№ 75
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:И. Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601151 по описа за 2020 година
при секретар Колева и с участието на прокурор А. от АП - София, разгледа ВНОХД №
1151 от 2020г. по описа на Апелативен съд – София, докладвано от съдия ИЛИЕВ.
Съобразно изискванията на чл. 339 НПК,Софийският апелативен съд намери
следното:
С присъда № 22 обявена в публично съдебно заседание на 04.08.2020 по НОХД
№ 243 по описа за 2019 година на Софийски окръжен съд е бил признат за виновен
подс. М. Г. Т. в това, че:
На 26.10.2016 г., около 13:30 часа, в село Белопопци, община Горна Малина,
Софийска област, до къща, собственост на А. И. С. и И. Д. С., чрез удар с юмрук в
областта на гърдите при падане на гръб и удар в главата отзад, умишлено причинил
средна телесна повреда на А. И. С., ЕГН **********, изразяваща се в закрита черепно-
мозъчна травма- кръвонасядане на меките черепни обвивки и тежък оток на мозъка с
последващо вклиняване, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия,
настъпила в същия ден и на същото място около 14.00 ч., поради което и на основание
1
чл. 124, ал.1, пр. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК
окръжния съд го осъдил да изтърпи наказание в размер на 5 години лишаване от
свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал от наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. Г. Т. е бил задържан по
ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 26.10.2016 г. до 10.11.2016 г. вкл., като един ден задържане зачита
за един ден лишаване от свобода.
Подс. Т. е осъден да заплати на И. Д. С. сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга й А. И. С.,
както и сумата от 1000 лв. заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар, като
предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до 100 000 лв. като недоказан по
размер.
Подс. Т. е осъден да заплати на Н. А. С. сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му А. И. С.,
както и сумата от 1 100 лв. - заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар, като
предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до 100 000 лв. като недоказан по
размер.
Подс. Т. е осъден да заплати на М. Н. С., сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дядо й А. И. С., както
и сумата от 700 лв. заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар.
Подс. Т. е осъден да заплати на А. Н. С., сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дядо й А. И. С., както
и сумата от 700.00 лв. заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Т. е осъден да заплати направените
разноски по делото в размер на 609.26 лв. - по сметка на ОДМВР – София и в размер на
452.89 лв. по сметка на Окръжен съд - София.
Подсъдимият Т. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - София сумата
от 6000 лв., представляващи държавна такса върху уважената част от гражданските
искове, в едно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
2
Така постановената присъда не е влязла в сила. В срока за обжалване е
постъпила жалба от адв.В.С. В.-САК - защитник на подсъдимия М. Г. Т., а след
запознаване с мотивите на присъдата и допълнение към жалбата.
Жалбата и допълнението имат следното основно съдържание:
Съдът е признал подсъдимият за виновен, въпреки че обвинението не е доказано
по несъмнен начин и е възприел фактическа обстановка, която не се подкрепя от
доказателствата по делото. Подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от
субективна страна състава на престъплението по чл. 124, ал.1, пр.2 във вр. чл. 129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Изложени са следните доводи:
В обстоятелствената част на обв. акт прокуратурата твърди, че деянието е
извършено от подсъдимия като е блъснал в гърдите пострадалия с ръце свити в
юмруци, от което последния е паднал и се е ударил в стената на плевнята, в задната
област на главата. Това обстоятелство не е установено безпротиворечиво , то е спорно
и не е доказано по несъмнен начин, поради което и подсъдимия следва да бъде
оправдан. Изложени са подробни доводи в насока , че цялостния анализ на
доказателствата по делото обосновава извод за недоказаност на авторството на
деянието.
Защитникът счита, че не е доказано по безспорен и категоричен начин и
приетото от съда в мотивите, че раната по главата на подсъдимия не е получена по
начина посочен от него, а по някакъв друг начин и въпреки заключението на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза, според което травматичните увреждания са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети. По отношение на
травматичните увреждания на пострадалия е допуснат въпрос по извършената СМЕ за
възможния механизъм на получаването им и дали е възможно да са получени по
начина посочен от св. С.. Относно травматичните увреждания на подсъдимия като
бъдат взети предвид обясненията на последният в с.з. на 26.05.2020г. СМЕ не била
допусната. На базата на предположение, а не на обективни критерии, съдът е приел, че
наклонът на мястото, където се е случил инцидента е с ниска стойност на величината и
не е достатъчен да се обоснове с него силно залитане назад на пострадалия, което да
доведе до тежкото му падане по гръб, като нито вещото лице, нито съдът, нито при
извършения оглед на местопроизшествието сочат обективни критерии за това, кой
наклон се счита за лек и кой за стръмен. Въз основа на изложеното защитата намира
обвинението за сериозно разколебано, като е налице основателно съмнение, че
подсъдимия е извършител на деянието.
3
Твърди се , че осъдителната присъда не почива на доказани факти, а на
предположения, т.е. изискванията на чл. 303, ал.1 и 2 НПК не са спазени, като е
направено искане за отмяна присъдата и постановяването на нова, с която на основание
чл.336, ал.1 т.З от НПК да бъде оправдан подсъдимия по обвинението за извършено
престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2, във вр. чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното
кратко съдържание:
Защитникът на подсъдимия Т. адв.В. поддържа изцяло жалбата и допълнението
към нея. Счита, че при постановяване на присъдата е допуснато нарушение на закона
по смисъла на чл. 348 ал.2 НПК, моли за отмяна на присъдата и постановяване на
друга, с която на основание чл. 336 ал.1 т.3 от НПК, да бъде оправдан доверителят му
за извършено престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 НК.
Основният спор по делото е, дали е имало удар с юмрук в гърдите на
пострадалия, т.е. дали е имало бутане, но дори и да бъде прието фактическо
положение, че подсъдимият е бутнал пострадалия чрез нанасяне на удар с юмрук в
гърдите, квалификацията на деянието по чл. 124 ал. 1 пр.2 НК е неправилна. Деецът би
следвало да носи наказателна отговорност за причинената телесна, а не за настъпилите
вредни последици - резултат от усложнение в състоянието на пострадалия. В
конкретния случай подсъдимият е ударил с юмрук пострадалия и му е причинена лека
телесна повреда, като се ограничава до този вид увреждане. Описаните травматични
увреждания с характеристика на средна телесна повреда, а именно разстройство на
здравето с временна опасност за живота и последвалите усложнения в състоянието на
пострадалия, са обусловили настъпването на смъртта, но по отношение на техните
причинявания подсъдимият не е действал умишлено, тъй като от фактите по делото не
се установява да е желаел, или да е допуснал причиняване на такова телесно увреждане
на пострадалия чрез нанасянето на удара с юмрук в гърдите. Защитникът счита, че
деянието на подсъдимия следва да бъде преквалифицирано по чл. 124 ал. 1 пр. 3 НК,
поради което следва да бъде намален размера на наложеното наказание.
Подсъдимият М. Г. Т. в своя защита, заявява, че поддържа казаното от адвоката
си, а в последната си дума моли за оправдателна присъда, тъй като не бил направил
нищо и няма никаква вина.
4
Прокурорът моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Намира,
че сочените процесуални нарушения не са допуснати, изяснени са всички относими
към вмененото на подсъдимия престъпление факти и обстоятелства. Наказанието счита
за правилно определено. Според прокурора доводи на защитата са неоснователни и
моли изцяло да бъде отхвърлена жалбата.
Адвокат Г. - повереник на гражданските ищци и частни обвинители И. Д. С., М.
Н. С., А. Н. С. и Н. А. С. поддържа въззивните жалби от името на доверителите си.
Счита жалбата на защитата за изцяло неоснователна, тъй като в нея не са дефинирани
обстоятелства, които да дават основания за това. Намира, че престъплението е доказано
по безспорен начин. Според него първоинстанционният съд е обсъдил всички
доказателства, всички доводи и възражения на защитата, не са допуснати процесуални
нарушения, не е нарушено правото на защита. Актът на окръжния съд се явява
правилен, законосъобразен и обоснован. Повереникът намира, че не са налице
основания за изменение, или отмяна на присъдата, нито за промяна на квалификацията
на извършеното от подсъдимия деяние.
Присъстващите в залата И. Д. С. и Н. А. С. - граждански ищци, като Н.С. е и
частен обвинител поддържат казаното от адвокат Г..
Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за
да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови присъда си Софийският окръжен съд е приел следната
фактическата обстановка:
През 2016 година, И. и А. С.и на 81 години живеели в с. Белопопци, община
Горна Малина, Софийска област. На дата на деянието 26.10. 2016г. семейство С.и
отбелязвали 58 - годишнина от началото на брака им. Дворът на тяхната къщата бил
ограден от всички страни, а пред него била поставена пейка. Въпреки напредналата си
възраст двамата съпрузи били жизнени, занимавали се с домакинството и малкото си
стопанство, в което отглеждали животни, плодове и зеленчуци. В грижите за
стопанството на съпрузите помагало семейството на сина им Н.С., членовете на което
ги посещавали често, а синът им - поне по веднъж седмично. В ежедневието никой от
5
възрастните съпрузи не ползвал за придвижването си помощни средства. Пострадалият
С. приемал перорално медикаменти за регулиране на неинсулинозависим диабет.
По времето когато било извършено деянието – 26.10.2016 година в съседство на
имота на семейство С. имало друг изоставен и неподдържан от години двор, без ограда
към улицата. В източната част на този имот се намирала изоставена кирпичена
постройка, а между нея и оградата на семейство С.и имало различни дървета и храсти в
неподдържан вид. В непосредствена близост до плевнята на семейството - постройка с
каменна основа с височина от 0.90 м. и стени от кирпичена плетена конструкция, били
разхвърляни камъни, керемиди, тухли и парчета от дърво. В изоставения двор се
влизало по пътека, разположена вляво от имота на семейство С.и, гледано откъм
улицата.
На улицата на която излизали двата имота в посока надясно, гледано от улицата
към имота на семейство С.и и през една къща се намирал магазин, в който като
работела свидетелката В. П., като продавач. Отпред били разположени няколко
заобиколени с полиетиленови прегради маси, използвани от клиентите за консумация
на закупени от магазина напитки, които прегради създавали пречка за видимостта към
двете страни на улицата. Поради липсата на тоалетна в магазина, повече от десет
години клиентите му за облекчаване на естествените си нужди ползвали двора на
запустелия имот, като за целта минавали покрай къщата и плевнята на семейство С.и,
влизайки навътре по пътеката към съседния двор. Непосредствената близост и
миризмата на импровизираната тоалетна, както и непрекъснатият приток на клиентите
на магазина създавали множество неудобства, за които свидетелката С. многократно
сезирала компетентните институции, но без резултат. Последната подадена от нея
жалба била с № 94.И-52/16.05.2016г., адресирана до Общинска администрация в
община Горна Малина.
На 26.10.2016 г. /Димитров ден / около обяд подсъдимият М.Т. посетил
магазина, където на масите отпред консумирал бира. По същото и на това място абил и
свидетелят О. П.. След консумацията на бира подсъдимият почувствал необходимост
от облекчаване на естествените си нужди и се отправил към двора на изоставената
къща. Той преминал покрай къщата и плевнята на семейство С.и, като навлязъл от
улицата по пътеката към двора на изоставената къща, свърнал зад плевнята и започнал
да уринира в запустелия двор, срещу изоставената къща
Преминаването на Т. покрай къщата и навлизането му в изоставения двор било
забелязано през прозореца на кухнята от И.С. и съпруга й, които в този момент
обядвали, облечени с домашни дрехи. Те познавали подсъдимия – техен съселянин и се
досетили какво ще прави. И.С. решила да му направи забележка. Тя излязла от къщата
си, преминала в съседния двор и като сварила подсъдимият да уринира, на висок глас
6
го попитала какво прави там и не го ли е срам. Той й отвърнал, че това не е нейна
работа, като тогава С. се опитала да изгони от двора, двамата се спречкали словесно,
след което подсъдимият я дръпнал за косата.
След И. от къщата излязъл и пострадалият А. С.. Като тръгнал по пътеката в
съседния двор, той чул скандала между съпругата си и подсъдимия видял, че той я
дръпнал за косата, при което го попитал какво иска от нея. Пострадалият застанал до
съпругата си. Двамата били в близост до плевнята и с гръб към нея, а срещу тях с гръб
към изоставената къща се намирал приключилият за уринира М.Т.. Тогава
подсъдимият бутнал със свитите си в юмруци ръце А. С. в гърдите, вследствие на
удара възрастният мъж паднал по гръб и ударил задната част на главата си в стената на
плевнята, а гърба си - в камъните и тухлите на земята, а подсъдимият излязъл от
изоставения двор.
Свидетелката С. вдигнала съпруга си от земята, прикрепила го с ръце и двамата
излезли от двора и седнали на пейката пред техния дом. Веднага след сядането на
пейката пострадалият започнал да хрипти, като не можел да си поеме въздух.
Подсъдимият, който бил застанал наблизо, виждайки това се отдалечил.
