Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25 30.01.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд
граждански състав
На петнадесети януари
Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета
Серафимова
2.Тодор Хаджиев
Секретар:Д.Х.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№836 по описа на съда за 2019год.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №671/28.10.2019г.,постановено по
гр.д.№76/2019г. Районен съд-Хасково: ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.Л. ***,иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК:да се приема за установено по отношение на
ответника,че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.733.335
по КК на гр.***,одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София,с
административен адрес гр.***, м.***,с площ от 495 кв.м. на основание давностно
владение,като неоснователен.
Недоволен от така
постановеното решение е останал
въззивникът И.Х.Л.,който чрез пълномощникът си адв.Ю.М.-*** го обжалва в законоустановения срок с оплаквания
за неправилност.Твърди,че е доказал правния си интерес от търсената с иска
защита,като ангажирал доказателства по делото-показания на свидетели за
упражняване на фактическа власт върху имота както от праводателя му така и от
него.Счита,че е станал собственик на процесния имот по давност,тъй като
владението върху имота било установено още от 1970г.,като първоначално се
осъществявало от неговия дядо И. А.Л.,починал през 1992г.,а след неговата смърт
от самия него,който демонстрирал собственическите си права и извършвал всички
действия във връзка със стопанисването и управлението му,а в това число и
ограждането и обработването с личен труд.Счита,че с представения Акт за частна общинска
собственост ответникът не установява собственост върху имота.Счита,че с
посочването на едно общо основание в Акта за частна общинска собственост ,а
именно:§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ бр.96/1996г./ не е в състояние да
удостовери наличието на конкретно фактическо основание за придобиване на имота
от Община Хасково.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решене на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на
спора,като уважи предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК относно спорния имот.Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Община Хасково, с който се
оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.Прави
се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на
РС-Хасково.Претендира се и присъждане на
разноски по делото.
Хасковският окръжен съд след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства
,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна-ищец по
делото,в законоустановения срок и е процесуално допустима.Разгледана по
същество жалбата е основателна .
В настоящият случай РС-Хасково е
бил сезиран с иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК,предявен от ищеца И.Х.Л.
***.Предмет на предявения иск е ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 77195.733.335 по КК на гр.***, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с административен адрес гр.***, м.***, с площ от 495 кв.м.,за който ищецът
твърди,че е придобил чрез осъществено
давностно владение в продължение на повече от 10 години.
По делото не се спори,че ищецът не разполага с документ за собственост
върху процесния имот. От представената по делото скица №15-792095 от 29.10.2018г. се установява, че имота с идентификатор 77195.733.335 по КК на
гр.*** е с площ от 495 кв.м , с начин на
трайно ползване„за земеделски труд и отдих/съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/“.Установено
е също,че по предходния план имота е с
пл.№335 и като собственик на този имот е записано лицето Х.Й.Х..Не е спорно
също,че в разписния лист към стария план на гр.***, имот пл.№335 е отразен като
остатъчен общински фонд.
Между страните няма спор,че на 02.11.2018г.
ищецът е подал молба-декларация ,чрез Кмета на Община Хасково до Нотариус с
искане за признаване право на собственост върху процесния недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка.По повод посочената молба от ищеца на 27.12.2018г. с Акт за общинска
собственост №10989 Община Хасково е актувала процесния имот като общински ,с
посочено правно основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС.
Доколкото ищецът претендира собствеността върху процесния имот въз
основа на изтекла 10- годишна придобивна давност ,считано от 1970г.,а Община Хасково противопоставя възражение,че имота
е бил държавна собственост към момента на установяване на владението, от
съществено значение по делото е правния статут на имота,представляващ към
настоящия момент ПИ идентификатор 77195.733.335 по КК на гр.*** с площ от 495
кв.м., при граници поземлени имоти с идентификатори: 77195.325.47; 77195.733.336 и 77195.773.539.
От представените по делото
писмени доказателства се установява ,че процесният имот попада в границите на
урбанизирана територия в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ .От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява,че имот
77195.733.335 с площ от 495 кв.м. по КК на гр.***,находящ се в м.***,гр.*** и е идентичен с част от имот с пл.№335 по
плана от 1988г.,одобрен със Заповед №969/1988г.За имота,като нива от 5 дка в м.***
има предявена претенция за възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ със
заявление до Общинска служба по земеделие гр.Хасково вх.№422/07.10.1991г. от Д.Д.К.
на основание удостоверение с изх.№1835/1991г. С решение №36-51 от 01.04.1998г.
е призната собствеността и възстановено правото на собственост на наследниците
на Д.Д.К. на нива от 5 дка,находяща се в терен по §4 на гр.*** в местността ***.В
решението е отразено,че възстановяването на правото на собственост върху
имотите ,разположени в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при
условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа
на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на м.***,гр.****.В устния си
доклад вещото лице установява,че има изготвен план на новообразуваните имоти
още от 2000г.,но същият и към настоящия момент не е одобрен.В допълнителното си заключение
вещото лице сочи,че в плана на новообразуваните имоти,който все още не е
одобрен няма възстановен имот по претенцията на Д.Д.К.,няма и закупена площ от
ползватели.Общата площ на възстановения имот по реда на ЗСПЗЗ с Решението на ПК
№36-51/01.04.1998г. е 5 646 кв.м.
В кадастралния план на м.***
от 1988г. процесния имот е записан на
името на Х.Й.Х.,който в подадена декларация на 12.05.1986г. е декларирал,че
имота е даден за лично ползване на баща му от АПК.В разписния лист към същия
този план имота се води като остатъчен общински фонд.
Разпитаните по делото свидетели Х.И. Л./баща на ищеца/,С.Г.Т. и М.Д.Т.
установяват в показанията си,че ищецът обработва процесния имот,като преди това
този имот е бил ползван и обработван от дядо му.Свидетелите сочат в показанията
си и обстоятелството,че имат имоти в същата местност и притежават документ за
собственост за тях.
При тези данни по делото и с
оглед на събраните доказателства,съдът счита,че може да се приеме, че
процесният имот 77195.733.335
с площ от 495 кв.м. по КК на гр.***,находящ се в м.***,гр.*** , е земя по смисъла на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.В представената по делото Скица № 15-792096-29.10.2018г.,издадена
от АГКК,Служба по геодезия,картография и кадастър-Хасково е отбелязано, че процесният имот е със стар пл.№
355,за който е отразено,че собственик е лицето Х.Й.Х..В разписния лист към
плана на гр.*** от 1988г. е записано,че
имотът е включен в остатъчния общински фонд. От допълнителното заключение на
вещото лице се установява,че процесният имот не подлежи на възстановяване на
реституиран собственик и върху същия не
е предоставено право на ползване по силата на някой от актовете, посочени в §4,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото няма доказателства да са предприети
действия по отчуждаване и възстановяване на собствеността върху така описания
имот в исковата молба имот.Предприетите
действия от наследниците на Д.Д.К.
по отношение на
нива от 5 дка,находяща се в терен по §4 на гр.***, в местността *** според допълнителното заключение
на вещото лице не засягат процесния имот.Няма спор по делото,че имота преди
1988г. е представлявал земеделска земя. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че през периода от 1970 г. до 1992г. ,до смъртта си дядото на
ищеца И. А.Л. е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот. В последствие тази фактическа власт са продължили да упражняват
неговите наследници и по конкретно ищеца по делото.
Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Принципът във вещното право, че който държи- владее, а който владее, владее за себе си / чл. 69 ЗС/, има изключения. Такова изключение е държането на имота, по силата на наемно правоотношение - наемателят е държател спрямо действителния собственик, до момента в който явно и недвусмислено демонстрира промяната в анимуса, с който държи имота- т.н. interversio possessions, но настоящия казус не е такъв. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че никой не е имал претенции към имота за периода от 1970 до 2018г.,когато за този имот е бил издаден Акт за частна общинска собственост №10989 от 27.12.2018г.,поради което може да се приеме,че владението върху имота, осъществено от дядото на ищеца,а в последствие и от него е било необезпокоявано и непрекъснато.
