Определение по дело №149/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на А.С. в качеството му на пълномощник на подсъдимият Н. А. и е за проверка на присъда № 395/ 15.01.2010 год. постановена по нохд № 1570/2009 год. по описа на РСБ..С последната подсъдимият е признат от районният съд за виновен в това, че на 27.04.2009 г. около 20.30 часа в гр. Б., ул. „Ст. Ст.” № 21, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у В. И. Б. от гр. С. заблуждение, че ще продаде осем броя мобилни телефони, а именно четири броя мобилни телефони, марка „Нокиа”, модел 5800 на обща стойност 2 176 лева и четири броя мобилни телефони, марка „Самсунг”, модел І 900 Omnia на обща стойност 2 112 лева, всичко на обща стойност 4 288 лв, собственост на И. Р. Д. от гр. С., с което е причинил на последния имотна вреда в размер на 4 288 лева- престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание този текст му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от една година,като е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото,както и сумата от 4288 лева на И. Д., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието .

Недоволен от тази присъда останал подсъдимият,който в жалбата си до въззивният съд,депозирана чрез защитникът му –А.С. твърди,че присъдата е незаконосъобразна.Излага съображения,свързани с няколко твърдения:първото-че в хода на производството по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимият.Като такова нарушение защитата сочи,че при изготвяне на обвинителният акт прокурорът не е изписал до край изпълнителното деяние ,тъй като при описание на фактическата обстановка не ставало ясно,какво е направил подсъдимият,след като е влязъл в сградата. С оглед на изложеното защитата счита, че атакуваната присъда следва да се отмени и на посоченото по-горе основание делото да се върне на прокурора. Следващото нарушение на процесуалните правила според защитата е допуснато от съда и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната присъда. Доводите в тази насока са свързани с обстоятелството, че пред първата инстанция са приложени писмени доказателства на френски език, които не са преведени и още повече, че са предявени на свидетеля И. Д.. Счита, че разследващите органи е следвало да издирят и установят процесните телефони и според защитата липсата на превод и липсата на издирвателни мероприятия за телефоните също са ограничили правото на защита на подсъдимия по делото, поради което за този си довод прави искане присъдата да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане. На следващо място доводите, изложени във въззивната жалба са свързани с твърдяно от защитата липса на доказателства, установяващи по категоричен начин авторството на деянието. Счита, че събраните доказателства не могат да мотивират виновно поведение от страна на подзащитния му. Твърди също така в жалбата, че липсват доказателства, че подс. А. е набавил имотна облага за себе си. За тези си доводи прави искане да се отмени присъдата, да се оправдае подсъдимия. На следващо място в жалбата се твърди, че предявения граждански иск е изцяло недоказан. Съображения в тази насока са свързани с доказателства, че гражданският ищец Д. не е изключителен собственик на процесните телефони. Последното искане, което се прави с въззивната жалба е алтернативно на горе изброените и е за намаляване размера на наложеното наказание, както и за приложение разпоредбата на чл.66 ар.1 НК. Прави искане да се замени и режима на изтърпяване на наложеното наказание от затворническо общежитие от закрит тип в такова от “открит тип”. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба, а подсъдимият изразява становище, че е невинен и моли да бъде оправдан. Също не ангажира доказателства.

Представителят на ОП оспорва жалбата. Счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, че са налице всички елементи от състава на престъплението по чл.209 ал.1 НК. Счита, че не са налице процесуалните нарушения твърдяни в жалбата, които касаят обсоятелствената част на обвинителния акт, като излага съображения, че от момента в който, в резултат на измамливите действия на подсъдимия, вещите са преминали в негова власт, съвпада с момента на настъпването на имотната вреда за пострадалия и облагодетелстването на извършителя. Счита, че присъдата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, въз основа на доводите изложени в жалбата, касаещи приложението по делото на документи на френски език, служебно, в хода на настоящото производство, назначи превод на същите от френски на български език, като прие като доказателство преведените документи.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите в жалбата, становищата на страните и събраните доказателства по делото и като съобрази разпоредбата на чл.313 и 314 НПК да провери изцяло правилността на невлезлия в сила съдебен акт, намира следното:

С обвинителният акт на А. е повдигнато обвинение по чл.209,ал.І от НК,при следната фактология,описана от прокурора:

За времето от 2007 г. до месец април 2009 г., свидетелят И. Д. бил на работа във Фр. На 22 и 23.04.2009 г., закупил от магазин „Ориндж”, находящ се в гр. Н., Фр., 8 /осем/ броя мобилни телефони, четири от които марка „Нокиа”, модел 5800, а останалите – марка „Самсунг”, модел, модел І 900 Omnia. След няколко дни, свидетеля Д. се върнал в РБ Д. се прибрал в град С. от където е родом.Там живеел и свидетелят В. Б., с когото двамата били познати. На 27.04.2009 г. с лекия си автомобил, марка „БМВ” свидетелят В. Б. пристигнал в гр. Б. да си търси лек автомобил за купуване и пред къщата на свидетеля Ю. Т., се срещнал със свидетеля В. Р. и подсъдимия Н. А.. Тогава подсъдимият видял на задната седалка на св.Б. единия от телефоните, който Д. му дал да го продава. Подсъдимият се заинтересувал от телефона, а Б. му казал, че има още няколко такива телефона за продаване.След това свидетелят Б. си тръгнал за гр. С.. Още същия ден подсъдимият А. се свързал по телефона със свидетеля Б. и му казал да донесе мобилните телефони в гр. Б., защото се уговорил с негов познат да ги купи, като се разбрали на следващия ден да се видят в Б. пред хотел “А. м.”. Б. се обадил на Д. и му съобщил, че е намерил пазар на мобилните телефони. На следващия ден след обяд Б., Д. и техния приятел С. тръгнали за гр. Б. с лекия автомобил, марка „БМВ”, собственост на Д..

Късният след обяд пристигнали пред хотел „А. м.”, където била срещата с подсъдимия А.. След като свидетелят Д. спрял автомобила, на задната седалка до свидетеля С., се качил и подсъдимият Н. А.. Същият им казал да потеглят и да карат в посока към стадиона. Стигнали пред жилищна кооперация, където Н. А. казал, че ще продадат телефоните. След като спрели автомобила, подсъдимият слязъл от него. Тогава свидетелят Д. попитал свидетеля Б. дали може да има доверие на подсъдимия А.. Свидетелят Б. го успокоил, след което заедно със свидетелите С. и Д. слезли от автомобила. Последният отворил багажника, извадил от там найлонова торба с намиращите се в същата четири броя мобилни телефони, марка „Нокиа”, модел 5800 и четири броя мобилни телефони, марка „Самсунг”, модел І 900 Omnia, поставени в кутии, заедно с фактурите им, така както били закупени. Малко след това, свидетелят Д. ги показал на подсъдимия А., същия ги взел и тръгнал към входа на кооперацията, а след него и свидетеля Б.. В това време, свидетелите Д. и С. останали при автомобила. След като свидетелят Б. и подсъдимия А. се качили на втория етаж на сградата, последния му казал да остане и да го изчака. Подсъдимият А. уверил свидетеля Б., че след десет минути ще се върне, и тръгнал да се качва по стълбите. Тъй като подсъдимият А. не се появил, свидетеля Б. се свързал с него по телефона, но А. му казал, че лицето оглеждало телефоните, преди да ги закупи. След около пет минути, свидетеля Б. отново се обадил на подсъдимия, но същият отговорил по идентичен начин. Малко след това, свидетелят Б. слязъл от кооперацията и отишъл при свидетелите Д. и С.. Там всички изчакали около 40 минути, но А. го нямало. Поради това, свидетелят Б. позвънил на подсъдимия, но телефона бил изключен. Тогава свидетелите Б., С. и Д. си тръгнали за гр. С..

Три дни Б. и Д. търсели подсъдимия, за да върне телефоните, но не го намерили, след което пуснали жалба в полицията.

Така изготвеният обвинителен акт в обстоятелствената си част не отговаря на изискванията на чл.246,ал.ІІ от НПК ,поради обстоятелството,че не съдържа данни за всички пострадали от престъплението лица.Като пострадал прокурорът сочи единствено И. Р. Д..Доказателствата ,събрани още в хода на ДП обаче сочат ,че по делото има още едно лице,пострадало от престъплението и това е Ел. Г. с дата на раждане-08.09.1986 год.В хода на ДП са приложени писмени доказателства,които са на френски език.Прокурорът не е постановил превеждане на същите,което е бил задължен да стори,за да установи каква информация съдържат те.Ако бе сторил това той щеше да констатира,че тези документи-договор за предоставяне на мобилна услуга-два броя,два броя застраховки за мобилен телефон и фактура съдържат данни,че собственик на част от закупените телефони е Ел. Г..Това се потвърждава и от показанията на другият пострадал от деянието-И. Д..Превод на тези документи не е бил извършен и от решаващият съд,който също не е констатирал този пропуск на обвинението.Това е сторено едва пред въззивната инстанция.При безспорните данни за наличието на още един пострадал е налице допуснато съществено процесуално нарушение,неотстранимо от настоящата инстанция.Това е така поради две причини: първата е,че е нарушено правото на защита на подсъдимият,тъй като обвинителният акт не съдържа данни за всички лица,които са пострадали от престъплението и които имат потенциална възможност да предявят граждански иск срещу него и втората: нарушени са правата на едно пострадало от престъпление лице,което има процесуална възможност да се конституира като частен обвинител и граждански ищец ,което може да стане само в определен момент от наказателното производство-в съдебното производство,най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд,поради което и това нарушение е неотстранимо от въззивният съд.

Следва да се отбележи само за пълнота,че след превода на посочените по-горе документи се установява /а и от показанията на Д./,че част от телефоните са закупени с договор за предоставяне на мобилна услуга на цена от 36 евро.Това обстоятелство обаче/най-вероятно поради липсата на превод/ не е взето в предвид при изясняване на въпроса за стойността на мобилните телефони и от там -действително претърпените вреди от престъплението.

С оглед на гореизложеното,налице са процесуалните предпоставки на чл.335,ал.І т.1 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда №395/ 15.01.2010 год. постановена по нохд № 1570/2009 год. по описа на РСБ. и ВРЪЩА делото на прокурора.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: