Присъда по дело №1107/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 5
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20212100601107
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
и прокурора Таня Миткова Митева
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. И. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20212100601107 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 4/16.09.2021 г. по НОХД №198/2020г. по описа на
Районен съд - Карнобат, и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимите З. И. Х. с ЕГН:**********, роден на **** г. в с. Т.,
област Бургас, с постоянен адрес: *****, *** гражданин, **** образование, ****, ****,
****; и
С. Я. И. с ЕГН:**********, роден на ***** г. в гр. Ш., с постоянен адрес:
*******, ***** гражданин, ***** образование, месторабота - ****** гр. С. като *****,
****, ****;
ЗА ВИНОВНИ в това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на Община
Сунгурларе - язовир с идентификатор 58325.32.87 по предходен план 000514 по карта на
възстановената собственост в землището на с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл.Бургас,
отдаден под наем с договор за наем на язовир № 207/12.11.2019 год. на „АКВА 2011“ЕООД
с управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им, като
съизвършители, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство - гумена
лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген Голф с
peг. № Н 6571 ВТ, направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са под
1
постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб с тегло от 1,5 кг
всяка, на стойност 355.20 лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран с тегло от 2 кг. на стойност
9.50 лв., всички на обща стойност 364.70 лв. от владението на И. Г. Л., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като опитът останал недовършен по независещи
от дееца причини, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.2, т.4, т.5 вр.чл.194, ал.1
вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК вр чл. 55, ал. 1, т.1 от НК ОСЪЖДА всеки от тях на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на
подсъдимия З. И. Х. наказание от три месеца лишаване от свобода, за срок от три години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното на подсъдимия С. Я. И. наказание от три месеца лишаване от
свобода.
ОТНЕМА на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК в полза на държавата 1 брой
гумена лодка, бяла на цвят ведно с 2 броя гребла, 1 броя крачна помпа, 1 броя хрилна
риболовна мрежа от 100 метра, находящи се в РК ИАРА Бургас, и моторно превозно
средство - лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № Н 6571 ВТ, собственост на подсъдимия
З. И. Х., ЕГН:**********, които са послужили за извършване на престъплението.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК З. И. Х. с ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сумата от 36,60 лева,
представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на РС -
Карнобат сумата от 15 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната
фаза.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК С. Я. И. с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сумата от 36,60 лева,
представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на РС -
Карнобат сумата от 15 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната
фаза.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА №5 от 18.02.2022г. по ВНОХД №1107/2021г. по описа на
ОС БУРГАС

Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивен протест от
прокурор от БРП ТО Карнобат против присъда №4 от 16.09.2021г., постановена по НОХД
№198/2020г. по описа на Районен съд Карнобат, с която първоинстанционният съд признал
подсъдимите З. И. Х. и С. Я. И., за невиновни в извършване на престъпление по чл.195, ал.1,
т.2, т.4, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и ги оправдал по повдигнатото
им обвинение.
С въззивния протест се иска ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае
подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. Към протеста е депозирано и
допълнително изложение. В него се твърди, че РС е възприел фактическата обстановка от
обвинителния акт, но е направил неправилни правни изводи като не е приложил правилно
задължителната практика на ВС и ВКС по въпросите на кражбата и бракониерството. В
заключение, отново се моли ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае
подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
поддържа въззивния протест и моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като
неправилен и незаконосъобразен. Предлага въззивният съд да признае подсъдимите за
виновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, т.5
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и да им наложи наказание от по една
година лишаване от свобода, което за подс.Х. да бъде отложено за срок от три години, а за
подс.И. да се изтърпи при общ режим.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.Х., редовно призован, се явява
лично и заедно с неговия упълномощен защитник-адв.Ст.Иванов. Защитникът оспорва
основателността на протеста срещу присъдата на районния съд. В пледоарията си посочва,
че въпросният язовир не представлявал стопански обект, поради което и рибата не
представлявала стока, която може да е обект на кражба. Излага твърдения, че нямало
доказателства, че в язовира се отглеждала риба. В заключение, счита присъдата за правилна,
обоснована и законосъобразна и моли съда да я потвърди изцяло.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. И., редовно призован, се явява
лично и заедно с неговия упълномощен защитник- адв.Найденов, който също оспорва
основателността на протеста срещу присъдата на районния съд. В пледоарията си твърди, че
няма достатъчно доказателства за предмета на престъплението, като в тази насока са само
показанията на св.И.Л., които бил заинтересован свидетел като пострадал от престъплението
и бил с трайно негативни нагласи срещу двамата подсъдими, като ги обвинявал, че са
извършили предходни кражби от неговия обект. Адв.Найденов също излага твърдения, че
инкриминираната риба не представлява стока, която може да е обект на кражба, защото не е
отглеждана по стопански начин от дружеството, наемател на язовира. Счита, че
доказателствената съвкупност не е достатъчна за да покрие изискуемия съгласно чл.304 от
НПК стандарт за постановяване на една осъдителна присъда в случая. Моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Двамата подсъдими не дават обяснения, молят да се потвърди обжалваната присъда
на РС.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
въззивният протест за процесуално допустим, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от
НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на
1
въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.