От представения по делото Акт за частна общинска собственост №10989 от 27.12.2018г. се установява, че като правно основание за актуване на имота като частна общинска собственост е посочено това на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС.Според §42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове,преминават в собственост на общините.Издаденият обаче на посоченото основание Акт за частна общинска собственост,няма правопораждащо действие и не установява правото на собственост на общината върху процесния имот. В тази връзка цитираните в Акта за частна общинска собственост като основание законови разпоредби на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС не установяват фактическия състав на придобито право на собственост. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че ответникът е издал Акт за частна общинска собственост № 10989 едва на 27.12.2018г. ,като за периода преди тази дата 27.12.2018г. липсват каквито и да било доказателства, че процесният имот е бил държавна или общинска собственост, поради което не съществуват законови пречки за придобиването му по давност.
Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а за времето от 1970 г. до датата на издаване на акта 27.12.2018г. са изминали повече от 10 години.
Предвид доводите на ответника,че процесния имот не може да се придобие по давност следва да се отговори на въпроса дали този имот е включен в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ и приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС за придобиването му по давност от физическо лице. Трайната съдебна практика на ВКС по приложението на основната реституционна норма на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, включително задължителната, приема, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ /напр. р. № 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., р. № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г., двете на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на II-ро г. о., решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г., р. № 197 от 10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г., двете на I-во г. о. /. Изводът се налага от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на земеделските земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.); , не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в който се включват само подлежащите на възстановяване, но останали незаявени в законните срокове, и придобиването им в собственост от общината на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не намира опора в закона. По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага /в случай, че давността не е изтекла до влизането в сила на посочената норма/. За тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с §. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В това производство общината не може да се позовава на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Нормата не се отнася за земя, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Такава земя, ако не е станала държавна на някакво друго основание или общинска след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991 г., може да се придобива по давност, ако не съществуват пречките за това, предвидени в ЗРПВПННИ (отм.); и чл. 29 ЗСГ (отм.); - решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на ВКС, І-во г. о.
В настоящият случай ,съдът счита,че от гледна точка на реституционното законодателство не е налице отнемане от държавата на земеделската земя фактически или юридически ,тъй като от доказателствата по делото се установява,че в района на процесния имот не е образувано ТКЗС, запазила е частния си характер и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което е неприложима забраната по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. За земята няма реституционни претенции. Същата попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е включена в плана на новообразуваните имоти, но няма данни да е предоставяна за ползване. От 1970 г. е владяна от наследодателя на ищеца, а след смъртта му през 1992 г. - от самия ищец, явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, поради което след отмяната на глава втора от ЗСГ /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г. / не е съществувала пречка за придобиването му по давност. Общината не е придобила имота, поради което и не е налице забраната на чл. 86 ЗС да се придобива по давност имот общинска собственост, съответно за него не се прилага спирането на давността с § 1 от ЗИДЗС.
Като е направил изводи в обратна
насока на изложеното от въззивната инстанция първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение,в противоречие с изискванията на материалния
закон,поради което същото ще следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново по съществото на спора,с което предявеният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.Предвид
основателността на исковата претенция в полза на ищеца и въззивник в настоящето производство ще
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1 225лв.,от които 900лв.,представляващи
разноски в първоинстанционното производство и 325лв,съгласно приложени списъци
на разноските по чл.80 от ГПК .
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №671/28.10.2019г.,постановено по гр.д.№76/2019г.
на районен съд-Хасково,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хасково,на основание
чл.124 ал.1 от ГПК, че И.Х.Л. , ЕГН ********** *** е собственик на поземлен
имот с идентификатор 77195.733.335 по КК на гр.***,одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София,с административен адрес гр.***, м.***,с
площ от 495 кв.м. на; трайно предназначение на територията-земеделска; начин на
трайно ползване-за земеделски труд и отдих; категория на земята при неполивни
условия-5; номер по предходен план 335, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 77195.325.47; 77195.733.336 и
77195.733.539 ,на основание давностно
владение.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1 да заплати на И.Х.Л. , ЕГН **********
*** направените по делото разноски в общ размер на 1225лв.
,които 900лв.,представляващи разноски в първоинстанционното производство и
325лв,представляващи разноски ввъв въззивното производство,съгласно приложени
списъци на разноските по чл.80 от ГПК .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: Членове:1. 2.