вече цяла година, което заемополучателят е имал
възможност да преустанови във всеки един момент. На следващо място, основавайки
се на ТР №1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК, ВКС посочва, че
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент. Сочи, че една от страните по това
търговско правоотношение е кредитна институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ, като
профилът на клиенти, които търсят услугите на дружеството предполага, че те
биха изпаднали в просрочие и че потенциално не биха изпълнявали условията на
договора.
Текста
на чл. 2.3. б /с/ от договора визира, че в случай, че заемополучателят не
изпълни което и да е задължение по договора
/имуществено или неимуществено/ на съответния падеж, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на
0,27 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до
момента договорна лихва за всеки ден, считано от датата на падежа на
съответното плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени
дължими суми за главница, лихва, неустойка, такси и разноски. С цел избягване на съмнение
неустойката по тази точка да се изчислява върху цялата непогасена сума на
заема, независимо дали заемът е усвоен изцяло и се дължи независимо от издаване
на счетоводни или други документи за начисляването ѝ.
В
аспект на гореизложеното правилна е преценката на заповедния съд, че така
формулира неустойката не е съобразена с обема на забавеното изпълнение като при
забава за една вноска от 185,24 евро се дължи неустойка от 0,27 % върху цялата
непогасена главница – в случая претендираната от 8948,89 евро и върху
натрупаните договорни лихви, като по този начин се стига до крайно
несъответствие между неизпълнението и предвидената за него санкционна
последица.
За пълнота на изложението, а и с оглед изрично наведеното от
жалбоподателя възражение, следва да се посочи, че съгласно т. 3 на ТР №1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на
ОСТК, ВКС не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните или търговски
договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да
се начислява. В посоченото тълкувателно решение обаче, в изречение второ на цитираната т. 3, съдът е приел, че нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетилена и санкционна функции, какъвто е и
настоящия случай.
Относно
уговорената в чл. 2.4. б /е/ на договора такса за предсрочно погасяване,
отказът на заповедния съд да присъди същата правилно е аргументиран с констатацията,
че липсват твърдения за предсрочно заплащане на задълженията по договора, като
същевременно в заявлението се посочва, че длъжникът е изпаднал в забава за
заплащане на вноските по кредита, поради което е обявена предсрочната
изискуемост на всички останали вноски с ненастъпил падеж. Според текста на чл.
2.4. б /е/ длъжникът има правото да изпълни предсрочно задължението си при
заплащане на такса в размер на 8,5 % от
всички непогасени вноски. Заповедният съд е приел, че страните са постигнали съгласие
за дължимост на тази такса, единствено при предсрочно погасяване на
задълженията с ненастъпил падеж, поради което посочената клауза не следва да се
прилага след обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит, в който случай по волята на
кредитора настъпва срокът за изпълнение на задължението. С частната
жалба се изразява несъгласие с извода на заповедния съд, като се посочва текста
на ч. 5.2 б /а/ от договора, според
която при обявяване на заема за предсрочно изискуем, заемополучателят се
задължава да изплати на заемодателя усвоената сума по заема и всички други
дължими суми по договора, вкл. такса за предсрочно погасяване по чл. 2. 4, т.
/е/, подточка /ii/. В тази връзка следва да се отбележи, че практиката по този вид такса за предсрочно погасяване на
кредита се свърза с наличието на изрично
волеизявление от страна на длъжника, насочено към предсрочно погасяване на
кредита, поради което същата не намира приложение в случаите на инициирано от
страна на кредитора предсрочно погасяване на кредита поради обявяването му за
предсрочно изискуем. Все в тази връзка, видно от процесния договор, кредиторът
е предвидил съотнасящи се към неизпълнението на длъжника санкционни последици,
насочени към обезщетяване на кредитора.
