Р Е Ш Е
Н И E № 1183
гр.Бургас,29.07.2010 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав, в публично заседание
на дванадесет и втори юни през две хиляди и десета година в състав :
Председател : МАЯ
СТЕФАНОВА
Съдебни заседатели :
…..…………………...
Членове : …………….…………
при секретаря Райна Жекова и в присъствието на прокурора………..като разгледа
докладваното от съдията СТЕФАНОВА НАХД дело № 2094 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предложение на БРП за освобождаване на Д.Г.Г., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.”а” предложение първо вр. чл.343 ал.1 б.”б” предложение второ от НК вр. чл.20 ал.2, вр. чл.116 , вр. чл.119 ал.4 от ЗДвП, за това че:
на 11.01.2010г., в гр.Б., на кръстовището
на ул. „О.” и ул. „И. Б.”, при управление на моторно превозно средство товарен
автомобил „С. Д.", с per. № ..., нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват... със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие;
чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора
";
чл. 119, ал.4 от ЗДвП - „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците"
и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на пешеходеца Т. Х. К., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в
счупване на дясната бедрена кост през областта на големия трохантер
/пертрохантерно/, довело до трайно затруднение движението на десния крак за
срок от около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след
деянието деецът е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия
От проведените действия по разследването
и събрания в хода на извършването им доказателствен материал, приемам за
установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2010г., през светлата част на
денонощието /около 10.00 ч./, в гр.Б., по ул. „О.", в посока на кръстовище й с ул. «И.
Б.» се движел с товарен автомобил «С. Д.», с per. № ..., управляван от
подсъдимия Д.Г.Г. Времето било слънчево, асфалтовата настилка суха, без
неравности, като движението не било интензивно, но имало много паркирани
автомобили. Според показанията на пострадалия К. от дясната страна на ул.”И. Б.”
също е имало паркиран автомобил, не непосредствено на кръстовището но в
близост, а според обясненията на подсъдимия Д. е имало паркиран автомобил спрян
на ул.”О.” вдясно преди кръстовището. Наближавайки кръстовището на ул. „О."
и ул. «И. Б.», подсъдимият Г. предприел маневра „завой на дясно" в посока
ул. „Ц. С.", като намалил скоростта си на около 15 км./час.
По същото време, свидетелят Т. Х. К. -
пешеходец се движел по десния тротоар на ул. „О." в посока аптеката, находяща се след кръстовището на
ул. «О.» и ул. «И. Б.». В момента,
когато предната част на товарния автомобил «С. Д.», с per. №
... била
вече в посока към ул.”Ц. С.” по ул.”И. Б.”, тогава водачът Г. в предното
огледало за обратно виждане е забелязал падналия на уличното платно К. През
това време според обясненията на подсъдимия не е чул нищо. Слязъл от автомобила
и заедно с намиращите в близост хора качил в буса К. и го отвел в МБАЛ Б. След
това от КАТ се обадили на Г. да се яви в МБАЛ за да даде кръв за анализ. Видно
от протокола за химическа експертиза, в кръвта на водача Г. не е било открито
наличие на етилов алкохол (лист№20 от ДП №116/2010 г. по описа на ПП ОДМВР Б.).
Видно от съдебно-медицинската експертиза Т. К. е получил счупване на дясната
бедрена кост през областта на големия трохантер (пертрохантерно).Според вещото
лице, счупването отговаря да е в резултат от съприкосновението с автомобил в
ляво от тялото с последващо падане върху дясната тазобедрена става.
Видно от протокола за оглед на
местопроизшествието по дясната страна на автомобила на 50 см от началото на
фургона и на 110 см от земята се е видяло петно изчистено от прах. От предната
броня на автомобила, според протокола за оглед,
до мястото на съприкосновението на пострадалия с него, е 250 см.
Свидетелят К. в показанията си твърди, че
автомобилът го ударил със задната си странична част по лявата ръка и рамо,
тогава паднал на дясната си страна близо зад колата. Твърди, че е висок 180 см
и не е употребявал алкохол през деня, а и такава проба от него не е била взета
в МБАЛ Б. Твърди, че е слязъл само една крачка от тротоара на уличното платно
на ул.”И. Б.” и тогава е бил ударен от буса.
На местопроизшествието бил извършен оглед
и било образувано настоящото досъдебно наказателно производство.
В
резултат на настъпилото на 11.01.2010г. пътно - транспортно произшествие,
свидетелят Т. Х. К. е получил счупване на дясната бедрена кост през областта на
големия трохантер /пертрохантерно/, довело до трайно затруднение движението на
десния крак за срок от около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес. Горепосоченото увреждане съставлява средна телесна повреда по см. на
чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Едновременно с горното били назначени и
изготвени единична и тройна автотехнически експертизи, описващи гореизложения
механизъм на извършване на деянието. Видно от заключението на тройната
автотехническа експертиза, водача на товарния автомобил и пешеходеца са имали
обективна възможност да се възприемат взаимно, когато те са били на около 5-6
метра един от друг /л.45/. И единичната и тройната автотехнически експертизи са
приели, че в момента на предприетото пресичане, при тази скорост на движение на
товарния автомобил, пешеходеца е попадал в опасната зона за спиране на МПС, но
видно от заключението на тройната автотехническа експретиза /л.46/, ако
товарния автомобил е бил предприел маневрата със скорост от 11 км./час, то
водачът му е можел и е трябвало да спре и да пропусне пешеходеца. Според
единичната експертиза, обаче движението на пешеходеца К. по тротоара не е представлявало
опасност за товарния автомобил до момента, когато слязъл на пътното платно. До
мястото на удара е изминал един метър, което не е една крачка, както твърди
свидетеля. Ударът е бил непредотвратим. Тогава товарният автомобил е бил в
процес на извършване на маневрата завиване на дясно.
Съдът кредитира заключението на
единичната експертиза в частта й -отговор на пета задача, а именно, че
свидетелят К. е следвало да се огледа преди да предприеме пресичане на уличното
платно. Той е имал обективна възможност да възприеме автомобила като опасност и
да го изчака да премине. Ударът е настъпил в задната част на автомобила на 2,50
метра от предната броня, което ще рече, че водачът Д. не е могъл да направи
нищо в този случай. Същият твърди, че не е забелязал пешеходеца поради паркиран
автомобил на ул.”О.” преди кръстовището. За Г. този пешеходец не е
представлявал потенциална опасност, логично е обяснението му че не е видял К.,
тъй като при предприемането на маневрата завой надясно пред него не е имало
нищо, което да препятства тази маневра. Не е имало пешеходна пътека или друг
пътен знак, който да е нарушил. Съдът кредитира и обясненията на Д. в частта
им, че не е усетил и чул нищо. Сблъсъкът е бил слаб, видно от следите оставено
по МПС-то снимка №3 от фотоалбума.
След направения по-горе анализ настоящата
инстанция счита, че произшествието е настъпило поради неправилно пресичане на
пешеходеца в кръстовище без очертана пешеходна пътека. Същият е следвало да
изчака преминаването на товарния автомобил и преди това да се огледа.
Съприкосновението е станало на 250 см от предната броня на автомобила т.е . приблизително в средата му, което
означава, че за водача слизането на плратонот на К. и движението му е
представлявало внезапно препятствие, което не е могъл да предвиди и да
предотврати. В тази връзка, следва
изрично да се посочи, че Г. не е нарушил виновно посочените от БРП задължения на водачите на моторни превозни
средства, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал.4 от ЗДвП.
Така изложената и установено по безспорен
начин в хода на досъдебното производство фактическа обстановка, мотивира правен
извод в посока че не е осъществено от субективна страна от подсъдимия Д.Г.Г.
престъпен състав от общ характер по чл. 343а,
ал.1, б."А", предложение 1 вр. чл.343, ал.1, б. „б", предл.
второ от НК, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 116, вр. чл. 119, ал.4 от ЗДвП, а именно, че
на 11.01.20 Юг., в гр.Б., на кръстовището
на ул. „О." и ул. „И. Б.", при управление на моторно превозно
средство -товарен автомобил „С. Д.", с per. № ..., нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват... със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие;
чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив къ.м пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора
";
чл. 119, ал.4 от ЗДвП - „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците "
и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на пешеходеца Т. Х. К., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в
счупване на дясната бедрена кост през областта на големия трохантер
/пертрохантерно/, довело до трайно затруднение движението на десния крак за
срок от около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след
деянието деецът е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия.
Настъпилият вредоносен резултат е в пряка
причинна връзка с неправомерното поведение на пострадалият Т. К.
Гореописаната фактическа обстановка се
подкрепя от обясненията на обвиняемия, показанията на свидетеля Т. Х. К. и
извършените химическа, съдебно - медицинска, автотехническа и тройна
автотехническа експертизи.
Разпитан в хода на съдебното
производство, подсъдимият Д.Г.Г.
заявява, че не се чувства виновен и е описал фактическата обстановка около
случилото се.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Д.Г.Г., роден на *** ***, с постоянене
адрес *** , български гражданин със средно образование, неженен, работи като
шофьор – ... в „Д.” ООД със седабище и адрес *** ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН, в това че на 11.01.2010г., в гр.Б., на кръстовището на ул. „О." и
ул. „И. Б.”, при управление на моторно превозно средство товарен
автомобил „С. Д.", с per. № ..., нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват... със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие;
чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора
";
чл. 119, ал.4 от ЗДвП - „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците"
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Т. Х. К., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост през областта на големия трохантер /пертрохантерно/, довело до трайно затруднение движението на десния крак за срок от около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след деянието деецът е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал.1, б."А", предложение 1 вр. чл.343, ал.1, б. „б", предл. второ от НК, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 116, вр. чл. 119, ал.4 от ЗДвП,
РАЗНОСКИТЕ по делото на основание чл.190 ал.1 от НПК в размер на 791, 60 лева зе екс9петизи и фотоалбуми остават за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.