Р
Е Ш Е
Н И Е № 681
гр. Пловдив 27.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на шести
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при
секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д.
№ 2138 по описа на 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Против решение № 2327 от 11.06.2018г.
на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. състав, постановено по гр.
дело № 42 по описа за 2017г. в частта, с която се осъждат по предявения иск с
правно основание чл.109 ЗС от С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********,***,
сутерен Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: ********** да премахнат
оградата, частично изградена от метални
пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор №
56784.505.235 по КК и КР на гр. Пловдив, разположена на мястото на разрушен
първи жилищен етаж от сградата с идентификатор № 56784.505.235.2 по линия от
т.5 до т.6 в посока изток – запад по комбинираната скица № 2 от основаното
заключение на вещото лице по СТЕ, както и да премахнат новоизпълнените южен
прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на сградата, отразени по
червената линия в посока юг от посочената комбинирана скица № 2, а също така да възстановят премахнатите разклонения на
електрическата и водопроводната инсталация на сградата с идентификатор №
56784.505.235.2, захранващи южната част на първия жилищен етаж на сградата е подадена
въззивна жалба от Н.С.Й. и Й.С.Й., които молят съда да отмени решението в тази част и
постанови друго, с което се отхвърлят тези искове по съображения, подробно
изложени в жалбата и в хода на устните състезания.
Против същото решение, но в
частта, с която се отхвърля предявения от
С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж.,
ЕГН: **********, срещу Н.С.Й., ЕГН: **********, Й.С.Й., ЕГН: **********,***,
ЕИК: *********, М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН:
********** иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да
премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 56784.505.235.3, построена
в поземлен имот с идентификатор № 56784.505.235, находящ се в ***, както и да премахнат масивен зид, изпълнен в
избеното помещение на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2, разположен
през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от
комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ и се прекратява производството по гр. д. № 42/17 г.
на Районен съд Пловдив, III граждански
състав, в частта му по предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС от С.Й.Ж.,
ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********,***, ЕИК: *********, М.Д.Ж., ЕГН: **********,
В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН: **********, с предмет южната жилищна
половина на първи жилищен етаж от сграда с идентификатор № 56784.505.235.2 с
площ от 40 кв.м., предназначение – жилищна, еднофамилна, построена в поземлен
имот с идентификатор № 56784.505.235 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК е подадена
жалба от С.Й.Ж. и А.Й.Ж., които молят съда да отмени
решението в тази част, като си постанови друго, с което се уважат исковете и се
обезсили решението, в частта, с която се прекратява производството по делото, тъй като с такава
претенция съдът не е бил сезиран. Правят
възражение за прекомерност на заплатеното от Й. адвокатско възнаграждение по
смисъла на нормата на чл. 78, ал.5 ог ГПК.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от
представните преписи от договор за продажба на земя по реда на § 27 от ПЗР на
закона за собствеността и ПМС № 235/1996г. и от нотариални актове от
24.12.1984г. и от 06.09.1985г., се утановява, че С. и А. Ж. са собственици на 1/3 ид. ч. от дворното
мято, на което съответства поземлен имот с идентификатор 56784.505.235 по КК на
гр. Пловдив, а Н. С. Й. е собственик на ½ ид. ч. от сградата с изба в
северозападния край на имота.
В северния край на
имота е изградена двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.505.235.3, за
която С. и А. Ж. твърдят, че тази сграда няма никакви строителни книжа и е
незаконна. По отношение на тази сграда Н.Й. не твръди да притежава някакви
сторителни книжа, а възразява против допустимостта на настощето производство. Й.Й.
възразява, че не е собственик на посочената постройка и затова не следва да
отговаря по предявения иск.
По допустимостта на
иска: Възможността един незаконен строеж да бъде премахнат по административен
ред, чрез съставяне на Констативен протокол Наказателно постановление и заповед
за премахване на незаконен строеж не прегражда възможността на заинтересованото
лице да предяви негаторна претенция, каквато е настоящата. Ето защо искът е
допустим и следва да се разгледа по същество.
Както се посочи по
– горе, Й. не представят доказателства, че сградата с идентификатор
56784.505.235.3 има надлежните строителни книжа. В този смисъл е и основното заключение на съдебно техническата експретиза. Отделно от това от представения
препис от Решение № 467/14.02.2014г. на Пловдивския административен съд, ІІІ-ти
състав, постановено по а. х. д. № 3155/13г. се установява, че съдът е
отхвърлил жалбата на Н.Й. против отказа на Главния архитект на район „Северен“
при община Пловдив за издаване на удостоверение за търпимост на посочената
сграда. Следователно, налице е изпълнение на строителство, което е извършено
без основение. Дори и да се приеме,
-стр. 3
от решение по в. гр. д. № 2138/18г. на ПдОС-
че Й. притежава някви права върху
имота и поради това ищцовата страна да има задължението да доказва, че с
неоснователното си действие насрещната страна им пречи да упражняват своето
право, както и указано в т.3 от ТР № 4/06.11.17г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №
4/15г., то с уточняващата молба от 31.01.19г. Ж. са посочили, че процесната
постройка отнема свободната дворна площ, което препятства ползуването ѝ.
