Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.10.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5199 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5199/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н.Н.Г.
ЕГН ********** от гр.Варна срещу решение №60286 от 06.03.2020 г по гр.дело №82182/2017 г на СРС , 67 състав , с
което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.42 б.“б“ ЗНасл и чл.90а ЗНасл за прогласяване за
нищожно на саморъчно завещание от 18.05.2004 г извършено от П.С.Г. в полза на
ответника Х.Н.Г. ЕГН ********** от гр.София .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като представеният от него препис на завещанието е с
множество задрасквания , докато преписът от нотариус В.Я.е без задрасквания
т.е. има съществени различия между двата преписа . СРС не е взел предвид
доводите за нищожност на завещанието относно собствеността на завещаните имоти
.
Въззиваемата страна /чрез особения си представител/ е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите на
СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 13.03.2020 г ,
поради което въззивната жалба от 25.03.2020 г /по пощата и по време на извънредното
положение/ е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част . Само ако решение е валидно и
допустимо се извършва проверка за неговата правилност . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
В случая обжалваното решение е валидно , но е процесуално недопустимо . Съгласно т1А
от ТР №4/14 от 14.03.2016 г на ОСГК на ВКС исковете за нищожност на завещание
са оценяеми като цената им се формира от стойността на завещаното
имущество по чл.69 ал.1 т.4 във вр.т.2 ГПК т.е. според данъчната оценка на
недвижимите имоти , а ако няма такава- според пазарната цена .
В случая първоинстанционният съд на практика е приел ,
че исковете са неоценяеми и въобще не е определил цена на исковете. Не са
събрани никакви доказателства дали завещаните имоти съществуват , възстановени
ли са по ЗСПЗЗ , как се индивидуализират по действащия план , съответно каква е
данъчната им оценка и цената на исковете . Събрани са само 50 лева държавна такса , при положение , че става въпрос за поне
няколко имота на територията на гр.София
с предполагаема висока данъчна оценка.
След многократни указания на настоящия съд ищцата
индивидуализира процесните имоти с молби от 07.06.2021 г и от 09.09.2021 г и
представи скици на същите .
Според приетата пред настоящия съд СТЕ на вещото лице
инж.С.К. данъчната оценка на процесните
имоти е в размер на 605 137,12 лева .
Това е и цената на исковете , защото ищцата е завещала целите имоти , а не
идеални части от тях .
На основание чл.104 т.4 ГПК исковете са
подсъдни на окръжен съд като първа инстанция , в случая на СГС
като първа инстанция . Като е постановил решение по съществото на спора в
нарушение на родовата подсъдност , СРС е постановил недопустимо решение .
Същото трябва да се обезсили и на основание чл.270 ал.3 изр.2 ГПК да се изпрати
на СГС за разглеждане като първа инстанция .
Тъй като настоящата инстанция не се
произнася по съществото на спора , не се присъждат на страните и деловодни
разноски .
Допълнителната държавна такса и допълнителният депозит за особения
представител на ответника следва да се съберат от родово компетентния съд /от първоинстанционен състав на СГС, ГО /
.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№60286 от 06.03.2020 г по гр.дело №82182/2017 г на СРС , 67 състав ; и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на СГС, ГО
/първоинстанционни състави/ за разглеждане като първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.