Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 756 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от ищеца “Г.” ЕООД, ЕИК *******, против ответниците “Г.” ЕООД, ЕИК *******, и С.К.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 37 829,40 лева, представляваща общата дължима сума по фактура № **********/25.05.2018 г. и фактура № **********/15.05.2018 г. съгласно договор № 253/30.03.2018 г. за покупко-продажба на течни горива (при условията на разсрочено плащане), сключен между “Г.” ЕООД като продавач от една страна и от друга страна като купувач - “Г.” ЕООД и С.В., и сумата от 804,72 лева, представляваща неустойка за забава, начислена съгласно чл. 13.1. от горепосочения договор за периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., и законната лихва за забава върху главницата от 37 829,40 лева от датата на подаване на исковата молба (27.04.2020 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че между него като продавач и ответниците като купувач е сключен договор № 253/30.03.2018 г. за покупко-продажба на течни горива (при условията на разсрочено плащане). Твърди, че въз основа на така сключения договор “Г.” ЕООД е извършило доставки на горива на “Г.” ЕООД, като не са платени задължения в общ размер на 37 829,40 лева, както следва:
- по фактура № **********/25.05.2018 г. на обща стойност от 28 688,87 лева с ДДС;
- по фактура №
**********/15.05.2018 г. на обща стойност от 23 740,67 лева с ДДС, от които е платена сумата от 14
599,94 лева и остава дължима сумата от 9 140,73 лева.
Твърди, че съгласно чл. 13.1. от договора,
при забавяне на плащането купувачът дължи лихва за първите девет дни просрочие
- законна лихва в размер на основен лихвен процент плюс десет пункта, а след
този срок дължи лихва в размер на 20 пункта годишна лихва върху неизплатената
част от задължението. Твърди, че съгласно сметки за начислени неустойки, общата
дължима неустойка за забавено плащане по тази разпоредба възлиза в общ размер
на 804,72 лева, както следва:
- по сметка № 1397/31.08.2018 г. сумата от
164,22 лева, представляваща начислена неустойка за периода от 01.08.2018 г. до
31.08.2018 г. върху главницата от 39 329,59 лева;
- по сметка № 1403/30.09.2018 г. сумата от
157,50 лева, представляваща начислена неустойка за периода от 01.09.2018 г. до
30.09.2018 г. върху главницата от 37 993,81 лева;
- по сметка № 1409/31.10.2018 г. сумата от
162,75 лева, представляваща начислена неустойка за периода от 01.10.2018 г. до
30.10.2018 г. върху главницата от 39 329,59 лева;
- по сметка № 1415/30.11.2018 г. сумата от
157,50 лева, представляваща начислена неустойка за периода от 01.11.2018 г. до
30.11.2018 г. върху главницата от 37 829,59 лева;
- по сметка № 1420/31.12.2018 г. сумата от
162,75 лева, представляваща начислена неустойка за периода от 01.12.2018 г. до
31.12.2018 г. върху главницата от 39 829,59 лева.
Твърди, че задължението е потвърдено от
ответното дружество с писмо за потвърждение на разчетните отношения между двете
дружества към 31.12.2018 г.
Твърди, че съгласно чл. 14 от договора,
ответникът С.К.В. се е задължила да отговаря солидарно с купувача “Г.”
ЕООД за всички последици от неизпълнение, включително неустойките по договора и
за разноските по събиране на вземането.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответниците “Г.” ЕООД
и С.В. не са депозирали отговор на исковата молба.
С молба от 16.11.2020 г. ищецът
прави искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците.
Съдът констатира, че ответниците по делото “Г.” ЕООД и С.В. са редовно уведомени, същите не са подали в срок отговор на исковата молба, не са се явили в проведеното на 17.11.2020 г. съдебно заседание и не са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие.
Като взе предвид горното и направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки.
Съдът констатира, че при връчване на исковата молба с разпореждането по чл.367 от ГПК от 08.05.2020 г. на всеки от ответниците са указани последиците от неподаване в срок на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото съдебно заседание, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, при преценка на представените по делото писмени доказателства и при липса на каквото и да е изявление от ответниците, съдът намира, че съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК са вероятно основателни предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъственото
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по делото, като не представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че същият е доказал разноски за държавна такса по делото в размер на 1 545,40 лева. Дължимата държавна такса по предявените искове е в размер на 1 545,36 лева, поради което този размер следва да бъде взет предвид при изчисляването на разноските на ищеца.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1 545,36 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Г.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, и С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на “Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 121 от ЗЗД, сумата от 37 829,40 лева (тридесет и седем хиляди осемстотин двадесет и девет лева и четиридесет
стотинки), представляваща общата дължима сума по фактура № **********/ 25.05.2018
г. и фактура № **********/15.05.2018 г. съгласно договор № 253/30.03.2018 г. за
покупко-продажба на течни горива (при условията на разсрочено плащане), сключен
между “Г.” ЕООД като
продавач от една страна и от друга страна като купувач - “Г.” ЕООД и С.В., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от 37 829,40 лева, считано от 27.04.2020 г. до
окончателното й плащане, и сумата от
804,72 лева (осемстотин и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
неустойка за забава, начислена съгласно чл. 13.1. от горепосочения договор за
периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Г.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, и С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на “Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 1 545,36 лева (хиляда петстотин четиридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки)
- разноски по делото пред СГС.
Решението е постановено по реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :