Р Е Ш
Е Н И Е
№ 427
гр. Перник, 27.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. Перник, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Златарева
при
секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4143по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Екпресбанк“ АД /с предишно
наименование "Сосиете Женерал Експресбанк" АД/ твърди,
че по гр.дело №7615/2015 г. по описа на Районен
съд-П.му била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл./
410 ГПК от 02.11.2015 г. срещу ответника А.М.С. за следните суми: 7067,60
лв. - главница по Договор за потребителски кредит „Експресо“ №
303560/08.05.2012 г. 1997,51 лв. - договорна лихва за периода от 07.04.2014 г.
до 29.10.2015 г., 10,58 лв. – такси и разноски, ведно със законната лихва
размера на главницата, считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането за главница и разноските. Длъжникът депозирал
възражение против заповедта за изпълнение, поради което на ищеца били дадени
указания по реда на чл. 415 ГПК. Именно в тази връзка се предявявали настоящите
искове за част от
вземанията по заповедта за изпълнение. Ищецът поддържа, че на 08.05.2012 г.
сключил с ответника договор за кредит Експресо № 303560, по силата на който
предоставил на кредитополучателя сума в размер на 9285 лева лв. /което задължение ищецът изпълнил на 08.05.2012 г./,
които последният се задължил да върне, ведно с дължимите лихви, такси и
застраховки към кредита, на 65 равни /анюитетни/ вноски, всяка от които в размер на 210,58 лв. и
падеж - 7-мо число на съответния месец, считано от 07.06.2012г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от
договора за кредит. До 07.04.2014 г. ответникът извършвал редовни плащания, като погасил изцяло първите
22 вноски по погасителния план. Поради недостатъчна наличност по
разплащателната сметка на длъжника към падежа на следваща 23 вноска,
а именно 07.04.2014 г., ответникът изпаднал в забава. Така с извършените плащания от
главницата по просрочения кредит останали дължими 2579,96 лв.
Поради неплащане на дължимата и падежирала на 07.04.2014 г. главница по кредита, на основание чл. 8, ал.1 от процесния договор,
неплатената и просрочена главница започнала ежедневно да се олихвява с
наказателна лихва за просрочие, представляваща сбор от номиналната лихва по
договора плюс наказателна надбавка от 6 пункта, или общо 20,6 % на
годишна база. Наред с натрупаната наказателна лихва върху просрочените
главници, неплатена останала и дължимата договорна лихва по всяка от
просрочените вноски, в установения в договора и приложения към него погасителен
план размер, до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Така, към 29.10.2015г. извън
просрочените главници, дължими от ответника били и договорната и
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от изпадане в забава - в
размер на 1197,51 лв. След
изтичането на 570 дни от просрочието – на 29.10.2015г. кредитодателят отправил
до кредитополучателя нарочно изявление за предсрочна изискуемост на всички
вземания по договора за кредит, което се върнало като невръчно от известните
адреси на ответника. С оглед на изложеното поддържа, че с получаване на препис
от заповедта за изпълнение за процесните вземания от ответника, последният е
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит.
В
законоустановения срок от ответника е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който се застъпва становище за частична недопустимост и
неоснователност на предявените искове. В подкрепа на първото от релевираните
оспорвания се развиват конкретни съображения, че вземането за лихва по
заповедта за изпълнение е индивидуализирано с определяне на вида й като „редовна“,
а с исковата молба ищецът претендирал „договорна“ такава, както и с довода, че
с исковата молба не се претендира едно от вземанията по заповедта на стойност 10,58
лв. с посочено основание „такси и застраховки“. Ответникът прави възражение за
унижожаемост на договора за кредит поради измама и заплашване, което мотивира с
конкретни твърдения, че преди да положи подписа си А.М.С. е била въведена в
заблуждение от служител на ищцовата банка, че имала стари непогасени задължения
и че, ако не сключи договора, ще бъде задържана от охраната. Прави възражение за неспазване разпоредбата на чл. 60, ал. 2
ЗКИ по отношение обявяването на предсрочната изискуемост за вземанията по
договора за кредит, като в тази връзка поддържа, че не е получавала известия.
Поддържа, че договорът за кредит съдържал неравноправни клаузи по смисъла на чл. 24 ЗПК вр. с чл. 143, т.5 и
чл. 146 ЗЗП и се позовава на противоречието му с разпоредбите на чл. 21, ал. 1,
чл. 22вр. с чл. 10, чл. 11 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Оспорва редовността на
воденото от ищеца счетоводство.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, установи
следното от фактическа страна:
Установява се,
че на 30.10.2015 г. ищецът депозирал в Районен
съд-П.заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК
за изпълнение на парчино задължение срещу А.М.С.
/ответник по делото/ за следните суми: 7 067,60
лв. главница, представляваща
предсрочно изискуеми погасителни вноски по договор за кредит
"Експресо" № 303560/08.05.2012 г., 1 997,51 лв.
