Р Е Ш Е Н И Е
№ 840 / 2.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на втори април две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание,
в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 965 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от В.Д.П., ЕГН : **********, срещу НП № 18 –
0819 – 007514 / 11. 01. 2019 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР –
Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева
- за нарушаване разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сто и петдесет лева
и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
пет месеца
- за нарушаване разпоредбата на чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата, като в условията на
евентуалност моли съда да намали размера на наложеното.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не се представлява от процесуален представител.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На
13. 12. 2018 г. в гр. Варна, възз. В.Д.П. управлявал л. а. с ДК№ В 38 91 НА.
Движел се по ул. „Д – р Железкова“, като на кръстовището с бул. „Ген. Колев“
предприел маневра – завиване наляво. На пешеходната пътека осъществил
съприкосновение с пешеходец – свид. К.Н.К.. Възз. В.Д.П. и возеният от него
свид. Г. М. Г. попитали пешеходеца как се чувства и след като последния заявил,
че е добре, водача напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентната
служба на МВР. Впоследствие свид. К.Н.К. посетил
медицинско заведение, с оглед здравословни проблеми. За случая били уведомени
органите на реда. Местопроизшествието било посетено от свид. Ж.Д.М. - служител
при ОД – МВР – Варна. Същият приел за установено, че водача не бил платил в
срок наложена с фиш „Глоба“. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно
- наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания и приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетелите от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав намира,
че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и
НП.
Относно нарушаване
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП :
Актосъставител и административно – наказващ
орган са приели, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, което се изразява в неизпълнение от негова страна в качеството му на
водач на моторно превозно средство задължение да пропусне преминаващ по
пешеходна пътека пешеходец. За това нарушение административно – наказващият
орган е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Същата е относима за причиняване на пътнотранспротно
произшествие при неспазване на правилата за предимство, като дава възможност за
налагане на „Глоба“ в размер на двеста лева. Съдът намира, че в случая е следвало
да се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДП – „Наказва се с глоба
водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека“,
която дава възможност да се наложи „Глоба“ в размер на сто и петдесет лева. Последната
от една страна се явява специална, доколкото освен неспазване на предимство,
конкретизира това да стане при преминаване през пешеходна пътека, а от друга е
по – благоприятна за дееца, предвид по – ниския размер на предвидената санкция.
Съдът не може да изменя материално – правната или
санкционната норма, доколкото в противен случай би се нарушило правото на
административно – наказващия орган да определи самостоятелно нарушението и
наказанието. Същевременно всяко нарушение в тази насока е процесуално такова,
от категорията на съществените, обуславящи отмяна, в конкретния случай в тази
част.
Относно нарушаване
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП :
Съдът намира, че в случая е
осъществен състава на визираното.
От обективна страна за съда не остава
съмнение, че възивникът е управлявал моторно превозно средство, което е „всяка
една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”, като при
извършване на маневра – завиване наляво, на пешеходна пътека, допуснал съприкосновение с пешеходец и като участник
в пътнотранспортно произшествие с пострадало лице нарушил задължението си да уведоми
компетентната служба на МВР. Горното съдът извежда от свидетелските показания,
както и от приложените и приети по делото писмени документи.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното в тази част е явно несправедлив. Административно –
наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е
наложил за извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено
тежко, в предвид следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи
наказание в границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока
тежест на нарушението, доколкото касае безопасността на движението по пътищата,
смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействие за установяване на
обективната истина, отегчаващи отговорността обстоятелства – не се установиха,
имотно състояние – видно от доказателствата по делото, не са налице данни лицето
да полага труд, респективно да получава доходи, което би обусловило по – висок
такъв и на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени
размера на наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от
въззивника относно нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП за неоснователно, поради следното : в тази част не се установиха
процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, които да
обусловят отмяна, като нарушението се доказа по безспорен начин от събрания
доказателствен материал. Без значение за отговорността се явява факта дали
пешеходеца е имал оплаквания, доколкото видно от свидетелските показания по
него е имало видими наранявания, респективно същия се явява пострадал по смисъла
на закона, което автоматично задължава въззивника да уведоми компетентната
служба на МВР, нещо, което той не е сторил.
Относно нарушаване
разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП :
Актосъставителят е приел, че
въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Същата визира
„издаден фиш, глобата по който не е платена доброволво в 7 – дневен срок от
датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и
се изпраща за събиране на публичен изпълнител“. Същевременно видно от съдържанието
на АУАН, такова описание липсва. Едва в НП административно – наказващият орган
е извършил описание на твърдяното нарушение, като на основание чл. 185 от ЗДвП
е ангажирал отговорността на въззивника. Още със съставянето на АУАН нарушителят трябва да има възможност да разбере в
какво точно се състои нарушението му, респективно да организира адекватно
защитата си. Следва да бъде уточнено, че от първостепенно значение се явява
коректното описание на твърдяното нарушение, а не цифровото му квалифициране.
Липсата на каквото и да е описание безспорно възпрепятства правото на защита. Нещо
повече, видно от подаденото от въззивника писмено
възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и от изготвеното въз основа на него
становище от петчленна комисия, в последното изрично се посочва, че „служителя Ж.М.
ангажирал отговорността на тъжителя за допуснатите нарушения, като съставил на В.Д.П.
АУАН с бл. № 878356 / 13. 12. 2018 г. за нарушения на чл. 119, ал. 1 и чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП“, т. е. и за комисията нарушенията са общо две, а не
три. Съдът няма възможност да отстрани допуснатата липса на описание, като в
този смисъл е налице абсолютно процесуално нарушение, което води до отмяна в
тази част.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че атакуваното НП следва да бъде изменено в частта относно нарушаване
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП и отменено в частта относно
нарушаване разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 186, ал. 7, и двата от ЗДвП, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 18 – 0819 – 007514 /
11. 01. 2019 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в частта с
което на В.Д.П., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сто и петдесет лева
и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
пет месеца, като вместо това :
НАЛАГА на В.Д.П., ЕГН : **********
:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на петдесет лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.
ОТМЕНЯ НП № 18 – 0819 – 007514 /
11. 01. 2019 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в частта с
което на В.Д.П., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева
- за нарушаване разпоредбата на чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :