№ 20470
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110155058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 24.10.2024
г., подадена от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към
МВР срещу „..“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД, с който ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 10 600 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на
задълженията на „..“ ЕООД по заявка № 24/26.01.2022 г., във връзка с договор за
обществена поръчка с рег. № ../16.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, както и осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД, с който ищецът претендира осъждането
на ответника за сумата от 1883,87 лв., представляваща законна лихва за забава,
начислена върху претендираната неустойка за периода от 01.06.2022 г. до 14.12.2023 г.
Ищецът твърди, че разполага с издадена срещу „..“ ЕООД заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 69031/2023 г. по описа на СРС, 169 състав,
срещу която ответникът възразил. Излага доводи относно сключен с ответника договор
за обществена поръчка с рег. № ../16.09.2020 г., с предмет – извършване на
следгаранционно обслужване на леки автомобили от марките „Пежо“, „Ситроен“,
„Форд“ и „Рено“, предоставени за стопанисване и управление на МВР. Ответното
дружество, в качеството му на изпълнител по договора, се задължило да осигурява
приемането на минимум пет броя МПС с различни неизправности при изпълнение на
предмета на договора. Според уговорките помежду им не била налице установена
горна граница на броя на автомобилите, които изпълнителят бил задължен да приема в
изпълнение на договора, независимо от заетостта на сервиза. Ищецът твърди, че със
заявка № 24/26.01.2022 г. отправил до изпълнителя искане за изпълнение на
следгаранционно обслужване на автомобил с рег. № .., като срокът за изпълнение на
ремонтни дейности бил до седем работни дни от приемането на МПС в сервиза.
Крайният срок за изпълнение на възложеното изтекъл на 04.02.2022 г., като ответникът
не довършил в срок уговорените ремонтни дейности, а изпълнил задължението си с
1
просрочие от 53 дни, на 30.03.2022 г. В тази връзка, на основание чл. 14 от договора,
същият следвало да заплати на възложителя неустойка в размер на 10 600 лв., поради
забавеното изпълнение. Ищецът сочи, че с покана с рег. № ../12.05.2022 г., получена от
изпълнителя на 16.05.2022 г., поканил последния в срок от 10 дни да изпълни
задължението си за заплащане на дължимата неустойка, като искането му не било
удовлетворено. Ето защо, счита че ответникът му дължи заплащането на лихва за
забава в размер на 3146,04 лв., начислена за периода от 01.06.2022 г. до 22.10.2024 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Излага съображения,
поради които счита, че не са налице основания за начисляване на претендираната
неустойка. Твърди, че е изпълнил точно подадената от възложителя заявка. Счита, че
при приемане на работата от страна на възложителя, същият не е вписал в протокола
претенции за забава, като е заплатил надлежно съответните ремонтни дейности.
Оспорва размера на претендираното вземане за неустойка. Твърди, че клаузата по чл.
14 от договора накърнява добрите нрави, поради което релевира възражение относно
нищожността й.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
69031/2023 г. по описа на СРС, 169 състав.
Неустойката, съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, представлява
предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които
кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото изпълнение на договора.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. При неустойка,
съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат
доказвани. Неустойката има обезпечителна и обезщетителна функции. Основание за
нейната дължимост е неизпълнението на договора, поради което тя се дължи,
независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди.
По така предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между
него и ответника по сключен между тях договор за обществена поръчка с рег. №
../16.09.2020 г., с предмет – извършване на следгаранционно обслужване на леки
автомобили от марките „Пежо“, „Ситроен“, „Форд“ и „Рено“, предоставени за
стопанисване и управление на МВР, част от съдържанието на който е клауза, която
предвижда при забава на изпълнение на задължение по договора изпълнителят да
заплаща неустойка в размер на 0. 05 % от общата цена по договора за всеки просрочен
2
ден, но не повече от 20 % от общата цена; настъпване на предпоставките за дължимост
на неустойката и нейния размер, както и че клаузата в договора е валидна и
действителна.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на процесното
задължение, както и релевираните с отговора на исковата молба, възражения.
В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от анализа на
доказателствата по делото, които не са оспорени в хода на производството от
ответника, се установява, че между тях е бил сключен договор за обществена поръчка
с рег. № ../16.09.2020 г., по силата на който ".." ЕООД е приел да извършва
следгаранционно обслужване на леки автомобили от марките „Пежо“, „Ситроен“,
„Форд“ и „Рено“, предоставени за стопанисване и управление на МВР, посочени в
Приложение № 4, неразделна част от договора. Уговорено е чл. 1, ал. 4 от договора, че
обемът на следгаранционното обслужване и ремонтите се конкретизира за всеки
отделен случай чрез подаване на писмена заявка до изпълнителя от оторизирани от
възложителя лица в рамките на срока на действие и общата стойност на договора.
Видно от Раздел II от договора, страните са постигнали съгласие срокът за приемането
на превозното средство в сервиз на изпълнителя да е 24 часа, считано от датата на
приемането на заявката. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал.4 и ал. 5 страните са
постигнали съгласие, в зависимост от това дали се налага демонтаж на основни
агрегати, срокът за ремонт да е съответно 7 и 20 работни дни от приемането на МПС в
сервиза, както и че за предаването на автомобила след ремонта е необходимо
подписване на протокол за това (ал. 6). Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора общото
възнаграждение на изпълнителя по договора е в размер на до 400000 лева с включен
ДДС, като дължимото възнаграждение се заплаща за всяка извършена дейност (чл. 13,
ал. 1). Не се спори, а се установява и от съдържанието на цитирания договор, че в
Раздел VII страните са постигнали договореност по отношение на дължимите
неустойки, а в разпоредбата на чл. 14 е предвидено, че при забава изпълнителят дължи
неустойка в размер на 0. 05% от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече от
20% от общата цена. За размера на неустойката изправната страна дължи съставянето
на протокол, като плащането е дължимо в 10-дневен срок, считано от датата на
връчване на протокола.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 26.01.2022г. със заявка № 24/26.01.2022 г. е направено искане от
възложителя за ремонт на лек автомобил Пежо Експерт с рег. № .., числящ се на
СДВР-ОПКП с изтекла охладителна течност и за диагностика на ABS, която не работи,
като видно от Приемо-предавателен протокол автомобилът е предаден на изпълнителя
за сервизно обслужване. Видно от извършено отбелязване в протокола колата е била
качена на репатрак. След извършен ремонт, автомобилът е върнат на възложителя на
3
30.03.2022 г., като в екземплярът на приемо-предавателния протокол, приложен към
исковата молба, е вписана забележка, че има забава, а в този представен от ответника
такава забележка няма. За извършения ремонт е издадена Фактура № ..1.04.2022 г. за
сумата от 1380,10 лева, която е заплатена от възложителя по банков път.
Видно от приложения по делото препис от електронна кореспонденция служител
на ответника е отправил запитване за тръба на водна помпа на лек автомобил Пежо
Експерт с рама .., което видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация
е процесния автомобил, и е получил отговор на 27.01.2022г., че тръбата е спряна от
производство. Установява се, че с констативен протокол от 27.01.2022г., с вх. номер
при ищеца от 24.02.2022г., ответникът е уведомил възложителя, че ще има забавяне на
ремонта по заявка № 24/26.01.2022 г., тъй като е констатирана спукана тръба на водна
помпа на охладителна система, която след запитване е установено, че е спряна от
производство. Доколкото липсват данни за получаване от възложителя на писмо изх.
№08/04.04.2022г., същото не следва да бъде обсъждано.
При така установеното от фактическа страна и с оглед уговореното от страните в
процесния договор, съдът приема за установено, че възложените ремонтни дейности са
такива, за които съгласно чл. 2, ал. 5 от него, срокът за изпълнение е 20 работни дни,
считано от приемането на автомобила в сервиза на изпълнителя, а не така, както е
заявено от ищеца в исковата молба – 7 работни дни. Допълнително се установява от
представените по делото доказателства, че забавянето се дължи на обстоятелства,
които не зависят от изпълнителя и не могат да му бъдат вменени във вина, доколкото
частта, която е подлежала на подмяна е била спряна от производство. Видно от датата
на кореспонденцията във връзка с поръчка на тръба на водна помпа на охладителна
система, изпълнителят своевременно е започнал да извършва действия по
отстраняване на констатираните от него повреди, които съответстват и на описаното в
заявка № 24/26.01.2022 г., като забавата в изпълнението се дължи на независещи от
него обстоятелства.
Неоснователни са и доводите на ответника, че с оглед годината на регистрация и
пробег лекият автомобил Пежо Експерт с рег. № .. не е следвало да бъде обслужван по
процесния договор, тъй като съгласно Вътрешни правила за организация и
експлоатация, материално техническо осигуряване и отчетността на пътните превозни
средства, плавателна и летателна техника на МВР подлежал на подмяна. Посочените
правила нямат отношение към следгаранционното обслужване на автомобилите и
поддръжката им за ползване, доколкото такова изключение не е предвидено в
сключения между страните договор.
Наведено е от ответника и възражение за нищожност на уговорената неустойка
поради нейната прекомерност. При преценка на това дали съдържащата се в чл. 14 от
договор за обществена поръчка с рег. № ../16.09.2020 г., с предмет – извършване на
4
следгаранционно обслужване на леки автомобили от марките „Пежо“, „Ситроен“,
„Форд“ и „Рено“, предоставени за стопанисване и управление на МВР уговорка за
неустойка е нищожна, съдът е длъжен да съобрази задължителното тълкуване, дадено
в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, в която е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо
да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а
в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е
по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка,
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които
следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност
на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. От друга страна в
тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я
прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. В този смисъл е
5
решение № 50011 от 26.09.2022 г., постановено по т. дело № 1964/2020 г. по описа на
ВКС, Т. К., І Т. О.
При съобразяване задължителните указания и с оглед установената по делото
фактическа обстановка съдът намира за основателно релевираното възражение за
нищожност на клаузата на чл. 14 от процесния договор. Цитираната клауза предвижда,
че при забава в изпълнението на възложена от възложителя поръчка в установените с
договора срокове за изпълнение, на изправната страна (възложителя) се дължи
неустойка, която е в размер на 0,05% на ден, но неповече от 20% от общата стойност
на договора, тоест размерът на дължимата неустойка се изчислява не върху стойността
на конкретния ремонт, а върху общата договорена стойност на ремонтите, вкл. и тези
които не са възложени и чийто размер многократно би превишавал неизпълненото
задължение за изпълнение на възложения ремонт в уговорените между страните
срокове. Следователно определената в чл. 14 от договора методика за изчисление на
дължимата неустойка за забава води до изчисляване на неустойка в размер,
многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от
забавата вреди. Процесният договор за обществена поръчка има за предмет
следгаранционно обслужване на автомобили на възложителя от определени марки,
като обемът на конкретно дължимата от изпълнителя престация не е изначално
определена в договора, а се определя отделно в периода на действие на договора чрез
подаване от възложителя на конкретна заявка за обслужване или ремонт на определен
автомобил. В този смисъл, макар отношенията на страните да са уредени с един
договор, то изпълнението му се определя от направени отделни искания на
възложителя за конкретен ремонт с различна стойност, съобразно извършените
дейности. Посочената обща цена на договора от 400 000 лв. е рамката, в която следва
да бъдат заплатени съответните дейности.
С оглед на това настоящият състав намира, че така уговорената неустойка за
забава, която следва да се изчислява върху целия размер на уговореното
възнаграждение излиза извън присъщите й с оглед разясненията, дадени в т. 3 на ТР №
1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на
процесния договор създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора,
поради което неустоечната клауза нарушава добрите нрави и е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е и решение № 4/04.01.2023 г. по спор между
същите страни, във връзка с изпълнение на договор за обществена поръчка №УРИ
5785 опд-112/29.10.2020 г., постановено по гр. дело № 14351/2023 г. по описа на САС,
което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 2809/29.10.2024 г. по
т. д. № 842/2024 г. на ВКС, Т. К., I Т. О.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
6
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на претендираните разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, като намира, че същите следва да бъдат намалени до предвидения в
НМРАВ минимум. Претендираното адвокатско възнаграждение за исковото
производство е в размер на 1900 лева без ДДС, при минимум, определен съобразно
Наредбата в размер 1523,55 лева. Съдът намира, че така уговореното адвокатско
възнаграждение не е в прекомерен размер с оглед фактическата и правна сложност на
делото и следва да бъде присъдено в пълен размер от 2280 лева с ДДС. На ответника
следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 690 лева, съобразно представените доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Дирекция "Управление на собствеността и
социалните дейности" към МВР, БУЛСТАТ – .., гр. София, ул. .. № 124 против ".."
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .. искове по чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86 с искане да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 10 600 лв., представляваща неустойка
за забавено изпълнение на задълженията на „..“ ЕООД по заявка № 24/26.01.2022 г.,
във връзка с договор за обществена поръчка с рег. № ../16.09.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, както и осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД, с който
ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 1883,87 лв., представляваща
законна лихва за забава, начислена върху претендираната неустойка за периода от
01.06.2022 г. до 14.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 69031/2023 г. по описа на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Дирекция "Управление на
собствеността и социалните дейности" към МВР, БУЛСТАТ – .., да заплати на ".."
ЕООД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 2280 лева, както и разноски за
заповедното производство в размер на 690 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила да се приложи препис от него по ч.гр.д. №
7
69031/2023 г. по описа на СРС, 169 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8