Р Е Ш Е Н И Е
№ 1727 21.07.2020
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.д.№1149/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.128 от КТ, чл.19 от ЗИНЗС, чл.187
от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС и е образувано по повод исковата молба на Д.В.И., ЕГН
**********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.К., против ГД „Изпълнение
на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 200,00 лева, представляваща възнаграждение за
положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че в периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г. е полагал труд като ****** **********
в затвор първа категория – Затвора в гр.Бургас, за която длъжност има определен
със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора гр.Бургас режим на
работа при 24 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и
край – 08,00 часа на следващия ден. Ищецът твърди, че съгласно т.9 от
заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни
инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за
******* ******* ********** са налице задължения по подготовка за провеждане на
инструктаж, запознаване с оперативната обстановка и изменението й през
денонощието, набелязване на специфични задачи за надзорния състав съобразно
изменията на обстановката и организационни действия по усилване на определени
постове, съответно разкриване на временни такива, набелязване на задачи и
създаване на организация за конвоиране на лишени от свобода, както и участие в инструктаж, а в случаите, в които
дежурството се нови в почивни или празнични дни провеждане на инструктажа.
Ищецът твърди, че дейностите по сдаване на дежурството включват в себе си
встъпване на новия дежурен, съвместна проверка на наличността и документацията,
съвместно попълване на книгата за встъпване и сдаване и отбелязване на всички
нередности открити при приемането, които не са отстранени, след което се
изготвя писмен доклад до началника на затвора, което се прави за всички постови
надзиратели, постове, технически съоръжения, надзорно-охранителна техника и
държавно имущество. Извършва се и физически отвод, в който сдаващото отделение
отчита пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и
възникналите проблеми. Твърди се още, че в резултат на тези задължения изпълнението
на задълженията му започва с явяване на работа в 07,15 часа, като до 7,30 часа
се привежда в съответствие с изискванията за униформено облекло и външен вид,
след което в 7,30 се явява в стаята за инструктажа, където се набелязват
мерките за преодоляване на възникнали нередности, а в 7,45 часа участва или
лично провежда инструктажа на надзорно-охранителния състав, включен в наряд,
като в 8,00 часа встъпва в дежурство до 09,00 часа на другия ден, до когато
протичат дейностите от проверката, съставянето на докладите, отвода и
приемането на докладите от началника на затвора.
Според
ищеца, до 11.05.2019 г., това време от час и четиридесет и пет минути за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението
му, а след тази дата, когато е издадена Заповед №Л-2271/2019 г. на Гл.Директор
на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е
разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към
отработеното време, върху което се формира възнаграждението.
Според
ищеца отработеното от него време извън дежурството за периода от 17.02.2017 г.
до 17.02.2020 г. е в размер на 200,00 лева и следва да му се заплати
допълнително от ответника.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца, който
по реда на чл.214 от ГПК изменя иска по размер, като с последно изменение от
07.07.2020 г. същият се счита предявен за сумата от 1000,00 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 260 часа положен труд
извън времето за дежурства в периода 17.02.2017 г. до предявяване на иска,
ведно със законната лихва до окончателното й плащане, като за разликата до
предявения размер главница от 3345,87 лева, производството бе прекратено.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ГД
«Изпълнение на наказанията» гр.София, в който без да се оспорва твърдението на
ищеца, че в периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г. е бил държавен служител при
тях, като е полагал труд като ****** **********, исковете се оспорват като
неоснователни на подробно изложени аргументи. Ответникът счита, че времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от
работното време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар
«отработено време», за разлика от 60 минутната почивка при 12 часово дежурство
и 90 минутната почивка при 24 часово дежурство, която не представлява работно
време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед
№453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас, за командир на отделение освен
време за отдих до четири часа са определении и почивки в размер на 180 минути,
от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки
четири часа, поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна
в случай, че същият установи ангажираност през установеното му време за почивка
и не му е отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от
27.06.2014 г., за служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до
70 часа на тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
Директора на Затвора гр.Бургас и юк.Ч., които оспорват иска и молят за
отхвърлянето му. Представят писмена защита, търсят разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между
страните не се спори, че ищецът работи по служебно правоотношение с ГД
„Изпълнение на наказанията“, както и че в периода 17.02.2017 г. - 17.02.2020 г.
е заемал длъжността ****** ********** в Затвора Бургас, като работното му време
е било организирано в 24-часови смени, а по изключение и в 12-часови дневни и 8-часови
смени с цел изравняване на работната месечна норма.
По делото
е изготвена от в.л.Н.К. съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не се
оспорва от страните, а съдът го кредитира като обективно и компетентно
изготвено въз основа данните от представени от ответника материали от
служебното досие на ищеца, и съгласно което за периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020
г. за ищеца са отчетени общо 224 смени, от които 24-часовите са 222 на брой,
12-часовите дневни са един на брой, а 8-часовите дежурства са един на брой.
От
заключението става ясно и това, че за периода 17.02.2017 г. – 01.07.2019 г. в
начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не участват суми за
дейности по приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност
не е заплащан, а за периода 01.07.2019 г. – 17.02.2020 г. в начислените и
изплатени суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на
отработено време съответно 30 минути за 24 и 12 часови дневни смени и 15 минути
за 8 часови смени.
Спорните
между страните въпроси са досежно фактическата продължителност на 8-, 12- и
24-часовите смени, по които ищецът е полагал труд в исковия период, този труд
извънреден ли е и дължи ли му се възнаграждение.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са
приети множество писмени доказателства – Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г.,
Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015 г., Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., и трите на
министъра на правосъдието, Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№Л-2788/14.06.2019 г., и двете на Главен Директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ при министерство на правосъдието, от съвкупния анализ на които
става ясно, че считано от 01.07.2019 г., времето, необходимо за извършване на
дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори е регламентирано в
рамките до 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото се включва към
отработеното време, както и че до м.юни 2019 г., ежедневните инструктажи на наряда в
затвора в Бургас са започвали 15 минути преди началото на работното време, а
след тази дата е било определено да започват 10 минути преди началото на
работното време. Със Заповед №436/01.07.2019 г. на
Началника на Затвора-гр.Бургас е наредено времето, необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или
дежурство в Затвора-Бургас и ЗО да е в рамките до 30 минути, както следва: За
затвора, при 24- и 12-часови дневни смени е определено на 30 минути, а при
12-часови нощни смени, 8-часови смени и всички временни постове по чл.309,
ал.3, т.4 от ППЗИНЗС на 15 минути.
В този смисъл са и показанията на разпитания по
делото свидетел Д.М., на
длъжност ********, от показанията на който действително се установява, че
времето, определено за инструктаж е достатъчно и не налага явяване на работа
по-рано от определеното време от 15 минути преди началото на работното време до
м.юни 2019 г., а след тази дата от 10 минути, както и че приключва със
задълженията си около 08,15 часа на следващия ден. Доказателства в различен
смисъл не са събрани.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Относимите
към предмета на делото разпоредби са тези от ЗИНЗС, ЗМВР и КТ и подзаконовите
нормативни актове по тяхното приложение.
Съгласно
нормата на чл.19 от ЗИНЗС, служители в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение
задържане под стража, като за тях се прилагат разпоредбите за държавната служба
по ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
В чл.187
от ЗМВР, както и в чл.16а от ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидено е още, че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени и този труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В съответствие с ал.2 на
чл.16а от ППЗИНЗС, за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по
утвърден график, като чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време
на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Видно от текста на чл.16е от ППЗИНЗС е и
това, че отработеното време включва работните часове в рамките на установеното
редовно работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични
почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по
време на разположение (активен период на разположение в поделението), времето
за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при
12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и
24 часа отработено време.
Що се
отнася до специфичните изисквания, отговорности, задължения по изпълнение на
службата на работещите на наряд, то същите са разписани в чл.305 и следващите
от ППЗИНЗС, като съгласно тях назначените в наряд следва да се явят в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения, а застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Анализът на цитираните
разпоредби, съпоставен към събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства обосновават извод, че действително ищецът се явява на
работното си място преди започване на работната смяна и напуска след
приключване на работното време и доколкото ответникът признава, че за затвора,
при 24-часовите и 12-часовите дневни смени това време е от 30 минути, а при
12-часовите нощни смени и 8-часовите смени това време е от 15 минути, съдът
приема, че времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвора в гр.Бургас
е в рамките на 30 минути за 24-часовите и 12-часови дневни смени и в рамките на
15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови смени. Това време следва да бъде
включено в работното време по чл.16е от ППЗИНЗС, тъй като е свързано не само с
физическото присъствие на служителя на работното му място, но и касае
изпълнение на служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС.
Ето защо,
свързаният с това време труд се явява извънреден по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ (полага се от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън
установеното за него работно време) и следва да бъде заплатен, а допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод на съда, са и разясненията, дадени в §1, т.2
и 3 от ДР на ЗМВР, според които „действия при изпълнение на служебни
задължения“ са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението
на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, а „действия по
повод изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия,
които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от
заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна
връзка с тях.
По делото
се установи, че до 01.07.2019 г., така положеният от ищеца извънреден труд не е
бил заплащан, поради което и за периода 02.2017 г. – 06.2019 г., през които
ищецът е положил 177 на брой 24 – часови смени от по 30 минути извънредно
работно време, 1 на брой 12-часова дневна смяна от по 30 минути извънредно
работно време и 1 на брой 8-часова смяна от по 15 минути извънредно работно
време, съгласно Таблица, страница 2 и 3 от заключението, същият има право на
допълнително възнаграждение, съответно на отработеното в повече работно време
от 30 минути за 24 – часовите и 12-часовите дневни смени и от 15 минути за 8-часовите
нощни смени.
С оглед
на всичко изложено до тук, като съобрази заключението на в.л.К. по изготвената
от нея съдебно-икономическа експертиза, данните за извършвани в периода след
01.07.2019 г. плащания и след като извърши самостоятелни изчисления, съдът
приема, че в периода 17.02.2017 г. – 16.02.2020 г. ищецът е положил извънреден
труд от 89,15 часа, за който дължимото и неплатено възнаграждение ведно с
извънредния труд положен по време на официални празници възлиза на сумата от
общо 847,63 лева, поради което и искът е основателен и доказан до тези размери.
За разликата до претендирания размер от 260 часа и възнаграждение в размер на
1000 лева, искът следва да се отхвърли.
При липса
на данни за извършено от ответника доброволно плащане на дължимото
възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да се присъди и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
847,63 лева, начиная от подаване на исковата молба на 17.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените от него разноски по делото, които са в размер на 381,43 лева,
съответстващ на уважената част от иска.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената и прекратена части от
иска, а именно в размер на 74,67 лева.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иска, в
размер на 50,00 лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице, съответно на уважената част от иска, а именно в размер на 149,33 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, да заплати
на Д.В.И., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.К. и
Г.М., сумата от 847,63 лева (осемстотин четиридесет и седем
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща възнаграждение за 89,15 часа
положен от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода 17.02.2017
г. – 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба на 17.02.2020 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 381,43 лева (триста
осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки), представляваща направените
от ищеца разноски по делото, като за разликата до предявения размер
възнаграждение от 1000,00 лева и брой часове от 260 часа, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Д.В.И.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.К. и Г.М., да заплати
на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21, сумата от
74,67 лева (седемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща направените от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в
размер на 50,00 лева (петдесет лева) и сумата от 149,33
лева (сто четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки) –
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок, считано от
21.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.