№ 798
гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200733 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност
„Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя АНТ. ИЦК. Й., против
Наказателно постановление № 13-002533 от 26.04.2021 г. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание
чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Не
се претендират разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано
не се явява законовия представител. Не се представлява и от процесуален
представител. По делото не е постъпило писмено становище по съществото
на спора.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Пледира за
потвърждаване на НП като излага аргументи за неговата законосъобразност в
представена писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази
доводите на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като
1
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това че в
качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 23.11.2020
г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила,
като не е сключил писмен трудов договор с лицето Г. Й. Б., с ЕГН
**********. Това било констатирано при извършена проверка от служители
на ДИТ- Пазарджик, сред които и актосъставителя Т.Д.. При извършената
проверка на място на 23.11.2020 г. в обект „ТСИ- Кариера Ветрен дол“, в
землището на с. Ветрен дол, общ. Септември, били заварени няколко човека
да престират труд, сред които бил и Г.Б., който извършвал работа като
строителен работник.
Б. попълнил саморъчно декларация по чл.402 от КТ, в която
декларирал елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че
работи в „ПИМК“ от 5 дни като строителен работник, с работно време от
08:00ч. до 17:00ч., с почивен ден неделя и с трудово възнаграждение в размер
на 50 лева. В декларацията посочил също, че не е получил копие на сключен
писмен трудов договор.
На място в деня на проверката нямало официален представител на
дружеството, поради което служителите на ДИТ-Пазарджик призовали
същото с призовка в сградата на дирекцията, като указали какви документи
следвало да се представят за нуждите на проверката, включително и
трудовите договори на заварените да полагат труд лица.
На 09.12.2020 г. представител на дружеството се явил в Дирекция
„ИТ“- Пазарджик и представил исканите от проверяващите документи. При
проверка на същите станало ясно, че трудовият договор с работника Г.Б. бил
сключен на 24.11.2020 г., т.е. в деня след проверката. Проверени били и
графика за работа за месец ноември 2020 г., от който било установено, че на
23.11.2020 г. Б. е бил на работа редовна смяна.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2034581/12.01.2021 г.
С оглед на така установеното било прието, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ,
поради което против него бил съставен АУАН № 13-002533 от 26.01.2021г.,
който на същата дата бил предявен и връчен на пълномощник на
дружеството- K. M. В., който го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 26.04.2021 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено на дружеството по пощата на 12.05.2021
г. (виж известие за
доставяне на л.6), а жалбата против НП била подадена от наказаното
лице по куриер, чрез наказващия орган на 13.05.2021 г. (виж куриерска
разписка на л.4), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
2
НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Т.Д. и св. Г.Б..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и
гласните доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите Д. и
Б., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е
започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен на основание
чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на надлежно упълномощен от управителя
на дружеството-нарушител пълномощник, на който е бил предявен и връчен
срещу подпис. Съгласно приетото по делото пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 03.02.2020 г. и рег. № 929 от същата дата, валидно до
31.01.2022г. (л.14) управителят на дружеството е упълномощил K. M. В. да го
представлява пред ИА „ГИТ“ и всички териториални дирекции „ИТ“ в
България с правата да подписва документи, получава справки, подава молби,
заявления и декларации, подписва същите и т.н. Именно с това пълномощно
пълномощникът на дружеството се е афиширал като такъв при съставянето,
предявяването и връчването на АУАН. В този смисъл пълномощникът може
да получава призовки и съобщения, чрез него дружеството може да бъде
призовавано, може в негово присъствие да се съставя, предявява и връчва
АУАН. поради тази причина и при предявяване и връчване на АУАН това
пълномощно е било надлежно вписано.
Поради изложеното съдът намира за неоснователно направеното във
въззивната жалба възражение за допуснато СПН, накърняващо правото на
защита, което се изразявало в това, че съставения АУАН не бил надлежно
предявен и връчен на представител на дружеството, тъй като лицето Кирил В.
бил служител на „ПИМК“, но не бил надлежно упълномощен и не притежавал
представителна власт да подписва и приема от името и за сметка на
дружеството актове за установяване на нарушения и наказателни
постановления.
По-нататък АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи,
при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени
са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. Неоснователно е
3
възражението, направено с въззивната жалба, а именно, че е засегнато
правото на защита на дружеството, тъй като НП не било надлежно връчено на
управителя на дружеството, нито на упълномощено от него за целта лице.
Видно от известието за доставяне е, че НП е връчено по седалище и адрес на
управление на дружеството чрез неговия управител и че е било получено от
служител на дружеството със задължение да го предаде. Последното
очевидно е спазено и дори и да се приеме, че НП не е било надлежно връчено,
то това нарушение не е съществено, тъй като НП е било обжалвано, с което е
упражнено правото на защита на дружеството и то в максимална степен.
На следващо място в АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на
нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от
фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на
вмененото нарушение. В даденото описание ясно и точно са посочени дата и
място на извършване на нарушението. Посочено е лицето, с което е прието,
че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила
чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Всички тези
обстоятелства описват ясно и в пълнота вмененото нарушение изразяващо се
в бездействие от страна на дружеството-жалбоподател, което не е уредило
отношенията с посоченото в НП лице като трудови чрез сключване на трудов
договор, с оглед на констатацията, че това лице е било „заварено да полага
труд като строителен работник в обект на дружеството- „ТСИ- Кариера
Ветрен дол“ в землището на с. ветрен дол.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна
квалификация- извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. В описанието на нарушението е
посочено, че дружеството-жалбоподател не е уредило като трудови
правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила от Г. Й. Б.,
като не е сключило в писмена форма трудов договор с него. При това
положение съдът намира, че е налице пълно съответствие между посочената
за нарушена правна норма с нейната привръзка и направеното словесно
описание на нарушението. Това е така, тъй като дружеството-жалбоподател
не е уредило въобще като трудови, посредством сключването на писмен
трудов договор, отношенията на предоставяне на работна сила от страна на
посоченото лице, което е заварено в обекта за контрол да престира труд.
По същество съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин е установено, че в деня на фактическата
проверка в обекта на дружеството- 23.11.2020 г., лицето Г. Й. Б. е престирало
труд като строителен работник, без преди това с него да е бил сключен трудов
договор в писмена форма. Този факт принципно не се оспорва и с подадената
против НП въззивна жалба. Категорично стана ясно и това, че трудов договор
с въпросното лице е бил сключен на 24.11.2020 г., т.е. на следващия ден след
проверката (виж трудов договор на л.11-12) следващия ден /виж договор на
4
л.11-12 от делото/, т.е. след проверката, което пък несъмнено сочи, че на
инкриминираната дата дружеството е извършило вмененото му
административно нарушение. Това е така, защото няма съмнение, че между
страните фактически към деня на проверката е било възникнало трудово
правоотношение, при което пък правилно е била ангажирана отговорността
на работодателя по 414 ал.3 от КТ за нарушение с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или имуществена санкция
за всеки работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Втората императивно разписва, че трудовият договор се
сключва в писмена форма, а третата- че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът счита че
случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.415в
ал.1 от КТ, не само поради изложените по-горе съображения, но и поради
законодателната забрана по ал.2 на същата норма- да се счита за маловажно
нарушение от процесния вид. Не може да се приеме, че настоящият случай е
маловажен и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в
случая е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ
и последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно
същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав,
приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично
упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице предвидените
в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи административнонаказателната
отговорност не отпада, а се налага отново парична санкция но в многократно
по-нисък размер. Затова и след приемането на това ТР, в разпоредбата на
чл.415в е създадена нова алинея 2, според която не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази
законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е
изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените
нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
същите. В тези случаи работодателят не може да се освободи от
административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи,
предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание.
Според настоящия съдебен състав при определяне размера на
имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН
за нейната индивидуализация. Правилно е била определена санкция в
минималния размер от 1500 лева, като е отчетено, че нарушението е
извършено за първи път и че е отстранено веднага след констатирането му,
както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. С тази санкция
ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде потвърдено. При
този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
5
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна
инспекция по труда“ гр. София, доколкото тя има статут на юридическо лице
със самостоятелен бюджет, а Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик,
чийто директор е издал процесното НП е структурирано към същата агенция.
С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да
бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни
заседания, с разпит на двама свидетели, но не представлява правна и
фактическа сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр.
Пазарджик в настоящия си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002533 от
26.04.2021 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
Пазарджик, с което на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност
„Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя АНТ. ИЦК. Й., за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание
чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Захаридево“ №
43А, представлявано от управителя АНТ. ИЦК. Й., ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София,
представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 80.00 лева
(осемдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6