Р Е Ш Е Н И Е
№………….…………../………….…………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 4328 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Производството
е образувано по предявени от М.И.Я.,
ЕГН **********, с адрес: с. Г., действащ чрез адв. С.И. срещу „Б.Ч.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно
кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128,
т. 2, чл. 224, ал. 1, чл. 220, чл. 222 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 1310.19 лева – трудово възнаграждение
за м. февруари и м. март 2020 г. по 613.29 лева и за дните 01-02-03.04.2020 г.
– 83.61 лева; 2./ 58.44 лева
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за два дни за 2020 г.; 3./
613.62 лева обезщетение за неспазен
срок на предизвестие; 4./ 613.62 лева обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради намаляване
обема на работа, но за
не повече от 1 месец, ведно със законната лихва върху всяка
претендирана главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 07.05.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.
По същество
ищецът моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК не
е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, препис от която му
е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 07.08.2020 г.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. С. И. поддържа исковата молба и моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа
се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции
на следните фактически твърдения: твърди, че с ответника са били страни
по трудово правоотношение, учредено въз основа на безсрочен трудов договор,
сключен на 13.08.2018 за заемане на длъжността „Общ работник“ с място на
работа, обл. В., община Д. ч., З., цех за дърво преработване и производство на
въглища, при 8 часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на МРЗ – 560.00 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0.6%, дължимо до 25-то число на
следващи месец. Твърди се в исковата молба, че пълният размер на брутното
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 613.29 лева, формирано от
основното трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева плюс клас за стаж в –
3.29 лева. Поддържа се, че работодателят – ответник не е заплатил престираната работна сила за месеците февруари и март 2020
г. в размер по 613.29 лева за всеки месец, както и за дните от 02.04.2020 г. и
03.04.2020 г. в размер на 83.61 лева. Сочи се, че на 06.04.2020 г. ответникът е
връчил на ищеца заповед № 82/01.04.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание намаляване обема на работа. Счита, че поради
преустановяване на учредената трудовоправна връзка в
патримониума на ищеца се е породило правото да търси и горепосочените
обезщетения. Твърди, че освен дължимите трудови възнаграждения работодателят-отвтеник не е изплатил и претендираните
обезщетения, обусловени от прекратяването на трудовия договор. Излага се, че
договорът е прекратен, считано от 06.04.2020 г. – датата на получаване на
заповедта от работника-ищец, като до този момент последният добросъвестно е
изпълнявал трудовите си задължения. Доколкото договорът е прекратен поради
намаляване обема на работа, то работодателят е следвало да даде едномесечно
предизвестие на ищеца, което в настоящия случай не е сторено. Ищецът излага, че
предизвестието е с дата от 01.03.2020 г., но същото му е връчено на 06.04.2020
г. и именно поради това твърди, че неспазеният срок на предизвестие е от
06.04.2020 г. /датата на получаване на заповедта и предизвестието/ до
06.05.2020 г. Ищецът поддържа, че не е използвал два дни от платения си годишен
отпуск, полагащ му се за 2020 г. Отделно е работил и в първите дни на м.април
2020 г. до връчване на заповедта за уволнение.
Ответникът не
е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи
елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 128,
т. 2, чл. 224, ал. 1, чл. 220, чл. 222 от КТ, ищецът е
представил писмени доказателства /Трудов договор № *, сключен между страните на
* г.; препис от трудовата книжка № * на ищеца; предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ; заповед № * г. за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ/,
които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите
претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва
да останат и сторените по настоящото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер
възлиза на 614.12 лева, от които: 202.41 лева – държавна такса, дължима за предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които следва
да се присъдят
в полза на РС-Варна, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК и 411.71 лева – адвокатски хонорар, който следва да се
присъди в полза на адв. С.М., на
основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 от
ЗА вр. чл.
7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения и на осн. чл.
239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128,
т. 2; чл. 224, ал. 1; чл. 220 и чл. 222 от КТ, „Б.Ч.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН **********, с адрес: с. Г. сумите, както следва: 1./
1310.19 лева – трудово
възнаграждение за м. февруари и м. март 2020 г. по 613.29 лева и за дните
01-02-03.04.2020 г. – 83.61 лева; 2./ 58.44 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за два
дни за 2020 г.; 3./ 613.62 лева
обезщетение за неспазен срок на предизвестие; 4./ 613.62 лева обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради
намаляване обема на работа, но
за не повече
от 1 месец, ведно със законната лихва върху всяка
претендирана главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 07.05.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Б.Ч.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд
– Варна сумата в размер от 202.41 лева,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, „Б.Ч.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.М. с
личен № ***, със съдебен адрес:***, вписана в АК-гр. В., сумата в размер от 411.71 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
въззивно обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: