Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3775 27.12.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ-
ти граждански състав,
На шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова,
като разгледа докладваното от
съдията Петрова
гр. дело № 5214 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
повод предявената от С.П.Й. с ЕГН ********** ***, с ЕИК *****, адрес: *****искова
молба, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 1722.78 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд от 258.54 часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него, за периода от 01.07.2016
год. до 30.06.2019 год., нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху
сумата от предявяването на иска - 01.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.187,
ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В законоустановения
срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
Положеният от ищеца труд е надлежно начислен в протоколите за извънреден труд.
Трудът е заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния
труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Тези актове уреждат по специфичен начин заплащането на
нощния труд. В наредбите няма текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по коефициент. Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1. За
целия процесен период за всеки отработен през нощта
час се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева.
Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Страните по делото не спорят, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е
заемал длъжността „*****“ и „*****“. Безспорно е също, че в процесния период
ищецът е полагал труд на 12-часови работни
смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при
сумирано изчисляване на работното време. Спорен по делото е начинът на
изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че през процесния период
ищецът е положил общо 1808 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 2066.54 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 258.54
часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по
изчисления на вещото лице е в размер на 1722.78 лева.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В
чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното
се определят
с Наредба на министъра на вътрешните
работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179,
ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,12
или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители
извън редовното работно
време, режимът на
дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители
се определят с Наредба
на министъра на
вътрешните работи. През процесния период са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите са идентични – при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
коефициент 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с
приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с
Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г.
на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г.,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в
дневен.
В Наредба
№ 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в
Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ
е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран, т.е. това са две различни основания
за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се
явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г.
е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата
част, субсидиарно – Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по
ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се
установява, че положеният от ищеца за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. нощен
труд – общо 1808 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 2066.54 часа.
Разликата от 258.54 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно
трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1722.78 лева, т.е. в претендирания от Й. размер.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания
размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази
връзка претенцията се явява доказана и по своя размер, поради което следва да
бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, направени по
делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас
– държавна такса в размер на 68.91 лева
и направените от съда разноски в размер на 160 лева – заплатено възнаграждение
на вещо лице, общо сумата от 228.91 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *****, с адрес: *****, да заплати на С.П.Й. с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1722.78 лева
/хиляда седемстотин двадесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд, получен в
резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от 01.07.2016 год.
до 30.06.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: *****, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас,
държавна такса в размер на 68.91 лева /шестдесет и осем лева и деветдесет и
една стотинки/ и 160 лева /сто и шестдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от 30.12.2019г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се
чете/
Вярно с оригинала!
К.К.