№ 23146
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110152640 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
с правно основание чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Ц. Р. Ц. срещу А. Г. М. и
Е. Й. П. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 906,43 лева, представляваща разходи за
топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2021г. за апартамент №36, находящ се в гр.
......... на основание договор за наем от 31.08.2020 г. ведно със законна лихва от 04.01.2022 г.
до изплащане на вземането, и сумата 37,26 лева, представляваща законна лихва от
10.08.2021г. до 04.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5/2022г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е сключен договор за наем от 31.08.2020
г. на недвижим имот - апартамент №36, находящ се в гр. ......... от 31.08.2020г., според чл. 3,
ал. 2 на който наемателите са се задължили да заплащат солидарно допълнително всички
консумативни разходи, свързани с ползването на имота /ток, вода, парно и др./. Считано от
31.05.2021г. действието на договора е прекратено по взаимно съгласие , като след тази дата е
получена фактура №**********/31.07.2021г. за топлинна енергия за отчетен период
01.05.2020г.-30.04.2021г., по която е налице непогасено задължение за топлинна енергия в
размер от 906,43 лева. Поддържа, че наемодателят е изпълнил своите задължения по
договора, както и че имотът надлежно е предоставен за ползване на ответниците, които са
консумирали топлинна енергия на горепосочената стойност, която не е заплатена. Моли съда
да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. Е. Й. П. е
подала възражение в заповедното производство, че е заплатила процесните задължения. В
съдебно заседание поддържа, че при сключването на договора е внесен депозит, който е
задържан от наемателя, както и че с другия ответник са ползвали жилището за период по-
кратък от този, за който е издадена изравнителната сметка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1
По иска по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през процесния период, по
силата на което за наемателя е възникнало задължение да заплащат разходите, свързани с
ползването на недвижимия имот, а именно за изразходвана топлинна енергия, както и
размера на задължението. В тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Страните не спорят, че са сключили договор за наем от 31.08.2020 г., по силата на
който наемодателят е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот
представляващ апартамент №36, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда 2, бл. 226, вх. В, ет. 6
при месечна наемна цена в размер на 550,00 лева. Не е спорно, а и се установява от
представения договор, че ответниците са поели солидарно задължение да заплащат и всички
консумативни разходи свързани с ползването на имота, а именно ток, вода, парно и др.
срещу представена от наемодателя фактура от съответното дружество, доставчик на
услугата в срок до пето число. Договорено е наемодателят да заплаща всички консумативни
разходи лично след получаване на съответните суми от наемателите. Договорът за наем е
прекратен по взаимно съгласие, считано от 31.05.2021 г. При тези данни съдът намира, че
страните са били обвързани от валидно сключен договор за наем, като освен наемната цена
за ползването на имота ответниците е следвало да заплащат и всички разходи свързани с
ползването на жилището.
По делото е приета като доказателство обща фактура №**********/31.07.2021 г.,
издадена от „.......“ ЕАД за отчетен периода 01.05.2020 г. до 30.04.2024 г., съгласно която
измереното количество доставена топлинна енергия до имота е на стойност 1887,92 лева, от
която сума 629,17 лева е заплатена по прогнозни стойности като е останала за плащане
сумата 1258,75 лева. Видно от служебна бележка от 14.10.2024 г., издадена от „Фаспей“
сумата 1258,75 лева е заплатена на 14.09.2021 г. от Светослав Новаков Новаков – съпруг на
ищцата.
От приети като доказателства квитанции за заплатени от отвтениците суми за наем и за
консумативни разходи за периода, през който същите са ползвали имота, се установява, че са
заплащали прогнозно начислените им суми за топлинна енергия в общ размер 629,17 лева.
Следва да се обърне внимание, че съгласно общите условия на топлинния доставчик
топлинната енергия може да се заплаща по един от следните начини: 1. на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. В
случая видно от приетата по делото фактура №**********/31.07.2021 г. и представените от
ответниците месечни фактури се установява, че сумата за топлинна енергия е заплащана на
месечни вноски по прогнозни стойности и една изравнителна вноска след отчитане на
средствата за дялово разпределение, а именно тази от 31.07.2021 г. Според отразеното от
топлинния доставчик измереното количество топлинна енергия за отчетен период 01.05.2020
г. – 30.04.2021 г. е на стойност 1887,92 лева, от която сума ответниците са заплатили 629,17
лева по прогнозни данни. Същевременно за периода до сключване на договора за наем е
измерена топлинна енергия на стойност 33,02 лева с ДДС. Предвид това съдът счита, че след
издаване на крайната фактура за реално потребената в имота топлинна енергия ответниците
са останали задължени за сумата 1228,73 лева, представляваща разликата между прогнозно
начислените стойности и реално изразходваната топлинна енергия за периода на действие на
наемния договор 01.09.2020 г. – 31.05.2021 г.
При сключването на договора страните са заплатили гаранционен депозит в размер на
550,00 лева, с който ищецът заявява, че е направил извънсъдебно прихващане със
задължението за топлинна енергия от 1258,75 лева, след което е останала дължима от
ответниците сума 906,43 лева. За да породи предвидения в закона ефект изявлението за
прихващане, а именно погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото,
изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по
страни, основание и размер и да достигне до адресата. В случая не се установява,
2
изявлението за прихващане да е достигнало до адресата преди заявяването му в съдебно
заседание на 04.07.2024 г. Съгласно дадените в т. 1 на ТР №2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т.д.
2/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения съдът след като установи, че заявеното
извънсъдебно прихващане не се е осъществило е длъжен да го разгледа като заявено
възражение за съдебно прихващане.
За настъпване на погасителния ефект на направеното извънсъдебно прихващане като
способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото съгласно
разпоредбите на чл. 103 - 104 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на предпоставките
за това, а именно да съществуват действителни насрещни вземания на страните с предмет
пари или еднородни и заместими вещи, които са изискуеми и ликвидни, като е необходимо
изявлението на прихващащият да достигне до насрещната страна. Необходимо е вземането
на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо, а задължението на прихващащия
(пасивното вземане) може да не е изискуемо, но трябва да е изпълняемо. Относно другата
предпоставка – ликвидността на вземанията следва да се посочи, че с оглед възприетото от
настоящия състав по делото за наличие на вземане в полза на ищеца за сумата 1228,73 лева –
заплатено задължение за топлинна енергия, то активното вземане е установено по основание
и размер. Не е спорно между страните и че заявлението за прихващане, съдържащо
описание както на активното, така и на пасивното вземане, е достигнало до своя адресат на
04.07.2024 г.
При това положение и в съответствие с дадените в ТР №2 от 18.03.2022 г. по т.д. 2/2020
г. по описа на ОСГТК на ВКС разяснения съдът намира, че направеното от настоящия ищец
изявление за прихващане е породило своя материално правен ефект като двете насрещни
вземания се смятат погасени до размер на по – малкото от тях с обратна сила от първия
момент, в който прихващането е можело да се осъществи. Зачитайки погасителния ефект на
прихващането съдът намира, че задължението на ответниците е останало в размер на 678,73
лева (1228,73 -550,00), за която сума исковата претенция следва да се уважи, а за разликата
до пълния предявен размер да се отхвърли. Сумата се дължи солидарно от двамата
ответника, в който смисъл е поетото от тях задължение при сключването на договора за
наем.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За основателността на иска ищецът следва да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По делото се установи наличето на главен дълг в размер на 678,73 лева, който не е бил
заплатен от ответниците в срока за това, поради което на ищеца се следва и обезщетение за
забава за периода 10.08.2021 г. до 04.01.2022 г. , чиито размер 27,90 лева съдът определи на
основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg лева като за горницата до 37,26 лева
подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева за
производството и в размер на 425,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, от които съразмерно с уважената част от исковите претенции
следва да му се присъдят сумата 18,72 лева и съответно сумата 318,24 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. М. ЕГН ........ а адрес: гр. ....... и Е. Й. П. ЕГН
********** с адрес: гр. ........... дължат солидарно на Ц. Р. Ц – Н ЕГН ................. с адрес: гр.
...... на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД сумата 678,73 лева,
представляваща разходи за топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2021г. за
апартамент №36, находящ се в гр. ......... на основание договор за наем от 31.08.2020 г. ведно
със законна лихва от 04.01.2022 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 27,90 лева, представляваща законна лихва от 10.08.2021г. до
04.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5/2022г. по описа
на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД за
разликата над 678,73 лева до пълния предявен размер 906,73 лева и иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над 27,90 лева до пълния предявен размер 37,26 лева.
ОСЪЖДА А. Г. М. ЕГН ........ а адрес: гр. ....... и Е. Й. П. ЕГН ********** с адрес: гр.
........... да заплатят на Ц. Р. Ц – Н ЕГН ................. с адрес: гр. ...... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 18,72 лева – разноски за заповедното производство и сумата 318,24 лева –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4