Очевидно е
обстоятелството, че постройката заема почти цялата площ в североизточния край
на ПИ 56784.505.235, с което пречи на Ж. да ползуват идеална част от дворното
място, което те притежават.
Ето защо искът за
премахването на посочената постройка е основатален и следва да се уважи.
По отношение на
изградения масивен зид в избата на сграда с идентификатор 56784.505.235.2: От
допълнителното заключение на съдебно техническата експертиза с вещо лице В.К. се
установяа, че на скицата на л. 329 от първоинстанционното дело, има изграден
зид, означен с букви А – Д – Б който е изпълнен от нови тухли. От показанията
на свидетеля Ч., се установява, че всички ремонтни дейности в избата са
извършени от работници, наети от Й.Й., което не се опревергава от показанията
на свидетеля Л.. От представената строителна документация не може да се
установи такава стена, намираща се между букви А и Б да е била проектирана.
Това не би било и възможно, тъй като на л. 328 от обсъжданото заключение
експертът сочи, че чрез изграждането на тази стена се постига преграждане на
избата. Ж. и Й. нямат съдебно признато разпределение на ползуването на тази
сграда, за да може да се обоснове подобно реално разделяне на избената част от
сградата. Щом това е така, то изграждането на стената препятства достъпа до
пълния обем от избеното помещение и затова подлежи на премахване.
Ишците в
производстовто пред районния съд претендират премахването на огратата, намираща
се между точти 5 и 6 по скицата на л. 292 от първоинстанционното дело. От
първоначалното заключение на съдебно техническата експеритаза се установяав, че
между т. 5 и т.6 на посочената по – горе скица е изградена телена ограда, за
която нито се представя, нито се твръди да е налице някаква сторителна или
техническа документация. Поне за част от тази ограда свидетелят Л. призцнава,
че я е изградил, макар да твърди, че по настояване на Ж. я е бутнал. Тази
ограда обаче продължава да съществува, което е констаирано от вещото лице К., и
доколкото нарушава свободното придвижване и ползване на имота в тази част,
същата следва да се премахне.
Относно
прекъснатата водопроводна и електроинсталации: От показанията и на посочените
по – горе двама свидетели се установява, че през 2011г. по предписание на
общинските власти е предприет ремонт на сградата в северозападния край на
процесния имот. В подкрепа на техните показания е и предсдтавения препис от
Констативен протокол съставен на 11.05.2011г. от комисия към район Северен на
община Пловдив.
За нуждите на този
ремонт е бил премахнат покрива на сградата и част от стените на сградата. Няма
спор, че преди започване на ремонта сградата е била електроснабдена и
водозахранена. След завършването на ремонтните дйности Й. си възстановили
електрозахранването и водоподаването, като свидетелят Л. твръди, че от
енергийното предприятие са отрязали захранващия кабел и после прекарали нов
кабел, но очевидно само до обекта на Й.. Показанията на този свидетел обаче са
непоследователни, понеже на л. 304 (гръб) веднъж сочи, че при събарянето
елекромер не е съществувал, а само няколко реда по – надолу казва, че преди
събарянето са имали електромер – очевидно Ж.. Затова за обсъжданото
обстоятелство съдът ще кредитира показанията на свидетеля Ч., който установява,
че след премахването на електромера на Ж.Й. не са им възстановили
електрозахранването. Обстоятелството, че електроснабдителното предприятие е
прекъснало захранването на къщата в северозападния край на имота не освобождава
Й. да възастановят електрозахранването към имота на Ж., понеже това е било
фактическото състоание преди ремонта. Ето защо този е основателен и следва да
се уважи.
По отношение на
прекъсването на водоподаването: Свидетелят Ч. няма преки наблюдения относно
механизма на прекъсването на водоподаването към имота на Ж., а само констатира,
че той не е водозахранен. От показанията на свидетелят Л. се установява, че
причината за прекъсването на водозахранването е авария на водопроводната мрежа,
която е отстранена от водостабдителното предприятие, което обаче установило, че
съществуващия водопровод е много стар и затова имотът ще се захрани от страна
на улица „***“, за което всеки отделен собственик ще трябва да заплати съответна
сума за свързването на обекта му с водопренасната мрежа. Тогава Ж. отказали да
предприемат необходимите действия за възстановяването на водопрадавенето им.
Доколкото Ж. не установяват, че с действията си по ремонтирането на сградата на
Й. последните са причинили прекъсване на водоснабдяването на Ж., то техния иск
за осъждането на Й. да възстановят водозахранването към Ж. е недоказан и следва
да се отхвърли.
По отношение на
претенцията за премахване на новоизпълнен южен прозцорец и южна входна врата на
сградата с идентификатор 56784.505.235.2: С констативен протокол от 20.05.11г. –
л. 364 от делото на ПдРС комисия назначена от Кмета на район Северен е дала предписание
до Н.Й. да се затворят и двата отвора, оставени на южната стена на
ремонтираната част от сградата съответно за врата и прозорец. И за този иск Й.
не представят доказателства, според които изпълнените врата и прозорец да са в
съответствие с надлежна строителна документация. Предвид безпорните изострени
отношения между страните, така изпълнените врата и прозорец биха пречинили
неудобства при ползуването на съответната част от дворното място от страна на Ж.,
поради което този иск е основателен и следва да се уважи.
Относно частта на решението на
районния съд, в частта, с която частично се прекратява производството по делото:
Никъде в исковата молба, както и в допълнителнитеи такива от 30.01.2017г. и от
27.01.2017г. ищците Ж. не са предявили ревандикационни искове против Община
Пловдив, М., В. и З. Ж.. Ето защо, в тази част решението на районния съд е
недопустимо, той като е постоневно по непредявен иск, поради което следва да се
обезсили.
С
оглед изложеното решението на районния съд следва да се потвръди в частта, с
която се осъждат Й. да премахнат огладата от метални пръти и мрежа; да
премахнат южен прозорец и южна входна врата и да възстановят премахнотото
разклонение на електрическата инсталация, а в частта, с която се осъждат Й. да възстановят
премахнатата водопроводна инсталация на сградата с идентификатор
56784.505.235.2 решението следва да се отмени, като се
-стр. 5
от решение по в. гр. д. № 2138/18г. на ПдОС-
постанови друго, с което се
отхвърли този иск. Същото решение следва да се отмени и в частта, с която
отхвърлят исковете за премахване на двуетажна жилищна сграда с идентификатор
56784.505.235.3, както и масивен зид в избеното помещение на сградата с
идентификатор 56784.505.235.2 и вместо това се постанови друго, с което се уважат
тези искове по отношение на Й., а по отношение на останалите страни решението
ще потвръди. Решението следва да се отмени и в частта, с кяото Й. са осъдени да
възстановят премахнатите
разклонения на водопроводната инсталация на сградата с идентификатор №
56784.505.235.2 и
вместо това се постанови друго, с което този иск се отхъврли.
С оглед изхода на делото на разноски следва да се присъдят по следния
начин: На Ж. се дължат изцяло разноските, направени по обжаванене рашението, в
частта относно пректяването на производството спрямо Община Пловдив, М., В. и З.
Ж., които са в обще размел от 315лв. Съразмерно на уважените негаторни изскове,
с изключение на този за възстановяване на примахнатото водопроводно разклонение
Й. дължат на Ж. разноски в размер на 1 066.67лв., а Ж. дължат на Й. съразмерно
на отхвърления иск за водопроводното отклонение разноски в размер на 637.20лв.,
но съразмерно следва да се намалят и присъдените с първоинстанционото ршение
разноски от 805лв. на 268.33лв., като общо за двете съдебни инстанции се дължат
905.53лз. или с настоящето решение ще се писъди разликата от 100.53лв., а на М.,
В. и З. Ж. С. и А. дължат сумата 400лв. съразмерно на отхвълрените против тях
искове за премахване на сградата с идентификатор 56784.505.235.3, както и
масивен зид в избеното помещение на сградата с идентификатор 56784.505.235.2. Тук
следва да се посочи, че възражението на С. и А. Ж. на прикомерност на
заплатеното от Й. адвокатско вазнаграждение е неоснователно, предвид броя на
предявените искове, обема на доказателствения мателиал, който налага
обсъжданите на две технически експертизи и показания на двама сивдетели, както
и на многобройните писмени доказателства. На Община Пловдив не следва да се
присъждат разноски, понеже жалбата против решението, в частта, с която
производството против нея е прекратено е основателна и няма отхвърлен иск
против същата страна.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2327 от 11.06.2018г. на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. състав,
постановено по гр. дело № 42 по описа за 2017г. в частта, с която се осъждат по
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС от С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж.,
ЕГН: **********,***, сутерен Н.С.Й.,
ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: **********
да премахнат оградата, частично изградена
от метални пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор №
56784.505.235 по КК и КР на гр. Пловдив, разположена на мястото на разрушен
първи жилищен етаж от сградата с идентификатор № 56784.505.235.2 по линия от
т.5 до т.6 в посока изток – запад по комбинираната скица № 2 от основаното
заключение на вещото лице по СТЕ на л. 292 от делото на Пловдивския районен съд, която да
се счита за неразделна част от натоящето решение, както и да премахнат новоизпълнените южен прозорец и
южна входна врата на жилищния етаж на сградата, отразени по червената линия в
посока юг от посочената комбинирана скица № 2, а също така да възстановят премахнатите разклонения на
електрическата инсталация на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2,
захранващ южната част на първия жилищен етаж на сградата и в частта, с която се отхвърля предявения от С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж.,
ЕГН: **********,***, ЕИК: *********, М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: **********
и З.Б.Ж., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на
ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
56784.505.235.3, построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.505.235,
находящ се в ***, както и да премахнат масивен зид,
изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2,
разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви
А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ.
ОТМЕНЯ решение № 2327 от 11.06.2018г. на Пловдивски
районен съд, ІІІ-ти гр. състав, постановено по гр. дело № 42 по
описа за 2017г. в частта, с която се осъждат по предявения иск с правно основание
чл.109 ЗС от С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********,***, сутерен Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: ********** да възстановят
премахнатите разклонения на водопроводната инсталация на сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2, захранващи южната част на първия жилищен етаж на сградата и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********,***,
сутерен против Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й.,
ЕГН: ********** да
бъдат осъдени да възстановят
премахнатите разклонения на водопроводната инсталация на сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2, захранващи южната част на първия жилищен етаж на сградата.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2327 от 11.06.2018г.
на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. състав, постановено по гр.
дело № 42 по описа за 2017г. в частта, с която се прекратява
производството по гр.д. № 42/17 г. на Районен съд
Пловдив, III граждански състав, в
частта му по предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС от С.Й.Ж., ЕГН: **********
и А.Й.Ж., ЕГН: **********,***, ЕИК: *********, М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж.,
ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН: **********, с предмет южната жилищна половина на
първи жилищен етаж от сграда с идентификатор № 56784.505.235.2 с площ от 40
кв.м., предназначение – жилищна, еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.505.235 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК.
ОТМЕНЯ решение № 2327 от 11.06.2018г. на Пловдивски
районен съд, ІІІ-ти гр. състав, постановено по гр. дело № 42 по
описа за 2017г. в частта, с която се отхвърля предявения от С.Й.Ж., ЕГН: **********
и А.Й.Ж., ЕГН: **********, срещу Н.С.Й., ЕГН: **********,
-стр. 7
от решение по в. гр. д. № 2138/18г. на ПдОС-
Й.С.Й., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
56784.505.235.3, построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.505.235,
находящ се в ***, както и да премахнат масивен зид,
изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2,
разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви
А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.С.Й., ЕГН: **********,
Й.С.Й., ЕГН: ********** да
премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 56784.505.235.3, построена
в поземлен имот с идентификатор № 56784.505.235, находящ се в ***, както и да премахнат масивен зид, изпълнен в
избеното помещение на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2, разположен
през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от
комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ на лист 329
от делото на Пловдивския районен съд, която да
се счита за неразделна чат от решението.
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: **********, З.Б.Ж., ЕГН: ********** ***, ЕИК
********* да заплята на С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** сумата от 315 лв. (триста и петнадесет лева) разноски относно
обезсилената част от решение № 2327 от 11.06.2018г. на
Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. състав, постановено по гр. дело №
42/17г.
ОСЪЖДА Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й.,
ЕГН: ********** да заплатят на С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: **********
сумата от 1 066.67 (хиляда и шестедест и шест лева и шестедесет и седем стотинки) разноски направени във въззивното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** да
заплатят на Н.С.Й., ЕГН: ********** и Й.С.Й., ЕГН: ********** още 100.53 (сто лева и петдесет
и три стотинки) или общо и за двете съдебни
инстанции 905.53 (деветстотин и пет лева и петдесет и три стотинки) разноскси,
съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Й.Ж., ЕГН: ********** и А.Й.Ж., ЕГН: ********** да
заплатят на М.Д.Ж., ЕГН: **********, В.Б.Ж., ЕГН: ********** и З.Б.Ж., ЕГН: ********** ***,
ЕИК: ********* сумата от 400 лв. (четиристотин лева) разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните
Председател:
Членове: 1.
2.