Р Е Ш Е Н И Е № 260025
гр. Пловдив, 05.06.2023.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на пети
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Радка
Цекова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2230 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, чл.42
от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Д.В.Д., ЕГН **********,***, срещу В.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, и В.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която са
предявени кумулативно и евентуално съединени искове за обявяване
недействителност на упълномощителна сделка и сключен предварителен договор.
Ищцата основава исковата си претенция на
следните твърдения: Ищцата твърди, че е упълномощила ответника Д. за продажба
на собствен имот – апартамент № ****, с площ от 61 кв.м, ведно с избено
помещение № ***, с площ от 3,8 кв.м. и 0,878% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при каквито условия намери за добре, на когото
и на каквато цена намери за добре. Твърди, че към датата на упълномощаването /*****г./
е страдала от тежко психическо заболяване *******, като в деня на
упълномощаването ищцата е била под комбинираното влияние на лекарства от
поддържащата й терапия, назначени за п. й з., и под влияние на а. о. поради
трайна а. з., поради което тя не е разбирала значението на своите действия.
Поради това, че ищцата е била в деня на упълномощаването под влиянието на
комбинацията от а. и лекарства, тя не е имала реална представа за обкръжаващата
я действителност и не е била в състояние да предприема правилни правни действия
в защита на своите права и интереси. Твърди, че двамата ответници са знаели за
това нейно състояние, злоупотребили са с него и са се възползвали, като се
възползвали с правата по пълномощното, като са целели да придобият имота без
ищцата да получи пари от продажбата. Твърди, че имотът е бил обявен за продажба
в интернет – сайт на цена 30 000 евро, а сключеният предварителен договор
с дата на нотариална заверка на подписите *****г. е на цена 30 000 лева,
която цена е два пъти по- ниска от пазарната. Твърди, че не е получила сумите
от продажната цена, платена от купувача по предварителния договор, както и
въобще оспорва да е имало реално плащане на суми по договора. Твърди, че
пълномощното е оттеглено на 01.08.2017г., за което са уведомени всички
нотариуси на територията на Б..
Фактическите твърдения на ищцата определят
следните предявени искове: иск за
обявяване за унищожаема упълномощителната сделка от *****г. поради сключване от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си, който иск е кумулативно съединен със следните предявени в
условията на евентуалност искове по отношение на предварителния договор за
покупко- продажба: иск за прогласяване за нищожен на предварителния договор с
нотариална заверка на подписите от *****г. поради накърняване на добрите нрави;
иск за обявяване на недействителен, като сключен без представителна власт на
представляващия продавача, предварителен договор за продажба на недвижим имот с
нотариална заверка на подписите от *****г.; иск за обявяване за недействителен
на предварителен договор за продажба на недвижим имот с нотариална заверка на
подписите от *****г., като сключен при споразумяване във вреда на
представлявания.
Въз основа на изложените твърдения е
формулирано искане да бъде постановено решение, по силата на което:
упълномощителната
сделка от *****г. да бъде обявена за унищожаема, поради сключване от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си;
да бъде
обявен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, предварителен договор,
с дата на нотариална заверка на подписите ****г., за покупко- продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент № ****, с площ от 61 кв.м, ведно с
избено помещение № ***, с площ от 3,8 кв.м. и 0,878% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, сключен между В.Р.Д., действащ като пълномощник на Д.В.Д., и В.Д.К.;
в условията на евентуалност да бъде
обявен за недействителен, като сключен без представителна власт на представляващия
продавача, предварителен договор, с дата
на нотариална заверка на подписите ****, за покупко- продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент №****, с площ от 61 кв.м, ведно с избено помещение № ***,
с площ от 3,8 кв.м. и 0,878% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, сключен между В.Р.Д.,
действащкато пълномощник на Д.В.Д., и В.Д.К.;
в
условията на евентуалност да бъде обявен за недействителен, като сключен при споразумяване
във вреда на представлявания, предварителен договор, с дата на нотариална
заверка на подписите ****, за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент №****, с площ от 61 кв.м, ведно с избено помещение № ***, с площ от
3,8 кв.м. и 0,878% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, сключен между В.Р.Д., действащ
като пълномощник на Д.В.Д., и В.Д.К..
Ответникът В.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни, с искане да бъдат отхвърлени. Ответникът
твърди, че действията, които е извършил във връзка със сключването на
предварителния договор са изцяло в обема и правата, дадени му с пълномощното от
ищцата. Твърди, че е почистил жилището и изнесъл всички вещи от него, което е
направил на свои разноски, защото същото е било в окаяно състояние и не е било
подходящо за показване на бъдещи купувачи, които му действия били съгласувани с
ищцата. Твърди, че договорената продажна цена е заради крайно незадоволителното
състояние, в което се е намирало жилището, същото се е нуждаело от основен
ремонт, имало теч в апартамента, сградата и общите части също са били в лошо
състояние.
Ответникът В.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, е подал срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, с
искане да бъдат отхвърлени.
Оспорва твърдението ищцата да е била в
неадекватно състояние по време на упълномощаването, като твърди, че такова
състояние би било забележимо за консулския служител, както и че от
представената по делото медицинска документация не се установява ищцата да
страда от такова психическо заболяване, в резултат на което същата да не е
способна да разбира извършваните от нея действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
Между страните не е спорно, че на *****г. ищцата е упълномощила
ответника Д. с правото да продаде собствения на ищцата недвижим имот,
представляващ апартамент № ****, с площ от 61 кв.м, ведно с избено помещение № ***
с площ от 3,8 кв.м. и 0,878% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при каквито условия намери за добре, на когото и на каквато цена
намери за добре, като пълномощното е с нотариално удостоверяване на
съдържанието и на подписа на упълномощителя, извършени от завеждащия
консулската служба в П. на Р. Б. в Б., ФР Г.. Това обстоятелство се установява и от приетото като писмено
доказателство копие от пълномощно от дата *****г. /л.33-л.34/. От съдържанието
на пълномощното се установява, че ответникът Д. е упълномощен да подпише
нотариалния акт за продажбата и да получи от името на ищцата продажната
цена.
Не е спорно между страните, че ответникът Д., действащ
като пълномощник на ищцата, на 25.07.2017г. е сключил с ответника К.
предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот / апартамент № ****/,
за сумата от 30 000 лв., като положените подписи са нотариално заверени.
Посоченото обстоятелство се установява и от приетия като писменото
доказателство препис от предварителен договор от 25.07.2017г. за продажба на
недвижим имот /л.35-л.38/.
Спорните по делото въпроси се свеждат до това дали ищцата
страда от психическо заболяване и от а.на зависимост, така че в деня на
упълномощаването е била в неадекватно състояние, под комбинираното въздействие
на предписани й във връзка с п.то заболяване медикаменти и на а.но опиянение, поради
което ищцата не е била в състояние да разбира значението на извършваните от нея
действия – упълномощаване на ответника Д. да продаде жилището й; дали
ответниците са били наясно със състоянието на ищцата и са възползвали от това,
като са злоупотребили с предоставените на първия ответник с пълномощното права;
налице ли е еквивалетност на престацията при продажбата на жилището; налице ли
е съзнателно увреждане на интересите на ищцата от страна на пълномощника, който
е договарял в нейна вреда с другата страна по сделката.
За установяване на твърденията на страните и
релевантните за предмета на спора обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства, приети са заключение по СТЕ за пазарната стойност на процесното
жилище и заключение по съдебно- п. експертиза.
От удостоверение за данъчна оценка от дата
28.06.2017г. /л.39/, издадено от общ. П., се установява, че данъчната оценка на
процесното жилище към релевантния момент на сключване на предварителния договор
е в размер на 28 986,40 лв.
По делото е прието заключение по СТЕ за пазарната
стойност на процесното жилище, изготвено от в.л. Л.Л., неоспорено от
страните. От същото се установява, че пазарната
стойност на процесното жилище е в размер на 69 200 лв. /35 400 евро/.
По делото е приета медицинска документация, постъпила
от ЦПЗ– П. /л.302- л.306/, и от Регионална здравна инспекция – П.
/л.314-л.398/, както и медицинска
документация, представена от ищцата /л.16-л.20 и л.370-л.392/ и рецептурна
книжка на ищцата /л.9-л.12/. Представени са ЕР на ТЕЛК № **** г., № ***/
17.10.2011г. № ***/ 17.10.2014г. /л.13-л.15/.
От представената медицинска документация от ЦПЗ– П. се
установява, че ищцата е проследявана амбулаторно и е лекувана с. многократно от
07.11.2003г., като за периода 07.11.2003г. – 14.06.2016г. има единадесет
хоспитализации. Установява се, че ищцата е с поставена диагноза ш. р.. От
представената от РЗИ – гр. П. медицинска документация, съдържаща амбулаторни
листове от проведени прегледи на ищцата, епикризи от хоспитализации в п. з., п.
и. и др., се установява, че ищцата е диагностицирана с диагноза „***“. От
представените решения на ТЕЛК се установява, че ищцата е с поставена диагноза „****“.
Последното решение на ТЕЛК е от 17.10.2014г., с призната 80 % трайно намалена
работоспособност, със срок три години, т.е. валидно до 01.10.2017г. Установява
се от разглежданата медицинска документация и от Рецептурната книжка, че на
ищцата е предписано медикаментозно лечение във връзка с п.то й заболяване, като
същата постоянно е приемала медикаменти.
От заключението по съдебно- п.та експертиза се
установява, че ищцата страда от ***; ****. П. з. и а. с. пречат на ищцата да
разбира свойството и значението на действията си. При редовна употреба на а. и
приемане на медикаменти, предписани от лекар п. за п. й з., е възможно
допълнително влошаване на състоянието на ищцата, така че тя да не може да
разбира свойството и значението на действията си. Независимо от евентуалната
едновременна употреба на а. и на м. от поддържащата й терапия, предписана от л.
п., поради заболяването си ищцата не е била в състояние да разбира свойството и
значението на действията си, както и да ги ръководи. При изслушването в о.с.з. от 05.05.2023г. в.л.
заявява, че по делото има категорични данни, че ищцата страда от п. з., чийто
ход е хроничен и постоянен.
По делото са събрани гласни доказателства- изслушани
са свидетелите Е. М. /без родството със страните/ и М. Б. /с. на ищцата/.
От показанията на св. М. се установява, че свидетелят
е с. пр. на родителите на ищцата, познава я от дете и ищцата от 15- 16 годишна
е започнала да употребява а.. Впоследствие е започнала да си п. д. и да изпада
в неадекватно състоние. През 2016г. ищцата е била в п. б., защото не била добре
с нервите. Баща й споделил на свидетеля, че ищцата от много п.стига до
превъртане в неадекватно състояние.
От показанията на св. Б. се установява, че ищцата е а.
от ***** възраст, тя е тежък а., когато е в състояние на з., което е било
причината, свидетелката и б. на ищцата преди 6 години да направят всичко
възможно да я изпратят заедно със с. й при нейния с., който живее в Г., и заради
това апартамента останал празен тогава. Причината е била, че Д. е щяла според
свидетелката да загине от а. тук, тъй като не желае да се лекува в институции,
освен във времето в което разбере, че е на ръба на загиването. Според
свидетелката ищцата няма заболяване, няма п. заболяване, диагноза, има тежък а.,
който е наследствен от рода й по бащина линия. В моментите, в които е на з.,
ищцата е абсолютно неконтролируема. Всичкото злато, което е имала тяхната м., Д.
го е раздала и няма спомен за това. От Д. се крият ключове, пари. Тя отива и е
в състояние да открадне от улицата, от хората,
от магазина. Състоянието й означава една психична неустойчивост, липса
на мотивация, за да се посегне към а.а. Тя е тежък а., от 17-тата си година пие.
В моментите, в които Д. пие много, тя не се обажда на близките си. Свидетелката
сочи, че за апартамента си спомня следното: съпругът на ищцата се обадил на
свидетелката да й каже, че сестра й е изчезнала, както и че ги няма документите,
всичките документи на семейството, който
са били над телевизора в една папка. Свидетелката не може да си спомни какъв
период от време е това дали е 24 часа, дали е 32 часа, в края на пролетта или
началото на лятото 2017г. е било. След известно време ищцата се появява, свидетелката
я питала по телефона, като ищцата е била м. п., „къде беше, с кого беше“, на
което ищцата отговорила „ето с тези там съседите“. Свидетелката попитала „къде
ходихте“, ищцата отговорила, че не знае, пътували, не знае къде. На въпрос на
свидетелката дали е подписвала нещо ищцата отговорила „да, подписах“, на въпрос
на свидетелката „къде подписа нещо“, ищцата отговорила „не знам, те ме
закараха, далече“, на въпрос на свидетелката „носи ли нещо“, ищцата отговорила „носихме някакви папки“.
Свидетелката сочи, че съпругът на ищцата казвал, че тези съседи са а.ици също,
работят там, някой от тях ги търси полицията в Б. и в Г., те се крият. От
разговора с ищцата на свидетелката станало ясно, че ищцата е направила нещо, и
тогава свидетелката и съпругът й започнали да проверяват всички сайтове за
обяви на апартаменти, и намерили обявата за продажбата му, свидетелката познала
апартамента по снимките. Свидетелката написала, че апартаментът не се продава,
след това казала на б. на ищцата и на съпруга й и тогава ищцата казала
„накарали са ме да подпиша, че давам апартамента“. След това ищцата дала пълномощно
на б. й да я представлява. Свидетелката сочи, че в моментите, в които ищцата не
е в з., се чуват всеки ден по телефона, но в моментите, в които тя е в з., тя
не иска да говори с никого. З. означава минимум 750мл. к. и 4 или 5 б. по
половин литър за 24 часа и така всеки 24 часа. А когато не е в з. изпива около
литър и половина б. на ден, като тогава
тя е в състояние да си почисти къщата, да сготви нещо, да отиде на пазар, тя се
чувства добре. Доколкото на свидетелката е известно в тази папка са били
дипломите, които има ищцата, нотариалният акт за апартамента и предполага
документите за имотите на съпруга й в К.. Свидетелката сочи, че от ***, когато ищцата
е започнала да п. а., са й предписвали медикаменти- ривотрил, анафранил, медикаменти, които
променят пластичността на мозъка, до момента ищцата пие есциталопрам,
пантопразол заради стомаха, и още един медикамент, който е сменен от лекарите в
Г., за да се потисне желанието за а..
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
По иска да бъде обявена упълномощителната
сделка от ***г. за унищожаема поради това, че при извършване на
упълномощаването ищцата не е могла да разбира и да ръководи действията си:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че ищцата е с п. заболяване- ****, което заболяване е хронично и
постоянно. Първите данни за наличие на п. заболяване датират от 2003г. По
делото е представена медицинска документация, в която безпротиворечиво е
посочено, че ищцата страда от посоченото п. заболяване. Отделно от това са
издаваните през годините решения на ТЕЛК, по силата на които на ищцата е
призната 80% намалена работоспособност поради п.то й заболяване - „******“. Към
момента на подписване на процесното пълномощно ищцата е била осв. от л. к., че
страда от посоченото заболяване, поради което й е призната намалена
работоспособност. Предвид на коментираните писмени доказателства съдът
кредитира изцяло заключението по СПхЕ, съгласно което ищцата страда от п.
заболяване ш. п., д. т.; п. х.- п.- х. с., съпътстваща а.на з.. Този извод не
се разколебава от свидетелските показания на св. Б., тъй като противно на
нейното твърдение, че ищцата всъщност няма п. заболяване, а само тежък а.изъм,
е приетата медицинска документация, съдържаща амбулаторни листове от проведени
прегледи, епикризи от хоспитализации на ищцата в п. б., псих. изследване, както
и от решенията на ТЕЛК, с които на ищцата е призната намалена работоспособност.
На следващо място се установява от писмените
доказателства – приетата по делото медицинска документация, и рецептурната
книжка на ищцата, както и от показанията на св. Б., че ищцата през целия период
от време е приемала различни медикаменти, предписани от лекари във връзка със
заболяването й, които медикаменти променят пластичността на мозъка и които
медикаменти при комбинация с прием на а. водят до промени в поведението и до
влошаване на п.то й състояние до степен да не е в състояние да контролира
действията си, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи.
Установява се на следващо място, че ищцата системно е з.
с а. от *****. От показанията на свидетелите се установява, че когато ищцата е
в състояние на з. същата е неконтролируема, настъпват промени в поведението й–
неуправляемост, липса на мотивация и т.н. В такива моменти ищцата е раздала
златните ценности на м. си, без да има спомен за това, счупила си буркан в
главата /св. Б./.
Установява се, от показанията на св. Б., че в дните
около подписването на пълномощното ищцата е била в „състояние на з.“, същата е
изчезнала от дома си за известно време, като е взела със себе си папката с
документи, пътувала е своите съседи, но не може да каже къде, както и е
подписала нещо, но не може да каже какво.
Гореизложеното мотивира извод, че при извършване на
упълномощаването ищцата не е могла да разбира и да ръководи действията си.
Същата е била в състояние на силно а.но опиянение и под въздействие на
приеманите от нея медикаменти във връзка с п.то й заболяване, като
комбинираното действие на медикаментите и приетия а. оказват въздействие върху
личността на ищцата, нейното съзнание и формиране на воля, възможностите й да
защитава интересите и да ръководи действията си. В деня на упълномощаването
ищцата е била в неадекватно състояние, така че не е Била в състояние да разбира
значението на извършваните от нея действия. В подкрепа на този извод е
заключението по СПхЕ, съгласно което п.то заболяване и а.ната съобусловеност
пречат на ищцата да разбира свойството и значението на действията си. С оглед
на това упълномощителната сделка е унищожаема, което обуславя основателността
на предявения иск за обявяване на упълномощителната сделка за унищожаема.
По иска да бъде прогласен като нищожен процесния предварителен
договор за продажба на недвижим имот поради нарушаване на добрите нрави:
Съгласно
установената практика на ВКС при преценката дали една сделка е действителна
поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено
и само до простото сравняване на уговорените насрещни престации с пазарната
стойност на имота- предмет на сделката, а следва да тълкува волята на страните,
за да изясни действителните им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта
на договора, както и че щом законът /ЗМДТ и ЗННД/ предвижда възможност /не забранява/
недвижими имоти да се прехвърлят по цени по- ниски и от данъчната им оценка, то
в тези случаи не е налице нееквивалентност на престациите като основание за
признаване на сделката за нищожна поради нарушение на добрите нрави. По волята
на страните цената на един продаван недвижим имот може да бъде и по- ниска от
данъчната му оценка /Решение № 29 от 22.03.2017г., гр. дело № 2955/ 2016г., I гр.о./. Прогламираната с чл.9 ЗДД свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да правят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, е
ограничена от „добрите нрави“ и от императивните правила, които при продажба
определят, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка при
договорена цена, която е по- ниска от данъчната оценка. Казаното означава, че
законодателят допуска продажната цена на един недвижим имот да бъде по- ниска
от данъчната оценка по волята на страните. Същевременно понятието „добри нрави“
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката,
като се приема, че тази равностойност би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация /Определение № 186/ 26.04.2016г., гр.д. №
1192/ 2016г., II гр.о.; Определение № 349/
22.06.2018г., гр. д. № 4035/ 2017г., II
гр.о./.
С решение № 128/ 17.01.2019г., гр. д. № 3170/ 2017г., I гр.о. на ВКС, е прието, че преценката дали една
сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали
крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни морала следва да се
приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова
съществена, че практически е сведена до липса на престации. Продажбата на вещ
на цена по- ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за
справедливост и добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е
сключена сделката, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала
от лекомислието, неопитността, икономическата или физическата зависимост на
другата страна от нея или от трети лица.
В настоящия случай безспорно е налице разлика между
продажната цена и пазарната оценка на апартамента. Установената разлика обаче
не налага извод за такава неравностойност, която да съставлява нарушение на
„добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката, по следните съображения:
Само наличието на нееквивалетност на насрещните
престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че договорът е нищожен
поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна разлика е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. С оглед на
казаното, в настоящия случай, независимо от разликата между продажната цена и
пазарната такава /съгласно заключението на в.л. Л. / не е налице такава
неравностойност на престациите, че практически да е сведена до липса на
престация. Отделно от това продажната цена е по- висока от данъчната оценка на
процесното жилище.
С оглед на изложеното искът за прогласяване на
процесния предварителен договор за продажба на недвижим имот за нищожен поради
противоречие с добрите нрави следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска да бъде обявен за недействителен, като
сключен без представителна власт на представляващия продавача, предварителен договор, с дата на нотариална
заверка на подписите *****г., за покупко- продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент №****, находящ се в гр. П.:
Предвид на това, че
упълномощителната сделка е унищожаема поради това, че при извършване на
упълномощаването ищцата не е могла да разбира и да ръководи действията си, по
изложените по – горе в мотивите съображения, то процесният предварителен
договор за продажба на недвижим имот е сключен от пълномощника В.Д. без
представителна власт, с оглед на което искът за обявяване на процесния договор
за недействителен като сключен без представителна власт се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на исковете,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените
доказателства за това, в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 3233.40 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА УНИЩОЖАЕМА упълномощителната сделка от ****, по силата на която Д.В.Д., ЕГН **********, е упълномощила В.Р.Д., ЕГН **********,
с
правото да продаде собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент
№ ****, с площ от 61 кв.м, ведно с избено помещение № ****, с площ от 3,8 кв.м.
и 0,878% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
поради това, че ищцата при извършване на упълномощаването не е могла да разбира
и да ръководи действията си.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д., ЕГН **********,***, против В.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, иск да бъде обявен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави,
предварителен договор, с дата на нотариална заверка на подписите ****, за
покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № ****, с площ от
61 кв.м, ведно с избено помещение № ****, с площ от 3,8 кв.м. и 0,878% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, сключен между В.Р.Д., действащ като пълномощник на Д.В.Д., и В.Д.К.,
като неоснователен.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по предявен
иск от Д.В.Д., ЕГН **********,***, против В.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, като сключен без представителна власт на представляващия продавача, предварителен договор, с дата на
нотариална заверка на подписите ****, за покупко- продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № ****, с площ от 61 кв.м, ведно с избено помещение
№ ***, с площ от 3,8 кв.м. и 0,878% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, сключен между В.Р.Д.,
действа като пълномощник на Д.В.Д., и В.Д.К..
ОСЪЖДА В.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на Д.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 3233.40 лв. /три
хиляди двеста тридесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща
разноски за производството по гр. дело № 2230/ 2018г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: