Р Е
Ш Е Н
И E
№457 16.11.2020 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №550 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на ЕТ“***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ***представлявано от Й.К.П., подадена чрез пълномощника му адв. П.К.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ФК-405-0381919/24.07.2020
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Твърди се, че в случая продължителността на
наложената ПАМ не съответства на тежестта на нарушението и на установената
разлика в касовата наличност. Изложени са подробни съображения за неправилната
правна квалификация, съдържаща се в оспорената заповед, тъй като освен чл. 3
ал.1 от Наредбата, следва да се посочи и чл. 25, ал.1, т.1 от същата Наредба.
От друга страна твърди, че не е регистриран по ЗДДС, не дължи подаване на
декларации по този закон и внасяне на такъв данък в държавния фиск, а за
дейността, за която е регистриран касовия апарат, се заплаща съответния
патентен данък, като представя и доказателства за неговото плащане. Излага
съображения, че от запечатването на обекта ще последват значителни вреди за
жалбоподателя, а от друга страна самата машина за сладолед, ще работи до
15.09.2020 год., след което няма да функционира. Моли за отмяна на издадената
заповед за налагане на ПАМ като незаконосъобразна и присъждане на направените
по делото разноски. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представеното писмено становище към
съпроводителното писмо оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са
съображения, че нарушението е безспорно установено и че са налице
предпоставките за налагането на ПАМ. В съдебно заседание тези съображения се
подкрепят от гл. юрисконсулт Т. Т.. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а по отношение на претендираните разноски от страна на
жалбоподателят, счита, че същите следва да се присъдят в предвиденият от закона
минимален размер. Моли да се вземат в предвид подробно изложените мотиви в
писменото становище постъпило по делото.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор и според отразеното в заповедта:
Съгласно
Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0381919
от 18.07.2020 год. съставен на основание
чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието
на К.П. – пълномощник на ЕТ“***“ - гр. Стара Загора, на 18.07.2020 год., в 13:35
часа, е извършена проверка на търговски обект – машина за крем сладолед,
находящ се в гр. Стара Загора, на ъгъла на ул.„***“ и ул.“***“, стопанисван от ЕТ“***“.
В хода на проверката, е установено, че търговеца в качеството му на задължено лице
по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки или услуги от търговският обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата. За извършена на 18.07.2020
год. в 13.30 часа контролна покупка на един брой сладолед на стойност 1.00 лв.
платени в брой на лицето Н.И.Д. – продавач от С.Б.Ч. – проверяващ преди
легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ модел Датекс WP 50 с ИН на ФУ DT 541642 и
ИН на ФП 02541642, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. Нарушението води до не
отразяване на приходи. Извършеното нарушение се доказва и от установената
разлика между разчетената касова наличност и установената фактическа такава в
размер на 12.95 лв.
Със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-405-0381919 от 24.07.2020
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на ЕТ“***“ е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – машина за крем
сладолед, находящ се в гр. Стара Загора, ъгъла на ул.„***“ и ул.“***“,
стопанисван от ЕТ“***“ и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
За
установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4
във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА №0381919/18.07.2020 год. Въз основа
на констатациите е направен извод, че ЕТ“***“ не е спазило реда за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.
Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е
възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С
оглед на което на ЕТ“***“ е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – машина за крем сладолед, находящ се в гр.
Стара Загора, ъгъла на ул.„***“ и ул.“***“, стопанисван от ЕТ“***“ и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при подробно
изложени в ЗНПАМ №ФК-405-0381919 от 24.07.2020 год. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на
срока на мярката. Заповедта е връчена на представител на ЕТ“***“ на 19.08.2020
год., видно от приложената на лист 32 от делото разписка за връчване, а жалбата
срещу нея е подадена на 31.08.2020 год. в деловодството на ТД на НАП Пловдив.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 298, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество е основателна, предвид следното:
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено
прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно
предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране
на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателства Заповед №ЗЦУ–ОПР-16 от 17.05.2018 год. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за
Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.12 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
в рамките на предоставените му правомощия.
Съдът
намира, че оспорената заповед е постановена в изискуемата от закона писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има
информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и
за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и
ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното
право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за
дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за
неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186,
ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените. Проверката е извършена в присъствието
на на дружеството, същият е бил запознат
с установеното при проверката, но не е дал обяснение относно извършеното
нарушение.
По
отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите
на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл.118,
ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съдът
намира, че не е налице неправилна правна квалификация на констатираното
нарушение. Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006
год., която се твърди от жалбоподателят за нарушена предвижда, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1. Това е конкретен случай, когато е налице документиране на
продажбата чрез първичен счетоводен документ, издаден от задължено лице по
чл.3, ал.1 на задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата, като освен този
първичен счетоводен документ е необходимо към него да има издаден и фискален
бон. В конкретния случай извършената продажба нямаме данни да е била
документирана чрез първичен счетоводен документ, а и не е установено, купувача –
проверяващо длъжностно лице, да е регистрирано лице по реда на чл.3, ал.1 от
Наредбата.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и
забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз
„до 30 дни“.
В
настоящия случай и предвид доказателствата по делото органите по приходите,
чрез съставения по време на проверката протокол, са установили нарушение, което
правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбитe
на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118,
ал. 1 от ЗДДС, която норма е посочена като нарушена и в оспорената заповед.
Съдът не споделя изложеното в жалбата, че е налице неправилно приложение на
материалния закон.
Към
приложената административна преписка са приети като доказателства – протокол за
извършена проверка серия АА №0381919 от 18.07.2020 год., въпросен лист за
установяване на стоковата и касова наличност в търговският обект от 18.07.2020
год., дневен финансов отчет от 18.07.2020 год..
В
настоящия случай и предвид доказателствата по делото органите по приходите,
чрез съставения по време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при
извършената проверка на 18.07.2020 год. в търговския обект – машина за крем
сладолед, находящ се в гр. Стара Загора, е установено, че при за извършената
контролна покупка в размер на 1.00 лв. не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Датекс DP250 с ИН на ФУ DT 541642 и
ИН на ФП 02541642 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. Констатираното нарушение е
описано в Протокол за извършена проверка серия АА, №0381919 от 18.07.2020 год.
Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.50, ал. 1 от ДОПК. А в случая и самият жалбоподател
не оспорва обективираната в протокола от извършената проверка фактическа
обстановка, в т.ч. и факта на не издаване на фискална касова бележка за
извършената търговска продажба. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
При
тези факти са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС и приложението на чл.187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на
преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна
мярка или не /в този смисъл са Решение
№10323 от 5.10.2016 год. на ВАС по адм. дело №8979/2015 год., Решение №11983 от
9.10.2014 год. на ВАС по адм. дело №16784/2013 год., Решение №5861 от
29.04.2014 год. на ВАС по адм. дело №2540/2014 год. и мн. други/. Ирелевантно е
дали е издадено наказателно постановление за установеното нарушение. Налагането
на принудителните административни мерки по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на
наказателно постановление за нарушението и се прилага независимо от ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ,
доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след
установено по съответния ред при проверка от органите по приходите
административно нарушение. Въпреки това по делото са представени и два броя
актове за установяване на административно нарушение.
Единствената
преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока
на принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за
срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни.
Така
определената продължителност на срока на ПАМ на първо място е мотивирана с
обстоятелството, че установеното нарушение, свързано не издаване на фискален
бон, води до негативни последици за фиска, тъй като нарушението води до не
отразяването на реално извършени продажби, водещо и до неправилно определяне на
дължимите налози. Целта на ПАМ е било промяна в начина на извършване на
дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отразяване на оборота,
а индиректния - недопускане на вреда на
фиска. Очевидно е, че така изложените мотиви за обосноваване на определената
продължителност на срока на налаганата ПАМ, по никакъв начин не кореспондират
нито на вида на установеното нарушение, за което е приложена принудителната
административна мярка, нито на констатациите на извършилите проверката
контролни органи. Не е спорно между страните, че жалбоподателят не е
регистрирано по ДДС лице, а за осъществяваната от него дейност се дължи
съответния патентен данък, който по никакъв начин не е свързан с
осъществяваните обороти. Доколкото ПАМ е въз основа на разпоредбите на ЗДДС, а
допуснатото нарушение е за нарушение на Наредба издадена в изпълнение на ЗДДС,
то целта на ПАМ следва да е съобразена и с целта на закона, посочено в чл.1 от ЗДДС – облагане с ДДС. Такова в конкретния случай не е налично, тъй като лицето
не е регистрирано по ЗДДС, следователно не начислява ДДС, нито подава месечни
декларации по този закон. Безспорно е също така, че цитираната наредба се
отнася както за регистрирани по ЗДДС лица, така и за нерегистрирани – чл.118 от ЗДДС.
При определянето на продължителността на ПАМ,
обаче, следва да се държи сметка и за обстоятелството, че в конкретния случай дейността
е сезонна, осъществява се в рамките на летните месеци, а видно от касовата
разлика за четири часовото работно време /до момента на проверката/ са
осъществени продажби за 12.00 лева. Не се подкрепят по никакъв начин изложените
мотиви в заповедта, че се касае за стока, която е с голямо търсене и която да
генерира големи обороти. Не са представени доказателства за такива дневни
обороти, а твърдението е голословно. Следва да се вземе в предвид, както и
площта на търговския обект, която е не повече от 1.00 кв.м.,
самият търговски обект – машина за крем сладолед /не щанд/ и също така е продаваната
стока – крем сладолед. Не на последно място и сезонния характер на дейността –
към момента на приключване на делото, търговският обект не е налице и е
практически невъзможно осъществяването на разпоредените
с оспорената заповед правни последици.
Мотивите са бланкетни,
не са изложени факти относно конкретното нарушение и нарушителя, и от тях не
може да бъде направен извод как административният орган е стигнал до извод, че
противоправното поведение ще се превърне в трайна практика за търговеца – няма
никакви данни да са налагани административни наказания или ПАМ за нарушение от
същия вид. Не са описани по никакъв начин „значителните и трудно поправими
вреди“, които се причиняват от нарушението. „Значителните“ вреди, които
очевидно представляват задължения към фиска, следва в мотивите да имат някакво
финансово изражение, а относно „трудно поправимите“ вреди са представени
доказателства за изискуеми неизплатени задължения на търговеца към фиска, но
такива мотиви конкретни, в заповедта не се съдържат. Очевидно е, че
представените едва в съдебно заседание писмени доказателства не са били част от
административната преписка, а очевидно и административният орган не ги е имал в
предвид, след като същите не са отразени в самата заповед. Не е ясно и как
точно принудителната мярка за 14 дни ще повлияе в конкретния случай положително
върху отчитането на продажбите в обекта.
Съдът счита, че непосочването
на фактически основания за прилагане на принудителната мярка за срок от 14 дни
/срок към средния, установен от закона/, представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като не дава възможност на съда
да прецени дали са спазени принципите за съразмерност и пропорционалност
заложени в чл. 6 от АПК /в този смисъл Решение № 7521 от 16.06.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 2530/2020 г. /. Съдът няма възможност да извърши проверка как е
съобразен размерът на наложената ПАМ с тези принципи. Липсва анализ за
последиците от изпълнението на мярката по отношение на търговеца и действително
обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които е възможно да
бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези
щети/, и предвидимите последици за търговеца и за работниците в обекта по време
на изпълнението на мярката.
При липса на мотиви относно последиците от
изпълнението на мярката за други защитени интереси на обществото – осигуряване
на работни места, изплащане на трудови възнаграждения и внасяне на осигурителни
вноски, възможност за извършване на търговска дейност – се налага извод за
липса на извършен от административния орган анализ на съразмерността на мярката
с конкретно извършеното нарушение и целените правни последици при изпълнението
й.
При издаване на ЗНПАМ следва императивно да се
спазва принципът за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, съгласно който при
прилагането на ПАМ и определянето на срок за това не следва да се засягат
правата и интересите на адресата в степен по-голяма от необходимото за
постигане целта на закона. Като няма изложени факти и конкретни обстоятелства,
имащи значение за определяне на срока на ПАМ, съдът не може да прецени дали
административният орган е упражнил правомощията си в съответствие с целите на
закона.
С оглед изхода на спора са основателни исканията
на жалбоподателят за присъждане на направените разноски по делото, които са в
размер на 550.00 лв., от които 500.00 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 23.10.2020 год. и държавна такса в размер на 50.00 лв.
По
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ“***“, ЕИК ***,
представлявано от Й.К.П. Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-405-0381919 от 24.07.2020 год. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз
Дондуков“№52, представлявана от Директора Галя Димитрова да заплати на ЕТ“***“ с ЕИК *** и със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, ***, представляван от Й.К.П. сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/
лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: