№ /08.11.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1332 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
С Определение № 6966 от 09.05.2019 година, постановено по ч.адм.д. № 4598/2019 година, състав на Върховния административен съд на Република България е отменил Определение № 202 от 23.01.2019 година, постановено по адм.д. № 3502/2019 година на Административен съд – Варна, с което жалбата на Р.А.З. срещу Заповед № 18-7851/03.10.2016 година на началника на СГКК – Варна е оставена без разглеждане и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С Определение № 1258 от 16.05.2019 година, постановено по адм.д. № 3502/2018 година съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото и с разпореждане на председателя е образувано настоящото дело.
Производството е образувано по жалбата на Р.А.З. *** срещу Заповед № 18-7851/03.10.2016 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна (СГКК - Варна) в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта за сграда с идентификатор 10135.1503.577.3.1, находяща се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 3, чрез заличаването и.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на обекта, въз основа на Договор от 30.06.1998 година, Договор за доброволна делба от 27.01.1999 година и Нотариален акт № 2, т. І, рег. № 201, н.д. № 2/1999 година от 27.01.1999 година. Твърди, че с оспорената заповед обектът е заличен. Твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е уведомен за започналото административно производство. Отделно от това твърди, че обектът съществува, поради което не са налице основания за заличаването му от кадастралната карта. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът – началникът на СГКК - Варна, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Заинтересованата страна – Министерство на отбраната - София, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповедта не е връчена редовно на жалбоподателя, поради което подадената на 21.12.2018 година жалба подлежи на разглеждане. Жалбоподателят имат правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като е вписан като собственик на заличения с оспорената заповед обект (л. 60 от административната преписка).
Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна бул. „Христо Ботев“ № 3 въз основа на Нотариален акт № 2, т. І, рег. № 201, н.д. № 2/1999 година от 27.01.1999 година (л. 11 от делото).
Административното производство е започнало по Заявление № 01-01-227023/27.07.2016 година на Министерство на отбраната - София за изменение на кадастралната карта и регистър, одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (л. 33 от административната преписка). Със заявлението е поискано заличаване на обект с идентификатор № 10135.1503.577.3.1, собственост на жалбоподателя.
Жалбоподателят не е уведомен за започналото производство. Съобщението за започналото административно производство е адресирано до ЕТ „Зевс – Р. З.“ със седалище и адрес на управление гр. Варна, заличен с Решение от 12.5.2004 година, постановено по ф.д. № 3101/1992 година по описа на Окръжен съд – Варна. Изпратено на адрес гр. В. и е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена (68 от административната преписка). Това е дало основание на административния орган на 27.09.2016 година да постави обявление на таблото в СГКК – Варна (л. 69 от административната преписка). Липсват данни, че жалбоподателят не е намерен на посочения адрес, тъй като съобщението е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена, а не че лицето не е намерено на адреса. Поради това съдът намира, че не са били налице основанията на чл. 61, ал. 3 от АПК (ДВ бр. 27 от 2014 година, в сила от 25.03.2014 година).
Горното представлява съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на оспорения акт, само на това основание, тъй като е лишило жалбоподателя от възможност да упражни правата си административното производство по издаване на акта.
За прецизност на изложението съдът намира, че следва да изложи и следните мотиви :
Видно от заключението на Съдебно-техническата експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, обектът с идентификатор № 10135.1503.577.3.1 съществува и е идентичен с имота, предмет на Нотариален акт № 2, т. І, рег. № 201, н.д. № 2/1999 година от 27.01.1999 година.
Целта на кадастралната карта е да документира местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти, арг. чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗКИР. Липсата на изменения досежно заличения обект обосновават извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 53 от ЗКИР за изменение на кадастралната карта.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 840 лева, както следва 10 лева – държавна такса за образуване на делото; 30 лева – държавна такса за образуване на ч.адм.д. № 4598/2019 година по описа на Върховния административен съд – Варна (обжалване на Определение № 202/23.01.2019 година, постановено по адм.д. № 3502/2018 година по описа на Административен съд – Варна); 500 лева – изплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева – изплатено възнаграждение за изготвяне на експертиза. Претендираните от жалбоподателя 50 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото не следва да се присъждат. Таксата е заплатена в изпълнение на разпореждане на съдията – докладчик по адм.д. № 3502/2018 година жалбоподателят е заплатил допълнителна държавна такса, като същата е недължимо платена и подлежи на връщане на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Претендираните 400 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д. № 3502/2018 година не представляват съдебно-деловодни разноски по настоящото дело. В производството по адм.д. № 3502/2018 година по описа на Административен съд – Варна жалбоподателят е имал качеството на заинтересована страна и с решението искането за присъждане на разноски е отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 18-7851/03.10.2016 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта за сграда с идентификатор 10135.1503.577.3.1, находяща се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 3, чрез заличаването и, по жалбата на Р.А.З., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София – Служба по геодеция, картография и кадастър – Варна ДА ЗАПЛАТИ НА Р.А.З., ЕГН ********** *** сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :