№ 1082
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество (КОНПИ) чрез пълномощника си М. Д. с
надлежно учредена по делото представителна власт с пълномощно,
приложено на л.66 от том І от първоинстанционното дело и в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 28.08.2023 г., а
въззивната жалба е подадена чрез куриер на 01.09.2023 г.) обжалва с въззивна
жалба вх.№ 900311/04.09.2023 г. в цялост Решение № 900420/15.08.2023 г. по
гр.д.№ 239/2019 г. по описа на ОС-Благоевград, с което са отхвърлени изцяло
предявените от ищеца искове като неоснователни.
Въззивникът-ищец към настоящия момент не дължи държавна такса по
аргумент от чл.153, ал.3 от ЗОНПИ.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ищец поддържа, неправилност, необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с
приложимия материален закон. Поддържа се неправилност на извода на
1
първоинстанционния съд за липсата на значително несъответствие по смисъла
на закона, кредитирайки за обективно и правилно трети вариант на приетата и
оспорена СИЕ. Твърди се, че сумата от 175 875 лв. не следва да бъде
включвана като приход, тъй като за същата не е установен законен източник.
Поддържа се, че съдът не е дал отговор на това възражение на ищеца. Твърди
се, че няма формално и разумно правно и икономическо основание от една
страна съдът да приема, че нетната печалба на ЕТ „Доктор И.-К.-П.а“ в размер
на 64 060,85 лв., не следва да бъде отразена като приход, но да включва като
приход сумата от 175 875 лв., въпреки че не са доказани обороти на ЕТ в такъв
размер. Твърди се, че съдът не е разгледал и обсъдил поддържаното
възражение относно отразяването като доход сума в размер на 37 773,59 лв.,
представляваща печалба от „Еврофутбол“ ООД. Твърди се, че тази сума не
следва да бъде отнасяна към приходната част, защото липсват данни за
произхода и размера на паричните средства, вложени в направените залози.
Твърди се, че неправилно като приход е отразена и сума в размер на 234 714,77
лв. от покупко-продажба на недвижим имот, тъй като ответникът Л. П. е бил
посредник по тази сделка. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните
правила на ГПК, първоинстанционният съд не е обсъдил и защо е възприел
съответна част и конкретни суми от заключението на вещото лице по СИЕ и
защо не възприема други части от констатациите на съответните варианти на
експертизата. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че със сумата от 17
000 лв. следва да се намали несъответствието. Развиват се подробни
съображения по всяко едно от въведените възражения. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявеният иск за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е
неоснователен, поради липса на изискуемото по закон „значително
несъответствие“ като е достигнал до своите изводи игнорирайки възраженията
на ищеца и доказателствата по делото.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него постановено друго, с което исковите
претенции да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноските и пред двете
инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответните жалбата страни-ответниците Л. М. П., И. С. К.-П.а и „Интер Фууд-
2014“ ЕООД чрез процесуалния им представител адвокат П..
2
Ответниците оспорват изцяло въззивната жалба като неоснователна и
необоснована. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Поддържат, че първоинстанционният съд правилно и
напълно обосновано е кредитирал третия вариант на приетата по делото СИЕ,
като е приел, че не е налице несъответствие над минимално установеното в
ЗОНПИ и е отхвърлил исковете като неоснователни. Развиват подробни
съображения по съществото на спора. Твърди се, че първоинстанционният съд
и в решението си е коментирал и трите варианта на експертизата, дадени от
вещото лице. Поддържа се, че ОС-Благоевград правилно се е позовал на ТР №
4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците поддържат всичко изложено в хода на
първоинстанционното производство. Молят съда да потвърди обжалваното
решение. Претендират се разноски.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба на
ищеца КОНПИ срещу Определение № 900532/10.11.2023 г., гр.д.№ 239/2019 г.
на ОС-Благоевград, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца по
чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, с която е осъдил ищеца да заплати държавна такса в размер на 10
319,83 лв.
Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно.
Частната жалба е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същата не се дължи държавна такса.
Ответните по жалбата страни не представят отговор.
По частната жалба въззивният съд ще се произнесе с оглед изхода на
производството по въззивната жалба.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
900420/15.08.2023 г. по гр.д.№ 239/2019 г. по описа на ОС-Благоевград, се
обжалва в неговата цялост.
Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител
поддържа въззивна си жалба, както и частната такава по подробните
съображения изложени в тях и моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да
уважи предявения от комисията иск. Моли съда да уважи и подадената частна
3
жалба. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите ответници в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорват въззивната жалба изцяло като неоснователна и
необоснована по подробни съображения изложени както в отговора на
въззивната жалба, така и в писмените бележки представени по делото. Молят
съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Благоевград е бил сезиран с искове предявени по реда на
чл.153, ал.1 от ЗОНПИ (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.,) (Загл. изм. – ДВ, бр.
84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чийто
правоприемник е Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
(КОНПИ), с която са предявени против Л. М. П., И. С. К.-П.а и „ИНТЕР
ФУУД-2014“ ЕООД пасивно субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание, както следва:
1. Иск с правно основание чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от
ЗОНПИ за отнемане от Л. М. П., ЕГН ********** на сума в размер на 50 лева,
представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла в размер от
капитала на „ИНТЕР ФУУД - 2014“ ЕООД, ЕИК *********,
2. Иск с правно основание чл.142, ал.2, т.2 във връзка с чл.141 от
ЗОНПИ за отнемане от Л. М. П., ЕГН ********** и от И. С. К. - П.а, ЕГН
********** на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, peг. № *******,
рама № W0L0AHL0875184584, двигател № Z19DTH17250350, цвят черен
металик, дата на първа регистрация 03.07.2007 г., придобит от И. К.-П.а с
договор от 08.10.2013 г., с пазарна стойност на лекия автомобил към
настоящия момент 4 000 лв.,
3. Иск с правно основание чл.142, ал.2, т.4, във връзка с чл.141 от
ЗОНПИ за отнемане от И. С. К. - П.а, ЕГН ********** на сума в размер на 50
лева, представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла в
размер от капитала на “ИРИС ДЕНТ - Д-р И. К. - П.а - индивидуална практика
4
за първична извънболнична дентална помощ - лекар по дентална медицина“
ЕООД,
4. Иск с правно основание чл.151, във връзка с чл.142, ал.2, т.1 от
ЗОНПИ за отнемане от Л. М. П., ЕГН ********** на:
- сума в общ размер на 17 850 лв., внесени от титуляря по банкова сметка
в лева с IBAN **********, открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /тогава
„Алфа банк“ АД/,
- сума в общ размер на 3 552 лв., внесени от титуляря по банкова сметка
в лева с IBAN **********, открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
- сума в общ размер на 2 735,22 лв., внесени от титуляря по банкова
сметка в лева с IBAN **********, открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
- сума в общ размер на 8 065,71 лв., внесени от титуляря по банкова
сметка в лева № **********, открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
- сума в общ размер на 5 000 лв., представляващи получени парични
средства от трети лица по банкова сметка в лева IBAN **********, открита в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
- сума в общ размер на 769,13 лв., внесени от титуляря по банкова сметка
в евро IBAN **********, открита в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
- сума в общ размер на 25 400 лв., внесени от титуляря по банкова сметка
в лева IBAN **********, открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
- сума в общ размер на 53 704,25 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица по банкова сметка в лева IBAN **********, открита в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
- сума в общ размер на 2 444,11 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица чрез „MoneyGram“,
5. Иск с правно основание чл.151, във връзка с чл.142, ал.2, т.2 от
ЗОНПИ за отнемане от И. С. К. - П.а, ЕГН ********** на:
- сума в размер на 500 лева, представляваща пазарна стойност на лек
автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто“, рег.№ *******, рама №
ZFA18800000170065, към дата на отчуждаване,
6. Иск с правно основание чл.151, във връзка с чл.142, ал.2, т.4 от
ЗОНПИ за отнемане от И. С. К. - П.а, ЕГН ********** на:
5
- сума в общ размер на 1 336,68 лв., внесени от титуляря по банкова
сметка в евро с IBAN **********, открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
/тогава „Алфа банк“ АД/,
- сума в общ размер на 12 866,06 лв., внесени от титуляря по банкова
сметка в лева с IBAN **********, открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
- сума в общ размер на 852 лв., внесени от титуляра по банкова сметка в
лева с IBAN **********, открита в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
- сума в общ размер на 1 709,27 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица чрез „Уестърн Юнион“,
- сума в общ размер на 40 357,86 лв., представляваща погашения по
кредит от титуляря по банкова сметка в лева с IBAN **********, открита в
„БАНКА ДСК“ ЕАД,
- сума в общ размер на 19 245,50 лв., представляващи погашения по
кредит от титуляря по банкова сметка в лева с IBAN **********, открита в
„БАНКА ДСК“ ЕАД,
- сума в общ размер на 36 086,76 лв., представляващи погашения по
кредит от титуляря по банкова сметка в лева с IBAN **********, открита в
„БАНКА ДСК“ ЕАД,
- сума в общ размер на 6 990,80 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица по банкова сметка в лева с IBAN **********, открита в
„БАНКА ДСК“ ЕАД,
- сума в общ размер на 2 077,13 лв., представляващи погашения по
кредит от титуляря по банкова сметка в лева с IBAN **********, открита в
„БАНКА ДСК“ ЕАД,
- сума в общ размер на 1 185,26 лв., представляващи погашения по
кредит от титуляря по банкова сметка в лева с IBAN **********, открита в
„БАНКА ДСК“ ЕАД,
- сума в общ размер на 959,64 лв., внесени от титуляря по банкова сметка
в лева IBAN **********, открита в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
- сума в общ размер на 6 658,25 лв., представляващи погашения по
кредит от титуляря по банкова сметка в лева с № 8002 31000 527230, открита в
„ОББ“ АД,
- сума в общ размер на 50 лв., внесени от титуляря по банкова сметка в
6
лева с № **********, открита в „ОББ“ АД,
7. Иск с правно основание чл.145, ал.2 във връзка с чл.142, ал.2, т.2 от
ЗОНПИ за отнемане от „ИНТЕР ФУУД - 2014“ ЕООД с ЕИК ********* на:
- лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна“, peг. № *******, рама №
VF1KG19B633479117, двигател № без номер, цвят черен, дата на първа
регистрация 14.04.2005 г„ придобит на 14.08.2014 г. от „ИНТЕР ФУУД - 2014“
ООД, с пазарна стойност на лекия автомобил към настоящия момент 3 500 лв.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
В ТД София е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура
Благоевград с вх. № УВКП-787/14.06.2018 г. за привличане в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 314 ЗМ-720/2017 г. по описа на РУ -
гр. Петрич, пр.пр. № 5677/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура
Благоевград на ответника Л. М. П. за извършено престъпление по чл. 354а,
ал.1, изр.1, пр.5 oт НК. Престъплението попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.25
от ЗОНПИ, поради което и с Протокол peг.№ ТДСФ10/УВ-4716/18.06.2018 г. е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на ответника Л. М. П..
Установено е, че ответницата И. С. К. – П.а е негова съпруга, която е
регистрирана като ЕТ „ИРИС ДЕНТ - Д-р И. К. - П.а - индивидуална практика
за първична извънболнична дентална помощ - лекар по дентална медицина“,
ЕИК *********, а двамата имат участие в собствеността на следните
юридически лица:
1. „ИНТЕР ФУУД - 2014“ ЕООД, ЕИК ********* с капитал 50 лв.,
разделен в 10 дяла по 5 лв., едноличен собственик на капитала е Л. М. П. и
2. „ИРИС ДЕНТ - Д-р И. К. - П.а - индивидуална практика за първична
извънболнична дентална помощ - лекар по дентална медицина“ ЕООД, ЕИК
*********, с капитал 50 лв., разделен в 50 дяла по 1 лв., едноличен собственик
на капитала И. С. К. - П.а.
В хода на проверката е установено значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице над 150 000 лева за целия проверяван
период по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗОНПИ във връзка с §1, т.3 от ДР на
ЗОНПИ.
7
Предвид горното и с Решение № 1435/10.07.2019 г. на КОНПИ е
образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество. В изпълнение на това Решение е внесено искане за
налагане на обезпечение на бъдещ иск в Окръжен съд-Благоевград. Същото е
допуснато.
С Решение № 2484/23.10.2019 г. на КОНПИ е взето решение да се
предяви иск в Окръжен съд-Благоевград за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество срещу ответниците.
Настоящите искове са предявени в съда на 25.10.2019 г.
От доказателствата по делото се установява, че през проверявания
период 18.06.2008 г.-18.06.2018 г. ответниците са извършили следните сделки
с недвижими имоти и МПС, а именно:
1. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том
II, peг.№ 7810, дело № 356/2008 г. от 29.12.2008 г., И. С. К. - П.а е придобила
от Р. С. К. и Г. И. К. недвижими имоти за обща сума от 3 500 лв.
С приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните се
установява, че пазарната стойност на придобитите от ответницата недвижими
имоти и към датата на придобиването им възлиза на 2 815 лв.
2. На 24.07.2000 г. ответникът П. е придобил лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 250 Д“, peг.№ *******, рама № WDB1241261J044077,
двигател № 60591110015895, цвят червен, дата на първа регистрация
29.03.1994 г. Автомобилът е отчужден на 15.01.2015 г.
От заключението на СТЕ се установява, че пазарна стойност към
момента на отчуждаване е 5 200 лв.
3. На 09.04.2003 г. ответницата П.а е придобила лек автомобил марка
„Ситроен”, модел „Саксо“, peг. № *******, рама № VF7S1VJZF56843709,
двигател № PSAVJZ10FY8P0633186, цвят оранжев, дата на първа регистрация
06.07.1999 г. Автомобилът е отчужден на 17.02.2010 г.
С приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че средната
пазарна стойност на придобития преди периода на проверката, но отчужден на
17.02.2010 г. лек автомобил „Ситроен”, модел „Саксо“ възлиза на сумата от 16
800 лв. към датата на придобиването му, а към настоящия момент възлиза на
сумата от 500 лв.
8
4. На 20.03.2007 г. ответницата П.а е сключила договор за лизинг за лек
автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, peг. № *******, рама №
W0L0AHL0875184584, двигател № Z19DTH17250350, цвят черен металик,
дата на първа регистрация 03.07.2007 г. Собствеността на автомобила е
прехвърлена на И. П.а с договор от 08.10.2013 г. Автомобилът и понастоящем
е собственост на И. С. К. – П.а
5. На 28.02.2014 г. ответницата П.а придобива лек автомобил марка
„Фиат”, модел „Пунто“, рег.№ *******, рама № ZFA18800000170065,
двигател без номер, цвят червен, дата на първа регистрация 21.07.2000 г.,
придобит внос от Германия за сумата от 300 евро (586,75 лв.). С договор за
покупко-продажба от 24.04.2014 г., автомобилът е отчужден, цена по договор -
500 лв.
С приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че средната
пазарна стойност на придобития лек автомобил „Фиат”, модел „Пунто“
възлиза на сумата от 1130 лв. към датата на придобиването му, а към
настоящия момент възлиза на сумата от 900 лв.
В проверявания период ответниците са имали открити банкови сметки,
подробно описани както в исковата молба, така и в заключението на вещото
лице. От последното се установява, че през целия проверяван период, през
банковите сметки на проверяваните лица е преминала сума в общ размер на
551 051,19 лв. Тази сума представлява сбор от сумата от 133 319,26 лв.
внесени суми в брой от проверяваните лица по разплащателни сметки, от
сумата от 233 687,31 лв., представляваща получени преводи от трети лица, от
сумата от 1709,27 лв., представляваща получени преводи по системата
Уестърн Юнион, от сумата от 175 875 лв. , получени преводи от сметки на ЕТ
И. К. и от сумата от 6 460,35 лв. получени преводи от сметки на Л. П..
Установява се също така, че в края на проверявания период наличността
по разплащателните сметки на проверяваните лица е в общ размер на сумата
от 1 042,22 лв.
Ответниците и с отговора на исковата молба са представили частни
писмени доказателства-договори за паричен заем и разписки за
получени/върнати суми, съответно на стр.1591-1604, стр.1611-1612, стр.1630-
1632, всички намиращи се в том V на първоинстанционното дело, които
въззивнитя съд не кредитира, включително и с оглед оспорването им от
9
ищеца, че същите нямат достоверна дата за него като трето лице по смисъла на
чл.181 от ГПК.
Ищецът се явява "трето лице" по смисъла на чл.181 ГПК, тъй като не е
участвал в съставянето на документите и интересите му биха могли да бъдат
увредени от антидатирането им.
"Достоверната дата" по чл. 181, ал. 1 ГПК е датата, на която се е
осъществил този външен за документа факт, който безсъмнено изключва
съставянето документа след тази дата, а не истинската дата, на която е
направено материализираното в документа волеизявление. Такива
доказателства не са ангажирани от ответниците.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В. Г. В. установява, че със съпругата си били собственици на
поземлен имот в стопански двор, който през 2008 г. продали на Л. и Е. З.. По
тази сделка Л. бил пълномощник на продавачите и той в това качество
получил парите по сделката. Тези пари Л. е дал на продавачите и всички им е
изплатил.
Свидетелката П. К. Д.-Д. установява, че е стоматолог и когато си
правила кабинета някъде около 2008 г. И. й дала пари на заем, които тя
впоследствие върнала. Парите били преведени по банков път.
Свидетелката А. Г. К. установява, че познава Л. от много отдавна и му е
давала пари на заем, които му превела по банков път, а той после ги е върнал.
Свидетелят И. И. З. установява, че е кум на Л. и И.. Давал е пари на заем
на Л., за което имали сключен договор. Парите превеждал по банков път, а Л.
му върнал парите в брой, за което подписали разписка.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на ССчЕ, което е
изготвено в три варианта. Първият е по задачите на ответниците, вторият по
задачите на ищеца и третият-по изчисленията на вещото лице.
При така безспорно установената по-горе фактическа обстановка, с
решението си първоинстанционния съд е отхвърлил исковете на ищеца като
неоснователни, като е приел, че не е налице „значително несъответствие“ по
смисъла на §1, т.3 от ЗПКОНПИ.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
10
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен
резултат, а въззивната жалба неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 4, т.2 и 3 от ЗОНПИ, на доказване
подлежи кумулативното наличие на две предпоставки: установяването на
наказателно-правната предпоставка по чл. 108 от същия закон, като е
достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на
значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. В тежест на
ответника е да установи произхода на средствата. Със ЗОНПИ не е въведено
като условие за отнемане на имущество наличието на връзка между неговото
придобиване и установената в наказателното производство престъпна
дейност, поради което и неговият изход няма значение за изхода на
гражданското производство по отнемане на незаконно придобито имущество.
Престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от Комисията,
целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице.
В случая, основанието Комисията да образува производството е било
налице – ответникът Л. П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 НК, попадащо в предметния обхват на чл. 108, ал.1,
т.25 от ЗОНПИ, което е и първата предпоставка, съдържаща се в чл. 156, ал.4,
т.2 ЗОНПИ.
Образуваната проверка е за период от 18.06.2008 г. до 18.06.2018 г. и е
установила "значително несъответствие" над 150000 лева за целия проверяван
период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, възлизащо на сумата от 490 998,50 лв., формиран като разлика
между получените от проверяваните лица нетен доход и размера на
11
полученото от тях имущество, в което е включена и сумата от 608 883,77лв.,
представляваща сбор от внесени и получени суми по банкови сметки.
По реда на ЗОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито
имущество като за незаконно придобито имущество според чл. 5, ал.1 от
същия закон се смята имуществото, за придобиването на което не е установен
законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност,
частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това
време разходи и възникналите задължения. Посочената категория факти и
обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански
процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не
може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава
логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.
На второ място, следва да се установи незаконно придобито имущество
по смисъла на чл. 141 от ЗОНПИ и на чл. 5, ал.1 от същия закон, в който е
заложена презумпцията, че незаконно придобито имущество е имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник. Законни са
всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването
им, а това са конституционно признатите и законово регламентирани
източници/трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
т.н./. В случай, че се установи незаконно придобито имущество, следваща
предпоставка за отнемането му е наличие на значително несъответствие
между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице,
който надвишава 150000 лева за целия проверяван период съгласно § 1, т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ.
Преценката за наличието на законен източник на придобитото
имущество следва да се направи на база съпоставката между имущество и
нетните доходи на ответника по смисъла на § 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. В
тази връзка пред първоинстанционния съд е прието заключение на ССчЕ,
което е изготвило три варианта на проследяване на паричния поток, като
несъответствие над законоустановения размер вещото лице установява само
при вариант 2, който е изготвен по задачите поставени от ищеца.
Въззивният съд не кредитира заключението на ССчЕ по нито един от
12
трите варианта, но въз основа на така изготвеното заключение въззивният съд
е в състояние да отговори на основния въпрос по делото, налице ли е
"значително несъответствие" над 150000 лева за целия проверяван период по
смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Съобразно втори вариант на заключението, размерът на доходите,
приходите и източниците на финансиране на ответниците по
законоустановени източници за целия проверяван период възлиза на сумата от
277 868,43 лв., в която сума вещото лице освен посочените от ищеца суми е
включило и сума в размер на 37 773,59 лв. печалба от Еврофутбол. По искова
молба посочената от ищеца сума е 252 013 лв. Включването на тази сума като
доход е оспорено от ищеца още пред първоинстанционния съд, което
оспорване се поддържа и с въззивната жалба.
По въпроса за признаването на доход от печалбите, получени от
"Еврофутбол", е налице съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от
ГПК, която се споделя от настоящия въззивен състав. Съдебната практика е
обективирана в Решение № 409/26.01.2016 г., постановено по гр.д. № 988/2015
г. по описа на ВКС, ІV г.о., както и в Решение № 50104 от 23.01.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 4647/2021 г., III г. о., ГК. Съобразно тази практика признаването на
доход от печалбите, получени от "Еврофутбол" е възможно след изследване –
с какви суми проверяваното лице е участвало в залаганията и дали размерът
на вложените суми не надвишава размера, който е установен, че е получен
като печалба.
Когато ответници по искове по ЗОНПИ твърдят, че са реализирали
доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва
от ищеца КОНПИ (както е и в настоящия случай), те носят доказателствената
тежест да докажат твърденията си което означава – да представят
доказателства за начина, по който тя е формирана, включително и за размера
на направените разходи за залози, въз основа на които тя е формирана. Винаги
размерът на приходите се установява след приспадане на съответно
направените разходи, към момента на придобиване на конкретния актив.
В случая такива доказателства по делото не са ангажирани.
Действително, когато искът е установен в своето основание, съдът не може да
го отхвърли само защото не е доказан неговия размер, а на основание чл.162
от ГПК съдът следва сам да го установи или вземе заключението на вещо
13
лице. Не установяването на този размер в случая обаче няма да се отрази на
крайния резултат и това е така, защото дори и цялата сума от 33 773,59 лв.
бъде изключена от законно установените доходи на проверяваните лица, то
отново няма да е налице несъответствие.
В производството по конфискация, съдът е длъжен да установи
възмездно придобитото имущество на проверяваното лице, да го остойности
по пазарни цени към момента на придобиването му /като изключи
постъпилите суми по банковите сметки, които са изтеглени, а парите не са
налични в края на проверявания период/, за да изясни размерът на нетния
доход.
Дори да се приеме, че размерът на доходите, приходите и източниците
на финансиране на ответниците по законоустановени източници за целия
проверяван период възлиза на сумата твърдяна от ищеца, а именно 252 013
лв., то при установените по-долу разходи, нетен доход и при съпоставяне
между нетен доход и имущество, не е налице твърдяното от ищеца
несъответствие.
Съобразно вариант втори на ССчЕ, размерът на обичайните и
извънредни разходи на ответниците за целия проверяван период възлиза на
сумата от 342 627,50 лв. Посочената сума в исковата молба е 112 527,73 лв.
Въззивният съд намира, че разходите на ответниците са в размер на сумата
посочена от ищеца, а именно: 112 527,73 лв., доколкото вещото лице в
останалата част за разликата над сумата от 112 527,73 лв. до установената в
заключението 342 627,50 лв. е включило суми посочени подробно от т.5 до
т.16 от Справка № 77 л.63-64 от заключението, които и съобразно
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
4/2021 от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС,
ОСГК не участват при определяне размера на несъответствието, защото
представляват стойност на неналични парични средства, преминали през
патримониума на това имущество, респ. през банковите сметки на
проверяваните лица, за които средства не е установено да са трансформирани
в друго имущество, да се намират в свързани лица.
Ето защо въззивният съд приема, че размерът на обичайните и
извънредни разходи на ответниците за целия проверяван период възлиза на
сумата от 112 527,73 лв., така както се поддържа и от ищеца.
14
С оглед на горното нетният доход на проверяваните лица е положителна
величина и възлиза на сумата от 139 485,87 лв.
При втори вариант на експертизата се установява, че размерът на
придобитото имущество за целия период е в размер на сумата от 573 138,41
лв., в която се включва и сумата от 551 051,19 лв., представляваща сбор от
внесени и получени суми по банкови сметки. Сумата от 551 051,19 лв.,
включена като доходи представлява сбор от сумата от 133 319,26 лв. внесени
суми в брой от проверяваните лица по разплащателни сметки, от сумата от
233 687,31 лв., представляваща получени преводи от трети лица, сумата от
1709,27 лв., представляваща получени преводи по системата Уестърн Юнион,
сумата от 175 875 лв., получени преводи от сметки на ЕТ И. К. и сумата от 6
460,35 лв. получени преводи от сметки на Л. П..
Видно от заключението на вещото лице такава сума в размер на 551 051,
19 лв. към края на проверявания период 18.06.2018 г. не е налична.
Наличността по разплащателните сметки е в размер на сумата от 1 042,22 лв.
Настоящият въззивен състав намира, че сумата от 551 051,19 лв. не
следва да се включва в стойността на имуществото на ответниците и този
извод на съда е в съответствие със задължително за съда разрешение в
Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело №
4/2021 г. по описа на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че не
представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период.
С оглед на горното паричната стойност на притежаваното от
ответниците имущество в края на проверявания период възлиза на сумата от
22 087,22 лв., формирана като сбор от покупка на недвижим имот-2 815 лв.,
покупка на МПС-18 130 лв., придобити дружествени дялове-100 лв. и
наличност по разплащателните сметки на двамата ответници в общ размер
1042,22 лв.
В мотивите на т.2 от цитираното по-горе Тълкувателно решение е
15
прието, че когато незаконно придобитото имущество е отчуждено по
противопоставим на държавата начин – чрез възмездна сделка в полза на
трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че
имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел
прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани
с него /по аргумент на противното от чл.143 т.2 ЗПКОНПИ/, тогава на
отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество – чл.151
ЗПКОНПИ, респективно тя влиза при формиране на значителното
несъответствие по пар.1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ.
В случая по делото нито се твърди, нито се установява имуществото да е
отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, поради което и
паричната равностойност на трите отчуждени автомобила-Мерцедес Е 250 Д,
Ситроен Саксо и Фиат Пунто следва да бъде включена като стойност в
имуществото на ответниците и да участва при формиране на значителното
несъответствие.
В това имущество не следва да бъдат включвани и сумите за погасяване
на кредити и преводи към трети лица, по съображения изложени в
Тълкувателното решение, доколкото по делото нито се твърди, нито се
установява тези суми преминали през патримониума на ответниците да са
трансформирани в друго имущество, да се намират в свързани лица или да са
укрити.
Предвид горното безспорно се установява липса на несъответствие
между стойността на имуществото (22 087,22 лв.) и нетния доход на
проверяваните лица, който е положителна величина и възлиза на сумата от
139 485,27лв.
Дори да се приеме варианта на вещото лице, при което обичайните
разходи на проверяваните лица възлизат на сумата от 342 627,50 лв., то тогава
нетният доход на ответниците ще е отрицателна величина (-90 614,50 лв.) При
имущество на стойност 22 087,22 лв., ще е налице несъответствие и то възлиза
на отрицателна величина от 112 701,72 лв., но това несъответствие не
надвишава законоопределената сума от 150 000 лева за целия проверяван
период.
Т.е. при изключване на сумите, преминали през банковите сметки на
проверяваните лица, в размер твърдян от ищеца 608 883,77 лв. и в размер
16
установен от вещото лице 551 051,19 лв., във всички случаи не се установява
твърдяното от ищеца несъответствие над 150 000 лв. С други думи липсата на
такова несъответствие, може да се установи и само по твърдения в исковата
молба.
Т.е. и доколкото не е налице обосновано предположение, че
имуществото, чието отнемане се иска, е незаконно придобито, то искът като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен изцяло.
При това положение въззивната жалба като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде
потвърдено, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
При този изход на делото, въззивният съд дължи произнасяне и по
частна въззивна жалба на ищеца КОНПИ срещу Определение №
900532/10.11.2023 г., гр.д.№ 239/2019 г. на ОС-Благоевград, с което съдът е
оставил без уважение молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение
на постановеното решение в частта за разноските, с която е осъдил ищеца да
заплати държавна такса в размер на 10 319,83 лв.
Определението е правилно и законосъобразно, поради което същото
следва да бъде потвърдено. Определението на първоинстанционния съд е
подробно аргументирано и подкрепено с посочване на съдебна практика на
ВКС, която изцяло и напълно се споделя и от настоящия съдебен състав,
поради което не намира за необходимо повторно в настоящия съдебен акт да
се възпроизвежда съдържанието на съдебната практика, подробно цитирана в
обжалваното определение.
По разноските в процеса:
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция разноски се
дължат на въззиваемите ответници по силата на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ,
съобразно която разпоредба, с решението съдът присъжда държавна такса и
направените разноски в зависимост от изхода на делото.
Въззиваемите и с отговора са заявили, че претендират разноски, за което
ще представят списък. Това искане не е потвърдено до приключване на
устните състезания по делото, както и не са представени доказателства за
сторени разноски, поради което съдът не присъжда такива на въззиваемите.
На основание чл.154, ал.3 във връзка с чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ,
въззивникът ще следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на
17
съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 5 159,91 лв., представляваща 2% върху обжалваемия интерес от 257
995,73лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение № 900420/15.08.2023 г. по гр.д.№
239/2019 г. по описа на ОС-Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 900532/10.11.2023 г., гр.д.№ 239/2019
г. на ОС-Благоевград.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 да внесе в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 5 159,91 лв. (пет хиляди сто петдесет и девет и 0,91 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18