РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500209 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
КОНПИ, чрез ТД –Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Л.
против решение № 270/09.04.2025г., постановено по гр.д. № 1299/2023г. на ОС
–Бургас, с което е отхвърлен иска на Комисията против И. Й. Б. и А. Й. Б. за
отнемане в полза на държавата на имущество, както следва: на основание
чл.142 ал.2, т.2 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ от И. Й. Б., ЕГН ********** и А.
Й. Б., ЕГН *: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.508.101.3.9
по кадастралната карта на гр. Н., общ. Н., обл. Б., одобрена със Заповед № РД-
18-46/18.08.2006 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Н., п.к.* к.к.“С.“,
бл.*, ет.*, ап.*, като самостоятелният обект се намира в сграда №* с
идентификатор 51500.508.101.3, брой надземни етажи – 4, брой подземни
етажи – 0, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.508.101,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), посочена в документа площ: 45,37 кв.м., прилежащи части:
5,29 кв.м. идеални части от общите части на сградата, както и същия процент
от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж – 51500.508.101.3.8, под обекта – 51500.508.101.3.5, над
обекта – 51500.508.101.3.13, съгласно схема №15-365654/01.08.2017 г. на
СГКК – Б., придобит с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот №115, том V, рег.№10535, дело №887 от 17.10.2019 г. /Акт №175, том 22,
д.№43671/17.10.2019 г. на СВ - Н./ и на основание чл.142 ал.2 т.1 във вр. с
1
чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от И. Й. Б., ЕГН **********, сумата в
размер на 312,76 евро, равняващи се на 611,70 лв., представляваща налична
сума по стандартна спестовна сметка в евро с IBAN BG57 UNCR 9660 4479
4322 03, открита в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр И. Й. Б.. Атакуваното
решение е оспорено като неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон. Неправилно съдът е изключил от разходната част на
анализа сумата от 300 497,74лв, формирана от получени средства от трети
лица без основание, които са послужили за тегления, банкови преводи и
плащания на ПОС, мотивирайки се с приетото ТР № 4/2021г. на ОСГК на
ВКС. Цитирайки мотивите на последното, въззивната страна сочи, че
паричните средства по сметки в банката не са имущество, ако не са налични в
края на периода, но следва да се отразят в разходната част на анализа.
Фактът, че са налице редовни целогодишни тегления на средства на банкомат
и плащания на ПОС е индикатор, че тези средства са изразходени. Излагат се
доводи във връзка с изводите на ОС относно приетите разходи през
проверявания период. Липсата на парични суми в края на проверявания
период е именно в резултат на тяхното разходване и не следва да се игнорират
при анализа. Счита, че понятието „разход“ по смисъла на закона обхваща
всяко изтичане на средства от патримониума на проверяваното лице, което не
е довело до придобИ.е на друго налично имущество. Това включва и обичайни
и извънредни разходи, извършени със суми, получени от трети лица, без
законово основание по банкови сметки. Неотчитането на разходите създава и
неравнопоставеност между лицата, които са придобили еднакво имущество с
незаконни средства, което не е запазено в края на проверявания период и
такива, при които имуществото е запазено. Счита, че, за да се постигне
обективност при определяне на нетния доход всички доказани разходи следва
да намерят отражение в анализа.
По отношение на възприетия от съда вариант 2 от заключението на
вещото лице, въз основа на който съдът стига до извод за липса на значително
несъответствие по смисъла на ЗОНПИ, в жалбата се оспорва признаването на
постъпленията по сметки на Б. от трето лице –И. Д. в размер на 334 057лв
като приход. Не е установено по делото наличието на разполагаеми средства
на заемодателя Догозанов, а от друга страна е установено, че ответникът не е
декларирал пред НАП непогасена част от кредитите през нито една от
данъчните години, в които размерът им надхвърля 10 000лв. Съобразно
цитирана практика на ВКС е необходимо да се извърши проверка не само на
приходите, но и на разходите на лицето, което предоставя средствата. По
делото липсват доказателства разполагал ли е Догозанов с възможност да
предоставя парични средства в значителен размер за периода 2011г. -2019г.,
но съдът приема тези постъпления за доказани.
Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за липса на основание
за образуване на проверката против ответникът Б.. В противоречие със закона
съдът е приел, че ответникът е изпълнил задължението си да подаде
Декларация по чл.38,ал.1,т.1,вр.чл.35 ,ал.1,т.2 от ЗПКОНПИ в рамките за
предвидения по закон срок по електронен път. Този извод е в направен в
противоречие с материалния закон - чл.35, ал.5 от ЗОНПИ, според който
2
декларациите се подават на хартиен и електронен носител. Декларация,
подадена само по ел.път се смята за неподадена, освен ако е подадена в
съответствие със ЗЕДЕУУ, какъвто настоящият случай не е. Установено е по
делото, че встъпителната декларация на ответника е подадена по пощата два
дни след изтичане на срока по закон. Приетото от съда относно даването на
възможност на ответника да отстрани порока при подаване на декларацията
счита за противоречащо на закона, в който такава процедура не е предвидена.
Счита, че се налице основанията по закон за започване на проверка от
КОНПИ.
Подробно е оспорен решаващия извод на съда относно приложението
на решенията на ЕСПЧ по дела срещу България. Счита, че цитираните
решения на ЕСПЧ касаят производства по отменените ЗОПДИППД или
ЗОПДНПИ, а не по приложимия в случая материален закон - ЗОНПИ, по
който тази практика е неотносима. Действащата правна уредба предвижда, че
отнемането на незаконно имущество няма връзка нито с наказателно, нито с
административно производство. Това е самостоятелно гражданско
производство, което има различен предмет и цели. Анализирайки подробно
характера на производството по ЗОНПИ и практиката на ЕСПЧ, Комисията
стига до извод, че решението по делото „Й. против България“ е изолирана
практика и е неприложима по настоящото производство. Предвид липсата в
решенията на ЕСПЧ на конкретни насоки и ред за установяване на връзка
между престъпна дейност или правонарушение и отнемане на имущество, в
жалбата се стига до извод за съответствие между чл.108, ал.6 ЗОНПИ и чл.1 от
Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да уважат исковете за отнемане на незаконно придобито имущество.
Моли и за присъждане на юр.възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от И. Б. и А. Б., чрез
адв.М. М., в който жалбата на КОНПИ е оспорена като
неоснователна.Доводите на Комисията в жалбата се считат за отречени от
поставеното ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, което е съобразено от окръжния
съд. В противоречие с даденото тълкуване от ВКС, въззивникът претендира
неналичните средства са се включат в графа „разходи“ на анализа. Твърди се,
че неналичните в края на проверявания период парични средства не могат да
се включат в графа „имущество“ в икономическия анализ и не участват при
определяне на размера на несъответствието, съобразно пар.1,т.3 от ДР на
ЗОНПИ, като не следва да се включат и в графа „разходи“. Счита, че
изготвеният от вещото лице вариант 1 от съдебно – икономическата
експертиза, според който несъответствието възлиза на -365 996,29лв. е на база
задачите, поставени от Комисията, като в изчисленията са отразени неналични
парични средства, в резултат на което като разходи са включени получените от
тях суми по банков път от трети лица и вноските, които са правени от
ответниците по собствените си банкови сметки, като посочените суми следва
да се считат доходи, а не разходи. Отразяването на тези суми като разходи е в
пряко противоречие с цитираното Тълкувателно решение. Дори да се
възприемат доводите на Комисията и след съобразяване с ТР, че неналичните
3
парични суми не следва да участват във формирането на несъответствието, би
се оказало, че то е в размер на – 11 092,61лв, под изискуемо такова от 150
000лв, като тази сума не включва т.н.“неналични парични средства“. Счита за
изготвен в съответствие със задължителната съдебна практика вариант 2 от
заключението на вещото лице.
Оспорени и несъответни на практиката на ВКС са доводите на
Комисията, че вноските по банкови сметки на титуляра водят до увеличаване
на имуществото; че представляват разходи извършените от трети лица
преводи по банковите сметки на ответниците. Освен това Комисията приема,
че при наличието на неоспоримо доказани постъпления в патримониума на
проверяваното лице от трети лица, то носи тежестта да докаже конкретно
правно основание за всеки от банковите преводи, и че е налице презумпция за
незаконност на произхода на тези средства, като не е доказан по несъмнен
начин законният произход на тези средства. Това е в противоречие с
практиката на ВКС, съобразно която такава презумпция в закона няма.
Оспорено е възражението за липса на събрани доказателства за възможността
на третото лице да предостави тези парични средства, като счита, че
цитираната в жалбата практика на ВКС по този въпрос няма смисъла, който
й се придава в жалбата. Тя не касае случаи, при които получените от трети
лица суми са преведени по банков път, а касае давани средства в брой, с цел да
се докаже предаването им.
Споделен е изводът на ОС-Бургас, че Комисията е образувала
производство против ответника при липса на материалноправно основание за
това. Счита, че законът не предвижда възможност за такава проверка при
подаване на декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗОНПИ извън срока, а само в
случай на неподаване на такава декларация. Подаването на декларация със
закъснение е основание за налагане на адм.наказание „глоба“. В тази връзка
се цитира практика на АС –Бургас, ВКС и ОС –Ямбол.
Комисията не е установила и наличието на връзка между придобитото
от ответниците имущество и някаква незаконна дейност, която да е
генерирала доходи за придобИ.ето му. Като правилни са посочени изводите на
първоинстанционния съд за приложение на практиката на ЕСПЧ. Счита, че
ищецът следва да въведе в процеса и да докаже непозволена от закона
дейност, разумно обосноваваща установеното като налично имущество, чието
отнемане се иска и съдът дължи проверка за пропорционалност и
установяване дали е налице незаконна дейност, която е довела до придобИ.ето
на това имущество. Такива факти по делото не са установени.
На последно място се сочи, че притежаваното от ответниците
имущество в края на проверявания период не надвишава притежаваното от
тях такова в началото със сумата от 150 000лв., което води до извод за липса на
несъответствие по смисъла на пар.1 ,т.3 от ДР на ЗОНПИ.
Моли да се потвърди обжалваното решение и да присъдят направените
разноски в производството.
Производството е с правно основание чл.153, вр. чл.142, ал.2, т.1 и т. 2
ЗОНПИ.
КОНПИ е предявила иск против И. Й. Б. и А. Й. Б. за отнемане на
4
незаконно придобито имущество, включващо СОС с идентификатор
51500.508.101.3.9 по кадастралната карта на гр. Н., общ. Н., обл. Б., одобрена
със Заповед №РД-18-46/18.08.2006 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.
Н., п.к.* к.к.“С.“, бл.*, ет*, ап.*, като самостоятелният обект се намира в
сграда №3 с идентификатор 51500.508.101.3, брой надземни етажи – 4, брой
подземни етажи – 0, предназначение: жилищна сграда със смесено
предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор
51500.508.101, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ: 45,37
кв.м., прилежащи части: 5,29 кв.м. идеални части от общите части на сградата,
както и същия процент от правото на строеж върху поземления имот и на
основание чл.142 ал.2 т.1 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от И. Й.
Б., ЕГН **********, сумата в размер на 312,76 евро равняващи се на 611,70
лв., представляваща налична сума по стандартна спестовна сметка в евро с
IBAN *, открита в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр И. Й. Б.. В исковата
молба се сочи, че с решение на КОНПИ е образувана проверка на
имущественото състояние на И. Б., във връзка с неподадена в срок пред
Комисията декларация по чл.38, ал.1, т.1 вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ от
лице, заемащо висша публична длъжност, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1,
т.32 от ЗПКОНПИ – председател на Общински съвет в К.. Вторият ответник
А. Б. е съпруга на И. Б.. Проверявания период е от 28.04.2011г. до
28.04.2021г. Исковата молба съдържа данни за наличното в началото на
проверявания период имущество, придобитото в периода имущество,
данъчно-осигурителна информация за лицата, банкова информация, направен
е анализ на приходите и разходите, както и анализ за определяне на
значително несъответствие през проверявания период. При този анализ
Комисията е стигнала до извод за установено несъответствие в размер на 329
748,05лв., което е дало основание за искането за отнемане на имущество,
налично в края на проверявания период – описания недвижим имот, придобит
през 2019 година и сумата 312,76 евро, налична по спестовна сметка на Б. в
„УниКредит Булбанк“АД.
В отговора на исковата молба двамата ответници са оспорили
предявените искове, като са изложили съображения за липса на законово
основание за образуване на проверка от Комисията, оспорен е анализът на
Комисията и включването на парични суми, които са преминали през
патримониума на проверяваното лице, но не са налични в края на периода за
проверката, като на база на тези суми се прави извод за значително
несъответствие по смисъла на закона. Твърди се, че икономическият анализ е
извършен в пряко противоречие с разрешенията, дадени в ТР № 4/18.05.2023г.
по т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Оспорени са определените от Комисията
пазарни стойности на недвижимия имот и МПС, както и приложимостта на
методиката за изчисляване на размера на разходите за пътувания в чужбина.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове, като е изложил мотиви за тяхната неоснователност-
приел, че липсва основание за образуване на проверката, тъй като ответникът
Б. е изпълнил задължението да подаде декларация в предвидения от закона
5
срок. Дори да е налице някакво несъответствие в подадената декларация по
ел.път с изискванията на ЗЕДЕУУ, е следвало да предостави възможност на
деклариращото лице да отстрани порока. Освен това съдът е кредитирал
вторият вариант от заключението по съдебно-икономическата експертиза на
вещото лице Д.Х., като е приел, че не е налице значително несъответствие по
смисъла на пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, а напротив, нетният доход на
ответниците превишава стойността на имуществото в края на периода с 253
537,82лв. На последно място съдът е приел за недоказано от Комисията, че е
налице причинна връзка между противоправна дейност на ответниците и
придобитото имущество, за да е налице пропорционалност на мярката по
конфискация.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт съдът не
констатира пороци, водещи до нищожност или недопустимост на съдебното
решение. По правилността му съдът е ограничен от посоченото в жалбата –
чл.269 ГПК.
Безспорни са между страните, а се установяват и от събраните писмени
доказателства, следните обстоятелства: с решение № ПР-329/28.04.2021г.
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество по предложение на дирекция „Публичен регистър“ по
повод неподадена в срок декларация по чл.35,ал.1,т.2 от ЗПКОНПИ от
ответника И. Б., е образувала проверка по реда на глава 10 от Закона за
установяване на незаконно придобито имущество; проверката е започнала на
28.04.2011г. с период: от 28.04.2011г. до 28.04.2021г.; в хода на проверката,
след събрани данни и извършен анализ, е установено значително
несъответствие по смисъла на ДР на ЗПКОНПИ в имуществото на
проверяваното лице, въз основа на което с решение № 3244/05.12.2022г.
ищцовата Комисия е образувала производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество; исковата молба, по повод на
която е образувано производството по настоящото дело, е внесена в
изпълнение на решение № 595/12.07.2023г. на комисията. Не се спори между
страните, че в рамките на проверявания период, през 2019г. ответниците са
придобили чрез покупко-продажба СОС с идентификатор 51500.508.101.3.9 по
кадастралната карта на гр.Несебър, с адрес к.к. Слънчев бряг- запад, бл.Б,ет.2,
ап.9, с пазарна стойност към датата на придобИ.е 44 600лв /съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза/; през
2012г. мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ СО 2691К, с пазарна стойност при
придобИ.е 8000лв. /съгласно заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза/, който е отчужден през проверявания период – на
03.12.2013г., като Комисията твърди, че стойността към момента на
отчуждаване е в размер на 8000лв; през 2012г са придобили лек автомобил
марка „Хюндай“ модел „Туксон“, с рег.№ *, с пазарна стойност към датата на
придобИ.е -11 300лв. /съгласно заключението на вещото лице по САТЕ/, който
също е отчужден през 2019г., с посочена от Комисията пазарна цена към
момента на отчуждаване- 6000лв. Налични в края на проверявания период,
освен недвижимия имот, са и суми по сметки в банки, в общ размер 20
465,19лв /съгласно заключението на вещото лице Д.Х. по назначената съдебно
6
–икономическа експертиза./ Анализът на приходите и разходите на
ответниците през проверявания период показва следното: доходи от трудови
правоотношения, помощи и обезщетения -136 978,93лв., приходи от заеми от
ФЛ и други доходи - 3966,78лв., приходи от получени кредити 61 666,35лв.,
приходи от продажба на право на строеж -2750лв. и от продажба на МПС - 14
000лв. /на база посоченото в исковата молба от Комисията, тъй като
експертизата не е имал задача да даде оценка на МПС към датата на
отчуждаване/, начислени лихви – 445,01лв., или общо 219 807,07лв. Разходите
включват: разходи за издръжка в размер на 143 978,88лв., разходи за пътуване
в чужбина – 1036,59лв., разходи за публични задължения – 4668,96лв.,
погасителни вноски по кредити -33419,61лв, суми към трети лица/посочени в
заключението на вещото лице Д.Х./ - 34910,48лв., удържани такси, лихви,
данъци по банкови сметки – 2363,03лв., разходи за покупка на лек автомобил
„Хюндай“ и мотоциклет „Ямаха“ – 19 300лв., или общо обичайни и
извънредни разходи в размер на 239 677,55лв. Към приходите и съответно
разходите не са включени сумите, постъпили по банков път от трети лица
/вкл.дадени за заем по твърдения на ответниците/ и изтеглени на ПОС ,тъй
като тези суми не са налични в края на периода и не участват при определяне
на размера на значителното несъответствие. Налице е нетен доход, който е
нулев, тъй като разходите надвишават приходите с 19 870,48лв. и се получава
нетен доход, които е отрицателна величина. При това положение с оглед на
стойността на наличното имущество в края на проверявания период – общо
65 065,19лв., то не е налице значително несъответствие по смисъла на
пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, което да надвишава 150 000лв за целия проверяван
период.
Във въззивната жалба, на първо място, е оспорен изводът на съда, че
преминалите през банковите сметки на ответниците суми от 300 497,74лв.,
формирани от получените средства от трети лица без основание, които са
послужили за тегления на каса, банкови преводи и плащания на ПОС не
следва да се включват в разходната част на икономическия анализ.Това
възражение е неоснователно - изводът на ОС, че преминалите през банковите
сметки суми, които не са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период, не са трансформирани в друго имущество и не е
установено да се намират у свързаните с него лица или да са укрити, не
участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на
§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, е в съответствие с даденото задължително
тълкуване в ТР № 4/18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
7
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. Ако се приеме, че тези суми участват в
несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат отнети в полза на
държавата като незаконно придобито имущество. Такова имущество, обаче, на
практика не съществува в края на проверката - а това означава, че липсва
предмет на отнемане. "Значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ЗПКОНПИ. е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c
нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/
нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато
такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите
на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези
доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е
така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобИ.е на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Дори да се възприеме икономическият анализ в исковата молба и
съответно заключението на вещото лице Д.Х. в първия му вариант, както
счита за правилно въззивната Комисия, то следва да се има предвид, че
съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ
(ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023г., в сила от 06.10.2023г.), "нетни
доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му. Следователно нетният доход, по смисъла
на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар.
"брутен доход") над общия размер на разходите през проверявания период, т.
е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален "нетен доход" в
отрицателен размер не съставлява "имущество" и не следва да се "прибавя"
към установеното налично имущество, както е сторила Комисията в своя
анализ, като, за да констатира значително несъответствие е прибавила към
установения от нея отрицателен нетен доход 260 282,86лв., стойността на
наличното в края на проверявания период имущество от 69 465,19лв. и е
получила размер на значително несъответствие 329 748,05лв. По този начин
8
към имуществото на ответниците Комисията е добавила техните разходи,
превишаващи приходите, в нарушение на разпоредбите на пар.1, т.3, 4 и 8 от
ДР на ЗОНПИ. Съгласно разпоредбата на пар.1,т.8 от ЗОНПИ нетен доход са
доходите, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи на проверяваното лице и
членовете на семейството му. Следователно нетният доход ,т.е. оставащите
свободни средства не могат да бъдат отрицателна величина, а евентуално
нулева такава – в този смисъл трайната практика на ВКС –решение №
50130/03.01.2024г по гр.д.№ 5134/2021г на ВКС и др. При това положение и
като се вземе предвид стойността на цялото налично имущество в края на
проверявания период - 65 065,19лв., включващо недвижимия имот и
наличности по банкови сметки, не е установено значително несъответствие
по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ в размер над 150 000лв.
Що се отнася до възражението, че не е изследвано от съда какви са
разполагаемите средства на лицето И. Д., за което се твърди от ответниците,
че им е предоставил заемни средства в размер на 334 057лв за целия
проверяван период и какви са били приходите и разходите му и ответниците
не са ангажирали доказателства за финансовото състояние на заемодателите
им, съдът го намира за неоснователно. В становището си по отговора на
исковата молба Комисията не е възразила относно това, че посоченото лице
не е разполагало с финансови средства, които да му позволяват да предостави
тези суми в заем и относно разполагаемите му доходи. Единственото
възражение, което е направено касае правното основание, на което са
предоставени тези средства, като се сочи, че обясненията, дадени в
административното производство от Д. били противоречиви, непълни и
неточни и поради това не е ясен характерът на финансовите отношения между
ответника и Д.. Възражение, че не е доказано, че последният е разполагал със
средства да предостави такива заеми в значителен размер се прави за първи
път във въззивната жалба, което е недопустимо. Що се отнася до липсата на
деклариране пред органите на НАП на непогасената част от получени заеми
през нито едно от данъчните години, в които размерът надхвърля 10 000лв., то
това, дори и да е така, означава,че не е изпълнено от страна на ответника
задължение за деклариране, но не и, че такива средства изобщо не са
предоставени.
По отношение на приетото от първоинстанционния съд липса на
основание за започване на проверка, възраженията на Комисията са
основателни - съгласно разпоредбата на чл.38,ал.1,т.1 от ЗПКОНПИ /в
редакцията към 2019г./ лицата, заемащи висши публични длъжности следва в
едномесечен срок от заемане на длъжността да подадат декларация за
имущество и интереси. Не се спори от страна ответника Б., че същият попада
в кръга на тези лица, встъпил е в длъжност като председател на Общинския
съвет в К. на 14.11.2019г., като срокът за подаване на декларацията изтича в
неприсъствен ден -14.12.2019г., т.е същата следва да се подаде в срок до
16.12.2019г. Същата следва да се подаде на хартиен и електронен носител,
декларация, подадена само на електронен носител, се смята за неподадена,
освен когато е подадена в съответствие със Закона за електронния документ и
9
електронните удостоверителни услуги –чл.35,ал.5 от закона. Няма спор, че
декларацията е подадена по пощата на 18.12.2019г. В становището си по повод
подадения отговор на исковата молба, Комисията е оспорила подаването на
декларацията по ел.път, а е посочила, че такава е подадена на хартиен и
електронен носител след срока по закон. При това оспорване не са ангажирани
доказателства от страна на ответниците за подадена по ел.път декларация,
отговаряща на изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Съобразно нормата на чл.108, ал.6
ЗПКОНПИ проверката започва при неподаване в срок на декларация по чл.
35, ал. 1,т. 2 или 4, освен ако неподаването се дължи на причини, за които
лицето не отговаря. Поради това съдът приема, че са били налице
предпоставките и основанията по закон за започване на проверка от
Комисията, тъй като е установено, че декларацията е подадена от ответника
извън законовия срок.
На последно място, оспорено е от Комисията приетото от
първоинстанционния съд, че липсва доказана връзка между незаконна дейност
и имуществото, които се претендира да бъде отнето. Това възражение е
неоснователно. Трайно се приема в практиката на ВКС, че на отнемане
подлежи имущество, което е придобито от доходи, получени от незаконна
дейност, а не имущество, за което не е установен законен източник на
средства. Незаконната дейност следва да се докаже по делото, иначе
отнемането на имущество би представлявало неоснователно упражнена
принуда и необосновано и незаконно нарушаване и засягане на правото на
частна собственост, което е неприкосновено. Легитимната цел на закона е да
се отнема имущество, придобито от незаконна дейност и тази цел съответства
на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧОС. Комисията е длъжна да докаже
незаконната дейност, възможността да се получават доходи от нея и връзката
между доходите и придобитото имущество. Независимо дали става въпрос за
престъпление от изброените в чл.108, ал.1 ЗОНПИ или за адм.нарушение,
свързано с неподаване в срок на декларация за имущество и интереси,
необходимо е с оглед нуждите на ЗОНПИ да се докаже, че проверяваното лице
е извършвало незаконна дейност. Преди да се приложи презумпцията по
чл.5,ал.1 ЗОНПИ, Комисията следва да докаже незаконна дейност, значително
несъответствие и връзка /пряка или косвена /между доходите от незаконната
дейност и придобитото имущество – в този смисъл решение №
347/19.06.2025г. по гр.д. № 2323/24г. на ВКС и др. В случая не се твърди и не
се установява извършвана от проверяваните лица незаконна дейност и връзка
между нея и придобитото имущество, а освен това, видно от горните мотиви –
не е установено и значително несъответствие по смисъла на закона. Едва
когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са
доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на
тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
С оглед на гореизложеното съдът счита,че въззивната жалба на
КОНПИ е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди с
горните мотиви.
С оглед изхода от спора на въззиваемите се дължи заплащане на
10
направените разноски, което е поискано в отговора на въззивната жалба и в
проведеното съдебно заседание. Претендира се присъждане на сумата от по
3500лв. за всеки от представляваните въззиваеми, като са представени
доказателства, че сумите са платени по банков път.Направено е възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение от представителя на КОНПИ по
чл.78,ал.5 ГПК. Съдът намира, че възражението е неоснователно –така
претендираният размер е под посочения в Наредба № 1/2004г. за
възнагражденията за адвокатската работа, съобразно стойността на
имуществото, чието отнемане се претендира, подаден е отговор на въззивната
жалба и е проведено едно съдебно заседание пред въззивната инстанция с
участието на адвоката на въззиваемите. Съдът взе предвид и фактът, че тези
спорове се отличават с относително голяма фактическа и правна сложност,
поради което счита, че уговореният и заплатен адвокатски хонорар за всеки от
ответниците не е прекомерен.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/09.04.2025г., постановено по гр.д. №
1299/2023г. на ОС –Бургас.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на АС –Бургас
сумата 1166,23лв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на И. Й. Б., ЕГН ********** и А. Й. Б., ЕГН **********, двамата с
адрес: с.К., Община К., област С., ул.“С.“ № * сумата от по 3500лв. за всеки
от тях, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11