№ 76
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Т.а
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Търговско дело №
20213100900296 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 9176 от
17.05.2021г., уточнена с молба вх.№ 11840 от 17.06.2021г., на Т. Р. М. с ЕГН
********** от ****, чрез пълномощник адв.Н.Д. АК-Шумен, с която срещу
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 е предявен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на ПТП от 24.05.2018г., настъпило в гр.Варна, на ул.Струга 24 до
бул.Цар Освободител по вина на М. М. Р. като водач на МПС с рег. № ***
Мерцедес Спринтер, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, ведно със законна лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 11.11.2020г. до окончателното й изплащане,
на осн. чл.429 от КЗ и законната лихва, считано от изтичане на 15 работни
дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 03.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът излага, че на 24.05.2018г. в гр.Варна на
ул.Струга № 24 до бул. Цар Освободител настъпило ПТП по вина на М. М. Р.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, като
водачът при управлението на МПС с рег. № *** Мерцедес Спринтер
(собственост на К.И. Д.) и поради движение с несъобразена скорост с оглед
характера на пътя и интензивността на движението, излязъл вдясно от
пътната лента и блъснал намиращия се на тротоара пешеходец Т. Р. М..
1
В резултат от удара Т. Р. М. претърпял телесни увреждания, изразяващи
се в счупване на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник за период от около три месеца,
ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област и
ожулвания по лявата подбедрица. След инцидента пострадалият е откаран по
спешност в МБАЛ Света Анна – Варна, където му е поставена
имобилизираща ортеза на горения десен крайник. Излага, че в началото
болката била с изключително висок интензитет, като предизвиквала у ищеца
страх за неговия живот и здраве. Постепенно намаляла, но в продължение на
три месеца не отшумяла напълно, а се проявявала на моменти като по-силна и
като по-слаба. Тази болка, съпроводена с усложнения в движението,
предизвиквала затруднения в справянето с битовите нужди и пострадалият
трябвало да разчита на своите близки за помощ. Той не можел да се облича,
да се храни, да пазарува и като цяло да помага в домакинството. Това от своя
страна породило у него чувство на неудовлетвореност и непълноценност.
След изтичането на трите месеца болката почти изчезнала, но към настоящия
момент продължава да се проявява при движение и натоварване на горния
десен крайник. Посочва, че изживява изключително тежко инцидента, сънува
кошмари, връщащи го към събитието и продължава да изпитва страх за
живота си. В резултат на всичко това той станал по-затворен и
некомуникативен. Тежкото психично състояние на Т. Р. М. продължило около
два-три месеца и постепенно намаляло с намаляването интензитета на
болката, като се излага, че към настоящия момент то е по-добро, но
случилото се остава спомен до края на живота му.
Посочва, че във връзка с произшествието е образувано ДП № 309/2018
г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Варна, пр.пр.
5000/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, което към момента е
на етап разследване.
Ищецът излага, че към датата на инцидента процесното МПС е
застраховано при ответното дружество. Твърди, че на 11.11.2020г. депозирал
пред застрахователя извънсъдебна претенция, въз основа на която е
образувана щета № 0411-090-0015-2020г. Посочва, че с претенцията
представил всички необходими доказателства, но ответникът изискал
допълнителни документи – постановление за прекратяване на наказателното
производство или влязло в сила съдебно решение. В последствие
застрахователят постановил отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение поради непредставяне на изисканите доказателства. Ищецът
твърди, че липсва правна възможност за представянето на изисканите
документи, доколкото ДП е все още в ход, както и че те нямат съществено
значение за установяването на основанието и размера на претенцията.
Навеждат се твърдения, че върху застрахователното обезщетение
ответното дружество дължи законна лихва от датата на депозиране на
извънсъдебната претенция – 11.11.2020г. до окончателното изплащане на осн.
чл.429, ал.3 от КЗ /лихва, дължима от застрахования водач/ като част от
2
дължимото застрахователно обезщетение. Посочва, че наред с нея се дължи и
лихва на осн. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, а именно от
03.12.2020г. до окончателното изплащане, която застрахователят дължи за
собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение,
включващо главницата и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ. Ищецът излага, че
лихвата за собствената забава на застрахователя е акцесорна на вземането за
застрахователно обезщетение. Посочва, че непредставянето на банкова
сметка в случая не възпрепятства застрахователя да разгледа претенцията и да
определи застрахователно обезщетение, съответно, че това не съставлява
кредиторова забава, доколкото в случая непредставянето на банковата сметка
не е причината за липсата на изплатено обезщетение. Моли за уважаване на
исковата претенция.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД ЕИК ********* е депозирал ПИСМЕН ОТГОВОР, в който въвежда
възражение за местна подсъдност на спора и искане за спиране на
производството, а така също оспорва иска по основание и размер.
Оспорва иска по основание и размер, както и всички ищцови твърдения
относно процесния инцидент, касаещи противоправността и вината.
Посочва, че претендирания размер е прекомерен и несправедлив,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като обезщетението не следва да води до неоснователно
обогатяване. В тази връзка счита, че претендираният размер следва да се
намали. Навежда твърдения, че съприкосновение между процесния автомобил
и ищеца изобщо не е имало, а травматичните увреждания Т. Р. М. е получил
при сбиване между него и още трима души. Твърди се също, че пострадалият
е бил под въздейсвието на алкохол и медикаменти. Освен това излага, че той
е пресичал пътното платно нерегламентирано, без да се огледа и без да
съобрази поведението си с другите участници в движението.
Оспорва твърденията на ищеца, че са настъпили всички описани от него
по вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва се акцесорната претенция относно нейния размер и начална
дата. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно
процесния автомобил.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските, сторени в
съдебното производство.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва наведените твърдения
и възражения с отговора на исковата молба. Оспорва възражението за местна
подсъдност и искането за спиране, а така също и възраженията относно
основателността на предявената искова претенция. Поддържа, че
уврежданията са причинени вследствие изгубване управление над автомобила
и качването му на тротоара, където се е намирал пострадалият.
3
С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа въведените с ОИМ възражения.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
заявената искова претенция. Ответното дружество, чрез пълномощник,
настоява за отхвърлянето й.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съдът намира за допустими, доколкото
легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило
увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо
застрахователя на деликвента за обезщетение на настъпилите имуществени и
неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на
застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори и е видно от представена в препис претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение, входирана пред ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* с вх. № 99-8102/11.11.2011г.
пострадалият е изпълнил задължението по чл.380 от КЗ да отправи през
застрахователя писмена застрахователна претенция преди да предяви прекия
иск срещу застрахователя по ЗЗ ГО.
В тежест на ищеца за успешно провеждане на иска в конкретния казус е
виновно противоправно действие, извършено от М. М. Р. като водач на МПС
с рег. № *** Мерцедес Спринтер; настъпилите за ищеца вреди – телесни
увреждания и психически страдания; причинно-следствена връзка между
деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите относно процесното МПС; вид и тежест на претърпените
неимуществени вреди, както и да обоснове размера на претендираното
обезщетение. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до
доказване на противното.
Ответникът следва да установи наведените правоунищожаващи,
правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, в това число и наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като установи неговото противоправно поведение, намиращо се
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Не се спори, а и след извършена в електронния сайт на Гаранционен
фонд, се установява, че към 19.04.2019г. МПС с ДКН А7895КН има активна
застраховка ГО при ответното дружество ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК
********* със срок на валидност от 04.08.2017г. до 03.08.2018г.
Приет по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1095 от 24.05.2018г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР Варна за
4
посетено на място ПТП /л.7/, в който в качеството им на участници в
произшествието са вписани, съответно, ППС с рег. № ***, управляван от
водача М. М. Р., като участник 1, и участник 3 пешеходец Т. Р. М. с ЕГН
**********, пострадал с фрактура дясна лопатка. В обстоятелства и причини
за ПТП е отразено, че участник № 1 поради движение с несъобразена скорост
с характера на пътя и интензитета на движението излиза в дясно извън
платното и блъска участник № 3 пешеходец. Образувано е ДП – 309/2018г. по
описа на сектор Пътна полиция. Видно от Докладна записка от 25.05.2017г.
по ДП – 309/2018г. по описа на сектор Пътна полиция констативния протокол
е изготвен при незапазено ПТП, тъй като микробусът и пешеходецът не са
били на място.
Съгласно писмо от Районна прокуратура гр.Варна с изх. №
13343/21.12.2021г. разследването по ДП №309 по описа на Сектор ПП ОД на
МВР Варна не е приключило, като срокът за разследване е продължен до
24.02.2022г.
За установяване на механизма на ПТП, съотв. за наличието на данни за
съпричиняване на настъпилите вреди от пострадалия, по искане на страните
по делото е назначена и изслушана САТЕ, чието заключение като обосновано
и мотивирано съдът кредитира изцяло. Вещото лице като черпи данни от
снимковия материал и огледния протокол към досъдебното производство
докладва основните факти на настъпилото ПТП, а именно, че на 24.05.2018г.,
около 11.00 часа, в гр.Варна, на бул.„Цар Освободител" след кръстовището с
ул.„Струга" при Дом №24 настъпва ПТП между л.т. автомобил и пешеходец.
В конкретните пътни условия л.т.а.„Мерцедес Спринтер" с рег.№***,
собственост на К.И. Д. ЕГН **********, управляван от М. М. Р. ЕГН
**********, извършва рязка маневра в дясно, при която технически успява да
се възкачи спрямо успоредния десен бордюр. След възкачване с десни колела
и предно ляво колело на бордюра напуска пътната лента за движение. В
резултат на напускането на пътната лента и преминаването спрямо цялата
ширина на тротоара в дясно от пътната лента, водачът на лекотоварния
автомобил допуска ПТП с намиращия се на тротоара пешеходец Т. Р. М. ЕГН
**********.
Вещото лице докладва, че пътни условия са били отлични - сухо пътно
платно, прав пътен участък, отлична видимост в светлата част от
денонощието. Пътната настилка на булеварда е била от асфалтова смес, на
тротоара е била изпълнена от бетонни плочки. Пътният участък в зоната па
ПТП е прав. Пътното платно в дясно е било ограничено от бордюр с височина
12 см, а след него е била ширината на тротоара от 2.7 м. След тротоара в
дясно е имало тревна площ с ниска растителност.
Според доклада с оглед липсата на конкретни пътни знаци и
разположението на произшествието, максималната позволена скорост на
движение на МПС е била 50 км/ч. Съобразно данните по делото няма
технически причини, които да са довели до конкретна внезапна техническа
5
неизправност, предизвикала рязко завиване на МПС-то в дясно с възкачване
спрямо десния тротоар. Вещото лице не открива данни и за посоката на
движение на пешеходеца преди и по време на ПТП, доколкото в огледния
протокол и снимков албум от деня на ПТП са описани единствено спирачни
следи по десния тротоар, достигащи дясно разположената от тротоара тревна
площ. Според вещото лице дори и при видимост един към друг, пешеходецът
е нямал възможност да заеме позиция по ширината на тротоара, спрямо която
да не бъде ударен от предната част на автомобила. Спирачния път спрямо
тротоара е бил по- къс от 10 метра, за време по-малко от 1 секунда, спрямо
което пешеходецът е нямал възможност да възприеме, изработи и реализира
реакция - да изпълни спасителни действие. Технически процесният
автомобил е заел цялата ширина на тротоара и е навлязъл частично в тревната
площ в дясно от тротоара, при което му положение пешеходеца е нямал
възможност да избегне удара в очертанията на тротоара. Поради което
основна причина за настъпилото ПТП счита поведението на водача, допуснал
навлизане на автомобила спрямо площта на десния тротоар по посоката му на
движение.
На поставената задача вещото лице отговаря, че по предната част на
автомобила няма описани или заснети находки и деформации от
съприкосновение с пешеходец, както и находки от червеникава течност. В
съдебно заседание пояснява, че при скорост под 20 км/ч дори и да има
съприкосновение с човек, то доколкото бронята на автомобила поема
еластична деформация, няма да остане следа от деформацията й към
вътрешността на автомобила.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищеца травматични увреждания, съотв.наличието на
основание за въведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия, по искане на страните е назначена и
изслушана СМЕ със специалист ортопед-травматолог, чието заключение като
обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира.
След преглед на ангажираните по делото медицински документи и
преглед на ищеца вещото лице докладва, че в резултат на ПТП Т.М. е
получил :- фрактура на дясната лопатка обусловила трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни като лечението е с
обездвижване на крайника за 30 дни и последваща рехабилитация. Получил е
ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област,
ожулвания по лявата подбедрица, обусловили болка и страдание .
В конкретика вещото лице сочи, че е проведено лечение с обездвижване
на десния горен крайник с ортеза. Сочи, че по принцип след счупването
болките са много силни в областта, като след обездвижването намаляват, но
до десетия ден след счупването при всяко движение се засилват, след това
постепенно намаляват и след 25 ден са незначителни. Продължителността на
възстановителния процес е около 6 месеца. Експертът докладва, че липсва
6
медицинска документация за проведено лечение след оказаната първа помощ
в спешното отделение на болницата. Налице е само Лист за преглед на
пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, амб.
№333/24.05.2018г. с диагноза Счупване на дясната лопатка и допълнителен
лист, съгласно който резултатът от рентгенографията установява стара
фрактура на носни кости.
При извършения за целите на експертното обследване преглед на ищеца
е установено, че същият е в добро общо състояние, ориентиран и адекватен;
оплаква се от болки в дясната раменна става при физическо натоварване и
промяна на времето. Налице е нормална конфигурация на дясна раменна
област. Движенията в раменните стави са в пълен обем. Увеличена кифоза
/лека гърбица/ в гръдния отдел на гръбначния стълб. Движенията в двете
киткени стави са в пълен обем, неболезнени. Практически към настоящия
момент ищецът е възстановен, костта е зараснала, движенията в
имобилизираните стави са възстановени. Според вещото лице констатираните
травматични увреждания могат да бъдат получени от процесното ПТП. В
съдебно заседание пояснява, че травмата е получена в резултат на
притискането на раменната става от предните части на микробуса, в момента,
когато пешеходецът е паднал и се е оказал под автомобила.
По поставения въпрос счита, че употребата на алкохол не може да
окаже негативно влияние на възстановителния процес, но злоупотребата
може. В конкретния случай и въз основа на медицинските документи от деня
на ПТП, установеното количество в кръвта на ищеца е 0.34 промила, което
съответства на субклинична степен на алкохолно повлияване – практически
трезвен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на
на ищцовата страна – Г. Д.а М. и свидетеля, призован по искане на ответника
– М. М. Р..
Св. М. живее на семейни начала с ищеца от 25 години. Не е присъствала
при реализиране на ПТП. Твърди, че след катастрофата ищецът ходил в
болница. Имал счупен десен крак; не можел да се движи и да се храни сам;
имал болки в гърба; ползвал памперс. Изнася, че след катастрофата вече не
можел на вдига тежко и от тогава не работел. Твърди, че ищецът изпитвал
страх от шума на преминаващи автомобили.
Св. Р. е управлявал превозното средство, бус Мерцедес Спринтер,
участник в процесното ПТП. Изнася, че всичко станало много бързо. Ищецът
се движел по пешеходната пътека. Свидетелят трябвало да включи на задна
скорост, а „без да иска“ включил на първа и автомобила потеглил напред, в
който момент ударил пешеходеца и той паднал. Веднага спрял буса, излязъл
от него и видял Т.М. „отпред, вдясно на буса“. Тъй като буса бил висок,
свидетелят не могъл да види къде точно бил паднал М.. Пострадалият се
изправил с негова помощ и веднага след инцидента свидетелят го откарал „в
районното“.
7
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за пострадалия в резултат на деликта
неимуществени и имуществени вреди.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС.
Установява се, че на 24.05.2018г. в светлата част на денонощието в
гр.Варна, на бул.„Цар Освободител" след кръстовището с ул.„Струга" при
дом №24 лек товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег.№***,
собственост на К.И. Д. ЕГН ********** и управляван от М. М. Р. ЕГН
**********, се движи по бул. Цар Освободител, когато извършва рязка
маневра в дясно, при която технически успява да се възкачи спрямо
успоредния десен бордюр. След възкачване с десни колела и предно ляво
колело на бордюра напуска пътната лента за движение. В резултат на
напускането на пътната лента и преминаването спрямо цялата ширина на
тротоара в дясно от пътната лента, водачът на лекотоварния автомобил
допуска ПТП с намиращия се на тротоара пешеходец Т. Р. М. ЕГН
**********. Пешеходецът бива застигнат от л.а., когато в резултат на
съприкосновение с предната му част, лицето губи равновесие и пада, като
остава под него. В резултат на притискането от най-ниско разположените
детайли на автомобила, М. получава счупване на дясната лопатка. Водачът му
помогнал да стане и го отвел в районното управление на МВР. Съгласно
доклада на вещото лице по САТЕ, доколкото автомобилът е заел целия
тротоар по ширина, вкл. с частично навлизане в затревената площ, и при
липса на конкретни данни за началната посока на движението на пешеходеца,
то практически за него е нямало възможност да избегне удара в очертанията
на тротоара. Следователно причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.т.а, който е допуснал навлизането му на десния по
посока на движението му тротоар, нарушавайки правилата за движение,
визирани в разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява и чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП да не
създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота
и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Не е налице
случайно деяние.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават вината на
извършителя.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
8
за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” през
периода, в който е реализирано ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищецът е мъж в работоспособна възраст; липсват
данни за заболяване към момента на ПТП (представеното Решение на ТЕЛК
№ 1875/09.09.2020г., удостоверяващо 50 % трайно намалена трудоспособност
поради Органично разстройство на личността в лека степен. Алкохолна
зависимост е издадено след датата на инцидента). В резултат на процесното
ПТП е получил фрактура на дясната лопатка, ожулвания по задната
повърхност на гръдния кош и поясната област, ожулвания по лявата
подбедрица. Посочените увреждания са обусловили, както следва : трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни като
лечението е с обездвижване на крайника за 30 дни и последваща
рехабилитация; всички увреждания са обусловили болка и страдание.
Съгласно извода на вещото лице по СМЕ получените травматични
увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП.
9
Налице са писмени медицински данни само от момента на прегледа в
спешния кабинет на МБАЛ „Св.Анна-Варна“ гр.Варна, като липсват други
доказателства, а и твърдения в исковата молба, за провеждане на
продължаващо лечение и рехабилитация. Според вещото лице болките са
били силни до 25 дни, след което незначителни, а продължителността на
възстановителния период е средно около 6 месеца, при липса на обективни
данни за конкретния случай. Към настоящия момент костта е зараснала и
движенията в раменната кост са възстановени напълно.
Показанията на св.М., доколкото кореспондират със заключението на
вещото лице по СМЕ, следва да бъдат кредитирани в частта, в която се
установява, че около 4 месеца ищецът имал болки в гърба и се движел
трудно. Същевременно, ако и да не е можел, по твърдения на свидетеля, да се
храни самостоятелно, както и да е ползвал памперс, то липсва каквато и да
било основание да се предполага връзка между сочените действия и
последиците от настъпилото счупване на дясна лопатка. Изложените
твърдения, че от момента на увреждането, ищецът не полага труд поради
увреждането на ръката, при съобразяване със заключението на вещото лице
по СМЕ за пълно зарастване на костта, съотв.възстановяване функциите на
ръката, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от други
доказателства, въз основа на които да се установява фактическата
невъзможност да извършване на трудова дейност.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средна по степен и продължителност понесени от ищеца травми, като
свързаните с тях болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 20 000 лева, до който размер искът
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде уважен, а за разликата над 20 000 лева до първоначално претендирания
размер от 40 000 лева отхвърлен.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за нарушаване на императивните правила за поведение на
пешеходците да пресичат на регламентирани за това места. Твърди се, че
ищецът е допринесъл за настъпване на вредите и поради злоупотреба с
алкохол към момента на събитието. Установи се безспорно, че ПТП е
настъпило в момент, когато пешеходецът се е придвижвал по тротоара, а
доколкото с оглед извода на вещото лице по СМЕ, че според установеното
количество алкохол в кръвта следва да се приеме, че ищецът е бил
практически трезвен, то въведеното възражение остава недоказано.
По изложените съображения претендираното обезщетение е дължимо от
ответника в установения по делото размер.
С оглед основателността на претенцията за обезщетяване на
имуществените вреди, съдът намира за основателна и акцесорната претенция
за мораторни лихви, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице на 11.11.2020г. до окончателното изплащане
10
на задължението, на осн. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ (в тази насока Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК,
II т.о.). Присъждане кумулативно на законна лихва за забава върху главницата
от 20 000 лева, на осн.чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от 03.12.2020г. не се
дължи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 775 лева – държавна такса и 140 лева общо
– за СМЕ и САТЕ.
С оглед резултата по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца разноски за ДТ размер на 25 лева и
възнаграждение на процесуалния представител, определено по реда на чл.38,
ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА. Съответният на уважената част от исковата претенция
размер на адв.възнаграждение от 865 лева следва да бъде присъден в полза на
адв. Р.М. ВАК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски за
възнаграждение на вещото лице по двете СМЕ и САТЕ в размер на 255 лева и
адв.хонорар в размер на 1038 лева с ДДС, доколкото възражението за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съдът
намира за основателно предвид нормалната степен на трудност и вида на
процесуалните действия, които са типични за съответния вид производства.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5 да заплати на Т. Р. М. с ЕГН ********** от ****, по иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП
от 24.05.2018г., настъпило в гр.Варна, на ул.Струга 24 до бул.Цар
Освободител по вина на М. М. Р. като водач на МПС с рег. № *** Мерцедес
Спринтер, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество, ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 11.11.2020г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.429
от КЗ и законната лихва, считано от изтичане на 15 работни дни след
уведомяването с извънсъдебна претенция – 03.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20 000 лева
до първоначално предявения размер от 40 000 лева и за присъждане на
законна лихва за забава върху главницата от 20 000 лева, на осн.чл. 497, ал.1,
11
т.1 от КЗ, считано от 03.12.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5 да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт суми в размер на 775 лева – държавна такса и 140 лева общо
– за СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5, да заплати на адв. Р. М. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 865 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София
7, ет.5 да заплати на Т. Р. М. с ЕГН ********** от **** сторените разноски
за ДТ общо в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Т. Р. М. с ЕГН ********** от **** да заплати на ЗАД „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 сторените
разноски за възнаграждение на вещото лице по двете СМЕ и САТЕ в размер
на 255 лева и адв.хонорар в размер на 1038 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12