7
и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 11/15.02.2007 година, постановена по Н.о.х.дело № 971/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Тургай Мехмед Юсеин от с.Рани лист, общ.Кърджали за невиновен в това, че на 17.07.2006 год. в гр. Кърджали, като управител на ЕТ"Везни- Тургай Юсеин"- гр. Кърджали, без надлежно разрешение приел на работа ненавършилата 18 годишна възраст Вероника Ангелова Шилева от гр.Кърджали, с ЕГН- **********, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 192а ал. 1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна - необоснована. Твърди се в протеста, че по делото са събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подс.Тургай Мехмед Юсеин е извършил виновно деянието, за което му е било повдигнато обвинение. Предлага се протестираната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс.Юсеин да бъде осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 192а ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Подсъдимият и ответник по протеста Тургай Мехмед Юсеин от с.Рани лист, общ.Кърджали оспорва протеста като неоснователен. Твърди, че е невинен, като моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Юсеин обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка пред настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подс. Тургай Юсеин е регистриран с Решение № 1022/07.06.1993 год. по ф.дело № 945/1993 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд като едноличен търговец с фирма ЕТ "Везни- Тургай Юсеин"- гр. Кърджали, и в това си качество през лятото на 2006 год. стопанисвал ресторант "Бургас", находящ се в гр. Кърджали, ул. "Георги Кондолов" № 7. Свидетелката Вероника Шелева била приятелка на сина му Тунджай, който работел като барман в ресторанта. Заради връзката си със свидетеля Тунджай Юсеин, Шилева често посещавала заведението. В началото на месец юли 2006 год. св. Вероника Шилева поискала да започне работа като сервитьорка в ресторанта, понеже семейството й било в затруднено материално положение. Знаейки, че Шилева е непълнолетна /родена на 04.03.1990 год./, понеже я познавал като приятелка на сина си, подс.Юсеин й заявил, че за да я наеме на работа е необходимо да се снабди с разрешение от Дирекция "Ообластна инспекция по труда"- гр.Кърджали, тъй като знаел, че за ненавършили пълнолетие лица се изисква разрешение на инспекцията, за да работят. На 17.07.2006 год. сутринта подс.Юсеин и св.Шилева отишли в Д”ОИТ” – гр.Кърджали, където им обяснили какви документи са необходими за издаване на разрешение за работа на непълнолетно лице. В сградата на дирекцията двамата срещнали св. Лафчиева, като подсъдимият я запознал с проблема, и последната предупредила подсъдимия, че вечерта могат да му направят проверка, като не иска да заварва момичето да работи. Следобяд на същата дата, подсъдимият и св.Шилева отишли с набавените от последната документи в Д ”ОИТ”- Кърджали, за да й извадят разрешително за работа като сервитьорка в ресторанта, стопанисван от подсъдимия. В Д”ОИТ” – гр.Кърджали им казали, че медицинското удостоверение на св.Шилева, издадено от "Медика"ООД – гр.Кърджали, не отговаря на изискванията за издаване на разрешително за работа, което налагало да се издаде ново от поликлиника, но тъй като било вече късно следобяд, подсъдимия и св.Шилева решили да изкарат необходимото медицинско удостоверение на другия ден. Вечерта на 17.07.2006 год. св. Шилева посетила ресторант "Бургас", където седнала на масата на подс. Юсеин, за да изчака сина му- св. Тунджай Юсеин, да свърши работа. Освен тях на масата седели още двама приятели на подс. Юсеин, един от които бил св. Исмаил, като в заведението нямало други клиенти. Масата се обслужвала от св. Тунджай Юсеин. При ставането си от масата, за да отиде до тоалетната, около 21.00 часа, св. Шилева била помолена от подс. Юсеин да изхвърли пепелника. В същият момент в заведението влезли св. Христо Чирпанлиев, Татяна Лафчиева и Величко Николов – служители на Д”ОИТ” – гр.Кърджали, които посетили ресторант „Бургас”, за да извършат проверка по спазване на трудовото законодателство. При влизането си проверяващите забелязали св. Шилева да носи пепелник. Пуснали за попълване списък на работниците в обекта, в който Шилева собственоръчно попълнила графите, една от която била за ЕГН, и в който свидетелката посочила, че работи в заведението като сервитьор от същата дата – 17.07.2006 год., без да има сключен трудов договор, със 170 лв. месечна заплата. Свидетелката попълнила собственоръчно и декларация с аналогично съдържание. На другият ден, установявайки, че Шилева е непълнолетна и че няма разрешително за работа и сключен трудов договор, проверяващите съставили Протокол за извършена проверка и АУАН № 914/18.07.2006 год. за извършено от подсъдимия нарушение по чл. 303 ал.3 от КТ. На 19.07.2006 год. Директора на Д”ОИТ” – гр.Кърджали издал разрешение на фирмата на подс.Юсеин за приемане на работа на ненавършилата пълнолетие св.Шилева като сервитьорка в ресторант „Бургас”, като между подсъдимия, в качеството му на едноличен търговец, от една страна, и св. Шилева, от друга, бил сключен трудов договор от същата дата, по силата на който тя била назначена на длъжността "сервитьор" в ресторант "Бургас", за неопределено време, на 4 часов работен ден и с трудово възнаграждение в размер на 88 лева. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Христова, Тунджай Юсеин, Шилева и Исмаил, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд св. Николов, Лафчиева и Чирпанлиев, които съдът кредитира отчасти; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Лафчиева, Николов и Чирпанлиев в частите им, с които установяват, че при извършената проверка на 17.07.2006 год. в ресторант „Бургас”, стопанисван от подс.Юсеин, заварили св.Шилева да отсервира и да обслужва маси в заведението, т.е. че работи в заведението. Това е така, тъй като показанията на тези свидетели в посочените им части са противоречиви помежду си, като се опровергават от множество други доказателства по делото. Така, съществуват противоречия в показанията на св.Лафчиева, Чирпанлиев и Николов относно какво точно е отсервирала св.Шилева в момента на влизането им в заведението, като св.Николов първоначално твърди, че св.Шилева държала в ръцете си пепелник, а впоследствие – че е носила прибори; св.Лафчиева първоначално пък твърди, че св.Шилева е държала в ръцете си прибори или посуда, а впоследствие допуска, че това, което е държала в ръцете си може да е било и пепелник; докато св.Чирпанлиев заявява общата формулировка, че отсервирала на масите. Противоречия в показанията на посочените свидетели са налице и досежно колко маси с са били заети в заведението, като св.Николов и Чирпанлиев твърдят, че в заведението са били заети две маси с клиенти, а св.Лафчиева е категорична, че в единия край на заведението е имало една маса с посетители. Показанията на тези свидетели се опровергават от показанията на св.Христова, Шилева, Тунджай Юсеин и Исмаил, които са присъствували в заведението по време на извършване на проверката, от които се установява по несъмнен и категоричен начин, че св.Шилева е седяла на масата на подс.Юсеин, като е изчаквала св.Тунджай Юсеин да приключи работа, без същата да полага труд или да осъществява трудва функция като сервитьорка; както и че в заведението е била заета само една маса, на която са седяли подс.Юсеин, св.Шилева, св.Исмаил и още един приятел на подсъдимия, като при ставането на Шилева от масата, за да отиде до тоалетната, подсъдимия я помолил да изхвърли пепелника, при което действие на свидетелката в заведението влезли проверяващите органи на Д”ОИТ” – гр.Кърджали. Показанията на втората група свидетели настоящата инстанция намира за логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, поради което намира, че именно същите следва да бъдат кредитирани. Следва да бъдат кредитирани и обясненията на подсъдимия Юсеин, като същите се подкрепят от показанията на св.Христова, Шиклева, Тунджай Юсеин и Исмаил изцяло, а отчасти и от показанията на св.Лафчиева - досежно обстоятелството на посещението на 17.07.2006 год. сутринта на подсъдимия и св.Шилева в Д”ОИТ” – гр.Кърджали, за да разберат какви документи са необходими за издаване на разрешително за работа на непълнолетно лице и относно обстоятелството колко маси са били заети в заведението в момента на извършване на проверката; както се подкрепят и от писмените доказателства по делото, от които се установява, че действително такива документи са били подадени от подсъдимия и св.Шилева, като на 19.07.2006 год. на фирмата на подсъдимия е било издадено разрешително за наемане на Шилева на работа, като на същият ден е бил сключен трудов договор между подсъдимия /в качеството му на едноличен търговец и работодател/ и св.Шилева – като сервитьорка. При така установената фактическа обстановка, впрочем аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд, същият е направил обоснования и законосъобразен извод, че предявеното на подс.Юсеин обвинение в извършването на престъпление по чл. 192а ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин. За да направи този краен извод и да постанови оправдателната присъда, предмет на въззивния протест в настоящото производство, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни и обосновани съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки причините за това, които се споделят напълно от настоящата инстанция и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната пълнота. С оглед събраните по делото противоречиви доказателства, настоящата инстанция намира, че при установената фактическа обстановка от кредитираните от съда такива, не може да се направи с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост извода за осъществяване от обективна и субективна страна от подсъдимия на престъплението, в извършването на което е обвинен. Така, по делото не са събрани безспорни доказателства, установяващи подс.Юсеин да е приел на работа на 17.07.2006 год. ненавършилата пълнолетие св.Шилева, без надлежно разрешение. Това е така, тъй като не е установено по несъмнен начин вечерта на посочената дата в ресторант „Бургас” в гр.Кърджали, стопанисван от подсъдимия в качеството му на едноличен търговец, св.Шилева да е осъществявала трудови функции в изпълнение на длъжността „сервитьор”. Установен е по безспорен начин единствено факта на носене от св.Шилева на пепелник в момента на влизане на контролните органи на Д”ОИТ” – гр.Кърджали в заведението, от което, обаче, не би могъл да се направи категоричния извод, че с посоченото /или с други свои действия, за каквито няма данни по делото/ св.Шилева е престирала труд срещу заплащане на възнаграждение от страна на подсъдимия по силата на трудово правоотношение между тях. Този извод на съда се подкрепя от установените по делото обстоятелства – че св.Шилева не е имала каквито и да било знаци, отличаващи я като сервитьор в заведението; че същата е била приятелка на сина на подсъдимия и често е посещавала заведението, за да го изчаква да свърши работа; че в инкриминираната вечер не е имало други посетители в заведението, освен двама приятели на подсъдимия, които били с него на една маса; както и че всъщност е била помолена от подсъдимия, ставайки от масата, за да отиде до тоалетната, да изхвърли пепелника, т.е. извършила е лична услуга на подсъдимия, без с това да осъществява по същество каквито и да било служебни задължения, възникнали по силата на трудово правоотношение. До аналогични правни изводи, впрочем, е достигнал и първоинстанционният съд, приемайки, че изводите на проверяващите органи и прокурора са резултат на прибързаност, осъществяване на повърхностна и незадълбочена проверка на всички обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение на трудовото законодателство /всъщност и престъпление по смисъла на НК/ и игнориране на събрани на досъдебното производство доказателства, оневиняващи подсъдимия, които изводи настоящата инстанция споделя изцяло. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и хипотетично да се приеме, че на 17.07.2006 год. вечерта св.Шилева като непълнолетна е била приета на работа като сервитьор от подсъдимия, без надлежното разрешение на Д”ОИТ” – гр.Кърджали, то отново деянието на подсъдимия би било несъставомерно, с оглед разпоредбите на чл.9 ал.2 от НК, т.е. не би било престъпно, тъй като макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност деянието на подсъдимия не би било общественоопасно или неговата обществена опасност би била явно незначителна. Това е така, тъй като безспорно е установено, че на инкриминираната дата подс.Юсеин е направил всичко необходимо да получи разрешение от инспекцията по труда за наемане на св.Шилева на работа – двамата са отишли сутринта в инспекцията по труда и са се интересували какви точно документи са необходими за издаването на такова разрешение; споделили са със св.Лафчиева за причината на посещението им в инспекцията /при което тя предупредила подсъдимия, че може да му направи вечерта проверка, което още веднъж идва да посочи нелогичното и житейски неоправдано поведение на подсъдимия, ако бъде приета тезата на обвинението/; набавили са необходимите документи, които са внесли в инспекцията, но поради нередовност на медицинското удостоверение документите й били върнати; изключително кратката продължителност на осъществяване на евентуалното инкриминирано деяние – в рамките най-много на няколко часа; както и обстоятелството, че два дни след инкриминираната дата на подсъдимия е било издадено разрешение от инспекцията по труда да наеме непълнолетната св.Шилева на работа като сервитьор. Всички тези посочени обстоятелства правят твърдяното деяние на подс. Юсеин толкова малозначително, че макар и формално да би осъществявало признаците на престъплението по чл.192а ал.1 от НК, то поради тази малозначителност деянието не би било общественоопасно или неговата обществена опасност би била явно незначителна. А щом деянието не е общественоопасно, то същото не представлява престъпление по смисъла на НК. Ето защо съдът намира, че не се установява по несъмнен начин подс.Юсеин да е извършил виновно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 192а ал.1 от НК, а именно: на 17.07.2006 год. в гр.Кърджали да е приел на работа без надлежно разрешение ненавършилата 18-годишна възраст Вероника Шилева. Поради това, настоящата инстанция възприема изцяло крайният извод на районния съд за несъставомерност на осъщественото от подс.Юсеин деяние по предявеното му обвинение, налагащ оправдаването му, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/15.02.2007 год., постановена по НОХД № 971/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |