Р Е
Ш Е Н
И Е
№
278
Гр. Русе, 25.11. 2019г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Ъшъл Ириева
при
участието на секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 276
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК ********* гр. София,
представлявано от Л.Д.изпълнителен директор чрез юрисконсулт Т.К., против
решение № 555/2.04.2019 г. по гр. д. № 6842/2018 г. на Русенски районен съд, с
което е отхвърлен установителния иск по чл. 422 от ГПК. Жалбоподателят счита решението
за неправилно и незаконосъобразно и моли
окръжния съд да го отмени и да постанови ново решение, с което да уважи исковете,
както и да присъди разноските.
Ответникът по жалбата В.И.К. не подава
писмен отговор. В съдебно заседание особеният представител взема становище, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна
такса по жалбата.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
На 2.06.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД
ЕИК ********* и В.И.К. ЕГН ********** е сключен договор за протребителски
кредит, съгласно който на В.К. се отпуска кредит в размер 350 лв. при лихва
29,73% годишно, който трябва да се върне на 45 седмични вноски. Предвидени са
такса оценка на досие 17,50 лв., общ размер на фиксирана лихва 47,81 лв., а общият
размер на дължимата сума е 619,29 лв. при размер на седмичното плащане 13,77
лв.
На 28.07.2016г. „Провидент
файненшъл България“ ООД прехвърля на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземания по договори за кредит,
в това число и срещу В.К., видно от приложение 1. По силата на пълномощно „Фронтекс Интернешълъ“ ЕАД от
името на „Провидент Файненшъл
България“ ООД изготвил уведомление за цесията до В.И.К., но по делото няма
доказателства да е изпратено и получено. Ищецът заявява евентуално, че
уведомлението за цесията се връчва чрез исковата молба.
Съдебно-счетоводната експертиза в
първоинстанционното производство установява, че кредитополучателят е заплатил общо
153 лв., покриваща 11 пълни вноски. След 18.08.2015г. няма постъпили плащания.
Неплатените суми по кредита, според заключението, са: главница 272,45 лв.,
договорна лихва 28,01лв., такса оценка на досие 13,21 лв., такса услуга кредит
у дома 152,62 лв., законна лихва за забава върху неплатената главница 272,45
лв. период от 19.08.2015г. до 13.03.2019г. е 98,67 лв.
Русенският районен съд обосновано
е приел, че уведомлението за цесията не може да се приеме за получено от
длъжника, тъй като липсват доказателства за изпращането му, а твърдението, че
не е получено поради непотърсване или промяна на адрес, не е подкрепено с доказателства
за спазване на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги.
Съдът следва да разгледа въпроса
дали приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99 от ЗЗД е произвело
правен ефект. Русенският районен съд е приел, че назначеният на основание чл.47,
ал.6 ГПК особен представител на ответницата има право да осъществява само процесуално
представителство по конкретното гражданско дело и не може да получава материалноправни изявления. Искът е отхвърлен само на това
основание.
Русенският окръжен съд не споделя
това правно схващане.
Становището, че особеният представител
не може да приема валидно съобщение за цесията се застъпва в Решение № 74/27 юли
2017 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№ 154/2017 г., с което е потвърдено
решение № 20/14.02.2017 г. по т.д.№ 15/2016 г. на Окръжен съд Бургас. Решението
на Бургаския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване с Определение
№ 567 от 18.09.2018 година по търговско дело № 3153/2017 на Върховния касационен
съд, Второ търговско отделение. В изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното
поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.260 ал. 1, т.
1 2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси,
като относимият към настоящото дело въпрос е под № 5
„Разполага ли назначеният особен представител с правомощия да получава в хода на
производството материалноправни изявления, свързани с
предмета на иска?“ Върховният касационен
съд е разгледал единствено предходния въпрос № 4, а всички останали въпроси, формулирани
от касатора, включително и относимия
по настоящото дело въпрос № 5 относно цесията и особения представител, е прието,
че не покриват критерия за общо основание за допускане на въззивното решение до
касационен контрол.
Върховният касационен съд с Решение
№ № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. приема, че с исковата
молба (осъдителен иск) с обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото
си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Предсрочната изискуемост
на кредита е също изменение на материалното правоотношение както и замяната на кредитора
чрез цесия, като в този случай Върховният касационен съд приема, че е валидно приемане
на уведомление за предсрочна изискуемост от особен представител на ответника.
Особеният представител приема от името
на представлявания извършени спрямо ответника процесуални действия. Получаването
на препис от исковата молба с приложени доказателства, включително уведомление за
цесия, е пасивно процесуално представителство, което обвързва представлявания. Чл.
47, ал. 5 от ГПК постановява „Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока
за получаването му от канцеларията на съда или общината.“ Тази норма е презумпция
за връчване на ответника на исковата молба, приложенията и съобщението, че може
да подаде отговор. Особеният представител встъпва в процеса след това след това
– ал. 6 „Когато установи редовността на връчването (редовността на връчването на
исковата молба и приложенията, включително уведомлението за цесия), съдът разпорежда
съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски
на ищеца.
Воден от горните разбирания,
окръжният съд приема, че уведомлението за цесията е редовно връчено чрез
исковата молба. Този факт се съобразява като настъпил в хода на процеса.
Ищецът в заявлението и в исковата
молба твърди, че крайният срок за изпълнение на договора бил настъпил на
27.08.2015 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение. Това твърдение не е вярно по отношение на датата. Договорът е
сключен на 9.06.2015г. и връщането на кредита трябва да стане на 45 седмични
вноски. Към 27.08.2015г. са изтекли само 11 седмици. Вещото лице посочва, че
първата падежна дата е 9.06.2015г., а последната – 12.04.2016 г.
Ответницата дължи връщане на
главница в размер на 272,45 лв. Договорната възнаградителна лихва за претендирания период 12.08.2015г. до 27.08.2015г. е 28,01
лв. Лихва за забава се дължи върху неплатената главница след изтичане срока на
договора, тоест 12.04.2016 г. до претендирания момент
31.05.2018г. Размерът се изчислява чрез програмен продукт 58,97лв., но по
делото се претендират само 16,93 лв.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал.
2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Таксата за
оценка на досие е такса, свързана с усвояване на кредита, и не се дължи поради
противоречи със закона. Таксата за услугата кредит у дома не е нищожна на
горното основание, но по делото не е доказано, че е предоставена. Кредиторът не
е доказал, че е предоставил кредитната сума у дома на кредитополучателката,
нито, че я е посещавал всяка седмица, за да събере кредитната вноска. По тези
съображения сумата 120,43 лв. такси не се
дължат.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 555 от
2.04.2019г. по гр. д. № 6842 по описа за 2018г. в частта, с която е отхвърлен
иска за сумата 120,43 лв. такси за периода 12.08.2015г. – 27.08.2015г.
ОТМЕНЯ Решение № 555 от
2.04.2019г. по гр. д. № 6842 по описа за 2018г. в останалата отхвърлителна част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на парични задължения по Заповед № 2426/26.06.2018г. по гр. д. №
4425 по описа за 2018г. на Русенски районен съд в полза на кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, гр. София, ул.
„Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от А.В.Г.,
срещу длъжника В.И.К. ЕГН ********** ***, както следва:
1. 272,45
лв. (двеста седемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) главница по
договор за кредит от 2.06.2015г., със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 25.06.2018г. до окончателното изплащане и отхвърля иска за сумата
0,08 лв.
2. 28,01
лв. (двадесет и осем лева и една стотинка) договорна възнаградителна лихва за
периода от 12.08.2015г. до 27.08.2015г. и отхвърля иска за сумата 0,90 лв.
3. 16,93
лв. лихва за забава за периода 12.04.2016 г. до 31.05.2018г.
ОСЪЖДА В.И.К. ЕГН ********** ***
да ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК
*********, гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6,
представлявано от А.В.Г., сумата 54,25 лв. (петдесет и четири лева и двадесет и
пет стотинки) съразмерени разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА В.И.К. ЕГН ********** *** да
ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********,
гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано
от А.В.Г., сумата 936,67 лв. (деветстотин тридесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки) съразмерни разноски за исковото производство пред двете
инстанции.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове: