Определение по дело №57/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 45/04.04.2013 г., постановено по Г.д. № 1183/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „К. С.” Е. – Г.К., представлявано от управителя А. К., че дължи на С. А. Ю. от Г.М., сумата 10 000 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем от 22.12.2009 г., обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № 138/22.12.2009 г., том 3, рег. № 10556, дело № 534/2009 г. на Радослав Николов – помощник нотариус по заместване при Д. Г. – нотариус с район на действие РС – К., вписана в регистъра на Нотариалната камара – С. с рег. № 251, за която сума е издадена заповед № 839/07.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.Г.д. № 335/2012 г. по описа на РС – К.. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ищцата С. А. Ю..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „К. С.” Е. – Г.К., който го обжалва чрез процесуалния си представител като недопустимо, неправилно поради нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че съдът не обсъдил всички възражения, твърдения и доводи на ответника и не изложил съображения защо ни ги приема, като решението в тази част страдало от липса на мотиви. Делото било решено при неизяснена фактическа обстановка в резултат на допуснати от съда процесуални нарушения при изготвянето на доклада и липса на указания за кои твърдения не се сочат доказателства и при разпределяне на доказателствената тежест. Съдът приел за недоказани твърдения, за които не било взето отношение при изготвяне на доклада по делото, като в решението разместил тежестта на доказването им. Свидетелските показания били недопустими за доказване на твърдението за сключен договор за заем от 10 000 лв. Необоснован бил изводът на съда, че нотариалният акт за договорна ипотека удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в договора липсвали изрични изявления за предаване и приемане на сумата от 10 000 лв. Употребеният израз „отпуска” можел да се квалифицира като обещание за заем. За обосноваване на този извод съдът се позовал на недопустими свидетелски показания, които не установявали предаването на сумата. Ищцата не доказала твърдението си, че е сключен договор за заем и, че е предала реално сумата на ответника, който не бил длъжен да доказва отрицателни факти. Обстоятелствата, които били останали недоказани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения били в тежест на ищеца и такива указания следвало да му бъдат дадени. Твърди се също, че съдът не обсъдил възраженията на ответника, че: представляващия дружеството не владеел говоримо и писмено български език; заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били издадени в противоречие с чл.418, ал.2 от ГПК, тъй като представения акт не бил редовен от външна страна и не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане; налице бил липса на заем поради действие от чуждо име без представителна власт, което дружеството не било потвърдило и оспорило незабавно; нотариалният акт за ипотека, договорът за ипотека и пълномощното, с което били сключени тези сделки били нищожни; нотариалният акт за ипотека, договорът за ипотека, договорът за ипотека и договорът за заем били нищожни поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.137, ал.1 и чл.147, ал.1 и 3 от ТЗ.; пълномощното и нотариалният акт били нищожни нотариални действия на основание чл.576, във вр. с чл.574 от ГПК; нищожната упълномощителна сделка не пораждала правни последици от датата на извършването й. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбата се поддържа в представено от пълномощника на жалбодателя писмено становище.

Въззиваемата С. А. Ю., представлявана от процесуалния си представител, е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, в който излага съображения за обоснованост и правилност на обжалваното решение. Сочи се, че едноличният собственик на капитала на „К. С.” Е. владеел български език, тъй като подписвал и други документи, на които саморъчно изписвал имената си. Доводи за нищожност на представените нотариални актове не били въведени в течение на производството. Пълномощното, въз основа на което бил сключен нотариалният акт за договорна ипотека не било оттеглено от упълномощителя, нито било обявено за нищожно по надлежния ред, което да водело и до нищожност на договора за заем. Доводът за липса на съгласие бил несъстоятелен, тъй като едноличния собственик на капитала упълномощил лично съпругата си С. К. с правата да ипотекира описания в договора имот. Възиваемата предала сумата от 10 000 лв. съгласно сключен договор за заем, а ответникът се задължил да върне сумата, което се установявало от събраните по делото доказателства. Твърденията на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи разпределението на доказателствената тежест по изготвения доклад, както и ограничения при разкриването на обективната истина били несъстоятелни и необосновани. Моли съда потвърди решението на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемата, представлявана от процесуалните си представител, поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплаквания‗а изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дадена в заем сума от 10 000 лв. В исковата молба ищцата сочи, че сумата от 10 000 лв. представлява заем, който предоставила на ответното дружество, за което бил съставен и нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имоти. Ответникът в отговора си излага съображения за недължимост на претендираната сума поради: липса на реално предаване на сумата; действие от чуждо име без представителна власт; липса на съгласие; нищожност на сделките и нотариалният акт, както и поради невладеене на български език от едноличния собственик на дружеството.

С нотариален акт за договорна ипотека № 138, том 3, рег. № 10556, дело № 534/2009 г. по описа на Нотариус Д. Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара – София под № 251, с район на действие РС – К., С. А. Ю. отпуснала на „К. С.” Е., чрез пълномощника на дружеството С. С. К., заем в размер на 10 000 лв. за срок до 01.03.2010 г. За обезпечаване на отпуснатия заем „К. С.” Е. учредило ипотека в полза на заемодателя върху два поземлени имота, подробно описани в нотариалния акт. За сключване на сделката било представено пълномощно рег. № 10503 и рег. № 10504 от 21.12.2009 г. на Нотариус Д. Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара – София под № 251, с район на действие РС – К., съгласно което А. К., като управител на „К. С.” Е. упълномощил С. С. К. да ипотекира собствените на дружеството имоти – ремонтна клетка със застроена площ 74 К.м. и склад със застроена площ 62 К.м., като представлява дружеството пред компетентните органи и да събира всякакви документи за сделката.

От представените като доказателства по делото нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, за покупко-продажба на недвижими имоти и жалба до ОК – К., се установява, че А. К. е бил страна в съдебни и нотариални производства по сделки за учредяване на ипотеки и покупко-продажба, като е извършвал правни действие лично и без да му бъде назначен преводач.

В първоинстанционното производство пред Кърджалийския районен съд са били разпитани като свидетели С. Р. М. и Б. Б. Ю..

При тези данни обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ищцата е предоставила на ответното дружество сумата в размер на 10 000 лв. Това се установява най-вече от нотариалният акт за договорна ипотека, в който е посочено, че С. А. Ю. отпуска на „К. С.” Е. – Г.К. сумата в размер на 10 000 лв. за срок до 01.03.2010 г. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите, изложени във въззивната жалба, че парите по договора за заем не са били предадени, че не е налице договор за заем, както и, че документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. За предаването на сумата в нотариалният акт е използуван терминът „отпуска”, който може да бъде тълкуван в смисъл на предаване на сумата по договора. Този термин е придобил гражданственост в отношенията по повод отпускани заеми от кредитни институции. Ноторно е обстоятелството, че в обществото терминът „отпуска” заем, означава именно предаване на определена сума пари в заем, а не обещания за заем, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. В подкрепа на този извод са и представените по делото нотариални актове за учредяване на договорна ипотека (л.90 до л.96 от Г.д. № 1183/12 по описа на РС – К.), където за предаването на парична сума в заем е използуван именно терминът „отпуска”. Страна по тези договори за ипотека е „К. С.” Е., представлявано от едноличния собственик А. К., който очевидно приема, че терминът „отпуска” означава не друго, а даване на пари в заем. Впрочем, нотариалните актове са подписвани от А. К. без да му бъде назначава преводач, като същият е изписвал името си на български език, поради което доводите, че не владее писмено и говоримо български език са неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника, че е налице действие от чуждо име без представителна власт, което не е потвърдено от дружеството. Договорът за учредяване на ипотека е бил сключен въз основа на пълномощно рег. № 10503 и рег. № 10504 от 21.12.2009 г. на Нотариус Даниела Георгиева, вписана в регистъра на Нотариалната камара – София под № 251, с район на действие РС – К., съгласно което А. К., като управител на „К. С.” Е. е упълномощил С. С. К. да ипотекира собствените на дружеството имоти – ремонтна клетка със застроена площ 74 К.м. и склад със застроена площ 62 К.м., като представлява дружеството пред компетентните органи и събира всякакви документи за сделката. В това пълномощно няма изрично упълномощаване за сключване на договор за заем, но то е логична последица от правомощието за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти на дружеството. Иначе учредяването на ипотека би било без основание и лишено от смисъл. Но, дори и да е налице действие от пълномощник без представителна власт, то в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ. В тази връзка съдът не приема изложените доводи, че дружеството не е узнало за сключената сделка, най-малкото защото нотариалният акт е бил вписан и дружеството не може да се позовава на такова възражение. Още повече, видно от пълномощното А. К. и С. К. имат един и същ постоянен адрес и очевидно живеят заедно, поради което няма как едноличният собственик на „К. С.” Е. да не е знаел за сключения договор.

Относно изложения довод за нищожност на нотариалният акт за ипотека, договорът за ипотека и договорът за заем поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и поради липса на решение на едноличния собственик на капитала съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, във вр. с чл.147, ал.1 и 2 от ТЗ, то същият е неоснователен. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК решение на общото събрание на ООД, респ. решение на едноличния собственик на капитала, не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, или вещно право върху него. Т.е., за валидността на договора за учредяване на ипотека не е необходимо изрично решение на едноличния собственик на капитала. Неоснователни са и доводите за нищожност на пълномощното и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека на основание чл.576, във вр. с чл.574 от ГПК. Впрочем, въззивникът не сочи по какъв начин тези нотариални действия противоречат на добрите нрави, поради което този довод е и необоснован.

В хода на първоинстанционното производство са били допуснати и разпитани двама свидетели, чиито показания са недопустими, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Въпреки това настоящата инстанция намира, че въз основа на останалите събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно, може да се направи извод за наличието на договор за заем и реалното предаване на сумата от 10 000 лв., каквито съображения бяха изложени по-горе. Показанията на тези свидетели не са решаващи за постигането на пълно и главно доказване и тяхното игнориране не влияе на основателността на предявения иск. Не са налице и сочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно липсата на мотиви и разпределението на доказателствената тежест, които да водят до неправилност или недопустимост на обжалваното решение.

Като е достигнал до такива правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/04.04.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1183 по описа за 2012 г. на същия съд.

ОСЪЖДА „К. С.” Е. – Г.К., Б.”. № *, К.*. Б. В.”*”, А., с ЕИК * да заплати на С. А. Ю. от Г.М., У.”. К. № *, с ЕГН * направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.