№ 17543
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110103611 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу П. Г. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, **** и Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност, на следните
суми:
П. Г. П. при квота 16/18 – 2585,39 лв. - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 489,64 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 38,55 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 8,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до
12.01.2023 г.
Д. И. Д. при квота 1/18 – 195,14 лв. - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 30,60 лв., представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 1,40 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 9,84 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до
12.01.2023 г.
С първоначалната искова молба исковете са били насочени срещу ответниите
Десислава Г. Й. с квота 3/24, П. Г. П. с квота 19/24, Д. И. Д. с квота 1/24 и Иво И. Д. с
квота 1/24. С влязло в сила Определение № 6739/20.02.2023 г. по настоящото дело
производството е прекратено срещу ответника Иво И. Д.. С влязло в сила Определение
№ 20364/08.06.2023 г., постановено по настоящото дело, производството е прекратено
и срещу ответника Десислава Г. Й. поради оттегляне на предявените срещу нея искове.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че за процесния имот е доставена, но
незаплатена топлинна енергия в размер на 2908,75 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. и е предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
30.4.2021 г. за сумата от 43,37 лв. Поддържа, че ответниците отговарят при условията
на разделна отговорност, поради което от ответника П. Г. П. претендира 16/18 от
сумите, съобразно квотата му в съсобствеността, а от ответника Д. И. Д. претендира
1/18 от сумите, съобразно квотата й в съсобствеността. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно от ответника П. Г. П. в размер на 489,64 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.,
и обезщетение за забава в размер на 8,74 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно от ответника Д. И. Д. в размер на 30,60 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.,
и обезщетение за забава в размер на 9,84 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. Претендира и законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът П. Г. П. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител, с който оспорват предявените искове с
твърдения, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Липсвали
доказателства, че същият е приел наследството с конклудентни действия. Релевира
възражение за изтекла в негова ползва кратка погасителна давност. Оспорва
претенцията за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
2
доколкото липсва срок за плащането й, поради което за изпадането в забава е
необходимо отправяне на покана, каквато липсва по делото.
Ответникът Д. И. Д. в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата
молба.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от дата 03.10.1991 г., въз основа на който Г. П. Н. и И.
Й. Н.а при равни квоти са придобили собствеността върху недвижим имот,
представляващ Апартамент № *****
От представените по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден на ****
от Столична община – район „Люлин“ и Удостоверение за наследници с изх. № ГР-14-
4258/**** И. Й. Н.а е починала на 17.08.2012 г. и е оставила за наследници Г. П. Н. –
съпруг, Асен И. Д. – син, ответникът П. Г. П. – син и Десислава Г. Й. – дъщеря.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ***** г. на Столична община –
район „Искър“ е видно, че Асен И. Д. е починал на **** г. и е оставил за наследници
ответникът П. Г. П. – брат, Десислава Г. Й. – сестра, ответницата Д. И. Д. – еднокръвна
сестра и Иво И. Д. – еднокръвен брат.
От удостоверение за наследници с изх. № **** г. на СО – район „Люлин“ се
установява, че Г. П. Н. е починал на 18.07.2020 г. и е оставил за наследници ответникът
П. Г. П. – син.
По делото е приложено съдебно удостоверение изх. № 45330/15.06.2020 г. на
СРС, съдебно удостоверение изх. **** г. на СРС и съдебно удостоверение по гр.д.
№18272/2012 г. по описа на СРС, видно от които Десислава Г. Й. се е отказала от
наследството на наследодателите си Асен И. Д., Г. П. Н. и И. Й. Н.а.
Представен е Договор от 24.09.2002 г. между етажните собственици на бл. 305,
вх. Г в гр. София, ж.к. „Люлин“ и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение, за което е взето решение на общото
събрание на етажната собственост от 22.08.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г.,
сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
По делото са представени съобщения към фактура №№ **** с отразени
количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., счетоводна справка за дължимите суми за дялово разпределение и суми
по изравнителни сметки за същия период, както и изравнителни сметки и талон за
отчет за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, като ищцовото
дружество е отчислявало за своя сметка технологични разходи. За процесния период e
осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети. Според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за периода 2019 г./2020 г. в имота има 3 бр. радиатори
и лира в банята с ИРРО с дистанционно отчитане, а за периода 2020 г./2021 г. има 1 бр.
радиатор с ИРРО, а останалите отоплителни тела са демонтирани. Абонатът заплаща
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между
всички абонати пропорционално на пълнител отопляеми обеми на имотите им по
3
проект, като за процесния имот пълния отопляем обем е 141 куб.м. Топлинната
енергия за битово гореща водоснабдяване се отчита по данните на 1 бр. водомер в
имота. Отоплението на стълбището е изключено от 1998 г. Вещото лице е установило,
че метрологичната проверка на топломер № 4012432 е валидна до 14.5.2020 г., като на
дата 07.03.2021 г. е монтиран друг топломер, а на демонтирания липсва проверка,
поради което няма данни за неговата изправност. Порази това вещото лице не може да
потвърди преминалото количество топлинна енергия за периода от 15.05.2020 г. до
07.03.2021 г., която в случая е на стойност 1184,21 лв. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период според данните на ФДР е в размер на 2908 лева, като след
приспадане на сумата от 1184,21 лв., дължима за топлинна енергия, отчетена с
непроверен топломер, дължимата от абоната сума е в размер на 1724,37 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за
процесния период са на стойност 3357,11 лв., а стойността на услугата дялово
разпределение е 43,37 лв. Лихвата за забава върху главницата за ТЕ за периода от
изпадането на абоната в забава до 12.01.2023 г. е в размер на 544,99 лв., а върху
дяловото разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. е в размер на 10,02
лв. Според вещото лице само за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. стойността на
потребената ТЕ в процесния имот е в размер на 2588,78 лв., а лихвата за забава върху
тази сума за периода 15.09.2020 г. – 12.01.2023 г. е 462,98 лв. Посочено е как са
отразени изравнителните сметки по месеци и суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния
период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
4
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото е доказано през процесния
период да е съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния
имот между страните по делото, като за част от периода ответниците отговарят като
собственици на процесния имот, а за друга част като наследници на починалите Асен
И. Д. и Г. П. Н.. От представените по делото удостоверения за наследници и съдебни
удостоверения за отказ от наследство се доказа, че като собственици на процесния
имот ответникът П. Г. П. се легитимира с 16/18 ид.ч., а ответникът Д. И. Д. с 1/18 ид.ч.
Останалата 1/18 ид. ч. е на Иво И. Д., който не е страна в процеса.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия
на стойност 1724,37 лв., като за останалата начислена сума в размер 1184,21 лв., т.е. до
размера на 2908,58 лв. вещото лице не може да потвърди дали е доставено такова
количество топлинна енергия с оглед липсата на изправен топломер за съответния
период. Поради липсата на данни за годността на общия топломер, послужил за
изчисляване на преминалата топлинна енергия и начисляването й на абоната, възниква
съмнение относно това какво количество топлинна енергия е преминала, както и
5
относно правилността при начисляването на количеството топлинна енергия за този
период, поради което по отношение на сумата от 1184,21 лв., начислена за периода
15.05.2020 г. до 07.03.2021 г. искът се явява недоказан. От така дължимата сума за
доставена топлинна енергия в размер на 1724,37 лв. ответникът Д. И. Д. отговаря до
размера на притежаваните права от топлоснабдения имот, а именно за 1/18 ид. части
или до размера на сумата от 95,80 лв., до който размер се явява основателна
претенцията срещу този ответник, а за горницата до пълния предявен размер от 195,14
лв. искът следва да се отхвърли. Ответникът П. Г. П. отговаря за посочената сума до
размера на притежаваните права от топлоснабдения имот, а именно за 16/18 ид. части
или до размера на сумата от 1532,77 лв., до който размер се явява доказана претенцията
срещу този ответник.
Съдът намира, че следва да бъде разгледано своевременно наведеното от
ответникът П. Г. П. възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 24.01.2023 г.
При изчисляването на тригодишната давност следва да се вземе предвид нейното
спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. по силата на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, по отношение на
вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този момент.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м.
септември 2019 г. е станало изискуеми съответно на 14.11.2019 г. и давността за
същото е изтекла на 23.01.2023 г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба,
следователно вземанията за този месец, както и за предходните са погасени по давност.
По отношение на вземането за м. 10.2019 г., същото е станало изискуемо на
15.12.2019 г., като давностиня срок за него изтича на 14.02.2023 г., но с подаването на
исковата молба на 24.01.2023 г. давността е прекъсната. Следователно вземанията на
ищеца за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. не са
погасени по давност. Доколкото възражение за давност е направено единствено от
длъжника П. Г. П., само спрямо този ответник същото следва да бъде разгледано.
Следователно задължението на ответника е до размера на 1248,50 лв., като същото се
формира, като от изчислената съгласно ССчЕ сума за топлинна енергия, дължима за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. се извади сумата от 1184,21 лв., която
съгласно заключението на СТЕ е отчитана с топломер с неясна изправност, и
съобразно квотата на ответника в съсобствеността (16/18 ид.ч.). Въз основа на
изложеното предявеният иск срещу ответника П. Г. П. за неплатена цена за доставена
топлинна енергия се явява основателен до размера на 1248,50 лв., а за горницата до
пълния предявен размер от 2585,39 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
6
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница срещу всеки от ответниците, която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК
е както следва: за ответника П. Г. П. дължимата законна лихва върху цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2021 г. е в размер на 255,63 лв.,
до който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за ответника Д. И. Д. за
периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2021 г. – 20,36 лв., до който размер се явява
основателна претенцията на ищеца. За горницата до пълните предявени размери
исковете за лихва подлежат на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 43,37 лв.,
разпределена между ответниците съобразно квотата в съсобствеността. Следователно
предявените искове се явяват изцяло основателни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
уважената, респективно –отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер 188,38 лв. държавна такса,
700 лв. депозити за вещо лице по ССчЕ и СТЕ, 380 лв. депозит за особен представител
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях, съобразно уважената част на исковете, следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 684,81 лв. За така дължимите разноски
ответниците отговарят в съотношение спрямо предявения и отхвърлен размер срещу
всеки от тях, а за разноските за депозит за особен представител отговаря единствено
ответника П. Г. П.. Предвид изложеното в тежест на ответника П. Г. П. следва да се
възложат разноски в размер на 631,82 лв. а в тежест на ответника Д. И. Д. разноски в
размер на 52,99 лв.
Ответниците не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 1248,50 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
7
молба – 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 255,63 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г. и 38,55 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г.
до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 1248,50 лв. до пълния предявен размер 2585,39 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., за горницата над 255,63 лв.
до пълния предявен размер 489,64 лева обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до
12.01.2023 г. и за сумата 8,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до
12.01.2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 95,80 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 20,36 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г. и 1,40 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г.
до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 95,80 лв. до пълния предявен размер 195,14 лева главница за топлинна
енергия за периода 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., за горницата над 20,36 лв. до пълния
предявен размер 30,60 лева обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г. и за
сумата 9,84 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от по 631,82 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
52,99 лв. – възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8