След това пострадалият С. починал. Съпругата му първоначално не могла да
възприеме този факт и започнала да го разтрива по ръцете и гърдите в опит да му
помогне, а след като не успяла, се обадила по телефона на сина си - свидетеля Н.С. и
му съобщила за станалото и че баща му е зле. След това свидетелката С. се разплакала,
продължавайки да масажира ръцете на съпруга си, който и след смъртта си се намирал
на пейката в седнало положение - с клюмнала глава и затворени очи. Н.С. позвънил на
тел. 112.
Междувременно покрай починалият С. и И.С. минали свидетелката Л. Г. и
дъщеря й. Г. се спряла и попитала какво се е случило, на което И.С. отговорила, че
„Печеният“ е бутнал съпруга й и помолила свидетелката да позвъни на тел. 112.
Свидетелката Г. изпратила дъщеря си до автобусната спирка в селото и се върнала
обратно, като позвънила за помощ.
Докато двете жени чакали екипа на ФСМП, И.С. разказала на съседката си Л., че
„Печеният“ е отишъл в съседния двор по нужда, тя излязла да му направи забележка,
след което дошъл съпругът й и се намесил, а „Печеният“ го блъснал и той си ударил
главата. Тъй като С. била разстроена и плачела Л. Г. не й задавала повече въпроси.
Последната знаела, че в махалата на селото има семейство, чиито членове носят
прякора „Печените“.
По сигнала на тел. 112 бил изпратен екип на ФСМП Елин Пелин, състоящ се от
7
И. Р. -шофьор и И. С. - Т. -фелдшер констатирала смъртта на А. С., след което трупът
му бил пренесен в къщата. На мястото дошли и свидетелите Н.С. и В. В. - началник на
РУ МВР Елин Пелин.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тази фактическа обстановка е установена въз основа на показанията на
свидетелите И.С., Н.С., Л. Г. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 и т. 5
от НПК), И. С. – Т.. Отчасти фактическата обстановка се гради и на обясненията на
подсъдимия М.Т. и показанията на свидетелите И. Р., М. А., О. Я., В. В., Г. Ч. и В. П..
От Дирекция „НС -112“, Районен център 112 - София е представен за нуждите на
производството оптичен диск, като в придружаващата го справка е посочено, че
относно инцидента е постъпило повикване от тел. ********** в 14.22. ч. и в 15.00 часа
- като за номера гражданският ищец и частен обвинител Н.С. е съобщил в хода на
съдебното следствие, че това е номер, ползван от него. Заключението на допуснатата
от съда техническа (фоноскопска) експертиза, изготвена от вещото лице Н. Д.,
установява съдържанието на оптичния диск - а именно двукратно обаждане до
националния телефон за спешни повиквания 112 за необходимостта от оказване на
медицинска помощ на пострадалия А. С.. Независимо от обстоятелството, че справката
от тел. 112 не установява постъпило от свидетелката Г. телефонно обаждане, то от
съдържанието на проведените телефонни разговори, обективирано в заключението на
фоноскопската експертиза, става ясно, че на тел. 112 в този ден е имало и други
постъпили данни за пострадалия в селото възрастен човек.
Първоинстанционният съд е направил подробна и аналитична преценка на
гласните доказателствени средства и е стигнал до обоснован извод, че следва да даде
вяра на показанията на единствения свидетел очевидец на деянието И.С. в разпита й в
проведените в хода на съдебното следствие очни ставки с нейно участие, тъй като
последователно, убедително и безпротиворечиво разказва за случилото се по време на
извършване на деянието между нея, съпруга й и подсъдимия Т.. Показанията на
свидетелката С. се подкрепят от показанията на свидетелите Л. Г. и Н.С., но основен
аргумент за тяхната достоверност е това, че кореспондират с обективно установените
обстоятелства от заключенията и защитата им в съдебната зала на СМЕ на труп,
изготвено от вещите лица д-р В. Т. и д-р М. А.. О това заключение е видно, че смъртта
на А. С. се дължи на остро настъпилата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,
причинена вследствие на закритата черепно-мозъчна травма, довела до тежък оток на
8
мозъка с вклиняване и последвало разстройство на функциите на дишането и
сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък.
Налице е пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка между
причинените травматични увреждания и смъртния изход. Доказаната при аутопсията и
проведеното хистологично изследване черепно-мозъчна травма е в резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет в тилната част на главата, като, преценени в съвкупност,
установените травматични увреждания по трупа сочат за падане по гръб от собствен
ръст и контакт с терена.
При аутопсията е установено, че в мастната капсула на левия бъбрек има
масивно тъмномораво кръвонасядане. При направените допълнителни дълбоки разрези
на торса са установени кръвонасядания в меките тъкани по вътрешния ръб на
лопатките, по-изразено вляво; в меките тъкани на гърба, вляво, има отслояване на
подкожната тъкан с оформяне на кухина с наличие в нея на размачкана мастна тъкан и
течна кръв - травматичен джоб.
От заключението на СМЕ, изготвено от д-р В. Т., при извършената обдукция на
трупа на А. С. са констатирани кръвонасядане на меките черепни обвивки от външната
и вътрешната им повърхност, разположено централно в тилната област на главата;
кръвонасядания на меките тъкани по вътрешния ръб на лопатките, по-изразени вляво и
травматичен тъканен джоб в зоната; макроскопски и микроскопски данни за тежък
оток на мозъка с вклиняване; оток на белия дроб; остър кръвен застой на вътрешните
органи; точковидни кръвоизливи по серозите. Закритата черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни обвивки и тежкия оток на мозъка с
последвало вклиняване по своя медикобиологичен характер представлява разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Контузията на левия бъбрек сама по себе си
води до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Кръвонасяданията на
меките тъкани в областта на ребрата, тръбната мускулатура и оформянето на
травматичния тъканен джоб, преценени в съвкупност, по своя медикобиологичен
характер представляват увреждане, довело до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Констатираните кръвонасядания се дължат на удари с или върху
твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието, особено тези, довели
до контузията на левия бъбрек, закритата черепно-мозъчна травма и травматичния
тъканен джоб в областта на гърба. Локализацията, характерът и морфологията на
констатираните травматични увреждания много добре отговарят да са получени по
посочения от свидетелката И.С. начин, предвид конкретната обстановка, при която са
причинени.
От заключението на допълнителна СМЕ, изготвено от д-р В. Т., при
извършената аутопсия на пострадалия А. С. не са установени травматични увреждания
9
в областта на гърдите. Обсъждайки показанията на свидетелката С., експертът счита,
че подобно на описаното от нея падане по гръб се наблюдава при изваждане от
равновесие при упражнено физическо въздействие - блъскане или удар с предно-задно
направление, като не е необходимо прилагането на голяма сила за постигане на
резултата. Според експерта при посоченото от свидетелката действие е напълно
възможно да не бъдат причинени травматични увреждания в зоната на контакта, довел
до падането на пострадалия. Предвид наличните тежки увреждания в областта на гърба
и тяхната локализация вещото лице е достигнало до извода, че показанията на
свидетелката са достоверни и обясняват механизма на изваждане на пострадалия от
равновесие с последващото му падане по гръб върху терена. В отговор на поставени
въпроси в хода на съдебното следствие вещото лице пояснява, че ако бъде приложена
по-голяма сила и ударът бъде нанесен с кокалчетата на свит юмрук ще останат със
сигурност кръвонасядания в областта на контакта, които може и да не се видят при
външния оглед на кожата, но ще ги има в дълбочина при направените разрези, тъй като
ребрата се явяват изразена костна подложка, която не е голяма и това улеснява
смачкването на тъканите между травмиращия предмет и тях като подлежаща основа,
когато ударът е по-силен по интензитет.
Вещото лице Т. се ангажира с мнение, че когато се касае за човек в напреднала
възраст, който лесно може да бъде изведен от равновесие, това обяснява липсата на
контактни увреждания, и подчертава, че в случая локализацията на уврежданията при
пострадалия и показанията на свидетелката С. се припокриват напълно. Сочи се, че
друг механизъм е възможен при прилошаване или някаква друга реакция на организма
(например при съдови смущения), но тогава човек се свлича, тъй като усеща, че губи
равновесие, а в конкретния случай е налице тежко падане по гръб, което изключва
прилошаването и свличането на пострадалия.
На съдебното следствие пред окръжния съд е допусната и извършена СМЕ, с цел
да бъдат съобразени обясненията на подсъдимия Т. относно механизма на получаване
на уврежданията от пострадалия С..
Вещото лице д-р В. Т. сочи, че травмата в областта на гърба и левия бъбрек е
високоенергийна, видно от нейната морфология, като в момента на контакта е терена
лявата половина на гърба е била подложена на удар е изразено приплъзване, при което
се е получила контузията на левия бъбрек и травматичния тъканен джоб. Травмата в
областта на тила е в резултат на контакт с твърд тъп предмет, като силата на
въздействието е по-малка в сравнение е тази, причинила другите увреждания. Предвид
тяхната едностранна анатомична локализация, уврежданията са получени
едномоментно, като добре отговарят да са получени при падане от собствен ръст при
известна инерция на тялото, като такава може да бъде придадена на тялото в резултат
10
от блъскане с ръце, така както твърди свидетелката С.. Според експерта падане с
подобна инерция на тялото и такъв травматичен резултат може да се реализира при
стръмен терен, тъй като по начина, посочен от подсъдимия, е необходимо наличието
на по-голям наклон на терена, което да придаде необходимата инерция на тялото при
падането.
Така посочените експертни заключения, вкл. обсъденото по-горе заключение на
СМЕ на живо лице, кореспондират помежду си и според съда водят до извод, че
заявеният в обясненията на подсъдимия Т. механизъм на причиняване на
травматичните увреждания на пострадалия, според които последният бил замахнал с
алуминиевия бастун, за да нанесе удар на подсъдимия и именно тогава поради
наклонения терен загубил равновесие и паднал назад по гръб, се опровергава от
доказателствата по делото.
Свидетелката С., твърди, че съпругът й не е носел предмет, който да употребява
при придвижването си и че не е нанесъл или се е опитал да нанесе с алуминиев бастун,
пръчка или тояга удари на подсъдимия.
Присъствието на такъв предмет в близост до пострадалия се отрича и в
депозираните от свидетеля Радославов показания пред орган на досъдебното
производство, приобщени по надлежния ред в хода на съдебното следствие.
Наистина заключението на извършената СМЕ на живо лице, установява
наличието във външната половина на дясната вежда на подсъдимия Т. на
повърхностна рана с цепковидна форма с размери 1/0.2 см., като на 0.5 см. пред
описаната рана има повърхностно охлузване с дъговидна форма и дъга отворена
надолу, тъмночервеникав цвят на нивото на околната кожа с дължина 0.4 см. Тази рана
има незначителни размери и няма как да бъде получена , ако се даде вяра на
обясненията на подсъдимия от удар с алуминиев предмет, а по - вероятно се дължи на
случайно съприкосновение с предмети на самото местопроизшествие, предвид
ограничените в широчина размери на пътеката до произшествието, според гласните
доказателства около метър, и наличието на клони на дървета и храсти по пътя.
Изводът да бъде дадена вяра на показанията на свидетелката И.С. се подкрепя от
установеното при огледа на местопроизшествие. Наклонът на запустялото
неподдържано пространство (двор) е лек, като в протокола не е описано в каква
посока, но според показанията на свидетелите наклонът е низходящ към запустелия
двор. Дори да се приеме за достоверно заявеното от подсъдимия Т., че за разстояние от
около 5 метра нивото на двора е спаднало с 60 сантиметра, очевидно е , че мястото не
било стръмно и се касае за лек наклон.
11
Поради изложените съждения и настоящата инстанция приема за достоверни
изводите на първата, че наклонът на дворното място не е бил достатъчен, за да се
обоснове силно залитане назад на пострадалия, което да доведе до тежкото му падане
по гръб и съответно - до установените по експертен път тежки травматични
увреждания.
Заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, изготвено от вещите лица Т. К. и Г. Г. сочи, че подсъдимият М.Т. е
психично здрав, без наследствена обремененост с психични заболявания, не е
хоспитализиран в психиатричните заведение в страната и е без вродени или придобити
интелектуални разстройства. На базата на съобщаваните от него данни за вида и
количеството на приетия от него алкохол, времето за излъчването му и
индивидуалните му характеристики следва да се приеме, че при него към момента на
деянието е било налице обикновено (просто) алкохолно опиване (средна към тежка
степен). Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, а предвид липсата на данни за протекло в определени фази и
съдържателни характеристики състояние, което да е изменило съзнанието (със или без
психотично по тежест помрачение), за халюцинаторни преживявания, несъответно
тълкуване на действителността и дълбок терминален сън, вещите лица считат, че няма
основание да бъде прието наличието на физиологичен или патологичен афект (силно
раздразнение, уплаха или смущение).
Първата инстанция е подробно , изчерпателно и мотивира защо не се доверява
на показанията на свидетелите Ц. П., О. Я. и А. какви са причините да не възприеме за
верни обстоятелствата за които тези двама свидетели дават показания. Окръжният съд
правилно не е дал вяра на показанията на свидетелите А. и Я. в частта им, че
пострадалият А. С. е ползвал за придвижването си в ежедневието бастун (според А.)
или алуминиева тръба (според свидетеля Я.), тъй като противоречиви относно вида на
ползвания предмет, като освен това не кореспондират с показанията на свидетелите -
близки, съседи и приятели на семейството, според които пострадалият е бил жизнен и
не е имал необходимост да употребява помощни средства за придвижването си.
От изложеното по-горе въззивният съдебен състав намира, че приетите за
установени фактически обстоятелства от първоинстанционния съд следва да бъдат
потвърдени, като липсва необходимост въззиввната инстанция да приеме нова
фактическа обстановка различна от посочената в мотивите на присъдата на окръжния
съд.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ И НЕГОВИЯТ ЗАЩИТНИК:
12
Жалбата е неоснователна.
Защитникът счита, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че раната
по главата на подсъдимия не е получена по начина посочен от него.
В обясненията си подсъдимият твърди, че пострадалият бил замахнал и го
ударил с някакъв алуминиев бастун или пръчка, след което изгубил равновесие и се
самонаранил падайки по описаните в обясненията на подсъдимия начин се
опровергават от останалите доказателства и доказателствени средства. Наистина при
извършената аутопсия на пострадалия не са установени травматични увреждания в
областта на гърдите. Според експерта д-р Т. при изваждане от равновесие при
упражнено физическо въздействие - блъскане или удар с предно-задно направление, не
е необходимо прилагането на голяма сила за постигане на резултата , който се
наблюдава. Напълно възможно да не бъдат причинени травматични увреждания в
зоната на контакта, довел до падането на пострадалия.
Поради тези причини установената липса на травматични увреждания по
гърдите на пострадалия, не опровергава показанията на свидетелят С., че от бутане с
ръце в гърдите упражнено върху А. С. от подсъдимия е довело до изваждането на
пострадалия от равновесие и падането му по гръб с удар на задната част на главата му
в стената на плевнята, а на гърба му - в камъните и тухлите по земята. Бутането от
подсъдимия Т., макар и да не е било със значителна сила, поради възрастта на
пострадалия - на 81 години - е било достатъчно за изваждането на последния от
равновесие, но и за придаването на тялото му на енергия в посока отпред-назад
(според показанията на свидетелката С. пострадалият бил „поднесен“ от подсъдимия).
Поради морфологията, тежестта и разположението на травматичните увреждания
вещото лице д-р Т. изключва възможността падането назад от пострадалия да се дължи
на внезапното му прилошаване или активирането на някакъв съдов проблем. Следва да
се отбележи, че пострадалият и подсъдимият живеят в малко населено място и са се
познавали много преди инцидента, като извършителят е бил наясно с възрастта и
телесната кондиция на своята жертва.
Поради тези причини не следва да се приеме за обосновано твърдението на
защитата, че присъдата на окръжния съд се гради върху предположения. Свидетелят
очевидец И.С. описва механизма на извършването на деянието по така както е описан
в приетата фактическата обстановка по делото. Заключенията на експерта Т.
потвърждават твърденията на С. поради което правилно първата инстанция дава вяра
на показанията на И.С., като е направила пространен разбор , предвид
обстоятелството, че действително и подсъдимият и свидетелят са заинтересовани от
изхода на делото. Нараняванията на пострадалия установени по експертен начин не
могат да настъпят, вследствие от падане на пострадалия от инерцията на собствената
13
си тежест. Те могат да бъдат получени само и единствено по начина, посочен от
свидетелката И.С. удар в гърдите със свити отпуснати ръце удар, който е отлепил от
земята пострадалия, енергията е била толкова силна, че при падане да се случи
спукване на бъбрека и по-лек удар в областта на тила, който е бил фатален.
Освен от заключението на експертизата в полза на версията за случилото се на
свидетелката С. са подробно обсъдените заключения на експертизите по делото и
показанията на свидетелите - близки, съседи и приятели на семейството, според които
пострадалият е бил жизнен и не е имал необходимост да употребява помощни средства
за придвижването си. При огледа на произшествие не е установен някакъв значителен
наклон на мястото на деянието , който според заключенията на експертите може да
даде достоверност на обясненията на подсъдимият относно начина на причиняване на
нараняванията на пострадалото лице . Напротив установено е , че този наклон е
незначителен, поради което механизмът на извършване на деянието описан от
подсъдимия в неговите обяснения не може да бъде възприет като достоверен. Това се
потвърждава, както от изводите на нарочно назначенета за целта КСМЕ, така и от
показанията на свидетелите какво представлява запуснатото дворно място, като в тази
насока са прието с основание за достоверни и от обясненията на подсъдимия, който
твърди, че денивелацията на мястото на произшесствието при изминаване на
хоризонтално разстояние от 5 метра е около 60 сантиметра. В мотивите си първата
инстанция е налице допускане, че установената при СМЕ на живо лице на външната
половина на дясната вежда на подсъдимия Т. повърхностна рана с цепковидна форма
с размери 1/0.2 см., като на 0.5 см., може да е получена в резултата от
съприкоснновението му при придвижване по терена с клони или израстъци от храсти и
дървета в запуснатият имот, но това предположение не е голословно , а се дължи на
гласни източници, че пътеката е тясна/не по-широка от 1 метър/ и описание на
състоянието на растителността в двора, но релевантно по отношение на главния факт
по делото обстоятелството е , не точно по какъв начин е получена тази рана, а
обстоятелството, че същата не може да е получена в резултат на умишлени действия на
пострадалия, за което първият съд обосновано чрез преценка на гласните
доказателствени средства и заключението на експертите по делото е стигнал до извод,
че обясненията на подсъдимия в тази им част не следва да се кредитират и
представляват негова защитна позиция.
Не следва да бъде възприет като основателен доводът на защитата, че деецът би
следвало да носи наказателна отговорност за причинената телесна, а не за настъпилите
вредни последици в резултат от усложнение в състоянието на пострадалия.
Субективната страна на престъплението по чл.124 от НК обхваща две форми на вината
- умисъл към по-близкия и по-лек резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към
по-отдалечения и по-тежък резултат /смъртта на пострадалото лице/. Разликата между
14
умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която по непредпазливост е
настъпила смъртта на пострадалия е в различното психическо отношение на дееца по-
тежкия резултат. Тази разлика може да бъде обективно извлечена само и единствено от
действията осъществени при извършване на деянието от подсъдимия Т.. Последният е
осъществил с действията си изпълнителното деяние по нанасяне на средна телесна
повреда на А. С. – закрита черепно-мозъчна травма, довела до тежък оток на мозъка е
вклиняване и последвало разстройство на функциите на дишането и сърдечната
дейност, локализирани в продълговатия мозък, вследствие на което остро е настъпила
дихателна и сърдечносъдова недостатъчност и смъртта на пострадалия.
Непосредственият резултат от деянието е изразен в така описаната телесна увреда,
която по своя медикобиологичен характер представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а в причинно-следствена връзка с увреждането е
настъпилият по-далечен резултат - смъртта на пострадалия. Телесната повреда е
причинена в резултат на съприкосновението на главата на пострадалия със стената на
плевнята. Подсъдимият е имал ясна представа за характеристиките на изоставения
двор, където често се облекчавал след посещението си в магазина и консумацията на
напитки, при извършване на деянието е виждал, че в непосредствена близост зад
пострадалия С. се намира стената на плевнята. Възрастта на пострадалия и поради нея -
ограничените му физически възможности, са били очевидни за подсъдимия, който от
преди това добре е познавал пострадалия. По изложените причини следва да се приеме,
че възприетата от първата инстанция правна квалификация на извършеното деяние не
следва да бъде изменяна , като деянието бъде преквалифицирано по чл. 124 ал. 1 пр. 3
НК
Поради тези причини жалбата е неоснователна , като исканията на подсъдимия
и неговия защитник следва да бъде оставени без уважение.
Настоящият състав на апелативния съд намира изцяло основателно
възражението на адвокат Д. Г.а повереник на гражданските ищци и частни обвинители
И. Д. С., М. Н. С., А. Н. С. и Н. А. С., подържано в съдебната зала от адвокат И.Г., с
което се иска да бъдат отхвърлени исканията на подсъдимия и неговия защитник, по
изложените в мотивите на настоящото решение с които не се уважават исканията на
подсъдимия и неговия защитник причини.
Наложеното на подсъдимия наказание е явно справедливо. При определянето му
окръжният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и логично е стигнал до извод, че при така изложения баланс между тях е
определил наказание лишаване от свобода в средния предвиден в НК размер- 5
години, като този му размер ще бъде достатъчен да бъдат изпълнени целите на
специалната и генералната превенция на наказанието.
15
При служебната проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата.
По изложените съображения протестът и жалбата на частния обвинител следва
да бъдат оставени без уважение.
Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяне на присъдата, тя
следва да бъде потвърдена
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 обявена в публично съдебно заседание на
04.08.2020 по НОХД № 243 по описа за 2019 година на Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Върховен касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16