№ 705
гр. ***, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630100016 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – гр. ***, район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк ***, сграда
6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. Н.Ш. от САК, срещу Р.
М. С. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, ул. „***“ № 34. В исковата молба се твърди, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2516 по описа на ШРС за
2021 г. Вземането на ищеца касаело неплатено задължение в размер на 609,80 лв. по два
договора за мобилни услуги и договор за лизинг, като отделните вземания са подробно
описани в уточняваща искова молба . В обстоятелствената част на исковата молба се излагат
твърдения как се формира този размер на цялото задължение на длъжника като става ясно,
че то включва неплатени месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по двата договор за мобилни услуги и неплатени лизингови вноски двата
договор за лизинг. Съдът издал заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал
на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът
изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в
дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че
му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение в размер на 609,80 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението. Иска се заплащане на разноските и по
настоящото исково производство.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на дело,
в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на
ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора са оспорени
предявените искове. Оспорено е валидното сключване на договорите с мотива, че не на
всяка страница има подпис и че на местата, където следва да бъдат изписани на ръка трите
1
имена на потребителя такива липсват. Освен това особеният представител счита, че са
начислени суми за услуги, които в действителност не са ползвани от потребителя.
Направени е възражение и за наличност на неравноправни клаузи.
В съдебно заседание ответникът редовно призован на основание чл. 41 от ГПК, не се
явява, не е поискал разглеждане в негово отсъствие, не взема становище по съществото на
делото.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 23.10.2018 г. между ищеца „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) и ответника Р.
М. С. Р. М. С. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359894635657 с
избрана абонатна програма „Total 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Договорът бил сключен за
срок от 24 месеца. Съгласно този договор ползваните от абоната мобилни услуги били
фактурирани за посочения абонатен номер. Фактурите били издавано ежемесечно, но
потребителя се задължавал да заплаща услугите дори и да не е получил фактурата. С
договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди
изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни
такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месени такси.
Отново на 23.10.2018 г. между ищеца „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) и
ответника Р. М. С. Р. М. С. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359899849156 с избрана абонатна програма „Интернет+ 16,99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 16,99 лв. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Съгласно този
договор ползваните от абоната мобилни услуги били фактурирани за посочения абонатен
номер. Фактурите били издавано ежемесечно, но потребителя се задължавал да заплаща
услугите дори и да не е получил фактурата. С договора е уговорено, че при прекратяване на
договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер
на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3
такива месени такси. На същата дата 23.10.2018 г. и във връзка с цитирания по-горе втори
договор за мобилни услуги, „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) предоставя на
потребителя устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi за употреба с телефонен номер
+359899849156. Устройството е с цена 149,99 лв. без абонамент, но поради сключване на
договор с абонаментен план се предоставя на ответника с отстъпка на цена 19,99 лв. С
договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди
изтичане на договора той дължи разликата между преференциалната и редовната цена на
устройството, което му е предоставено.
На 14.12.2018 г. между ищеца „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) и ответника Р.
М. С. Р. М. С. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896229268 с
избрана абонатна програма „Total 12,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на
12,99 лв. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Съгласно този договор ползваните от
абоната мобилни услуги били фактурирани за посочения абонатен номер. Фактурите били
издавано ежемесечно като потребителя се задължавал да заплаща услугите дори и да не е
получил фактурата. С договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите
абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месени
такси.
На същата дата 14.12.2018 г. и във връзка с цитирания по-горе втори договор за
мобилни услуги, „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) като лизингодател сключва с
ответника Р. М. С. Договор за лизинг, с който мобилния оператор предоставя на
потребителя устройство марка MEIZU M6 16 GB Dual Silver за употреба с телефонен номер
+359896229268 с обща лизингова цена в размер на 208,07 лв., дължима на 23 вноски (това е
2
и срокът на лизинговия договор), всяка в размер на 7,09 лв. и първоначална вноска от 45 лв.
Цената на устройството била преференциална, поради фактът, че потребителят има сключен
договор за мобилни услуги с мобилния оператор – стандартната цена на устройството,
съгласно т. 7 от Договора за мобилни услуги е 289,90 лв. При изтичане на договора за
лизинг потребителят има право да закупи вещта срещу заплащане на сумата от 7,09 лв. Ако
избере да не закупува устройството, потребителят е длъжен да го върне. Ако потребителят
не върне устройството, дължи заплащане на неустойка в размер на 7,09 лв.
Съгласно Договора за мобилни услуги от 14.12.2018 г. при прекратяване на договора
по вина на потребителя преди изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в размер на
дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3
такива месени такси. Същата разпоредба на сключеният между страните договор за мобилни
услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане
на срока на същия, той дължи и разликата между преференциалната и редовната цена на
устройството, което му е предоставено на лизинг. Ако при прекратяване на договора не
върне незабавно устройството в срок до 1 месец дължи и всички лизингови вноски до края
на договора.
Съгласно чл. 19б, подт. „в“ от Общите условия на „***” ЕАД за взаимоотношения с
потребители на мобилни услуги, мобилният оператор има право да прекрати едностранно
договор, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор или по ОУ. Разпоредбата на чл. 75 от ОУ има
аналогично съдържание. Тези Общи условия са били приложими и към трите договора за
предоставяне на мобилни услуги.
На 05.01.2019 г. „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) издали фактура № **********
за отчетен период 05.12.2018 г.-04.01.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в общ размер на 77,51 лв. с ДДС, включваща абонаментна такса по
Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359894635657, абонаментна такса по
Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359899849156, абонаментна такса по
Договора за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896229268 и лизингова вноска по
договора за лизинг, свързан с него, както и такси за допълнителни услуги. Сумата следвало
да бъде платена до 20.01.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ от нея незаплатени
останали 76,68 лв.
На 05.02.2019 г. „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) издали фактура № **********
за отчетен период 05.01.-04.02.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в общ размер на 64,75 лв. с ДДС, включваща абонаментна такса по Договора за
мобилни услуги с предпочетен номер +359894635657, абонаментна такса по Договора за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359899849156, абонаментна такса по Договора за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359896229268 и лизингова вноска по договора за
лизинг, свързан с него, както и такси за допълнителни услуги. Сумата следвало да бъде
платена до 20.02.2019 г. Сумата обаче останала неплатена.
На 05.03.2019 г. „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) издали фактура № **********
за отчетен период 05.02.-04.03.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в общ размер на 62,05 лв. с ДДС, абонаментна такса по Договора за мобилни
услуги с предпочетен номер +359894635657, абонаментна такса по Договора за мобилни
услуги с предпочетен номер + 359899849156, абонаментна такса по Договора за мобилни
услуги с предпочетен номер + 359896229268 и лизингова вноска по договора за лизинг,
свързан с него. Сумата следвало да бъде платена до 20.03.2019 г. Сумата обаче останала
неплатена.
При акумулиране на три неплатени фактури на основание чл. 75, във вр. с чл. 19б,
подт. „в“ от ОУ „***” ЕАД прекратили договорите си с този потребител едностранно по
негова вина.
3
Съгласно кредитно известие № ********** от 05.04.2019 г. „***” ЕАД (праводател на
„***” ЕАД) начислили на потребителя една лизингова вноска по договора за лизинг, но му
възстановили 19,41 лв. от начислени абонаментни такси във връзка с прекратените договори
преди изтичане на края на отчетния период. Така останали 12,41 лв., които потребителят е
платил недължимо.
На 05.05.2019 г. те издали фактура № ********** за отчетен период 05.04.-04.05.2019
г. с начислени за периода абонаментна такса по Договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +359894635657, абонаментна такса по Договора за мобилни услуги с предпочетен
номер + 359899849156, абонаментна такса по Договора за мобилни услуги с предпочетен
номер + 359896229268 и лизингова вноска по договора за лизинг, свързан с него, както и:
62,46 лв. представляват неустойка в трикратен размер на стойността по месечния
абонамент по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359894635657;
42,48 лв. представляват неустойка в трикратен размер на стойността по месечния
абонамент по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899849156;
85,78 лв., представляващи разликата между стандартната цена по ценова листа без
абонамент и цената, на която устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi е предоставено
за употреба с телефонен номер +359899849156;
32,46 лв. представляват неустойка в трикратен размер на стойността по месечния
абонамент по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896229268;
53,75 лв. представляващи разликата между стандартната цена по ценова листа без
абонамент и цената, на която устройството MEIZU M6 16 GB Dual Silver е
предоставено за употреба с телефонен номер + 359896229268;
141,80 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 14.12.2018
г.;
На 16.12.2020 г. „***” ЕАД (праводател на „***” ЕАД) депозирали в съда заявление
по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което след препращането му
по подсъдност в РС - *** е било образувано ч.гр.д. № 2516/2021 г. по описа на съда. Съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение № 866/17.09.2021 г., с която е
разпоредил ответникът да заплати на заявителя претендираните вземания в общ размер на
609,80 лв., ведно със законната лихва считано от 16.12.2020 г. Заповедта обаче била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя
едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото
производство е образувано именно на основание указанията на съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
С исковата молба са предявени три иска – с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.г.д. № 2516/2021 г. на ШРС.
На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключените между
страните 3 бр. договори за мобилни услуги. Доказан е безспорно и стойността на
предоставените мобилни услуги. Тук съдът напълно се съгласява с изложеното в
становището на ищеца по съществото на договора, че абонаментните услуги се дължат по
силата на договора независимо от това дали потребителят е ползвал някакви услуги по тези
договори или не. Това е стойността на задължението на търговецът да предостави постоянна
възможност потребителят да ползва всички уговорени в договора услуги при договорените
параметри неограничено в периода на действие на договора. Безспорно е доказан и размерът
на претендираните допълнителни услуги. Те са били начислявани във всяка фактура, за
4
съответния отчетен период.
Относно неустойката: Със споразумението 11.01.2018 г. между КЗП и „***” ЕАД
(праводател на „***” ЕАД) е била обявена за нищожна като неравноправна клаузата от
договорите на „***” ЕАД, с които се предвижда, че при прекратяване на договор по вина на
потребителя той дължи неустойка, както следва: 1/ в размер на сбора от дължимите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора и 2/ в размер на разликата между цената на
устройството по последната актуална ценова листа на оператора към датата на прекратяване
на договора и заплатената от потребителя цена за устройството цена по договора за лизинг.
Вместо нея с цитираното споразумение съдържанието на тази клауза предвижда, че в тези
случаи се дължи: 1/ неустойка в размер на сбора от дължимите месечни абонаментни такси
до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечните абонаментни
такси, както и стойността на отстъпките до края на периода на договора и 2/ неустойка в
размер на разликата между цената на устройството по последната актуална ценова листа на
оператора към датата на сключване на договора и заплатената от потребителя цена за
устройството цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок от
договора.
Това споразумение се прилага за всички нови договори на мобилния оператор от
12.01.2018 г., както и за всички действащи към тази дата договори, какъвто е и настоящия
договор. Правилно ищецът е договорил и изчислил дължимата неустойка по този ред.
Предвид това тази клауза не може да се счита за неравноправна.
Не се установяват други неравноправни клаузи по индивидуалните договори или ОУ.
Тук съдът намира за необходимо да посочи и следното. Договорите за лизинг и Общите
условия към тях не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В конкретния случай
обаче съдът счита, че този текст не се прилага за конкретните договори за лизинг,
независимо от текста на чл. 3, ал. 3 от ЗПК, тъй като в конкретния случай общата лизингова
цена не само не надвишава пазарната цена на вещта, но дори е и по-ниска, поради което
няма форма на кредитиране.
С оглед събраните доказателства общата сума по посочените в исковата молба 4 бр.
фактури възлиза на 622,21 лв. От тази сума обаче следва да се приспадне недължимо
платената и подлежаща на връщане сума в размер на 12,41 лв. по кредитно известие №
********** от 05.04.2019 г. Така общо дължимата на ищеца сума възлиза на 609,80 лв.,
което съвпада със стойността по издадената заповед за изпълнение. Длъжникът дулжи и
лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
задълженията. Това налага изводът, че сумата по издадената заповед за изпълнение
наистина се дължи от ответника на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и
доказана, поради което следва да се уважи изцяло.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна
направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно
основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да
разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на
ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото,
така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Направените в настоящото производство разноски възлизат на: 825 лв., от които 300 –
адвокатско възнаграждение, 300 лв. – възнаграждение на особения представител, 200 лв. –
5
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и 25 лв. платена държавна такса. Също така в
заповедното са направени следните разноски: 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то целия
размер на разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното производство,
следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на 1210 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за постановяване
на неприсъствено решение по делото, поради което съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо Р. М. С. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, ул.
„***“ № 34, ЧЕ ДЪЛЖИ „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.
***, район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк ***, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
СУМАТА от 609,80 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359894635657
от 23.10.2018 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359899849156 от
23.10.2018 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896229268 от 14.12.2018
г. и Договор за лизинг от 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.12.2020 г. до окончателното плащане, за които има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 866/17.09.2021 г. по ч.г.д. № 2516/2021 г. на
ШРС.
ОСЪЖДА Р. М. С. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, ул. „***“ № 34, ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, район
„***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк ***, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от
1210 лева (хиляда двеста и десет лева), представляващи направени от ищцовата страна
разноски в исковото и заповедното производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Окръжен съд гр. ***.
Препис от решението да се връчи на страните ведно със съобщението.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6