Р Е Ш Е Н И Е
№ 241 12.04.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на девети април две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Гр. дело № 2993 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е въз основа на предявен от П.А.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А. П. - АК Хасково, със съдебен адрес *** против П.Д.З., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *** иск по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 32 от Семейния кодекс за сумата в размер на 13 275.00 лева. Ищецът твърди в депозираната искова молба, че с ответника били бивши съпрузи, като сключили граждански брак на ********, а с Решение № 315 от 07. 06. 2018 г., постановено по гр. дело № 193 по описа за 2018 г. на PC Хасково, бракът между тях бил прекратен. На 26.05.2015 г., по време на брака и съвместното съжителстване помежду им, ответникът по иска П.З. бил сключил с „Райфайзенбанк България“ ЕАД Договор за потребителски кредит с № 1505220931937510 от 26.05.2015 г. за сумата от 35866.25 лева, като ищцата П.Ж. била съдлъжник по този кредит. Твърди се от ищеца, че от месец януари на 2017 г., до момента на развода им през месец юни на 2018 г., двамата с ответника се намирали във фактическа раздяла. На 29.03.2017 г. ищецът П.Ж. сключила Договор с № ЕМРЕ-14644313 от 29.03.2017 г. за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 37 000 лева. Тъй като основно тя изплащала изтегления от съпруга ѝ потребителски кредит от „Райфайзенбанк“ ЕАД, а и предвид по-изгодните условия които получила от последната банка, на 31. 03. 2017 г. ищцата погасила остатъка от кредита изтеглен от ответника в размер на 26 550 лева. По този начин, ищцата била изплатила изцяло дължимия остатък по Договора за потребителски кредит с № 1505220931937510 от 26.05.2015 г., който бил усвоен за нуждите на семейството през време на брачното им съжителство. Погасяването му обаче станало по време вече на фактическата им раздяла и само със средства на ищцата, докато следвало разходите за задоволяване нуждите на семейството да се поемат от двамата съпрузи. Счита, че като поела дела на ответника, се била обеднила за сметка на обогатяването на ответника до размер на 13 275.00 лева. Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което П.Д.З. да бъде осъден да заплати на ищцата П.А.Ж. сумата в размер на 13 275.00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника П.Д.З., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *** след връчване на препис от исковата молба ведно с приложенията, станало на 08.01.2019г., лично, според отбелязването в отрязъка на съобщението, предназначен за съда. В представения отговор, ответникът заявява, че оспорва иска. Твърди се, че било вярно изложеното в исковата молба е, че по време на брака им били изтеглили потребителски кредит в размер на 35 866, 25 лева. Средствата по този кредит били ползвали съвместно за нуждите на семейството. До 06.03.2017г. плащанията по кредита били погасявани изцяло от негова страна, но тогава вече страните били във фактическа раздяла. След фактическата им раздяла, се твърди, че ищцата била изтеглила нов банков кредит с оглед погасяване на предходния, по който договор последната се явявала съдлъжник. Действителната цел, с която бил изтеглен визирания от ответника кредит обаче била с него да се погаси предходен потребителски кредит, изтеглен за нуждите на семейството. На второ място, средствата от цитирания кредит били и за ремонт на детската стая и кухня в апартамента на родителите на ищцата. Поради това, не можело да се каже, че с претендираната сума ответникът се бил обогатил без основание и за сметка на ищцата. Моли съдът, да отхвърли иска като неоснователен, както му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът П. А.Ж., в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представители - адв. А. П. от АК – Хасково, като поддържа иска и в хода на устните състезания излага доводи за основателност на претенцията и моли да бъде уважена така, както е заявена, като по същество основното възражение и спорен момент в позицията на ищеца, спрямо тази на ответника в отговора, освен за произнасяне по вината, е тази за размера на издръжката и отчасти за режима на лични отношения с детето, след предоставяне упражняване на родителските права на майката.
Ответникът П.Д.З., надлежно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не изпраща упълномощен по делото представител.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, от събраните по делото писмени доказателства, а и не спори между страните, че между тях е бил сключен на ******** граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак от ******** г. Община Х., като от брака си имат родено едно малолетно и към момента дете – А. П. З., роден на ***г.
С Решение № 315 от 07. 06. 2018 г., постановено по гр. дело № 193 по описа за 2018 г. на PC Хасково, влязло в законна сила на 27.06.2018 г., бракът между страните бил прекратен, като съдът се произнесъл по въпроса за упражняване на родителските права по отношение на роденото през време на брака малолетно дете, определяне на неговото местоживеене, режима на лични отношения на другия родител с детето, ползването на семейното жилище и издръжката. Прието с постановения съдебен акт е, че фактическата раздяла между страните била настъпила 2 – 3 години пред предявяване на брачния иск, а в настоящото производство се твърди, че фактическата раздяла била настъпила през месец януари 2017 г., което твърдение не се оспорва от ответника в представения отговор на исковата молба и следва да се приеме като безспорно между страните по делото.
От представения и приет като писмено доказателство Договор за потребителски кредит с № 1505220931937510 се установява, че на 26.05.2015 г., през време на брака, сключен между страните и съвместното съжителстване помежду им, тоест преди настъпване на фактическата раздяла, ответникът по иска П.З. е сключил, като кредитополучател, с „Райфайзенбанк България“ ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от 35866.25 лева, като ищцата П.Ж. е вписана като съдлъжник по този договор с предвидена солидарна отговорност при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД. Посочено е в чл. 1 от Договора, че сумата по кредита, който Банката отпуснала на Кредитополучателя ще бъде за рефинансиране на кредит за потребителски нужди, с краен срок на погасяване – 05.12.2022 г., а според предвиденото в чл. 2, кредитополучателят усвоява еднократно сумата по кредита, след представяне на необходимите документи, по банкова сметка, ***. По делото не се оспорва от ответника факта на усвояване на сумата по кредита при условията, предвидено за това със сключения договор за банков кредит.
На 29.03.2017 г. през време на брака, но след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, ищецът П.Ж. сключила Договор с № ЕМРЕ-14644313 от 29.03.2017 г. за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 37 000 лева, която е усвоена от Кредитополучателя по този договор в лицето на ищеца П.Ж. по посочена от нея и вписана в договора банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД на 30.03.2017 г. видно от представеното и прието по делото като писмено доказателства Извлечение от движения по сметка ********** BGN. От цитираното извлечение от сметка в „Уникредит Булбанк“ АД се установява направен с платежно нареждане извън банката междубанков кредит с платец П.Ж. и получател П.Д.З. на 31.03.2017 г. за сумата в размер на 26550 лева по сметка BG85RZBB915510044679437, RZBBBGSF.
От представената от ищеца в съдебно заседание пред първата инстанция и приета като писмено доказателство банкова референция, изх. № 510-38/25.02.2019 г., издадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД се установява, че отпуснатият на 26.05.2015 г. потребителски кредит с цитиран номер на кредитополучател П.Д.З., ЕГН: ********** и съдлъжник П. А. З., ЕГН: ********* е погасен изцяло от г – н П.З. след подадена на 31.03.2017 г. молба за предсрочно погасяване на кредита.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, като анализ за тяхната достоверност не се налага, поради липсата на оспорване от страните на съответните изявления, материализирани в цитираните документи, приети като писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Семейния кодекс, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а за задълженията към кредитор на един от двамата съпрузи, възникнали да задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно без да са необходими другари - чл. 32, ал. 2 СК, след като се изхожда и от възможността, изрично предвидена в чл. 25 от СК, всеки от съпрузите да може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг. Погасяването на задължението от единия от тях след прекратяване на брака поставя въпроса за уреждане на вътрешните им отношения, преценено на основата на института на неоснователното обогатяване от гледна точка разместванията, които настъпват в имуществената сфера на страните по делото, бивши съпрузи. За преценка в насока доказаността на предявения иск, следва да се прецени дали са доказани твърденията, че полученият кредит, след като факта на усвояването му изцяло съгласно договора за банков кредит е недвусмислено установен, е послужил за задоволяване на общи нужди на семейството, по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК. Съгласно възприетото в практиката на ВКС виждане - Решение № 167 от 10.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 8/2018 г., че когато солидарните длъжници са съпрузи и по време на брака им, един от тях е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата, се обосновава и последващия извод, че в тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са направени или че удовлетворена нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг, какъвто в случая би следвало да е ответникът, не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. В конкретния случай ответникът не е оборил презумпцията за равна задълженост, защото не доказа неизвършването на заявените от ищеца разходи, нито обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна. Установеното предположение - при поемане на солидарно задължение /каквото е поетото задължение по договора за банков кредит за текущи нужди на семейството/ е, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, затова в тежест на този, който твърди, че не отговаря въобще или отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че не е получил или е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. Ответникът, върху която беше разпределена доказателствената тежест, не само не установи, че твърдяната от ищеца семейна нужда не е съществувала или е останала неудовлетворена, а тъкмо напротив. Въпреки първоначално поддържаното в отговора на исковата молба възражение по иска, ответникът не оспорва факта, че през време на брака си с ищеца, двамата били сключили договор за потребителски кредит в размер на 35866.25 лева, а средствата по този кредит били използвали изцяло за задоволяване на нужди на семейството, след като сумата е усвоена изцяло с паричен превод по банковата сметка на ответника по делото. Същевременно, възраженията му, че този кредит бил изтеглен за рефинансиране на задължение по договор за банков кредит от предходен момент не само не опровергава тази теза, а тъкмо обратното, след като сам ответникът сочи в отговора на исковата молба, че и сумата от този първоначално изтеглен кредит са били ползвани за задоволяване на семейни нужди, а освен това – и за ремонт на детска стая и кухня очевидно пак за задоволяване на потребности на детето на страните по делото, тоест за семейни нужди, без значение собствеността на имота, в който подобренията с такава цел са били извършени. Следователно, с погасяване на процесното задължение със средства на единия от бившите съпрузи след настъпване на фактическата раздяла със знанието и съгласието на другия, който като кредитополучател и титуляр по договора за банков кредит е получил тези средства с банков превод от ищеца и сам е подал заявление до банковата институция за предсрочно погасяване на остатъка от задължението по този договор в размер на 26500 лева, следва да се приеме, че ответникът се е обогатил с половината от тази сума с оглед принципа на равна задълженото и след прекратяване на брака между страните по делото, за него възниква задължението да върне половината на другата страна.
По изложените съображения, предявеният иск е доказан по основание и размер и като изцяло основателен, следва да бъде уважен, а ответникът П.Д.З. - осъден да заплати на ищеца П.А.Ж. сумата в размер на 13 275.00 лева по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 32 от Семейния кодекс, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, при предсрочно погасяване на остатъка от задължението по Договор за потребителски кредит с № 1505220931937510 от 26.05.2015 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД и след прекратяване на сключения на ******** между тях граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак от ******** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Предвид своевременната и изрична претенция на ищеца досежно направените от него деловодни разноски, и с оглед изхода на спора, в негова полза следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски от ищеца за заплащане на ДТ в размер на 531.00 лева, както и за заплащане на възнаграждение за упълномощения по делото адвокат в размер на 1600 лева, след като се доказа, че са действително направени и при липса на възражение от другата страна за тяхната прекомерност, по което съдът да се налага да се произнася.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.Д.З., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на ищеца П.А.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 13 275.00 лева по чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 32 от
Семейния кодекс, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, при
предсрочно погасяване на остатъка от задължението по Договор за потребителски
кредит с № 1505220931937510 от 26.05.2015 г., сключен с „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и след прекратяване на сключения на ******** между тях граждански
брак, за което е съставен Акт за граждански брак от ******** г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.12.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски за заплащане на ДТ в
размер на 531.00 лева и за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
адвокат в размер на 1600.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.