Р Е
Ш Е Н
И Е № 260231
27.04.2021год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на дванадесети април
през две
хиляди двадесет и първа година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2806 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е
направено искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК от М.Р.П., Т.П.П. и Р.П.П.
против Л.А.С..
В исковата молба ищците твърдят,
че са наследници на П.Т.П. – съпруг на първата ищца и баща на втория и третия
ищец, който от своя страна бил наследник на общия наследодател – неговия баща Т.
П. ***, починал на ******г. Приживе наследодателят Т.П.Т. бил собственик на
½ идеална част от поземлен имот VIII- 589 и 585 в квартал 38 по плана
на с.С., Обл.Хасково, одобрен със Заповед № 260/1967г., с площ от 735 кв.м.,
при граници: улица, ПИ № IX-590, ПИ VII-588,
ведно с построената в имота Жилищна сграда, видно от Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и
наследство № 335, том II, рег. № 1521, дело № 291 от 2004г. на нотариус Х.К., с район на действие –
РС-Хасково. След смъртта на съпругата си Г.Х.Т., починала през ****г.,
наследодателят Т.П.Т. заживял съвместно с ответницата Л.А.С. в описания имот. С
Договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 542, том III, рег. № 3741, дело № 443 от
2007г. на нотариус Х.К., Т.П.Т. продал на ответницата ¼ ид.ч. от
поземления имот, ведно с ½ ид.ч. от построената в имота Жилищна сграда с
площ от 60 кв.м. с Мазе с площ от 16 кв.м. Останалите ¼ ид.ч. от ПИ и
½ от жилищната сграда последният запазил за себе си. На ******г. Т. П. Т.
починал, като оставил за свой единствен наследник сина си П.Т. П., съпруг на
първата ищца и баща на втория и третия
ищци. П.Т.П. починал на ******г. и оставил за свои законни наследници ищците по
делото, които пък се явявали наследници и на общия наследодател, черпейки права
от наследодателя им П.Т. П. на следните идеални части от процесния имот: по
1/12 ид.ч. всеки от тях от поземлен имот VIII- 589 и 585 в квартал 38 по плана
на с.С., Обл.Хасково, одобрен със Заповед № 260/1967г., с площ от 735 кв.м.,
при граници: улица, ПИ № IX-590, ПИ VII-588,
както и по 1/6 ид.ч. всеки от тях от Жилищната сграда с площ от 60 кв.м. и Мазе
с площ от 16 кв.м. След смъртта на общия наследодател и съпругът на първата
ищца и баща на втория и третия ищци, ищците продължавали по различни поводи да
посещават и да остават в имота в с.С., да плащат следващата им се част от
данъка за имота. Освен това получавали и годишната рента от наследствени ниви,
находящи се в землището на с.С.. При едно от посещенията си в имота през 2015г.
в с.С. за получаване на рента в края на месец август ответницата заявила на
ищците, че вече било време да си уредят взаимоотношенията по отношение на
тяхната наследствена част от процесния имот, но те отказали. През 2016г. отново
при посещаването на имота от ищците през месец септември, ответницата отново им
заявила, че е готова да заплати техния наследствен дял от имота, но последните
й заявили, че имотът им е оставен в наследство от техния съпруг и баща и не
желаят да го продават или отстъпват. Съседи до имота през 2019г. съобщили на
ищцата, че ответницата е предприела действия по снабдяването си с документ за
собственост на имота в с.С., като поискала и съдействие от кмета на селото. При
разговор с кмета на селото ищците му заявили, че са против действията на
ответницата в тази насока. Посочва се още в исковата молба, че при поредното
посещение в имота през 2020г. в края на лятото ответницата заявила на ищците,
че тя е собственик на имота и ищците повече не следвало да го посещават. При
извършена справка в служба „Общински данъци“ към Община Минерални бани веднага
след това ищците разбрали, че за тяхната наследствена част от имота данъкът бил
платен от ответницата. Установили също, че тя се е снабдила с НА за
удостоверяване право на собственост върху недвижим имот придобит по давност №
28, том I, рег. № 369, дело № 24 от 2020г.
на нотариус В.М., както следва: на ¼ ид.ч. от поземления имот, ведно с
½ ид.ч. от построената в имота Жилищна сграда с площ от 60 кв.м. с Мазе
с площ от 16 кв.м. Ищците считат, че не са били налице предпоставките на
79 от ЗС за придобиване на имота по
давност. Ответницата не била упражнявала самостоятелно фактическото владеене
върху имота спокойно, явно и непрекъснато и като свой в продължение на 10
години. Ответницата не била променила държането на частта на ищците във
владение за себе си. Наличието на констативен нотариален акт, издаден възоснова
на извършена обстоятелствена проверка през 2020г., по никакъв начин не
предопределяло изводи за действителното наличие на право на собственост в
патримониума на ответницата. В случая констатациите на нотариуса били
неправилни и не съответствали на действителното положение. Ищците твърдят също,
че производството по чл.537, ал.2 от ГПК /т.н. обстоятелствена проверка/ е
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост. За това издаденият в това
производство констативен нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота – ТР № 11/2021г. на ВКС, ОСГК. Същевременно, чл.537,
ал.2 от ГПК предоставял възможност на всяко лице, чиито вещни права се засягат
от такъв констативен нотариален акт, да предяви собственически иск пред съда
срещу лицето, което се легитимира като собственик. Ето защо, ищците оспорват НА
за право на собственост върху недвижим имот на оветницата, придобит по
давностно владение, с който е призната за собственик на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност върху тяхната наследствена ¼ ид.ч. от
поземления имот и върху ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда с
мазе. Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че са собственици на по 1/12
ид.ч. всеки от тях от ПИ VIII- 589 и 585, находящ се в квартал 38 по плана на с.С., Обл.Хасково, одобрен
със Заповед № 260/1967г., с площ от 735 кв.м., при граници: улица, ПИ № IX-590, ПИ VII-588 и улица и на по 1/6 ид.ч.
всеки от тях от построената в имота Жилищна сграда с площ от 60 кв.м. с Мазе с
площ от 16 кв.м., както и да осъди ответницата да им предаде владението върху
посочените идеални части. Прави се искане за отмяна на Нотариален акт № 28, том
I, рег. № 369, дело № 24 от 2020г.
на нотариус В.М., с район на действие – РС – Хасково. Претендират разноски.
Ответницата признава иска.
При така установеното по делото и като
взе предвид, че ищците правят искане съдът да се произнесе съобразно
направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от
ответника, както и при наличие на направено от ищеца искане съдът да се
произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2
от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен
това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и по направеното искане с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, а именно – признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с
него.
Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде
уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и искането по чл.537,
ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ищците следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер общо на 815 лева, произтичащи
от платена държавна такса за производството в размер на 100 лева, държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на 15 лева и 700 лева –
възнаграждение за адвокат. Ответницата с поведението си именно е тази, която е дала повод
за образуване на делото, респективно ищците са направили разноски по тази
причина. Ето защо, съдът намира, че ответницата дължи на ищците разноски в
пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.А.С., ЕГН **********,***, че М.Р.П., ЕГН **********, Т.П.П.,
ЕГН ********** и Р.П.П., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, адв.В.Л.,
са собственици на по 1/12 ид.ч. всеки от тях от ПИ VIII- 589 и 585, находящ се в квартал
38 по плана на с.С., Обл.Хасково, одобрен със Заповед № 260/1967г., с площ от
735 кв.м., при граници: улица, ПИ № IX-590, ПИ VII-588 и улица и на по 1/6 ид.ч. всеки от тях от построената в имота Жилищна
сграда с площ от 60 кв.м. с Мазе с площ от 16 кв.м., като ОСЪЖДА Л.А.С., ЕГН **********,***, да предаде на М.Р.П., ЕГН **********,
Т.П.П., ЕГН ********** и Р.П.П., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***,
адв.В.Л., владението върху 1/12 ид.ч. на всеки от тях от ПИ VIII- 589 и 585, находящ се в квартал
38 по плана на с.С., Обл.Х., одобрен със Заповед № 260/1967г., с площ от 735
кв.м., при граници: улица, ПИ № IX-590, ПИ VII-588 и
улица и върху 1/6 ид.ч. на всеки от тях от построената в имота Жилищна сграда с
площ от 60 кв.м. с Мазе с площ от 16
кв.м.
ОТМЕНЯ
Нотариален акт № 28, том I, рег. № 369, дело № 24/2020г. на Нотариус В.М., с който Л.А.С., ЕГН **********,***
е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а
именно: 1/4 ид.ч. от УПИ VIII-585, 589, с площ 735 кв.м., находящ се в квартал 38 по плана на с.С.,
Община Минерални бани, Област Хасково, одобрен със Заповед № 260/1967г. и 1/2
ид.ч. от Жилищна сграда, построена в имота, с площ съгласно удостоверение за
данъчна оценка 60 кв.м. и Мазе с площ съгласно Удостоверение за данъчна оценка
15 кв.м., при граници на имота – от две страни улица, УПИ IX – 590 и УПИ VII – 588.
ОСЪЖДА Л.А.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.П., ЕГН **********, Т.П.П., ЕГН **********
и Р.П.П., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, адв.В.Л., направените по делото разноски в
размер на 815 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.