Що се отнася до отказа на заповедния съд да
уважи заявлението за присъждане на сумата от 2000 евро – обезщетение за
предизвикан риск по чл. 4.1. б. /к/ следва да се отбележи следното:
С клаузата по чл. 4. 1, б /к/ от договора във
връзка с предвидени в същия договор задължения на заемополучателя по чл. 4. 1 /h/
и чл. 4. 1/ j/ за сключване в полза на заемодателя и да поддържа през целия
срок на действие застраховка на имуществото, е предвидено правото на
заемодателя при неизпълнение задължението от страна на заемополучателя първият
да сключи такава застраховка от името на заемополучателя, за което последният
дължи еднократно обезщетение на заемодателя в размер на 2 000 евро. Заповедният
съд е отказал издаване на заповед за изпълнение с мотива, не са налице данни за
сключване на имуществена застраховка, която да обезпечи неизпълнението на
поетото с договора задължение. Приел е,
че коментираната клауза е уговорена в противоречие с добрите нрави, доколкото
при отпуснат заем в размер на 9000 евро е установена еднократна санкция в
размер на около 22 % от цялата стойност
на договора, която се явява прекомерно обременителна за страната, поела
задължение да върне в срок предоставеният ѝ за временно възмездно
ползване финансов ресурс.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на
заповедния съд, отчитайки размера на определеното обезщетение, а именно 2000
евро, което сравнимо в съотношение с договорената заемна сума в размер на 9000
евро се явява неустоечно обезщетение, което явно излиза извън присъщите му
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвид гореизложеното, отказът на заповедния
съд да издаде заповед за изпълнение и в тази част, основан на чл. 411, ал. 2,
т. 2, пр. 2 ГПК следва да се потвърди като правилен.
Относно частта на обжалваното разпореждане, с
което е отказано издаване на заповед за изпълнение за връчване на нотариални
покани, начислена два пъти по 250 евро за всеки от посочените в договора
длъжници е необходимо да се посочи, че отказът на заповедния съд е основан на
приетото по- горе относно наличието на един правен субект, т. е един длъжник.
Посоченото е обусловило извод, че не е налице основание да се начисляват две
такси, както и че искането за присъждане
на сумата от 250 евро се намира в противоречие с добрите нрави поради надхвърлянето на повече от 20 пъти стойността на
направените разходи от 24 лева. В
жалбата се противопоставя доводът, че в настоящия случай са били заплатени
разноски за връчване на нотариални покани
в общ размер от 126 лева – по 63 лева за всяка една. Аргументирал е
размерът на таксите с положения юридически труд за изготвянето на съответните
документи , както и с времето изгубено при нотариуса. Акцентира, че заповедния
съд е омаловажил работата на, работата извършена при връчването на тези покани
и отнетото време на служители на дружеството. Настоящият съдебен състав не
намира доводите на жалбоподател за основателни. В случая действително се
наблюдава прекомерност на претендираните разходи, необосновано оскъпени, поради
което отказът на заповедния съд поради противоречие с добрите нрави се явява
правилен изаконосъобразен.
Предвид гореизложените съображения, частната
жалба се явява неоснователна, а постановеното разпореждане на заповедния съд в
обжалваните му части следва да се потвърди като правилно и законосъобразно
постановено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27. 09.2019 г. постановено по ч. гр. дело № 14787 по
описа на РС- Пловдив за 2019 г, IX – ти граждански
състав, в частите, в които е отхвърлено заявление с вх. № 59301/ 18.09.2019г.
по описа на РС- Пловдив, подадено от "Ленно"
АД,
чрез юрк. М.М., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
на основание чл. 417 ГПК
срещу солидарния
длъжник Г.В.Ч., както и за следните суми:
6820,22
евро – неустойка за забава, дължима на основание чл. 2.3., (c) и
(d) от Договор за заем Бизнес кредит- Клиентски № 6083/ 09.08.2018 г. за
периода от 10.12.2018 г. до 17.09.2019 г.;
2629,48
евро – такса за предсрочно погасяване, дължима по смисъла на чл. 5.2. б (а)
във връзка с чл. 2.4. б. (e) от Договор за заем
Бизнес кредит- Клиентски № 6083/ 09.08.2018 г.;
2000 евро – обезщетение за предизвикан риск по
чл. 4.1, б. (к) от Договор за заем
Бизнес кредит- Клиентски № 6083/ 09.08.2018 г. ;
500
евро – такси и разноски за изпращане на покани или нотариални покани за
предсрочна изискуемост.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: