Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1049
гр. Бургас, 05.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД
№ 2738 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № 02-0002260 от 30.05.2019 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ за извършено нарушения по
чл. 38, ал. 1, вр. чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи му е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Твърди се, че АУАН не е бил съставен в деня на установяване
на нарушението в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване на нарушението, както гласи разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Сочи,
че дружеството-жалбоподател е възложило на свой служител да следи за спазване
на разпоредбите на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, поради което не е бил правилно определен субектът на
нарушението. Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представлява се от
адв. С.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Моли НП да бъде
отменено или алтернативно наложеното наказание да бъде намалено до предвидения
в закона минимум.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, се представляват от юк. Н.. Оспорват жалбата като неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Счита, че именно задължението да се обезопаси обекта е на
дружеството-жалбоподател в качеството му на строител. Поддържа, че случаят с
оглед високата обществена опасност на нарушението не може да се определи като
маловажен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
30.04.2019 г. свидетелката Д.И.И. на длъжност инспектор Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Бургас е извършила проверка на строителен обект: жилищна сграда с
гаражи, находящ се в УПИ XV II – 8, кв. 108, по плана на ж.к. „М.Р.“, гр. Бургас,
изпълняван от жалбоподателя. При проверката свидетелката И. констатирала, че
стълбището от втори към трети етаж на строежа не е било обезопасено.
Свидетелката И. връчила на управителя на жалбоподателя, който присъствал по
време на проверката призовка за явяване в дирекцията за представяне на
документи за извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство.
На 13.05.2019 г. била извършена проверка от свидетелката И. и друг служител на
Дирекция „Инспекцията по труда“ на представени от дружеството-жалбоподател
документи, като бил съставен протокол № ПР1914983/13.05.2019 г., с който били
дадени предписания.
На
13.05.2019 г. свидетелката И. съставила АУАН срещу дружеството-жалбоподател за
това, че в качеството му на възложител и строител на проверения обект не е
обезопасил стълбището от втория етаж към третия етаж на строежа. Впоследствие било издадено и наказателното постановление,
предмет на обжалване в настоящото производство, с което на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на
свидетелката И. са обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят
напълно от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че съставяне на АУАН и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед
№ 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда”) в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение при съставяне на АУАН, тъй като е бил съставен в нарушение на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е бил съставен след извършване на комплексна
проверка, включваща посещение на място на обекта от проверяващите контролни
органи и проверка на представени впоследствие документи. По тази причина
правилно свидетелката И. е съставила АУАН след приключване на проверката на
13.05.2019 г., когато са били проверени представените от
дружеството-жалбоподател документи.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, вр.
чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Съгласно посочените разпоредби за
обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват
постоянни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани и др.),
прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни
пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи се машини и
съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности,
хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др. като отворите в строителни и
конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават
опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване.
От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетелката И., посетила на място проверявания обект се установи от фактическа страна, че на 30.04.2019 г. стълбището от втори към трети етаж на строителен обект: жилищна сграда с гаражи, находящ се в УПИ XV II –8, кв. 108, по плана на ж.к. „М.Р.“, гр. Бургас не е било обезопасено.
Не е спорно по делото, а и от доказателствата се установява, че дружеството-жалбоподател е изпълнител на строителния обект, предмет на проверката, както и че негови работници са извършвали строително-монтажни дейности на обекта към момента на проверката. В тази връзка предвид установеното извършено нарушение на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, правилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, който не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Правилно е била приложена и санкционната норма на чл. 413, ал. 2 КТ, която предвижда наказание за юридическо лице имуществена санкция от 1500 лева до 15 000 лева.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че неправилно е било санкционирано дружеството, след като е
имало длъжностно лице, на което е било възложено да следи за спазване на
задълженията, произтичащи от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. За да
докаже тези свои твърдения жалбоподателят е ангажирал писмено доказателство -
удостоверение, издадено на управителя на дружеството-жалбоподател за преминал
курс за обучение по здраве и безопасност при работа. Видно от представеното
удостоверение управителят И.Х.А. е преминал обучение, при което е издържал
съответния изпит, поради което може да провежда инструктажи за безопасни
условия на труд. Независимо от това настоящият състав намира, че представеното доказателство
не установява с категоричност, че именно лицето А. е имал качеството
„длъжностно лице“, дефинирано в § 1, т.
5 от ДР на КТ. Отделно от това
законодателят не е предвидил поредност при ангажиране на отговорността, т.е.
работодателят да бъде наказван само ако не е възложил изпълнението на
задълженията по спазване на безопасните условия на труд на служител, който да
има качеството „длъжностно лице“.
Ето защо при безспорно установено нарушение по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи правилно на основание чл. 413, ал. 2 КТ е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател.
На следващо място съдът намира, че случаят не е маловажен и не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР №
1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения,
свързани с опазване живота и здравето на работниците при осъществяване на
трудовите функции. Работодателят и съответните ръководни служители, които
ръководят пряко работния процес са длъжни да спазват и да следят за спазване на
установените от законодателя правила за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд. Животът и здравето са висши човешки ценности и всяко
поведение, което ги застрашава следва да се квалифицира като такова с висока
обществена опасност. Съдът счита, че липсата на вредни последици не може да се
приеме като достатъчно смекчаващо обстоятелство, което да обоснове приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За извършеното
нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лв. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното на
жалбоподателя наказание за висок, с оглед липсата на посочени в наказателното
постановление отегчаващи обстоятелства, които да оправдават налагане на
наказание в размер над предвидения в закона минимум. Съдът счита, че с оглед
липсата на данни за предходни нарушения, на жалбоподателя следва да се наложи
наказание „имуществена санкция” в предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 2
от КТ минимум от 1 500 лв. Съдът намира,
че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното
обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно
размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали
от 2000 лв. на 1 500 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 02-0002260 от
30.05.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Бургас, с което на „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 413, ал. 2 от КТ за извършено нарушения по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 40, т. 1
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи му е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 1500 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС