№ 526
гр. Пазарджик , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200323 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „*****“ № ***, представлявано от
управителя Г. П. ЦВ., против Наказателно постановление № 41 от 13.01.2021 г.
издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите, с
което за нарушение на чл.150 ал.1 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
В бланкетната жалба се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от двма
процесуални представители, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и
излагат становища в устна и писмена форма, в които се сочат аргументи в
подкрепа на искането за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано писмено и устно
1
становище за законосъобразност на НП като се иска неговото потвърждаване. Не
се прави искане за присъждане на разноски.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при следната
фактология:
На 10.06.2020г. експерти от РИОСВ- Пазарджик извършили проверка на
обект на „*****“ ЕООД, а именно площадка за третиране на отпадъци от
пластмаса, находяща се на ул. „Мильо войвода“ № 37 в гр. Пазарджик, УПИ Х-
396, включена под № 1 в решение № 07-РД-142-05 от 29.05.2018г. на директора на
РИОСВ-Пазарджик.
При проверката било установено, че на 10.06.2020г. на площадката били
приети отпадъци с код 19 12 04, представляващи бали с пластмасови опаковки. От
дружеството бил представен ANNEX VII към Регламент № 1013/2006 относно
превози на отпадъци. От същия станало ясно, че отпадъците са получени от VIPA
GREECE SA, Гърция- лице, което уреждало превоза /отразено в поле 1/, в
количество 10,690 т /поле 3/, съоръжение за оползотворяване с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Мильо войвода” № 37 /поле 7/, предназначени са за операция по
оползотворяване с код R3 (съгласно приложение № 2 към §1 т.13 от ДР на ЗУО
/поле 8/, получени са в съоръжението за оползотворяване, удостоверено с име,
дата, подпис и печат на съоръжението за оползотворяване- „*****“ ЕООД /поле
14/.
При извършения оглед на площадката било констатирано, че на същата
нямало екструдер и не се извършвала дейност по оползотворяване с код R3,
съгласно приложение №2 към §1 т.13 от ДР на ЗУО.
От контролните органи било извършено сравняване на данните отразени в
ANNEX VII и установените на площадката машини, съоръжения и инсталации,
както и извършваните дейности с отпадъци на същата, като било констатирано
несъответствие между тях. Според данните в поле 8 от ANNEX VII, отпадъците
2
били предназначени за дейност по оползотворяване на отпадъците с код R3, но
проверката на място не била установена налична инсталация за рециклиране на
отпадъци (екструдер), където да се извършва операцията по оползотворяване с код
R3.
Извършеният превоз на отпадъци с код 19 12 04 бил по начин, който
фактически не бил посочен в информацията в ANNEX VII, поради което се считал
за незаконен, съгласно чл.2 §35 бук.„ж“, iii от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на
отпадъци.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.150 ал.1 от ЗУО във вр. с чл.116
ал.2 т.2 от ЗУО- за случаите по чл.50 §3 бук.„б” от Регламент (ЕО) № 1013/2006г.
на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006г. относно превоза на
отпадъци.
За така констатираното против дружеството-жалбоподател бил съставен
АУАН № 41 от 13.08.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството-
нарушител, на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта управителят
вписал, че имал възражения, който щял да представи.
В законоустановения срок било депозирано писмено възражение с вх. №
КД- 09-26/17.08.2020г. срещу съставения АУАН, което не било уважено от АНО и
на 13.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на законовия
представител на санкционираното дружество по пощата на 12.02.2021 г., видно от
известие за доставяне (л.22). Жалбата против НП е подадена лично от управителя
на наказаното дружество директно пред съда по пощата на 18.02.2021 г., видно от
пощенското клеймо на плика (л.6), поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.С.
и Е. Ц.а. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
3
следните съображения:
Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като въз основа на
приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически констатации и
правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
АУАН е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-08-
17/28.01.2019 г. на Директора на РИОСВ- Пазарджик /л.24/, тъй като Е.С. е
експерт в дирекцията и съгласно т.2 от цитираната заповед може да съставя
АУАН за установяване на адм. нарушения по ЗУО. НП също е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.116 ал.2 т.2 от ЗУО, тъй като К.Г. в качеството си
на директор на РИОСВ- Пазарджик е оправомощен от министъра на околната
среда и водите да издава НП за нарушения на чл.150 от ЗУО съгласно Заповед №
РД-648/26.08.2014 г. на Министъра на ОСВ. АНП е започнало със съставяне на
АУАН в законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН, в присъствието на
нарушителя. НП също е издадено в срок.
В двата акта, обаче не са посочени всички обстоятелства отнасящи се до
извършване на твърдените нарушения. В АУАН и НП е визирано, че е нарушена
нормата на чл.150 ал.1 от ЗУО във вр. с чл.116 ал.2 т.2 от ЗУО. Първата правна
норма предвижда адм. отговорност (санкция) за ФЛ и ЮЛ, които извършват
превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл.2 §35 от
Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за нарушаване на забрана по чл.98. Тоест
нормата, която освен санкционна е и такава съдържаща състав на нарушение,
предвижда две хипотези на отговорност, а именно в случаите на незаконен превоз
на неопасни отпадъци по смисъла на Регламента и превоз в разрез със забраната
по чл.98 от ЗУО (отпадъци за обезвреждане).
В описанието на нарушението нито в АУАН, нито в НП е посочено цифром
кое от двете предложения на чл.150 ал.1 от ЗУО се твърди, че е било осъществено
от дружеството-жалбоподател, предвид направените фактически констатации.
При това положение липсва ясно и точно посочване на нарушената законова
разпоредба. В този смисъл са нарушени разпоредбите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН.
По-нататък описанието на нарушението е непълно и неясно. Вярно е, че в
направеното фактическо описание на нарушението е посочено, че е извършен
4
превоз на отпадъци с код 19 12 04, който бил незаконен по смисъла на чл.2 §35
бук.„ж“, iii от Регламент (ЕО) № 1013/2006, тъй като начинът на извършването му
не бил посочен фактически в информацията в ANNEX VII. От описанието на
нарушението обаче не става ясно по какъв начин е извършен превоза и защо е
прието, че този начин не е посочен фактически в Анекс 7. В описанието е
визирано единствено съдържанието на информацията в някои от полетата в
ANNEX VII и е посочено също, че данните в едно от тези полета (поле 8) относно
предназначението на отпадъците за съответната операция предполагало
наличието на екструдер на площадката, на която са приети отпадъците, но при
огледа на същата не бил установен такъв, поради което било констатирано
несъответствие между посоченото в анекса и констатираните машини,
съоръжения и инсталации (като не е посочено нито в АУАН, нито в НП, кои са
тези, които са констатирани). Липсва обаче конкретно посочване дали
актосъставителят и наказващият орган имат предвид, че посочените констатации
/отразеното в поле 8 от Анекса, респ. констатираното на площадката/,
представлява начин на извършване на превоза.
Освен това в описанието на нарушението не е посочено дали вида на
превозения и приет на площадката отпадък с посочения код представлява
„неопасен отпадък“ по смисъла на §1 т.49 от ДР на ЗУО, където е дадена
легалната дефиниция за „неопасни отпадъци“.
Анализът на вменената за нарушена правна норма води до извода, че се
санкционират лицата, които са извършили незаконен превоз на неопасни
отпадъци. Казано с други думи, субект на това нарушение може да бъде само
лице, което има качеството на „превозвач“, т.е. това което извършва превоза. В
АУАН и в НП не е посочено в какво качество дружеството-жалбоподател е
извършило вмененото му нарушение. От описаните факти се установява, че
дружеството-жалбоподател има качеството на „получател“ по смисъла на чл.2 §14
от Регламент (ЕО) № 1013/2006, тъй като то е лицето (предприятието) под
юрисдикцията на държавата по местоназначение, до което се превозват
отпадъците за оползотворяване. Същевременно за да има качеството на превозвач
едно лице, то следва да притежава и качеството „нотификатор“ по смисъла на чл.2
§15 от Регламента. В описанието на нарушението обаче нито е посочено дали
дружеството-жалбоподател има това качество, нито пък са посочени конкретни
факти и обстоятелства, които да обуславят това качество съгласно хипотезите
визирани в цитираната разпоредба.
5
Дори посочените привързващи норми и пояснителни такива в акта и НП, не
внасят яснота по отношение на описанието на нарушението. Това е така, тъй като
посочената привързваща норма на чл.116 ал.2 т.2 от ЗУО само разписва, че
контролът на трансграничния превоз на отпадъци по ЗУО и по Регламент (ЕО) №
1013/2006 се осъществява чрез директора на РИОСВ, на чиято територия е
местоназначението на превоза, или от оправомощени от него длъжностни лица- за
случаите по чл.50 §3 бук. „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Посочените разпоредби на чл.2 §35 и чл.50 §3 бук. „б“ от Регламент (ЕО) №
1013/2006, съответно определят /първата норма/ в кои случаи превозът на
отпадъци е незаконен, като конкретните хипотези за разписани в десет алинеи, а
втората разпоредба разписва, че инспекциите на превози може да се правят по-
специално на мястото на местоназначението, включително временното и
окончателното оползотворяване или обезвреждане, извършвани заедно с
получателя или съоръжението.
С оглед на изложеното до тук безспорно са нарушени разпоредбите на чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съгласно които сред задължителните реквизити на
АУАН и НП е да съдържат пълно, ясно и точно описание на нарушението и
всички обстоятелства, при които то е извършено, т.е. всички съставомерни
елементи на нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, които
също не са посочени както в АУАН, така и в НП.
Така визираните нарушения на процесуалния закон са съществени, тъй като
драстично накърняват правото на защита на санкционираното лице до степен да
не може да разбере какво точно нарушение му се вменява и същевременно
адекватно да организира защитата си срещу него. Тези СПН водят до порочност
на НП и обуславят неговата незаконосъобразност, което пък е основание за
отмяната му.
Дори и обаче да не бяха налице визираните СПН, съдът намира, че е налице
и друго основание за отмяна на НП, а именно вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение не е извършено, като неправилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност. Дори и да се приеме, че в
конкретния случай е извършен незаконен превоз на неопасни отпадъци, поради
това, че съгласно Анекс 7 тези отпадъци са били предназначени за дейност по
оползотворяване с код R3, като съоръжението за оползотворяване е с адрес гр.
Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 37, а на въпросната площадка не е имало
6
констатирано наличие на съоръжение за това оползотворяване- екструдер към
момента на извършване на проверката от контролния орган, то субект на адм.
нарушение не е дружеството жалбоподател.
От доказателствата по делото, се установява, че „*****“ е получател на
процесния неопасен отпадък за оползотворяване, а изпращач е гръцкото
дружество VIPA GREECE SA. Превозвач на отпадъка, съгласно Анекс 7, а и
показанията на свидетелите, е дружество „Укев транс“ ЕООД.
Както се посочи по-горе, съгласно чл.2 т.14 от Регламент 1013/2006 г.
„получател“ е лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по
местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или
обезвреждане. Съгласно чл.2 §34 от Регламента „превоз“ означава планираното
или осъществено транспортиране на отпадъци, предназначени за оползотворяване
или обезвреждане между две страни, изчерпателно изброени в текста. Според §1
т.43 от ДР на ЗУО „транспортиране“ представлява превозът на отпадъци,
включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и
разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.
След анализ на дадените легални дефиниции на посочените понятия, съдът
намира че дружеството-жалбоподател неправилно е било наказано за извършено
от него нарушение на чл.150 ал.1 от ЗУО, тъй като въпросната разпоредба
предвижда санкция единствено за извършване на превоз, определен като
незаконен по смисъла на Регламента, което означава, че субект на това нарушение
е лицето, което е осъществило конкретния превоз- превозвачът, а не получателя
на отпадъка, какъвто се явява санкционираното дружество.
Не на последно място, за съставомерността на нарушението е необходимо
начинът на извършване на превоза да не посочен фактически в Анекс 7. От
доказателствата по делото обаче се установи, че превозът е извършен именно по
начина посочен във визирания документ. Обстоятелството, че в деня на
получаване на отпадъка за оползотворяването му с дейност по код R3 на
посочената в Анекса площадка на дружеството-получател, на същата е липсвало
монтирана инсталация- екструдер, чрез който може да бъде извършена тази
дейност по оползотворяване, е без значение за съставомерността на нарушението.
Това е така, тъй като според анекса, а и законодателно, не съществува
задължението получателят да реализира тази дейност в деня на получаване на
7
отпадъка, в случая съвпадащ с деня на извършване на проверката от контролните
органи. По закон съществува възможността този отпадък да бъде съхраняван
продължително време до оползотворяването му. АНО не ангажира доказателства
в насока, че след датата на проверката дружеството-жалбоподател не е било в
състояние да организира тази дейност на въпросната площадка или въобще да не
може да я реализира. Напротив, от приетите писмени доказателства, а и от
гласните такива, се установи, че впоследствие до датата на издаване на НП,
полученият отпадък е бил оползотворен с дейност код R3, като това е било
извършено на друга площадка на дружеството-жалбоподател, като
проследяването на отпадъка е било възможно от контролните органи, с оглед на
цялостната изготвена документация по тази дейност. В този смисъл не са
настъпили и обществено опасни последици от дейността на дружеството-
жалбоподател, като с оглед на това и факта, че нарушението е извършено за първи
път и липсват доказателства за други извършени от дружеството нарушения на
ЗУО и Регламент 1013/2006 г., то би могло да се приеме и това, че дори и да се
допусне, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, то същото
несъмнено съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН и при
това положение АНО е следвало не да санкционира същото, а да го предупреди
писмено.
Всичко това показва, че наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател при
липса на безспорни доказателства за извършване на вмененото му нарушение,
поради което и издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 41 от 13.01.2021 г. издадено от
Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите, с което на „*****“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„*****“ № ***, представлявано от управителя Г. П. ЦВ., за нарушение на чл.150
ал.1 от Закон за управление на отпадъците / ЗУО/ е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
8
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9