Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1100 Година 2021, 01.06. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 13.05.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.Г. и при участието на
прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 875 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила
е жалба от ТД на НАП – Пловдив срещу съдебно решение № 260279 от 23.02.2021г.
по а.н. дело №6917/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV-ти н.състав, с което е
отменено издаденото от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив
наказателно постановление /НП/ № 534973-F556484 от 02.09.2020г., с което
на Б.К.Л. ***, е наложена “Глоба” в размер на 250 лева за нарушение чл.13
ал.1 във вр. с чл.37 ал.2 ДОПК на основание чл.273 ДОПК.
Недоволен от така постановеното решение на първостепенният съд,
жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради неправилно
прилагане на материалния закон. Моли за неговата отмяна и потвърждаване на
издаденото НП. Претендира разноски.
Ответникът – Б.Л. счита жалбата за неоснователна
и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският
административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно
и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
За да отмени НП първостепенният съд е приел, че в крайна сметка са били допуснати нарушения на съществени процесуални
правила при реализиране административнонаказателната отговорност на Л..
Този съдебен състав намира, че правилно Районния
Съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното
производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до
единствения правилен извод – за отмяна на наказателното постановление, предмет
на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
В случая следва да се посочи концептуално
погрешния подход на приходната администрация в оценка на поведението на
посоченото за нарушител физическо лице.
Това е така, защото с Глава трета на ДОПК са дефинирани
страните и участниците в производства по ДОПК. Разграничението какво качество
има даден субект е в обективния признак – дали срещу него има образувано административно
производство по този кодекс(така чл.9 ал.1, т.2 ДОПК).
В НП на Л. с посочено качество „участник“ по см.
на чл.9 ал.3 ДОПК е вменено, че същият по същество отказва съдействие и
възпрепятства извършване на проверка по установяване на факти и обстоятелства,
свързани с коректността на неговата годишна декларация обр. 6 за 2019г.
Така посочено обаче всъщност се установява, че Л.
има друго процесуално качество по ДОПК и то не е на участник, а на страна в
производство по осъществяване на данъчно-осигурителен контрол по см. на чл.110
и сл. ДОПК и по-специално по чл.110 ал.3 ДОПК. Именно с оглед на това в цитираните
искания за представяне на документи и обяснения се сочи извършване на
проверка, която е била надлежно възложена с резолюция от орган по приходите от
дата 27.05.2020г. Или налице е образувано производство като исканията са
основани на чл.37 ДОПК,чиято ал.1 сочи как се събират доказателства в
административното производство, т.е. производство безспорно е налице и Л. е
страна в него, а не просто участник, тъй като неговото име е посочено като
лице, което следва да бъде проверено в цитираната резолюция за извършване на
проверка.
При това положение като страна в това
производство Л. има друго процесуално качество, респ. за него са приложими
специалните правила на чл.37 ал.4 ДОПК при непредставяне, респ. въобще при
несъдействие на органите по приходите във връзка с образуваната срещу него
проверка, които се изразяват във възможността органът по приходите
да приеме, че изисканите доказателства не съществуват и
преценява само събраните в производството такива, но не и да
налага санкция на посоченото основание.
В случая лицето има право да дава или не дава обяснения, респ. да представя
или непредставя писмени доказателства, като какво поведение ще избере зависи
изцяло от линията на защита, която следва и Л. не може да бъде санкциониран за
това си поведение.
Или неправилното определяне на Л. само като участник, е не като страна в
производството, е довело и до незаконосъобразно ангажиране отговорността на
лицето на посоченото основание в ДОПК.
Консеквентно
това обосновава правилност на атакуваното решение на Районния съд.
С оглед на изложеното не е налице касационното
основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с
чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
По разноските.
С оглед изхода от спора на ответника се дължат
разноски, които се установи да са в размер на 200 лева, което е и под
законовия минимум, поради което не следва да се обсъжда направеното(при евентуалност) възражение за прекомерност на
противната страна.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение№ 260279 от 23.02.2021г. по а.н.
дело №6917/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV-ти н.състав.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите с адрес гр.София да заплати на Б.К.Л. *** сумата от 200 /двеста/
лева разноски за тази съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.