№ 315
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. И.ова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100501215 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на сграда с
идентификатор 51500.502.318.1 по КККР на гр.Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Христо
Кудев“ № 15, представлявана от председателя на Управителния съвет на ЕС – Андрей
Казаков, подадена чрез пълномощник адв. Гьорчева, против решение № 53 от 25.03.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 221/2021 г. по описа на РС-Поморие.
С решението е ОСЪДЕН ответника И. Д. Б. да заплати на Етажната собственост на
сграда с идентификатор 51500.502.318.1, с адрес гр.Несебър, ул.“Христо Ботев“ № 15,
представлявана от председателя на УС на ЕС – Андрей Казаков, сумата от 1435.50 лева –
дължими такси за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за поддръжка и управление на общите части,
ведно със законната лихва върху сумата от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 262.40 лева – законна лихва за забава върху главницата от 1435.50 лв. за периода
от 01.04.18г. до 19.03.2021г., както и сумата от 659.61 лв. разноски по делото съразмерно с
уважената част, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Етажната собственост на сграда с
идентификатор 51500.502.318.1 за осъждане на ответника И. Д. Б. да заплати сумата от
769.34 лева – дължима такса за фонд „Ремонт и обновяване“ и сумата от 16.88 лева – лихва
за забава за периода 01.11.2020 г. до 19.03.2021 г.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната
част, като неправилно и необосновано. Оспорва се като неправилен извода на съда, че от
1
представените доказателства не можело да се установи какъв е процентът идеални части от
общите части на обектите на ответника и не можело да се прецени дали се дължат
претендираните суми. В тази връзка, въззивникът посочва, че са представени доказателства
относно обектите на ответника и прилежащите им идеални части, на база на които ОС е
взело решение за определяне на вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“, за което в
жалбата е извършен анализ на доказателствения материал и са изложени подробни
съображения за аргументиране съществуване и основателност на претендираните вземания.
Отделно от това се сочи също, че вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“ има законов и
задължителен характер, поради което същата се дължи, независимо от взето решение за
размера й. Моли въззивния съд да отмени решението на НРС в обжалваната му
отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Становището се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на
въззивника. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. Д.
Б., представляван в процеса от назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв. Иво Антонов. В съдебно заседание, въззиваемият не се явява, особеният
представител също не се явява и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна
собственост на сграда с идентификатор 51500.502.318.1, гр.Несебър, против И. Д. Б., за
заплащане на следните суми: 1435.50 лева – дължими такса за поддръжка управление на
общите части за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. (по 478.50 лв. за всяка година) и 262.40 лева –
законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.04.2018 г. до 19.03.2021 г.; 769.34
лева – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020 г. и 2021 г. (по 384.67 лв. за всяка
година) и 16.88 лева – законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.11.2020 до
19.03.2021 г.; ведно със законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът И. Б. и б. му В. Б. са
съсобственици в равни идеални части на 8 самостоятелни обекта в сградата в режим на
етажна собственост с идентификатор 51500.502.318.1 в гр.Несебър, а именно: апартамент №
404, на ет.4, с идентификатор 51500.502.318.1.39, с площ 37.46 кв.м.; апартамент № 410, на
ет.4, с идентификатор 51500.502.318.1.45, с площ 38.41 кв.м.; апартамент № 411, на ет.4, с
идентификатор 51500.502.318.1.46, с площ 51.84 кв.м.; апартамент № 501, на ет.5, с
идентификатор 51500.502.318.1.47, с площ 38.07 кв.м.; апартамент № 505, на ет.5, с
идентификатор 51500.502.318.1.51, с площ 39.58 кв.м.; апартамент № 506, на ет.5, с
2
идентификатор 51500.502.318.1.52, с площ 44.21 кв.м.; апартамент № 507, на ет.5, с
идентификатор 51500.502.318.1.53, с площ 36.14 кв.м. и апартамент № 508, на ет.5, с
идентификатор 51500.502.318.1.54, с площ 33.74 кв.м. Твърди се, че с решения на ОС на ЕС
от 20.08.2017 г., 08.09.2018 г. и 03.09.2019 г. е бил определен размера на годишната такса за
поддръжка и управление на общите части на комплекса от 3 лв./кв.м. за 2018 г., 2019 г. и
2020 г. Твърди се също, че на 29.08.2020 г. е проведено следващото ОС на ЕС, на което с
решение по т.9.1 е определен размера на годишната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на 1 % от МРЗ за всеки притежаван процент идеални части от общите части от
отделните собственици за 2020 г., 2021 г. и следващите години, като е прието вноската за
2020 г. да се заплати до 30.10.2020 г., а вноската за 2021 г. и следващите години да се
заплаща до края на м.февруари за текущата година. Ответникът дължал за притежаваните от
него ½ ид.ч. от процесните обекти годишна такса за управление и поддръжка за 2018 г.,
2019 г. и 2020 г., както и годишна вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за 2020 г. и 2021 г.
в размер на исковите суми. Твърди се, че задълженията на ответника са станали изискуеми,
като същият многократно е бил канен – устно и по електронна поща да изпълни
задълженията си, но и до момента сумите не са изплатени, поради което същият дължи и
мораторна лихва за забава върху тях в посочените в исковата молба размери. Предвид това,
претенцията до съда е за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС посочените
суми, ведно с дължимата мораторна лихва за посочените периоди и законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства в подкрепа на изложените от
него твърдения в исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. Б.,
представляван в процеса от назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК
– адв. Иво Антонов, не се е явил в съдебно заседание и не е взел становище по исковата
молба.
С постановеното по делото решение, районният съд е уважил исковата претенция за
заплащане на дължими такси за поддръжка и управление на общите части в размер на
1435.50 лв. и лихвата за забава върху тях в размер на 262.40 лв. за претендирания период,
като е приел, че ОС на ЕС е взело решение за размера та дължимите такси, което не е било
атакувано в срока по чл.40, ал.2 от някои от етажните собственици. С решението, районният
съд е отхвърлил претенцията за заплащане на претендираните вноски за фонд „Ремонт и
обновление“ и лихвите върху тях, като е приел, че на ОС на ЕС е взето решение за размера
на вноската в размер на 1 % от МРЗ за всеки процент идеални части от общите части, но от
доказателствата по делото не може да се направи извод какъв е процента ид.ч. на обектите
на ответника, поради което не може да се прецени дали се дължат претендираните суми и да
бъде изчислено задължението. Поради това, тази претенция е отхвърлена като
неоснователна, както и иска за заплащане на лихвите за забава върху посочените вноски.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява
3
само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.
Така постановеното първоинстанционно решение се обжалва от въззивника в
отхвърлителната му част относно вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, а в останалата
част решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила. С оглед събраните по
делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба
за основателна, а постановеното от ПРС решение за неправилно в обжалваната му част.
В случая, безспорно се установява по делото, че ответникът е собственик на ½ ид.ч.
от горепосочените самостоятелни обекти в процесната ЕС – апартаменти 404, 410, 411, 501,
505, 506, 507 и 508 със съответните идентификатори, поради което в качеството си на
етажен собственик дължи заплащане на такси и вноски за тях, определени с решение на ОС
на ЕС. Установено е също, че с решение по т.9.1 от проведеното на 29.08.2020 г. ОС на ЕС е
създаден фонд „Ремонт и обновяване“ и е определен размера на годишната вноска за този
фонд в размер на 1 % от МРЗ за всеки притежаван процент идеални части от общите части
от отделните собственици за 2020 г., 2021 г. и следващите години, като е прието вноската за
2020 г. да се заплати до 30.10.2020 г., а вноската за 2021 г. и следващите години да се
заплаща до края на м.февруари за текущата година. В съдържанието на същия протокол, в
табличен вид са посочени самостоятелните обекти в ЕС с етаж и номер на апартамент, площ
на обектите, идеалните части от общите части за всеки обект, собственик и начинът на
присъствие на ОС – лично или чрез пълномощник. По същия начин са описани обектите –
етаж, номер, идеални части и собственик в приложения към протокола от 29.08.2020 г. и
негова неразделна част Списък на явилите се на събранието лица, като И. Б. е участвал
лично на събранието, за което е положил подписа си в протокола. Взетите на това събрание
решения, в т.ч. и отразените в протокола на ОС размери на идеалните части на отделните
собственици не са били оспорени по съдебен ред в срока по чл.40, ал.3 ЗУЕС, нито по
делото е направено оспорване от ответника на така представените доказателства, поради
което не може да се приеме, че е налице неяснота относно идеалните части от общите части
за отделните обектите на ответника.
С оглед горните данни, въззивният съд намира за неправилен извода на ПРС, че от
доказателствата не можело да се направи извод какъв е процента ид.ч. на обектите на
ответника, поради което не можело да се прецени дали се дължат претендираните суми и да
бъде изчислено задължението. Не е съобразено даденото разрешение в т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при решаване на делото и без
да е сезиран с оплаквания съдът следва да следи за правилното приложение на
императивните правни норми, а приложимата в случая норма на чл.50 ЗУЕС относно
уредбата на фонд „Ремонт и обновяване“ е именно от императивен характер. Съгласно
чл.50, ал.2 т.1 ЗУЕС, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на ОС, съобразно идеалните части
на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1 %
от минималната работна заплата за страната. При това положение, след като ПРС е считал,
4
че липсват доказателства за размера на идеалните части за обектите на ответника, то е
следвало служебно да изчисли задължението му по реда на чл.162 ГПК в определения от
законодателя минимален размер на вноската по чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, а не направо да
отхвърля иска. Този начин на изчисление се прилага, когато липсва решение на ОС на ЕС за
размера на вноската и не са налице данни за размера на идеалните части от общите части за
обектите в етажната собственост. Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като в случая
има взето решение от ОС на ЕС за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ и за
определяне размера на годишната вноска към този фонд за процесните 2020 г. и 2021 г.,
както и са налице данни за размера на идеалните части от общите части за обектите на
ответника – общо 10.510 % ид.части, видно от протокола от 29.08.2020 г.
При това положение, дължимите за процесните 8 обекта вноски към фонд „Ремонт и
обновяване“ се изчисляват съобразно взетото решение от общото събрание, поради което
предявеният иск е основателен, а решението на ПРС за отхвърлянето му е неправилно. По
отношение размера на вноските, съдът съобрази следното:
За 2020 г. съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. размерът на минималната работна
заплата е 610 лв., като дължимата от ответника вноска е 1 % от МРЗ за всеки процент
притежавани идеални части от общите части за процесните обекти, т.е. вноската за 2020 г.
възлиза в общ размер на 769.34 лв. (6.10 лв.*10.510 ид.ч.*12 мес.), или за притежаваната от
Б. ½ ид.ч. от обектите – 384.67 лв., в какъвто размер е исковата претенция. Върху тази сума
се дължи законна лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2021 г. до плащането й, както
и лихва за забава за претендирания период от деня на изискуемост на вземането – 01.11.2020
г. до 19.03.2021 г. в размер на 14.85 лв., изчислен от съда по реда на чл.162 ГПК, колкото се
претендира от ищеца. Ето защо, претенциите следва да се уважат в пълен размер.
За 2021 г. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. размерът на минималната работна
заплата е 650 лв., като дължимата от ответника вноска е 1 % от МРЗ за всеки процент
притежавани идеални части от общите части за процесните обекти, т.е. вноската за 2021 г.
възлиза в общ размер на 819.78 лв. (6.50 лв.*10.510 ид.ч.*12 мес.), или за притежаваната от
Б. ½ ид.ч. от обектите – 409.89 лв. Доколкото с исковата молба се претендират 384.67 лв. и
съдът не може да се произнася свръхпетитум, претенцията следва да бъде уважена в
заявения размер от 384.67 лв. Върху тази сума се дължи законна лихва от подаване на
исковата молба – 31.03.2021 г. до плащането й, както и лихва за забава за претендирания
период от деня на изискуемост на вземането – 28.02.2021 г. до 19.03.2021 г. в размер на 2.03
лв., изчислен по реда на чл.162 ГПК, колкото се претендира от ищеца. Ето защо, тези
претенции следва да се уважат в пълен размер.
Предвид изложените съображения, БОС намира въззивната жалба за основателна, а
първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част, в която същото следва да
бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена в претендираните размери.
С оглед изхода на делото и искането въззивника за присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият И. Б. следва да му
заплати сумата от още 405.39 лв. за направените разноски в производството пред ПРС, както
5
и сумата от 500 лв. за направените разноски във въззивното производство пред БОС,
съгласно представените списъци по чл.80 ГПК и платежни документи.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 53 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 221/2021 г. по
описа на РС-Поморие, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения иск от
Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.502.318.1 за осъждане на ответника
И. Д. Б., ЕГН **********, да заплати сумата от 769.34 лева – дължима такса за фонд
„Ремонт и обновяване“ и сумата от 16.88 лева – лихва за забава за периода 01.11.2020 г. до
19.03.2021 г.,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.“С.“ № **, да заплати на
Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.502.318.1 по КККР на
гр.Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Христо Кудев“ № 15, представлявана от председателя на
Управителния съвет на ЕС – Андрей Казаков, сумата от 769.34 лева (седемстотин шестдесет
и девет лева и тридесет и четири стотинки) – дължима вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2020 г. (384.67 лв.) и за 2021 г. (384.67 лв.), ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 31.03.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от
16.88 лева (шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) – лихва за забава върху
дължимите вноски за общ период 01.11.2020 г. до 19.03.2021 г., от която 14.85 лв. лихва
върху вноската за 2020г. за периода 01.11.2020 г.-19.03.2021 г. и 2.03 лв. лихва върху
вноската за 2021г. за периода 28.02.2021 г.-19.03.2021 г.
ОСЪЖДА И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.“С.“ № **, да заплати на
Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.502.318.1 по КККР на
гр.Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Христо Кудев“ № 15, представлявана от председателя на
Управителния съвет на ЕС – Андрей Казаков, сумата от още 405.39 лева (четиристотин и
пет лева и тридесет и девет стотинки) – направени разноски в производството пред РС-
Поморие, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) – направени разноски във въззивното
производство пред ОС-Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6