№ 4525
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110125228 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от ЗАД „Б В И Г“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.”П“ № 5, представлявано от Н Ч и К Р, чрез адв.М., със съдебен адрес
гр.София, ж.к.М 4 БЛ., партер-офис, насочен срещу ЗАД „Д Б Ж З“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Д, бул.“Г.М. Д“ № 1, представлявано от Б Г
И и Р В М, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2549.67 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета
№ .., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.01.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.01.2020 г. в гр.Стара ЗагЗ е настъпило
застрахователно събитие, при което застрахования при длъжника водач на л.а.Фиат с РЕГ.
№, е причинил имуществени вреди на търговски обект-бензиностанция "ЗЗ".
Ищецът сочи, че собственикът на увреденото имущество, застрахован при него по
имуществена застраховка застраховка „Булстрад бизнес решение“, е подал уведомление, по
което е образувана щета. Навежда, че разноските по отремонтиране на увреденото
имущество възлизат на 2549.67 лв., която сума е заплатена на собственика му, а именно
„Зара-Е“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но последният не е направил това преди завеждане на
делото.
В срока за отговЗ, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика
на л.а. с РЕГ. №, както и извършено плащане от ищцовото дружество на определеното
застрахователно обезщетение по процесната щета.
С отговЗ обаче се оспорва механизма на настъпване на уврежданията и вината на
застрахования при ответника водач на л.а.Фиат. Отбелязва се, че ищецът не е описал
подробно ситуацията, като остават неизяснени фактите около това дали автомобилът е бил с
фабрична или допълнително монтирана метанова уредба, къде се е намирал изводът за
зареждане, какво е поведението на служителите на бензиностанцията.
1
Ответникът оспорва предявения иск и по размер като твърди, че вложените в ремонта
на процесната колонка труд, материали и резервни части са прекомерно завишени, респ. че
размерът на определеното и изплатено от ищеца обезщетение е завишен.
При условията на евентуалност се навеждат доводи за съпричиняване на служители
на застрахованото лице, доколкото са нарушили вътрешните правила, допускайки потегляне
на л.а.Фиат без да откачат зареждащия кран. В тази връзка ответникът се позовава на
Наредбата за устройството, безопасността, експлоатацията и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове, съобразно чийто разпоредби
зареждането на газови уредби попада в категорията на т.нар. „газоопасни работи“ и следва
да се извършва от специално обучени за целта лица, каквито са в случая служителите на
бензиностанцията. С оглед на това се аргументира становище, че единствено последните
носят отговорност за настъпилите вреди.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговЗ към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 5733/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 2549.67 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... за настъпило на 26.01.2020 г. в
гр.Стара ЗагЗ събитие, при което застрахования при длъжника водач на л.а.Фиат с РЕГ. №, е
причинил имуществени вреди на застраховано при заявителя имущество, а именно
търговски обект-бензиностанция "ЗЗ", ведно със законна лихва от 28.01.2021 г. до
изплащане на вземането. С възражение от 09.03.2021 г. ответникът е оспорил вземането
като неоснователно и недоказано.
От представената като писмено доказателства застрахователна полица по
застраховка „Булстрад бизнес решение“ № 2204191100000144, ведно с добавък № 1, е видно,
че между ищцовото дружество и „Зара-Е“ ООД, е сключен договор за имуществено
застраховане на обект газ-, метан- и бензиностанция „Зара“, находяща се в гр.Стара ЗагЗ,
бул.“П.Евтимий“ – бензино-газостанция „Зара“ – оборудване на метанстанция, с валидност
на полицата от 00.00 ч. на 10.06.2019 г. до 23.59 ч. на 09.06.2020 г. Ищецът е представил
заверено копие от Общи условия на комбинирана застрахователна полица „Белстрад бизнес
решение“, от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от
тях
На 26.01.2020 г. застрахованото имущество е увредено, като водач на л.а.Фиат
Добло с РЕГ. №, без да е приключил зареждането на автомобила му, е потеглил и е
повредил метан колонката на бензиностанцията. За събитието е съставен протокол за ПТП
№ .../26.01.2020 г. По делото не е спорно, а и от приложената на л.26 застрахователна
полица се установява, че водачът на л.а.Фиат е застрахован в ответното дружество. За
извършеното нарушение на водача на л.а.Фиат е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 151310, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № .../25.02.2020 г. за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
2
Във връзка с настъпилите щети по застрахованото имущество, на 27.01.2020 г.,
представител на собственика му е подал до ищеца претенция за обезщетение. На същата
дата е съставен протокол от представител на застрахователя и на „Зара-Е“ ООД, в който са
отразени констатациите при огледа на място. За извършения ремонт, застрахованото лице е
представило два броя фактури, а именно фактура № ../04.02.2020 г., фактура № .../04.02.2020
г., на стойност съответно 2964.22 лв. и 95.38 лв. С доклад по щета № ... от 01.10.2020 г., е
определено застрахователно обезщетение в размер на 2549.67 лв., изпратено по сметка на
собственика на увреденото имущество на 07.10.2020 г.
С регресна покана, изпратена на 11.11.2020 г. ищецът е претендирал от ответника
връщане на заплатеното по процесната щета застрахователно обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.П. Г. П. и Т. Б. Т.. Св.Т.
работи км „Зара-Е“ ООД като ръководител търговска експлоатация и твърди, че е запознат с
процесния случай, макар и да не е бил очевидец на произшествието. Твърди, че е разбрал от
своите колеги, че вод на автомобил, който е зареждал метан на бензиностанцията е видял
свой познат на съседна колонка и е отишъл при него да разговарят, след което се е върнал и
е потеглил с автомобила, без да плати горивото. Съобщава на съда, че бензиностанцията не
е на самообслужване, а има обучени служители, които поставят маркучите /закопчяват ги/
при зареждане и след приключване ги разкопчавят, като няма практика да се слагат конуси
пред автомобилите, които зареждат. Свидетелят отбелязва, че тъй като става въпрос за
зареждане на метан, това става под високо налягане – 220 атмосфери, пЗди което и
маркучите са много здрави. С това обяснява, че при потегляне на автомобила не се е скъсал
само маркуча, а се е осукала и самата колонка, към която е свързан. Според свидетеля няма
как да не се види, че маркуча не е разкачен, още повече идвайки от друга колонка.
Свидетелят П.П. пък е водачът на автомобила, който е причинил процесните щети. За
инцидента обяснява, че е отишъл да зарежда метан и бензин на процесната бензиностанция.
Сочи, че е спрял първо на колонката за метан, но тъй като зареждането ставало много бавно
и видял негов познат през няколко колонки, отишъл при него да поговорят. Според П., той
се е върнал след около 10-15 мин. и се е качил и потеглил с автомобила, като е искал само да
го премести няколко метра до колонката за зареждане на бензин. В това време е чул, че
някой го вика и е спрял. Свидетелят признава, че преди да тръгне с колата си не се е огледал
и не е проверил дали е откачен маркуча. Освен това съобщава, че не е имал видимост дали
маркуча е все още закачен, защото е бил последен, до него е имало друг автомобил и
идвайки от друга колонка това не е било забележимо. Отделно от това св.П. твърди, че на
неговия автомобил входа за зареждане на бутилката с метан е на задната броня и трябва да
огледа автомобила от задната му страна, за да установи дали е свален маркуча.
За реда за зареждане на процесния обект обяснява, че зареждането става от служители
на бензиностанцията, но когато има много коли, те отиват някъде и трябва да ги повика, за
да му махнат маркуча. П. твърди, че в момента на инцидента не е имало човек от
бензиностанцията около автомобила му, но според него той вече е бил зареден.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява механизмът, по
който са причинени вредите по процесното застраховано имущество, а именно потеглил
автомобил от метан колонка, без да е приключило зареждането и докато пистолета и
маркуча на метан колонката все още са скрепени към зарядната дюза, при което е повлечен
маркуча и при опъването му са нанесени щети по колонката. Вещото лице е изчислило
стойността на уврежденото имущество в размер на 2531.67 лв. по средни пазарни цени.
Самата увредена колонка и тип DPG/BA. Същата е закупена на 30.09.2005 г. и е и въведена в
експлоатацияс разрешение за ползване № 3/22.01.2008 г., издадено от ДНСК, като са
извършвани периодични технически прегледи. Констатирано е, че към датата на
произшествието процесната колонка е била технически изправна. В заключението е
отразено, че същата е заприходена в счетоводството на „Зара-Е“ ООД на 30.09.2005 г. със
3
стойност 31 583.70 лв., а към 26.01.2020 г. е имала нулева балансова и остатъчна стойност
като дълготраен материален актив на фирмата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 от
КЗ и има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното
вземане и иска е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, пЗди което и същият се явява
процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният в настоящето производство иск е иск на суброгирал се в правата на
увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното
право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е
необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало
право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на
вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в
обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № 2204191100000144), със срок, покриващ датата на настъпване на
вредите. В същото време настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от ищеца
рискове, доколкото видно от съдържанието на представените в заверено копие Общи
условия на ищцовото застрахователно дружество, обхватът на поетите застрахователни
рискове е определен по метода на изключването, т.е. застрахователят поема всички рискове
от даден вид, с изключение на изрично посочените.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увреденото имущество. Това, както и наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача на л.а.Фиат и ответното дружество не са спорни по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установи настъпването на застрахователното събитие на 26.01.2020 г., при което водачът на
л.а.Фиат Добло с РЕГ. №, при потегляне от метан колонка на бензиностанция Зара,
находяща се в гр.Стара ЗагЗ, бул.“П.Евтимий“, без да е приключило зареждането и докато
пистолета и маркуча на метан колонката все още са скрепени към зарядната дюза, повлича
маркуча и при опъването му нанася щети по колонката.
От представените по делото протокол за ПТП от 26.01.2020 г. се установява, че
повредата застрахованото при ищеца имущество е свързана с колонката, на която е зареждал
л.а.Фиат. При извършения оглед на място от представител на застрахователя и на
застрахования конкретно е посочено, че е нарушена геометрията на метан колонката,
нарушена е целостта на маркуча за зареждане, при което се усеща мирис на газ. Така описан
в посочените документи, както и от изслушаните свидетели, механизмът на настъпване на
произшествието е възприет и от вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-
4
автотехническа експертиза, в която е прието наличие на причинно–следствена връзка между
установената повреда и настъпилото произшествие.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема, че
произшествието е настъпило по вина на свидетеля П. Г. П., който е нарушил разпоредбата
на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП. Според цитираната норма, всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хЗта и да причинява имуществени вреди.
Сам свидетелят П. посочва, че преди да тръгне с колата си не се е огледал и не е проверил
дали е откачен маркуча. Т.е. преди потегляне същият не се е уверил, че няма да причини
имуществени вреди.
С оглед на това съдът приема, че е възникнало регресното право на застрахователя
на увредения срещу прекия причинител на вредата, респ. неговия застраховател.
С отговЗ на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от служителите на увреденото лице, което съдът намира за
основателно. По аргумент от чл.162, и чл.164, т.3 и чл.166, ал.2, т.6 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и
инстанции за втечнени въглеводородни газове (обн. ДВ бр, 82 от 21.09.2004 г.), зареждането
на МПС с газ като газоопасна работа може да се извършва само от специално обучени
работници на предприятието, т.е. на бензиностанцията в случая. БЗвенето с газови
съоръжения и инсталации, каквато представлява метан колонката на бензиностанцията, е
опасна дейност и попада в изрична нормативна регламентация за осъществяването й, пЗди
което именно служител на бензиностанцията е било лице, задължено по силата на
нормативен акт и по възлагане от работодателя - застрахования при ищеца, да бЗви с уреда
за зареждане /в тази насока са и показанията на св.Т./. В кръга на тези задължения следва да
се счита бЗвенето и упражняването на постоянен контрол на процеса по зареждане на МПС
с метан от метан колонката от неговото начало до края, т.е. до приключване на зареждането
с изваждане на маркуча за зареждане от гърловината на резервоара на зарежданото МПС.
От показанията на свидетеля П.П. се установява, че когато същият се е качил в
своето МПС и е потеглил от колонката /макар и без самия свидетел да се увери дали
зареждането е приключило/, на колонката не е имало служител и не е имало кой да му каже,
че зареждането не е приключило. Съдът намира, че показанията на свидетеля П. следва да се
кредитират като достоверни, при преценката им по чл.172 от ГПК, доколкото не са събрани
други доказателства, които да оборят липсата на оправомощено лице да зарежда МПС с
метан при колонката при потеглянето на автомобила, управляван от водача П.. Това налага
извода, че е допуснато нарушение на горепосочените задължения по Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и
инстанции за втечнени въглеводородни газове от страна на служителите на
бензиностанцията, което е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Ако
оправомощен и специално обучен служител на бензиностанцията, какъвто е било
задължително да има съгласно нормативната уредба, беше упражнявал постоянен контрол
5
на процеса по зареждане и е бил на място при колонката, щеше да може да възприеме че
водачът П. се качва в автомобила си преди да е разкачен маркуча от МПС /евентуално да го
разкачи в по-ранен момент, когато зареждането е приключило/ и съответно да предприеме
действия да предотврати потеглянето на автомобила. Това би довело до предотвратяване на
вредата.
Ето защо съдът намира, че съпричиняването е пЗвно от двете страни – и от водача
П. и от отговорния за зареждането с метан служител на бензиностанцията, като за
действията на последния отговаря възложителя "Зара-Е" ООД, застраховано при ищеца.
Изложеното сочи, че дължимото от ответника като застраховател на водача П. по
задължителна застраховка гражданска отговорност, следва да се намали с 50% пЗди
приетото съпричиняване на вредоностния резултат с 50% от страна на застрахования при
ищеца увреден.
Ето защо от установените от вещото лице в приетото и неоспорено от страните
закючение по САТЕ, щети в размер на 2531.67 лв., на ищеца следва да бъде установено
вземане за половината сума, а именно 1265.84 лв.
Като законна последица от това следва да се присъди лихва върху приетия за
основателен размер на вземането от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.01.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Предвид изхода на спЗ, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, вписаните в
който разходи са реално заплатени, видно от приложените по делото платежни документи.
Съобразно изхода на спЗ от тях на ищеца следва да се присъди сумата от 496.99 лв.
Ответникът пък е заплатил депозит за изготвяне на допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза в размер на 250.00 лв. Отделно от това претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото дело. Размерът на същото в
заповедното производство следва да се определи на 50.00 лв., а в исковото на 200.00 лв., с
оглед предвиденото в в чл.26 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, процесуалното поведение на ответника, обема
на събраните по делото доказателства, както и броя проведени съдебни заседания. С оглед
на това, при изхода на делото, на
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗАД „Д Б Ж З“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Д, бул.“Г.М. Д“ № 1, представлявано от Б Г
И и Р В М, че дължи на ЗАД „Б В И Г“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.”П“ № 5, представлявано от Н Ч и К Р, сумата от 1265.84 лв., представляваща
регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № .., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.01.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
6
от 2549.67 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Д Б Ж З“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.Д, бул.“Г.М. Д“ № 1, представлявано от Б Г И и Р В М, да заплати на ЗАД „Б
В И Г“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”П“ № 5, представлявано
от Н Ч и К Р, сумата от 496.99 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето делото и по ч.гр.д.№ 5733/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА ЗАД „Б В И Г“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.”П“ № 5, представлявано от Н Ч и К Р, да заплати на ЗАД „Д Б Ж З“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Д, бул.“Г.М. Д“ № 1, представлявано от Б Г
И и Р В М, сумата от 250.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по
настоящето делото и по ч.гр.д.№ 5733/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7