Протестът разгледан по същество е основателен.
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на БРП ТО Карнобат
против подсъдимите З. И. Х. и С. Я. И., това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на
Община Сунгурларе - язовир с идентификатор 58325.32.87 по предходен план 000514 по
карта на възстановената собственост в землището на с. Прилеп, общ. Сунгурларе,
обл.Бургас, отдаден под наем с договор за наем на язовир № 207/12.11.2019 год. на „А.
***“ЕООД с управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им,
като съизвършители, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство -
гумена лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген
Голф с peг. № Н 6571 ВТ, направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са под
постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб на стойност 532.80
лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран с тегло от 2 кг. на стойност 9.50 лв., всички на обща
стойност 542.30 лв. от владението на собственика на „А. ***“ЕООД И. Г. Л., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като опитът останал недовършен по
независещи от дееца причини. По този повод било образувано НОХД № 198/2020 г. на РС
Карнобат, завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно
производство. Производството пред районният съд се е провело по общия ред. С присъда
№4 от 16.09.2021г., постановена по НОХД №198/2020г. по описа на Районен съд Карнобат,
първоинстанционният съд признал подсъдимите З. И. Х. и С. Я. И., за невиновни в
извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.
чл.18, ал.1 от НК и ги оправдал по повдигнатото им обвинение. За да ги оправдае по
предявеното му обвинение, районният съд е приел, че инкриминираната риба не
представлява стока и не можела да бъде годен предмет на кражба, тъй като язовирът, в
който е отглеждана, не бил регистриран като обект за развъждане на риба по смисъла на чл.
25 от ЗРА.
Въззивният съд намира този извод на първоинстанционния съд за необоснован и
незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от
НПК отмени оправдателната присъда на РС - Царево и постанови нова, с която призна
подсъдимите за виновни в това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на Община
Сунгурларе - язовир с идентификатор 58325.32.87 по предходен план 000514 по карта на
възстановената собственост в землището на с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл.Бургас,
отдаден под наем с договор за наем на язовир № 207/12.11.2019 год. на „А. ***“ЕООД с
управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им, като
съизвършители, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство - гумена
лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген Голф с
peг. № Н 6571 ВТ, направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са под
постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб с тегло от 1,5 кг
всяка, на стойност 355.20 лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран с тегло от 2 кг. на стойност
9.50 лв., всички на обща стойност 364.70 лв. от владението на И. Г. Л., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като опитът останал недовършен по независещи
от дееца причини.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са били
събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи
правилното му решаване. Като допълнение към тях и с цел изясняване на обстоятелството
колко точно риба е открита от св.И.Л. в мрежата на 22.12.2019г. и преценка на истинността
на неговите показания бе проведен и негов допълнителен разпит от въззивния съд.
След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционният съд
доказателствените източници и тези, събрани пред настоящата инстанция, въззивният съд
възприе за установени фактически положения, идентични с тези, които е приел и РС, а
2
именно:
Подсъдимият З. И. Х. с ЕГН:********** е роден на **** г. в с. Т., област Б., с
постоянен адрес: *****, *** гражданин, *** образование, ***, ***, ***.
Подсъдимият С. Я. И. с ЕГН:********** е роден на *** г. в гр. Ш., с постоянен
адрес: **********, *******, ***** гражданин, *** образование, месторабота - ****** като
****, ***, ***.
В землището на с. Прилеп се намира язовир с площ от 174961 кв.м., представляващ
поземлен имот с идентификатор 58325.32.87 и с номер по предходния план 000514 по карта
на възстановената собственост в землището на с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл.Бургас.
С договор за наем № 207/12.11.2019 г., сключен между Община Сунгурларе и „А.
***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл. Бургаска с
управител И. Г. Л. язовирът бил отдаден от Община Сунгурларе под наем на „А. ***“
ЕООД за срок от 10 години, считано от датата на подписване на договора, респ. считано от
12.11.2019 г. при годишна наемна цена в размер на 2099,53 лв.
Преди това язовирът бил стопанисван от братът на И. Г. Л.- св.М. Г. Л., който
първоначално го наел за да го ползва за напояване на градини с трайни насаждения. Това
неговото намерение не се реализирало, поради което той зарибил язовира с шаран,
толстолоб и амур и предоставил стопанисването на язовира, на своя брат - св.И.Л., който
започнал да се занимава с язовира и отглеждането на рибата в него. Лятото на 2019г. св.И.Л.
допълнително зарибил с толстолоб и шаран и продължил да храни рибата. Язовирът бил
обозначен са табели сочещи, че е частна собственост.
На 22.12.2019 г. около 16,30ч. двамата подсъдими отишли на язовира с лек автомобил
Фолксваген Голф с per. № Н6571ВТ, собственост на подсъдимия З.Х.. Те носили със себе си
един брой надуваема лодка заедно с един чифт гребла, помпа за помпене на лодката и 110
метрова хрилна мрежа за ловене на рибата. Те влезли с лодката в язовира, като подс. Х.
гребял с греблата, а подс. И. пускал мрежата. След това излезли от язовира и зачакали, за да
се хване риба в мрежата.
На същата дата около 19,00 ч. свид. И.Л. посетил язовира, за да направи проверка
дали на него няма бракониери. Той установил, че в земеделска нива в близост до язовира
бил спрян лек автомобил Фолксваген Голф бял на цвят с peг. № Н6571ВТ. Приближил се до
него и в купето забелязал разстелен найлон. Той предположил, че автомобилът се ползва от
лица, които са дошли да хванат риба от неговия язовир, поради което изпуснал гумите на
автомобила и се обадил на синовете си свидетелите М. Л. и П. Л.. Разказал им, че на язовира
вероятно има бракониери, и им казал да дойдат на мястото, където се намира открития от
него автомобил, за да му помогнат да ги хване. Описал им точно мястото където се намирал.
След известно време синовете на свид. Л. - М.Л. и П. Л. отишли на мястото, където бил
автомобила на Х. и започнали да чакат там някой да се появи. През това време свид.И.Л.
отишъл към язовира, светнал с прожектора и видял в язовира поставени риболовни мрежи,
на които имало наредени тапи, които плували на повърхността. На брега той установил
гумена надуваема лодка ведно с греблата в нея. В същия момент от другата страна на
язовира чул шум на бягащи хора, които изчезнали в неизвестна посока. Свид. И.Л. извадил
мрежите и установил, че в тях имало уловени 74 броя риба от вида толстолоб с тегло около
1,5 кг. и един брой риба от вида шаран с тегло 2 кг. Той освободил рибата от мрежите и я
пуснал в язовира. След това оставил мрежите в лодката на брега и се насочил към мястото,
където били синовете му до паркирания лек автомобил. Там същия установил, че до
паркирания лек автомобил освен синовете му се намирали и още две лица — З. И. Х. и С. Я.
И., които той познавал отпреди това. Двамата били облечени със специални гумирани
гащеризони и на главата си имали прожектори. Свид.И.Л. подозирал от известно време, че
те двамата се занимават с незаконен улов на риба от неговия язовир. Свид. И.Л. ги попитал
3
какво правят на язовира, на което двамата подсъдими казали, че не са бракониери и не ловят
риба, а са за трюфели. Свид. И.Л. им казал, че ще извика полиция, след което двамата
подсъдими признали, че били отишли на язовира, за да си хванат малко риба. След като си
признали, св.И.Л. им казал да си тръгват от язовира. Автомобилът на подс.Х. бил с
изпуснати гуми и не можел да бъде управляван, поради което подс. И. се обадил на
приятелката си, като я помолил да каже на неговия познат свид. Х.Х. да дойде да ги вземе с
лекия си автомобил. Малко по-късно свид. Х.Х. дошъл до язовира и взел двамата подсъдими
с лекия си автомобил с рег.№В 4298ВС като закарал подс. Х. в с. Р., а подс. С.И. в дома му в
с. В., общ. С.. Същата вечер свид. И.Л. не уведомил РУ-Сунгурларе за извършения опит за
кражба на риба от неговия язовир. На другият ден след като установил, че от същия язовир
била открадната и мрежа тип грип негова собственост на значителна стойност, той уведомил
за това - за опита за кражба на риба и за откраднатия му грип служителите на РУ-
Сунгурларе и представителите на ИАРА Бургас. На следващия ден на място са пристигнали
полицаи от РУ-Сунгурларе, които извършили оглед на местопроизшествието, при който
били открити лекия автомобил на подс.Х., един брой гумена лодка, двата броя пластмасови
гребла към нея, 1 брой крачна помпа за помпене на лодката и 1 брой хрилна мрежа с
дължина 100 метра и размер на около 80 мм. Пристигналите служители на ИАРА - Бургас -
свид. Н.К. и свид. Д. Г. съставили констативен протокол и с приемо-предавателен протокол
от същата дата 23.12.2019 г. същите приели от свид. И.Л. един брой гумена лодка, двата
броя пластмасови гребла към нея, 1 брой крачна помпа за помпене на лодката и 1 брой
хрилна мрежа с дължина 100 метра и размер на около 80 мм.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи въз основа на гласните
доказателства - показанията на свидетелите И.Л., М.И. Л., П. И. Л., Х. Х., Н. К., Д. Г. и М. Г.
Л., както и от останалите писмени доказателства по делото - докладна записка, протокол за
оглед на местопроизшествието ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, договор за наем на язовир № 207 от 12.11.2019 г., констативен
протокол № 021- 046/139 от 23.12.2019 г., приемо-предавателен протокол от 23.12.2019 г.,
заключение на вещото лице Руска Димитрова по извършена съдебно-оценъчна експертиза
от 05.03.2020 г., свидетелства за съдимост 2 броя - за двамата подсъдими, справка за
съдимост за подсъдимия С. Я. И., писмо изх. № БС-768 от 17.02.2021 г. на Областна
дирекция по безопасност на храните - Бургас, писмо изх. № 11-00-133-1 от 19.02.2021 г. на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, писмо изх. № 11-00-159 от 13.05.2021 г.
на Община Сунгурларе, писмо изх. № 11-00-664 от 15.07.2021 г. на Изпълнителния директор
на ИАРА.
Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения, но по
делото са събрани достатъчно както преки, така и косвени доказателства за извършването на
престъплението и за авторството на двамата подсъдими. На първо място, те се съдържат в
подробните показания на св.И.Л., който и в досъдебното производство и пред съда
последователно и детайлно пресъздава едни и същи факти и обстоятелства. Пред въззивната
инстанция адв.Найденов акцентира на това, че обвинителната теза се крепи единствено на
показанията на св.И.Л., който според него имал негативно отношение към двамата
подсъдими и поради тази причина имал мотив да ги набеждава в извършването на
престъплението, за което са обвинени от държавното обвинение. Тази теза би била вярна,
ако неговите показания са единственото доказателствено средство, уличаващо подсъдимите
в извършването на престъплението, но това в случая не е така. Вярно е, че св.И.Л. е
единственото лице, което е видяло хванатата в мрежите риба, но той през цялото време на
наказателното производство подробно описва броя и вида на рибата по един и същ начин.
Съдът констатира, че в разпитите си в ДП, пред РС и пред настоящият състав св.И.Л. дава
едно и също описание на вида и броя на рибите, които е открил в мрежата. Той подробно,
убедително и логично обяснява и причината, поради която е решил първоначално да не
сигнализира на полицията за стореното от двамата подсъдими, и едва на следващия ден го е
4
сторил предвид установената липса на друга вещ с по-голяма стойност от язовира. Думите
му се подкрепят от писмените доказателства, че действително му е бил отнет грип от други
лица, който впоследствие му е върнат. Действително в показанията на св.И.Л. се съдържат
основните преки доказателства срещу двамата подсъдими, но те се подкрепят убедително от
множество други косвени доказателства, и няма нито едно, което внася съмнение в тяхната
истинност. На местопрестъплението е открит лекия автомобил на подс.Х. с изпуснати гуми,
както и гумена лодка и 100 метра хрилна мрежа. На второ място, св. М. И. Л. и П. И. Л., са
категорични, че на инкримираната дата са заловили двамата подсъдими до язовира и те са
били облечени с гумирани дрехи, пригодени за риболов. Наистина, тези свидетели са синове
на И.Л., но техните показания са подробни, логични, и кореспондиращи както помежду си,
така и с другите доказателства по делото, и съдът не намери причини да не им вярва. На
трето място, в обясненията си от ДП в присъствието на защитник, подс.Х. подробно е
разказал за случилото се, те са били приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1,т.4 от НПК
от РС и напълно кореспондират с показанията на свидетелите И.Л., М. И. Л. и П. И. Л.. Те са
дадени в присъствието на защитник, което е гаранция, че подс.Х. е бил запознат с правото
му да запази мълчание и да не свидетелства срещу себе си, но съзнателно се е отказал от
него, както и че спрямо него не са употребявани заплахи или насилие с цел изтръгване на
самопризнание. На четвърто място, от показанията на св.Х.Х. става ясно, че на
инкриминираната дата той е взел подсъдимите със своя автомобил от язовира и ги е
превозил до домовете им. На последно място, прави впечатление, че в съдебната фаза
подсъдимите отказват да дават обяснения, което е тяхно право, но няма пречка тяхното
мълчание, когато ситуацията изисква обяснения, да се вземе предвид при оценката на
доказателствената съвкупност. В практиката си относно правото на подсъдимото лице да
запази мълчание и да не свидетелства срещу себе си ЕСПЧ е приел, че правото на запазване
на мълчание не може да препятства възможността мълчанието на обвиняемия/подсъдимия, в
ситуации, които изискват обяснения от него, да бъде взето под внимание при оценката на
убедителността на доказателствата, представени от обвинението (дело John Murray v. the
United Kingdom, QC, § 47). В случая, двамата подсъдими не дават пред съда каквато и да
било обяснение на тяхното присъствие на язовира, стопанисван от И.Л., в тъмната част на
денонощието, облечени с гумирани дрехи, пригодени за риболов, а това несъмнено е
ситуация, която изисква някакво логично обяснение от тяхна страна. В практиката си ВКС
приема, че от значение за доказаността на обвинението е не количеството на доказателствата
и доказателствените средства, а тяхното съдържание. При положение, че показанията на
свидетеля И.Л. не са фрагментарни, уклончиви, непоследователни или нелогични, подкрепят
се от другите доказателства по делото и се отнасят до факти, които той лично е възприел,
няма никаква процесуална пречка те да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда /
напр. Решение № 147 от 9.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 737/2018 г., III н. о., НК/.
Ето защо въззивният съд прие, че по делото се установява безспорно, че на
22.12.2019 г. двамата подсъдими с МПС са достигнали до язовира, и с помощта на
лодка са поставили 100 метра хрилна мрежа в язовира, стопанисван от И.Л. –
използвани са технически средства да отнемане на риба от нейния владелец. В нея са
били хванати 74 броя толстолоб и 1 брой шаран. Колкото до това дали в язовира е
имало риба, това се доказва както от показанията на св.И.Л. и М.Л., така и от самите
действия на подсъдимите. Ако в язовира не е имало риба, няма логично обяснение на
поставянето от тяхна страна на 100 метра хрилна мрежа, предназначена за риболов, в
него. Съдът прие, че теглото на толстолобите е 1,5 кг. предвид показанията на св.И.Л.
което означава, че 74 броя по 1,5 кг. възлиза на 111 /сто и единадесет/ кг. Видно от
заключението на СОЕ, цената на килограм толстолоб е била 3,20лв. за кг. по цени на
дребно, което означава, че стойността на 111 кг. риба толстолоб възлиза на 355,20лв.
Следователно общата стойност на рибата, която се намирала в мрежата е 364.70 лв. за
5
111 кг. толстолоб и 2 кг шаран съгласно оценките на вещото лице. Стойността на
предмета на престъплението следва да се преценява в контекста на така приетите по-
горе обективни признаци на деянието, както и във връзка с обстоятелството, че
деянието е останало във фазата на опита като същото не е било довършено поради
залавянето на подсъдимите от пострадалия и неговите синове в момента на
осъществяването на изпълнителното деяние. Двамата подсъдими се действали като
съизвършители, защото са участвали заедно в опита да отнемат риба от владението на
И.Л.. От така установените по делото факти е видно, че подсъдимите достигнали до
язовира с МПС, и носели със себе си със себе си гумена лодка с гребла и
мрежа/намиращи се на местопрестъплението и иззети като веществени доказателства/,
което сочи, че те са подсигурили пренасянето на вещите, които са възнамерявали да
отнемат. Тези вещи сочат също така, че подсъдимите са се насочили към отнемане на
вещите с неопределен умисъл относно тяхното количество. Изпълнителното деяние е
започнало с поставянето на мрежите, но останало недовършено, защото И.Л. открил
мрежите и освободил рибата, която не е била под постоянен надзор. Мястото
/язовирът/, в което са се намирали инкриминираните вещи /рибата/, е обозначено с
табели, указващи, че то е частна собственост.
Основният спорен въпрос по делото е правен и се отнася до това дали в случая
инкриминираната риба е годен предмет на престъплението кражба след като язовирът
не е бил регистриран по реда на чл.25, ал.1 и ал.4 ЗРА в ИАРА като обект, в който ще
се развъжда риба. Съгласно тези разпоредби развъждането и отглеждането на риба и
други водни организми и производството на носители на генетичен материал от
хидробионти се осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани
в ИАРА като регистрацията се извършва поотделно за всеки обект. По делото е
безспорно установено, че „А. ***“ ЕООД и стопанисваният от него язовир не са били
регистрирани съгласно чл.25, ал.1 и ал.4 от ЗРА. Отглеждането на риба в
нерегистриран по чл.25 от ЗРА обект може да е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, но в случая не може да се приеме, че тя не
може да бъде годен предмет на кражба поради следното: Съгласно Тълкувателно
решение № 90 от 28.X.1982 г. по н. д. № 52/82 г., рибата, която е изкуствено
отглеждана във водоемите за интензивно рибовъдство, е стокова продукция, защото
при нейното отглеждане е вложен труд по изграждането на съответните съоръжения,
които охраняват рибата и не й позволяват да излезе от тях, както и са извършвани
действия по зарибяване, хранене, грижи по правилното развитие, профилактика,
охрана и стопанисване. Следва да се обсъди въз основа на конкретните доказателства
дали рибата, намираща се в язовира, отговаря на тези критерии т.е. дали рибата е
изкуствено отглеждана във въпросния язовир по стопански начин за да може да се
приеме, че е стока. Видно от показанията на св.И.Л. и М.Л., именно те двамата са
зарибили язовира. Видно от показанията на И.Л. той е полагал грижи за хранене на
рибата преди деянието. Той е осъществявал и охрана и стопанисване на язовира. Видно
от договора за наем, към датата на деянието, язовирът се е владеел от дружеството,
чийто собственик и управител е И.Л.. Поставени са били табели, указващи, че имота е
частна собственост. От горното следва изводът, че язовирът е бил стопанисван от
първо от М.Л., след това от И.Л.. Рибата в него не е била в естественото си състояние, а
е била изкуствено създадена и отглеждана. Свидетелите М.Л. и И.Л. са вложили труд и
средства в тази дейност, а последния като собственик и управител на дружеството-
наемател на язовира е осъществявал и владение върху рибата в него. Очевидно е, че
със своите действия той не е имал за цел да съдейства за увеличаване на естествените
рибните запаси, обогатяване на видовете и състава им, запазване на биологичното
6
равновесие във водната среда, а е целял в един бъдещ момент да получи продукция. Без
съмнение отглежданата в язовира от св.И.Л. риба има всички белези на чужда движима
вещ, която има определена стойност и може да бъде отнета от владението му т.е. може да
бъде годен предмет на кражба по смисъла на чл.194 от НК. Предвид гореизложеното
въззивният съд счита, че изводите на РС по този въпрос са неправилни и несъобразени
с Тълкувателно решение № 90 от 28.X.1982 г. по н. д. № 52/82 г.
От субективна страна престъплението е извършено при „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. При
извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимите несъмнено са съществували
ясни представи, че ловят риба в язовир, стопанисван от друго лице и нямат право да го
правят. За това може да се съди от техните действия- посещават язовира в тъмната част
на деня, когато се предполага, че там няма никого, с подготвена мрежа, с дрехи
подходящи за риболов и фенери. Не е без значение и вида на рибарската мрежа, която
е били мрежа за стопански улов, а не за случаен риболов на риба в диво състояние, за
която поначало се изисква и хвърляне на стръв. Друг важен факт е, че се опитват да
избягат след като се били установени на място от синовете на св.И.Л.. Следователно
подсъдимите добре са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са
предвиждали общественоопасните му последици, като искали настъпването им. От
обстоятелствата по делото се установява, че единственият мотив за извършване на
деянието от страна на подсъдимите е желанието им за материално облагодетелстване и
незачитането на чуждото право на собственост.
Ето защо настоящият състав прие, че подсъдимите са извършили престъпното
деяние по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, за
което са обвинени.
По отношение размера на наказанието.
За престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 до 10 години. С оглед особеностите на конкретното деяние и предвид
обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита и степента на реализиране на
намеренията на подсъдимите, настоящият състав реши да индивидуализира наказанието на
подсъдимите съобразно чл. 58, б.“а“ вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Престъплението
е останало недовършено, рибите са били уловени, но останали в мрежите и били върнати в
язовира от св.И.Л.. Съдът отчете изключително ниската стойност на предмета на
посегателството /200 лева под минималната работна заплата от 560 лв. за страната към
момента на деянието/ и липсата на каквито и да било вредни последици от деянието за
пострадалия И.Л.. Друго обстоятелство, което съдът отчете е, че рибата е отглеждана от И.Л.
в нарушение на ЗРА. При съвкупната преценка на всички тези индивидуализиращи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, въззивният съд прецени, че размерът на
наказанието следва да бъде значително под минимално предвидения в закона от една
година, а именно три месеца лишаване от свобода за всеки един от тях. Така определеното
наказание, с оглед на всички обстоятелства по делото и личността на подсъдимите в
достатъчна степен ще допринесе за оказване на превъзпитателно и възпиращо въздействие
спрямо последните и е съобразен с тежестта на деянието и личната обществена опасност на
всеки от тях.
По отношение на подс.Х. изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“
следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК, тъй като той е бил осъждан, но е
реабилитиран по право, и спрямо него въззивният съд счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи това наказание
ефективно.
7
Спрямо подс.И. изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ не може да
бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК, тъй като по НОХД №1504/2012г. на РС
Шумен той вече е бил осъждан на лишаване от свобода, което е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК, не е реабилитиран и не може да се ползва повторно от този
институт. Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС това наказание следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Съдът на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК отне в полза на държавата 1 брой гумена
лодка, бяла на цвят ведно с 2 броя гребла, 1 броя крачна помпа, 1 броя хрилна риболовна
мрежа от 100 метра, находящи се в РК ИАРА Бургас, и моторно превозно средство - лек
автомобил Фолксваген Голф с peг. № Н 6571 ВТ, собственост на подсъдимия З. И. Х.,
ЕГН:**********, како вещи, които са послужили за извършване на престъплението.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от двамата подсъдими
поотделно да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сумата от 36,60
лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на РС -
Карнобат сумата от 15 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната
фаза.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд постанови своята присъда.
За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.


8
Съобщи за изтекли лични данни