Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 07.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1977 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0000315 от 14.10.2019 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” - Велико
Търново, с което на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 8, ал. 1,
пр. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на М.С.Я.
е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно по изложени подробни
съображения, обективиращи неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез защитника адв. *** от АК - ***, поддържа депозираната
жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призована страна, не се представлява, като в писмено становище Началника *** излага аргументи, че
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено
с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.10.2019 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 267834 за това, че на същата дата, около 12,10 часа, на ПП І-5,
Габрово – Русе, км. 108+450, отбивка след разклон гр. Дебелец, е управлявал
съчленено ППС с влекач „***”, рег. № ***, кат. N3 и
полуремарке „***”, рег. № ***, кат. О4, като извършвал обществен превоз на
товари /ламарина/ от гр. Стара Загора до гр. Севлиево, видно от товарителница
№ ***/04.10.2019 г., без да представи валидно удостоверение за
психологическа годност. След направена справка в информационната система на ИА „АА”
– София е установено, че М.С.Я. е притежавал УПГ № ***, валидно до
19.06.2017 г. – квалифицирано като административно нарушение на чл. 8, ал. 1,
пр. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ.
Процесният АУАН е прочетен от актосъставителя, подписан и връчен на жалбоподателя
на 04.10.2019 г., с вписване: „Не съм съгласен”, но писмени конкретни
възражения не са постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП
№ 24-0000315 от 14.10.2019 г. от Началника на ОО "АА" – гр. Велико
Търново, с което за нарушението на чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба
№ 36/15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, на М.С.Я. е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 500,00 лева.
Видно от приобщената по делото Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на
МТИТС, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание
от актосъставителя В.М. и свидетеля А.М., както и от приобщените по делото
товарителница № 0049866/04.10.2019 г. и Справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване на М.Я., от което е видно, че последният е притежавал УПГ
№ 203805, валидно до 19.06.2017 г.
С оглед на така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. Безспорно е
установено по делото, че на 04.10.2019 г. Я. е управлявал влекач „***”, рег. № ***
и полуремарке „*”, рег. № ***, извършвайки обществен превоз на товар /ламарина/
от гр. Стара Загора до гр. Севлиево, видно от товарителница
№ 0049866/04.10.2019 г., без валидно удостоверение за психологическа
годност. Условията и редът за извършване на обществен превоз на товари са
регламентирани с Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на РБ. Съгласно чл. 87, т. 2
от тази наредба, водачът на автомобил за обществен превоз на товари
трябва да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Правилото на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения
за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта на основание чл. 152, ал.
1, т. 2 от ЗДвП /§ 2 от ПЗР/ регламентира едно от изискванията за
извършване на дейността на водачите на таксиметрови автомобили, на автомобили
за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна
комисия, а именно – представянето на удостоверение за психологическа годност, а
съгласно ал. 2 от същата разпоредба удостоверението за психологическа годност е
валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с изключение на
случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и
на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно
за срок от една година. Съгласно чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена
сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение
за психологическа годност, се наказва с глоба в размер на 500,00 лева. В
настоящия казус срокът на валидност на
притежаваното от М.Я. удостоверение за психологическа годност е бил изтекъл
на 19.06.2017 г., т. е. две години, три
месеца и петнадесет дни към датата на проверката от контролните органи. При това
положение е видно, че на 04.10.2019 г. водачът действително е извършвал
обществен превоз на товар /ламарина/ без валидно удостоверение за
психологическа годност, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП с обжалваното наказателно постановление, като му е
наложена глоба в размер на 500,00 лева. Наложеното наказание е в абсолютния
размер, посочен от законодателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав
намира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното административно нарушение.
Извършването на обществен превоз на товари и пътници е правнорегламентирана дейност,
като в тази връзка са въведени правила за периодична проверка на психологическата
годност на водачите. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 36/15.05.2006 г.
на МТ, психологическото изследване на водачите на МПС има за цел да установи
психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане на
пътнотранспортни произшествия. В този смисъл извършването на обществен превоз
на товари без валидно удостоверение за психологическа годност, издадено от
съответните компетентни органи, е нарушение с висока степен на обществена
опасност, т. к. водачът нямат обективен критерий за собственото си психологическо
състояние, което е свързано с безопасността на всички участници в движението. Като
професионален водач на товарни автомобили, извършващ обществен превоз на товари
на територията на Р България, жалбоподателят е бил длъжен да следи за
валидността на изискуемите по закон документи. В случая
следва да се отчете и продължителния период на бездействие – 2 години, 3 месеца
и 15 дни от изтичане на предходното УПГ, валидно до 19.06.2017 г., което
обстоятелство автоматично изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 24-0000315 от 14.10.2019 г., издадено от Началник
Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Велико Търново, с коeто на М.С.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: