№ 966
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501295 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалби с вх.№№6848/26.04.2021г. и 7419/12.05.2021г. на Н.
К. К., действаща лично и като собственик и управител на ЕТ“Илинден-Н.К.“ ЕИК ********* и
Д.Т. Великов срещу отказ по изпълнително дело № 201371204401350 на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Илиана Станчева да прекрати принудителното изпълнение и прекрати
производството по изпълнителното дело. Иска се отмяна на акта на ЧСИ и да бъде прекратено
изпълнителното дело, като се вдигнат всички обезпечения и запори, наложени от ЧСИ. По
отношение на разноските твърдят, че длъжниците дължат само таксите за заличаване на възбраната
и извършване на съобщения до страните. В останалата част разноските са недължими, поради
което молят за отмяна на постановлението в частта за разноските.
В жалбата с вх.№№6848/26.04.2021г се излага, че жалбоподателите са погасили всички
задължения към взискателя, който е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното
производство, но ЧСИ не е прекратила същото. В жалба с вх.№ 7419/12.05.2021г.
жалбоподателите твърдят, че са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на
производството по изпълнителното дело. Иска се ЧСИ да се произнесе с постановление за
прекратяване на изпълнителното производство и да се вдигнат всички наложени му обезпечения и
запори.
С жалбите е отправено искане за спиране на действията по изпълнителното дело.
Взискателите по делото ТД на НАП – Варна и „Банка ДСК“ АД не са изразили становище по
жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са приложени мотиви
от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително
производство и мотивите си за отказа.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
1
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Банка ДСК“ЕАД /взискател/ срещу
ЕТ“Илинден-Н.К.“, Н. К. К. и Д. Т. В., и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 10.10.2013г.
по гр.д. № 14385/2013г. по описа на ВРС, с който ЕТ“Илинден-Н.К.“, Н. К. К. и Д. Т. В. са осъдени
солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ЕАД 36532,07лв., непогасена главница дължима по договор
за кредит от 24.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2013г. до окончателното й
изплащане; 238,63лв.- лихва за периода 02.09.2013г. – 27.09.2013г.; 263,90лв.-санкционираща
лихва за периода 02.09.2013г.-27.09.2013г. на основание чл.418, вр. чл.217, т.2 ГПК; 1561,04лв.-
съдебни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал налагане на
възбрана и насрочване на опис върху притежаваните от длъжниците недвижими имоти, запори
върху получаваните от тях трудови възнаграждения и притежаваните от тях МПС.
С нарочна молба от 04.12.2013г. взискателят е поискал опис и изнасяне на публична продан
на имота на длъжниците, който е бил ипотекиран за обезпечаване на кредита-дворно място с площ
от 750кв.м., находящ се в гр.Бяла, ул.“Йордан Ноев“ №14.
ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжниците и е връчил покани за доброволно
изпълнение, ведно със съобщение за насрочения опис.
Насрочената за периода 28.03.2014г.-28.04.2014г. е спряна по молба на взискателя, поради
подписано споразумение с длъжниците за извънсъдебно погасяване на задължението. С молба от
19.11.2015г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискала възобновяване на изпълнителното производство, поради
неспазване на споразумението за погасяване на задълженията от страна на длъжниците.
ЧСИ е възобновил производстовот, като е извършил ново проучване на имуществото на
длъжниците и е насрочил публична продан на имота за периода 13.12.2015г.-13.01.2016г. С молба
от 08.01.2016г. взискателят е поискал споране на изпълнителното дело, като към молбата е
представено споразумение между страните от 06.01.2016г., в което е посочено, че длъжникът се
задължава да заплаща по 1000 лв. месечно за кредитора, както и всички дължими такси и разноски
по изпълнителното дело. В т.4 от споразумението е посочено, че всички дължими суми ще се
заплащат по сметка на ЧСИ.
Видно от документите по делото, на 03.02.2016г. по сметка на ЧСИ са постъпили 700лв.; на
02.03.2016г.-1100лв. и по 500лв. през м. април и май.
По делото е представено ново споразумение сключено на 18.07.2016г., ката с молба от
02.02.2017г. взискателят е поискал възобновяване на действията по принудително събиране на
вземането.
На 24.02.2017г. е депозирана молба с искане за споране на производството, като е
представено ново споразумение между страните, с което длъжникът се задължава да плаща по
2000лв. месечно за кредитора и всички дължими по изпълнението такси и разноски, като всички
суми ще се заплащат по сметка на „Банка ДСК“ЕАД, а кредиторът се задължава в 7-дневен срок от
постъпване на сумите, да превежда дължимите на ЧСИ такси и разноски.
По делото няма данни за превеждане на дължимвите на ЧСИ суми.
На 20.06.2018г., взискателят е поискал възобновяване на делото. След възобновяване на
производството, длъжниците са платили сума в размер на 1322,53лв.
На 07.08.2019г. взискателят „Банка ДСК“ е депозирал молба за прекратяване на делото, след
заплащане на дължимите към ЧСИ пропорционални такси.
Видно от данните по делото към 07.08.2019г. дължимата такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ е в
размер на 3936,44лв., а такси те за вдигане на наложените обезпечения – 94,50лв.
ЧСИ е уведомил длъжниците за остатъка от дължимите по делото суми, включващи и
публични задължения.
2
С разпореждане от 14.04.2021г. ЧСИ е възобновил производството по делото и е насрочил
ПП за имота за периода 21.05.2021г. – 21.06.2021г.
Не се спори, че длъжниците са заплатили дължимите суми към взискателя „Банка ДСК“ЕАД,
която е депозирала молба за прекратяване на изпълнителното дело.
Като присъединен взискател по делото е конституиран НАП, въз основа на представените
удостоверения за наличие или липса на задължения /л.276-279 от изп.д./
Съгласно изискано от ЧСИ удостоверения, към 19.04.2021г. длъжниците имат публични
задължения, както следва: Димитър Влинов в размер на 1609лв.; Надя Калчев – 3,83лв.;
ЕТ“Илинден-Н.К.“32лв.
Независимо, че ТД на НАП има качеството на присъединен взискател, при положение, че
първоначалният такъв е бил изцяло удовлетворен, няма пречка изпълнителното производство да
продължи само по отношение на присъединения по право взискател, стига да е налице имущество
на длъжника, спрямо което може да бъде насочено принудително изпълнение.Този извод следва от
съдържанието на разпоредбата на член 457, алинея 1 от ГПК, според която присъединилият се
взискател има същите права, каквито има първоначалният взискател, като всички, извършени до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател /алинея 2/.
Следователно, в хипотезата на множество взискатели /първоначален и присъединени, било по
тяхна воля, било по право/ първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре
изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи. Поради това изпълнителното
производство не може да бъде прекратено изцяло в хипотезата на член 433, ал. 1, т. 2 от ГПК без
изричното съгласие на присъединения взискател. Противното би обезсмислило присъединяването
и признато от закона право на присъединилия се взискател да се ползва от извършените до този
момент изпълнителни действия, тъй като основна последица от прекратяването по чл. 433 от ГПК
е заличаването с обратна сила на всички извършени изпълнителни действия и вдигане на
наложените обезпечителни мерки. Освен това следва да бъде отбелязано, че хипотезата на член
433, ал. 1, т. 2 от ГПК предполага разпореждане със собственото процесуално и материално право
на вземане и затова всеки взискател може да поиска прекратяване на изпълнителното
производство само за своето вземане, но не и за това на останалите взискатели, тъй като това би
довело до разпореждане с чужди права.
Налице е и незаплатено задължение на длъжниците относно дължимите в изпълнителното
производство такси и разноски. В тази връзка, съдът съобразява, че отправеното от взискателя
искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело е направено при условие, че са
заплатени дължимите към ЧСИ пропорционални такси. Доказателства за извършено плащане на
тези задължения, длъжниците не са представили по делото.
В случая не е налице никоя от предвидените хипотези на чл.433 ГПК хипотези за
прекратяване на изпълнителното производство. Неоснователни са твърденията, изложени в
жалбата за доброволно заплащане на задължението от страна на длъжниците. Видно от данните по
изпълнителното дело плащания са извършвани след предприемането на изпълнителни действия от
страна на ЧСИ. Обстоятелството, че изпълнителното производство е спирано многократно въз
основа на сключени между страните споразумения и възобновявано поради неспазването им не
сочи на доброволно изпълнение на задълженията, а напротив установява извършването на
действия за принудително събиране на вземането От данните по делото несе установява
взискателят да е бездействал и да е изоставил изпълнението, като не е поискал извършването на
изпълнителни действия в срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Извършените от длъжниците плащания
през периода след образуване на изпълнителното дело до 2019г. са в резултат на прилагане на
посочения от взискателя изпълнителен способ.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК, дължимите в изпълнителното произоводство такси и
разноски са за сметка на длъжника, независимо от това дали плащането е извършено пряко на
взискателя или сумите са постъпили по изпълнителното дело. От данните по изпълнителното дело
не са налице предпоставките, изключващи отговорността на длъжника за разноски.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите относно начина на събиране на таксата
3
по т.26 ТТРЗЧСИ. Тази такса се дължи от длъжника по изпълнението, тъй като взискателят няма
задължение да я внася авансово по делото. При събиране на вземането на взискателя чрез
реализирането на конкретен изпълнителен способ, от сумите ЧСИ следва да удовлетвори
дължимото му се възнаграждение за извършената работа по принудителното събиране на
вземането.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваният отказ на ЧСИ следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Предвид неоснователността на жалбата, съдът не дължи произнасяне по направеното искане
за спиране на изпълнителните действия по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ по изпълнително дело № 201371204401350 на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Илиана Станчева да прекрати принудителното изпълнение и прекрати
производството по изпълнителното дело № 201371204401350, и са определени разноските по
изпълнителното производство, по жалби с вх.№№6848/26.04.2021г. и 7419/12.05.2021г. на Н. К. К.,
действаща лично и като собственик и управител на ЕТ“Илинден-Н.К.“ ЕИК ********* и Д.Т.
Великов.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4