-договорна лихва за периода от 07.04.2014г. до 29.10.2015г., 10,58 лв. - такси
и застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. В тази
връзка било образувано гр.дело №7615/2015 г. по описа на Районен
съд-Перник, като в полза на банката била издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми. По
реда на чл. 423 ГПК въззивният съд е приел възражение
от длъжника срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът указал на заявителя,
че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок. Настоящите
искове са предявени в указания срок
за част от процесните вземания.
В тази връзка и с оглед наведените от ответника възражения следва да се посочи,
че поради непредявяването на установителен иск за вземането на стойност 10,58
лв. заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в тази й част. Не е налице
недопустимост на производството по делото в частта по иска с цена 1997,51 лв.,
доколкото е налице идентичност в основанието на вземането съгласно заявлението
по чл. 410 ГПК и исковата молба. Индивидуализацията на същото вземане като
„редовна“ лихва в заповедта за изпълнение не кореспондира с посоченото в
заявлението, където същата лихва се определя като договорна.
Безспорно
е, че на 08.05.2012 г. между страните по делото бил сключен договор за кредит Експресо № 303560 с
твърдяното от ищеца съдържание по отношение на уговорките за усвояване на
кредита, дължимата се възнаградителна лихва, такси и условия за обявяване на
предсрочна изискуемост. По
отношение на наказателната надбавка в част I, т.9.1 от договора е уговорено, че
върху просрочените погасителни вноски се начисява такава в размер от 6 пункта
над номиналния лихвен процент по договора.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
на 08.05.2012 г. по
разплащателна сметка на ответника е постъпила сумата от 9285 лв. от ищеца с
основание „усвояване на кредит“, като на същата дата в разход на
банковата сметка бил осчетоводен разход от 9234,94 лв. с основание на превода
„реструкция“. Установява се, че последното плащане по кредита е направено на
07.04.2014г. по погасителна вноска №23 с падеж на 07.04.2014г. и че не са
платени суми по погасителна вноска №23 с падеж на 07.04.2014г. От таблицата към
заключението се установява, че за периода от 07.04.2014г. до 29.10.2015г. е
начислена лихва по договора в размер на 1401,24 лв. и наказателна надбавка в
размер на 596,40 лв. Вещото лице дава заключение, че към датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по кредита не са платени сумите от
7 067,60 лв. – главница, в т.ч. 2 579,96лв. с настъпил падеж и
4 487,64 лв. с ненастъпил падеж, и
1 997,64 лв. – лихви, в т.ч.
1 401,24 лв. възнаградитена и 596,40 лв. наказателна.
Останалите доказателства са ирелевантни за предмета
на спора, поради което съдът намира, че не е нужно тяхното обсъждане.
Анализът на
така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По отношение
на иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД:
В настоящия случай договорът за потребителски кредит между
страните е сключен на 08.05.2012г. Към момента на сключването на договора за
потребителки кредит, изискванията за предоставяне на потребителски кредит и
изискванията към договора за потребителски кредит са уредени по ЗПК в
редакцията на ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Спазен е материалният закон към
датата на сключване на договора, поради което съдът приема, че правоотношението
е действително и не страда от пороци.
Трябва изрично да бъде отбелязано, че процесният договор
по своето естество е частен диспозитивен документ, подписан от ответника. Той
не е бил оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК и задължава съда да приеме за
установено авторството на всички изявленията.
На следващо място трябва да се посочи, че
фактическият състав на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД се състои от следните
елементи: 1/ наличие на сключена сделка; 2/ едната страна по сделката да е в
заблуждение; 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или
от трето лице и 4/ сделката да е сключена поради заблуждението. Да се въведе
едно лице в заблуждение, означава да се предизвика у него погрешна представа,
която не съответства на действителността - невярната представа е създадена чрез
изопачаване на действителността или чрез премълчаване на действителността,
когато тя трябва да бъде съобщена на другата страна.
Въвеждането в
заблуждение /създаването на неверни представи/, с цел едно лице да бъде
мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят към
фактическия състав на сделката, т.е. само неверните представи за съществените
елементи на сделката /предмет и съдържание/ или за нейните съществени
последици. Това въвеждане в заблуждение трябва да е мотивирало подведената
страна да сключи сделката. Състоянието на заблуждение трябва да е предизвикано
умишлено, а не да е резултат на погрешни преживявания на лицето в резултат на
наблюденията му върху външния свят или пък да е допуснато по небрежност.
В частност
съдът приема, че по делото не се установява ищецът по някакъв начин умишлено да
е създал или поддържал заблуждение у ответника относно сключваната сделка. На
ответника е бил поднесен за подпис процесния договор, в който ясно и
недвусмислено са формулирани задълженията
на страните, вкл. за заплащане на възнаградителна лихва от страна на
кредитоплучателя, като е фиксиран и нейния размер. С факта на предоставяне на
писмен текст на договора за подпис е изключена всякаква възможност ответникът
да бъде въведен в заблуждение, защото той е бил в състояние да се запознае със
съдържанието на договора и да установи дали за него възниква и задължение за
възнаградителна лихва. Освен това предоставянето на договора за подпис изключва
възможността банката да е действала умишлено с цел да създаде или поддържа
погрешна представа.
Доказано
е по делото, че ответникът е усвоил отпуснатия му от ответника кредит, като не
се спори между страните, че ответникът е изпълнил задълженията си за заплащане
на първите 22 вноски по кредита, като на 07.04.2014 г. същият изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на 23-та вноска по кредита, а впоследствие е изпаднал в забава и по
отношение на следващите вноски по кредита.
Спорен
между страните е въпросът дали е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост на всички вземания по договора за кредит преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и дали длъжникът може да се
счита за редовно уведомен за настъпването й с получаване на заповедта за
изпълнение за процесните вземания по чл. 410 ГПК.
От
събраните по делото доказателсвта не се установява длъжникът да е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По въпроса дали с позоваването на предсрочна
изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за цялото непогасено вземане би могло да се приеме,
че същата е надлежно обявена на длъжника, е постановена практика на ВКС, в т.ч.
Решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, ТК, I
отделение, Решение
№123/09.11.2015г. по дело №2561/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., и Определение
№387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., По съображения от
цитираната съдебна практика и установената по делото фактология съдът приема,
че при липсата на доказателства за
валидно направено волеизявление от страна на банката, обявено на длъжника преди
започване на заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем,
не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Позоваването на предсрочна
изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да
означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице покана за
плащане. До произнасяне от страна на съда по искането за издаване на заповед за
изпълнение, производството е едностранно и препис от заявлението не се връчва
на длъжника. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и при
предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК главницата е посочена като
глобална суми, на основание именно предсрочната изискуемост на кредита. Това
обуславя неотносимост на решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на
ВКС, I т.о., в частта му, според която, в хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г. когато
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно
обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното
извлечение от счетоводни книги.
Ето
защо и предвид недоказаността на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на
целия кредит преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и с оглед несъдържащото се в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и наведено за първи път с исковата молба твърдение за съдебно
обявяване на предсрочната изискуемост, искът за главница следва да се отхърли
като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът
намира, че искът за договорна лихва за периода от 07.04.2014г. до 29.10.2015г.
е основателен и следва да бъде уважен до сумата от 1401,24 лв и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1997,51 лв. В тази връзка съдът съобрази,
че вземането е изискуемо – същото е с определен срок, настъпил преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От заключението на вещото
лице по излушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата от
уважения до предявения размер за същото вземане се формира от начислената
наказателна надвбавка. Такова вземане има характера на неустойка, т.е.
самостоятелен иск, не е заявено пред заповедния съд, респ. за такова вземане не
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Договорната лихва е в размер
на 1401,24 лв., поради което и искът с това основание следва да бъде уважен до
тази сума.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода
от настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, или сумите от 28,12 лв.за разноски в заповедното производство и
32,76 лв. за разноските в исковото. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, или сумата от 274,85 лв. за разноските в
производството по чл. 423 ГПК и 676,07 лв. от разноските в настоящето
производство.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
422 ГПК, предявени от “ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК ********** /с предишно наименование
"Сосиете Женерал Експресбанк" АД/ срещу А.М.С. с ЕГН ***********, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1401,24 лв. –договорна лихва за
периода от 07.04.2014 г. до 29.10.2015 г. по Договор за потребителски кредит
„Експресо“ № 303560/08.05.2012 г., за което вземане е издадена Заповед
№6092/02.11.2015г. по ч.гр.д. 7615/2015г. по описа на РС-Перник, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователени
предявените искове за установяване
съществуването на вземането за главница по същия договор за сумата от 7067,60
лв. и иска за договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 1997,51
лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №6092/02.11.2015г. по
ч.гр.д. 7615/2015г. по описа на РС-П.в частта за вземането на стойност 10,58
лв. – за такси и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.С.
с ЕГН *********** да заплати на “ЕКСПРЕСБАНК”
АД, ЕИК ********** /с предишно наименование "Сосиете
Женерал Експресбанк" АД/ сумата от 28,12 лв. за разноски в
заповедното производство и 32,76 лв. за разноски исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ЕКСПРЕСБАНК”
АД, ЕИК ********** /с предишно наименование "Сосиете
Женерал Експресбанк" АД/
да заплати на А.М.С. с ЕГН *********** сумата от 274,85 лв. за разноските в
производството по чл. 423 ГПК и сумата
676,07 лв. от разноските в настоящето производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
След влизане на решението в сила
заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. №7615/2015г. на
ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: