Определение по дело №1602/2011 на Окръжен съд - Варна

 

                       О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                       №               /                2013г.

                  

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в закрито заседание  в състав :

 

 

                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                       

 

разгледа гр.д.№ 1602/ 2011г.

 

Производството е по искането за присъждане на разноски , на основание чл.78, ал. 4 от ГПК, поддържано от процесуалния представител на ответника Т.Д.К.- адвокат А.Г., в съдебно заседание на 15.04.2013г. Претендираният размер е 10 000лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и отделен договор за възнаграждение по исковете с правно основание чл.108 от ЗС. Уточнено е, че сумата не е внесена.

Становището на насрещната страна , изразено от процесуалните представители- адвокат Д.В. и адвокат Ж.Н., е за неоснователност на искането за присъждане на разноски, като невнесени / незаплатени / от страната в това производство, алтернативно- за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото приема следното:

Искането по чл. 78, ал.4 от ГПК е допустимо, но по същество е неоснователно.  С протоколно определение от 15.04.2013г. , по молба на ищцата за частично оттегляне на предявените искове при условията на чл. 232 , предл. първо ГПК, производството в тези части е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

В същото съдебно заседание  процесуалният представител на ответника -адвокат Г., е поискала  присъждане на разноски в размера, посочен  в списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие/ с.483, 484 /. Според съдържанието на договора и изричното изявление на пълномощника договореното адвокатско възнаграждение по исковете с правно на основание чл.108 от ЗС и чл.124 от ГПК, не е внесено от ответника.

Процесуалният закон  в чл.78 , ал.1 и ал. 3   използва изразите „ заплатените от ищеца  такси....”, „ направените от него разноски ...”, в смисъл на  действителен разход, който е направен от страната  в съдебното производство. Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, която дава право на ответника да иска разноски и при прекратяване на делото,  не е  изключение от това  правило. В тази насока е практиката на ВНК-  О.48 от 27.03.2009г.по гр.д.№ 3310/ 2008г. , І г.о. ,  О.46 от 27.01.2011г. по гр.д.№ 671/ 2010г., г.о. .

 

 

 

 

 

По изложените съображения

 

                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   искането  на Т.Д.  К., чрез адвокат А.Г. , за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба   пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :.