Определение по дело №67/2018 на Районен съд - Ловеч

 

МОТИВИ по НОХД №67/2018 година

по описа на РС Ловеч

VІІІ – ми наказателен състав

 

Срещу подсъдимият Ш.Ю.А., живущ *** било предявено обвинение за престъпление по  чл. 194, ал. 1 от НК,  за това, че около 14.10 часа на 10.01.2018 год. от лек автомобил марка „Фолксваген голф" с peг. № OB 7981 ВА, паркиран в гр. Ловеч, ул. "Панайот Хитов" пред № 8, собственост на Б.М.Д. *** отнел чужди движими вещи: един брой черна мъжка чанта с намиращите се в нея мъжко черно портмоне, съдържащо лични документи -лична карта, шофьорска книжка, контролен талон, един брой дебитна карта, издадена от банка ДСК и два броя дебитни карти издадени от пощенска банка, сумата от 80 лева и монети на стойност два лева, както и мобилен апарат марка „Huawei" с имей 860484037440984, черен на цвят, в черен калъф, с поставена в него сим карта, очила с диоптър, поставени в син калъф, две кутии цигари марка „Оmе” с по 20 къса във всяка кутия, всичко на обща стойност 319,30 лева, от владението на Б.М.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебно заседание представителят на РП – Ловеч излага, че поддържа обвинението по отношение на подсъдимия Ш.Ю.А., така както е повдигнато с настоящия обвинителен акт. Счита, че от събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства се установявало, както извършеното престъпление, така и извършителя на неговото осъществяване. Излага, че подсъдимия А. е бил задържан с мобилния телефон и сумата в размер на 82.00 лв. от органите на полицията като телефона и парите са били открити в него при извършените в хода на ДП обиск и изземване. При обсъждане на доказателствения материал по делото, моли съда да не кредитира показанията на свидетелите Г.М.,  З.М. и  З.Д., тъй като същите не съответствали на останалия доказателствен материал  по делото, а били и противоречиви както по между си, така и с обясненията на подс. А. дадени в хода на съдебното следствие. Моли обясненията на подсъдимия да бъдат приети като негова защитна позиция. Подробно анализира показанията на разпитаните по делото свидетели и обяснението на подсъдимия, като изтъква противоречията между тях. Моли при обсъждане на доказателствения материал, съда да кредитира само и единствено показанията на  свидетелите Б.Д., К.М., Х.  Х., Я.С., П.Р., Й. и В.В.. Излага, че същите са непротиворечи, последователни и взаимодопълващи се. Моли съда да признае подсъдимия Ш.Ю.А. за виновен в извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК за което му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно една година лишаване от свобода, което наказание на осн. чл. 66, ал.1 от НК  да бъде отложено за срок от три години.         Подсъдимият Ш.Ю.А., редовно призован се явява в с.з. с адв. Вл. М. от ЛАК, дава подробни обяснения по делото, като отрича участието си в престъплението за което е предаден на съд. Защитникът му адв. М. излага, че делото е типичен пример на неграмотна полицейщина, пример на грубо нарушаване на всички принципи на НПК и грубо манипулиране както относно фактите, така и относно част от свидетелите по делото. Излага, че подробно описаната  в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка изобщо не се била доказала по време на извършеното съдебното следствие. Излага, че още в хода на ДП направили искане да се извърши дактилоскопна експертиза по отношение на вещите, включително телефона, чантата, дебитните карти, цигарите както и експертиза по отношение на л.а. на пострадалия Б.Д., и че били изказали съмнения относно извършеното разпознаване и относно извършения обиск и претърсване, тъй като в него не били  участвали цивилни лица, а лица, които са взели активно участие при залавяне на подсъдимия. Излага, че им било отговорно, че участниците при залавянето включително полицейските служители могат да бъдат поемни лица, което не отричали, но искането им за дактилоскопни следи щяло по безспорен начин да докаже съпричастието от страна на обвинението в инкриминираното деяние. Излага, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на истината твърдението къде се е намирала чантата в л.а. на пострадалия, който в хода на съдебното следствие не могъл да установи къде се е намирала, както и че според него тя по - скоро е била на дясната седалка, до шофьора,  като колата е била качена на тротоара и се е намирала в близост до самата ограда и входната врата на къщата от където са изнасяли въпросните пчеларски материали, като пострадалия постоянно бил там. Излага, че пострадалия не могъл да обясни, колко пари е имал, като на въпроса бил отговорил „.. бяха по 20.00 лв., но  по-скоро 60.00 лв. ли бяха…”, а прокуратурата говорела за 80.00 лв. Излага, че в обвинителния акт пишело, че имат пряк очевидец за това как подзащитния му е минал покрай колата, взел е чантата и е избягал посока магазин „Лидъл” в гр. Ловеч, а разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка казала, че  такова нещо не се е случило, че не го е виждала, на никого не е казвала и никога не е твърдяла подобно нещо. Излага, че бил останал с впечатлението, че дори пострадалия Д. и собственика на пчеларския магазин К.М. по някакъв начин са манипулирани по случая, и че същите били стресирани за това, че Б.Д. е бил според него обект на кражба, като говорели неща, които те лично не били видели. Излага, че пострадалия Б.Д. твърдял, че е видял един път като е минал подсъдимия и после когато се бил върнал бил застанал срещу автомобила и тогава му направило впечатление, че той се държи странно. Излага, че когато го попил по какво е разпознал обвиняемия, респективно подсъдимия, той казал „…на самото разпознаване  бяха 4-ма човека, но те бяха коренно различни по физика, руси, високи имаше един пълен-голям, само той беше мургав…”. Излага, че за признаците, които били описани в протокола за разпит на свидетел, че подзащитният му е бил с прошарена коса, с месести устни, с двойна брадичка, пострадалия казал, че такова нещо въобще не е казвал. Излага, че доказателствата на прокуратурата във връзка с направеното разпознаване не отговарят на НПК, както от провеждането така и според твърденията на самия пострадал Д.. Излага, че в съдебно заседание същия бил казал, че това е човека. Излага, че от обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, се установявало, че женски суичър е собственост на  жената с която подсъдимия живее на семейни начала, а полицейските служители го били накарали да го облече за да го разпознаят с него и т.н. Излага, че не са налице противоречия в показанията на разпитаните свидетелки Г.М., М.  и Д. , и че същите били категорични, че през цялото време са били на разстояние не  повече от 20 - 30 м. от подзащитният му и че когато са правили първоначалния обиск в него е имало пари и ключове, което водело до извод, че това било съши с бели конци ситуация.  Излага, че св. Н. виждайки подсъдимия със суичъра е развил теорията, че подсъдимия е извършител на деяние, и че Н. е човека, който бил внушил на разпитаните по делото свидетели историята, която се представя пред съда. Излага, че не знаели дали пострадалия е имал тези пари и дали са били предмет на кражба и другите подробности къде се е намирал предмета. Излага, че звучи странно, че е хвърлил дебитните карти с портмонето, а бил взел само телефона и парите, като задава въпроса защо не е взел цигарите след като пуши, като същите не можело да се идентифицират. Излага, че не ставало ясно и кога са намерени вещите, и че от показанията на свидетеля Я.С. се установявало, че вечерта бил видял под някаква кола въпросната чантичка, но липсвала гаранция, че тогава я намерил, като можело да е бил намерил и преди това, а да казва, че същата била намерена по – късно. Излага, че въпреки положените в хода на съдебното следствие усилия обективната истина не била разкрита. Излага, че съдът следва съгласно съдебната практика, и по-конкретно решение №506/28.06.2005 год. по н.д. №1027/2004 год. на ВКС да признае подсъдимия за невинен. Излага, че твърденията на полицая Н. не се потвърждавали, дори и от другите полицаи, и че св. В. бил категоричен, че не е присъствал на място където св. Н. или който и да било да е намирал въпросния телефон в подсъдимия. Излага, че само когато обективната истина бъде доказана по несъмнен начин, може да се постанови осъдителна присъда.  Моли съдът да оправдае подзащитния му, тъй като не се доказало по безспорен начин обвинението.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели: Б.М.Д., К.М.М., Х.П.Х., Я.Л.С., М.П.Н., П.Ц.Р., Г.И.М., З.М. М. , З.К. Д. , Т.П.  Д. и В.В.В.,  от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св. Н., от дадените обяснения от подс. Ш.Ю.А., от заключението на в.л. А. по допуснатите и реализирани в хода на ДП експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Ш.Ю.А. ***. Имал  основно образование и бил осъждан за престъпление срещу собствеността.

Пострадалият Б.М.Д. ***.

Свидетелят К.М. ***, където се намирал и пчеларски магазин, собственост на съпругата му.

Пострадалият Д. и свидетеля М. имали предварителна уговорка, Д. да отиде до домът му на последния, за да си закупи рамки за кошери.

На 10.01.2018 год. около 14.00 часа с притежавания от него лек автомобил „Фолксваген голф", с peг. № OB 7981 ВА св. Д. отишъл до домът на св. М.. Там паркирал лекия автомобил, на тротоара пред пчеларския магазин, и слязъл. Вратите на автомобила били отворени, а облегалките на задните седалки гътнати, като св. К.М. изнасял от двора на домът си рамките за кошери, а пострадалия Д. ги товарил и подреждал в паркирания автомобил.

Пострадалият Д. имал на врата си кожена чантичка, в която държал черен портфейл от естествена кожа, в който имало лична карта, шофьорска книжка, контролен талон, дебитна карта на банка ДСК и 2 бр. дебитни карти на Пощенска банка, както и няколко банкноти от по 20 лева на стойност 80 лева. В чантичката се намирал и мобилния му телефон марка „Huawei", черен на цвят, с черен калъф и сим карта, 1 бр. очила с диоптър с черна рамка, като същите били в син калъф и две неразпечатани кутии цигари „Оме". В процеса на работа пострадалия Д. установил, че намиращата се в него кожена чантичка му пречи да работи, свалил я и я оставил на една от предните седалки на л.а.

През по - голямата част от времето св. Д. се намирал отзад до капака на л.а. и тъй като непрекъснато се навеждал, за да взима рамките за кошерите и да ги реди в л.а. нямал непрекъсната видимост върху оставената в автомобила кожена чантичка. При едно от навежданията си Д. забелязал подсъдимия А. да минава покрай л.а., същия  бил с качулка на главата си и вървял бавно. Няколко минути по - късно видял отново подсъдимия, който бил на отсрещния тротоар в близост до намиращата се там аптека и го наблюдавал.

Свидетеля К.М. влизал и излизал от двора на къщата си, изнасяйки рамките за кошери, които св. Д. редял в паркирания автомобил. При едно от излизанията си, от двора на къщата, забелязал лице пред портата си, като му направило впечатление, че лицето е с нахлупена качулка на суичър, светло сива и леко приведен. Това обстоятелство му се сторило съмнително, но след като видял лицето да се отдалечава се успокоил. Тъй като лицето стояло леко приведено, св. М. не успял да види добре лицето му.

Св. Д. и св. М. са категорични в показанията си, че докато св. Д. товарил рамките в лекия автомобил, други хора, освен описаното от тях лице не били минавали наоколо, като в близост не били спирали и други автомобили.

Свидетелят Д. след като натоварил всички рамки в л.а. казал на св. М., че ще вземе от купето на автомобила си чантата, за да му плати закупената стока. Търсейки същата в л.а. Д. установил, че  тя липсва, като споделил това пред св. М.. Двамата свидетели започнали да търсят чантата наоколо, при което чули св. Т.П.  Д. да вика „момчето грабна чантата и отиде към магазин „Лидъл”.

В същото време /около 14.00 часа/ по улицата / ул. "Панайот Хитов"/ минал патрулен автомобил, в който били свидетелите М.Н. и П.Р., и двамата мл. ПИ при РУ на МВР - Ловеч. Махайки им с ръка пострадалия Д. ги спрял. При спирането си Н. и Р. провели беседа с Д., при която установили как се казва, като в хода на беседата същият им разказал, че е бил спрял пред пчеларския магазин, за да си купи рамки за кошери. Обяснил им, че е видял как покрай магазина на два пъти минал непознат за него мъж с качулка на главата, на видима възраст около 30 години, висок около метър и седемдесет, облечен с анцуг и светло сиво горнище и светло сива качулка. Малко след като мъжът минал за втори път покрай него Д. констатирал, че от л.а. липсвала чантичката му ведно с вещи, пари и телефон в нея. Обяснил им, че след като видял, че чантата липсва веднага се усъмнил, че кражбата е извършена именно от лицето, което бил забелязал да минава по улицата, като им казал, че въпросното лице се е отправило в посока към магазин „Лидъл”. Описанието на лицето било потвърдено и от св. М..

Свидетелите Н. и Р. получавайки информацията от пострадалия Д. и св. М., предприели незабавен обход в посоката, в която по думите на Д. и М. се бил оттеглил извършителя. Малко по – късно лице отговарящо на даденото от Д. и М. описание било забелязано от тях на бул. "България" с посока на движение центъра на града. Въпросното лице било спряно от свидетелите Н. и Р., като същите му поискали документи за самоличност. Н. и Р. накарали лицето да покаже, какво има в джобовете си при което от джобовете на анцуга си подсъдимия извадил мобилен телефон марка  „Huawei”, връзка ключове за автомобил и сумата от 80,00 лева, в банкноти от по 20,00 лева, и монети, като заявил, че вещите са негови, и че се прибира към автомобила си. В ръката си подсъдимия държал горнище на суичър отговарящо по описание на това дадено от Д. и М.. В същото време, покрай тях минал друг полицейски автомобил, в който се намирали св. В.В. и М.Й., които виждайки, че колегите им провеждат беседа с лице, спрели и предложили съдействието си. Тъй като подс. А. не представил документи за самоличност, а и бил видимо притеснен бил отведен от св. В. и св. Р. *** за установяване на самоличността му. Там било установено, че това е подсъдимият Ш.Ю.А. ***. Свидетелят Н. се качил в патрулния автомобил управляван от Й.,***, до пчеларския магазин, където все още се намирал пострадалия Д., за да го уведомят, че са открили лицето, както и да го отведат до РУ на МВР Ловеч, за да подаде жалба за случилото се.

В сградата на РУ на МВР Ловеч била издадена заповед за задържане №1762зз-7/10.01.2018 година с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и на подс. А. бил извършен личен обиск и изземване, с последващо съдебно одобрение, като в преден десен джоб на спортен панталон „анцуг" били намерени и иззети 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei", черен на цвят, в черен кожен калъф с ИМЕЙ 1 860484037440984, а в ляв джоб на сив суичър носен от подс. А. били намерени 4 бр. банкноти от по двадесет лева, на обща стойност 80.00 лева, за които подсъдимия не пожелал да даде обяснения, както и да подпише протокола. Като отказа бил удостоверен с подписа на един свидетел.

Пострадалия Д. в хода на проведеното разследване предал за нуждите по разследването копие от кутията на телефона с изписан имей код на същия, като същият имей код бил открит и върху телефона иззет при извършения обиск на подс. А..

В хода на проведеното разследване по делото било извършено разпознаване на подс. Ш.А., като видно от съставеният за целта протокол за разпознаване на лица и предмети същият е бил разпознат от свидетеля Д. под номер две, като посочил, че го е разпознал по възрастта около 30 годишен, едрото телосложение, къса прошарена коса, по облото лице и по - големи бузи, двойната брадичка, плътни вежди и месести устни, както и по цвета на кожата.

Останалата част от отнетите от пострадалия вещи били намерени и предадени от свидетеля Я.С..***. Същия работел в системата на МВР, но на 10.01.2018 год. бил в почивка, когато около 18.00 часа излязъл от блока в който живеел. Отишъл до паркирания си личен автомобил, и при качването си в него, при предприета маневра движение назад фаровете на колата осветили друга кола, която се намирала вляво от него. Свидетелят С. забелязал под осветената кола, точно под ауспуха на земята, черна вещ. Слязъл от автомобила си, отишъл до вещта и установил, че това е черна чанта. Взел я и я отворил при което видял, че в нея има мъжко портмоне с лични документи, две кутии цигари „Оме", неотворени и калъф с очила. Решил веднага да я  предаде в полицията, като предал същата на колегата си Х.Х., който бил дежурен на пропуски на РУ – Ловеч, и за която св. Х. съставил протокол за доброволно предаване. Впоследствие св. С. разбрал, че чантичката била обект на престъпление.

От заключението на назначената и реализирана в хода на ДП стоково икономическата експертиза, се установява, че стойността на отнетите движими вещи, собственост на свидетеля Д. е в размер на 319.30 лева, както и че МРЗ за 2018г. за Р. България е 510,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият Ш.Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.194, ал.1 в от НК, като около 14.10 часа на 10.01.2018 год. от лек автомобил марка „Фолксваген голф" с peг. № OB 7981 ВА, паркиран в гр. Ловеч, ул. "П.Х." пред № . собственост на Б.М.Д. *** отнел чужди движими вещи: един брой черна мъжка чанта с намиращите се в нея мъжко черно портмоне, съдържащо лични документи - лична карта, шофьорска книжка, контролен талон, един брой дебитна карта, издадена от банка ДСК и два броя дебитни карти издадени от пощенска банка, сумата от 80 лева и монети на стойност 2 лева, както и мобилен апарат марка „Huawei" с имей 860484037440984, черен на цвят, в черен калъф, с поставена в него сим карта, очила с диоптър, поставени в син калъф, две кутии цигари марка „Оmе” с по 20 къса във всяка кутия, всичко на обща стойност 319,30 лева, от владението на Б.М.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна подсъдимият Ш.Ю.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което е предаден на съд, чрез действие, като от лек автомобил марка „Фолксваген голф" с peг. № OB 7981 ВА, паркиран в гр. Ловеч, ул. "Панайот Хитов" пред № 8, собственост на Б.М.Д. *** отнел чужди движими вещи: един брой черна мъжка чанта с намиращите се в нея мъжко черно портмоне, съдържащо лични документи - лична карта, шофьорска книжка, контролен талон, един брой дебитна карта, издадена от банка ДСК и два броя дебитни карти издадени от пощенска банка, сумата от 80 лева и монети на стойност 2 лева, както и мобилен апарат марка „Huawei" с имей 860484037440984, черен на цвят, в черен калъф, с поставена в него сим карта, очила с диоптър, поставени в син калъф, две кутии цигари марка „Оmе” с по 20 къса във всяка кутия, всичко на обща стойност 319,30 лева, от владението на Б.М.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекратил фактическата власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.

От субективна страна подсъдимият е извършил посоченото по - горе деяние виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

            Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия А. е доказано  по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът му се явяват неоснователни. Съдът намира даденото от подс. А. обяснение, видно от което последния категорично отрича да е извършил деянието за което е предаден на съд, за негова защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на подс. А. със събраните по делото писмени доказателства /протоколи за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, протокол за доброволно предаване, с изготвената в хода на ДП експертиза, с показанията на свидетелите Б.М.Д., К.М.М., Х.П.Х., Я.Л.С., М.П.Н., П.Ц.Р. и В.В.В..

            Съдът изключва от доказателствения материал по делото свидетелските показанията на допуснатия до разпит в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел по искане на обвинението М.Б.Й., тъй като същия заяви, че именно той е лицето съставило Протокола за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, а съгласно чл.118, ал.2 от НПК, като лице извършвало действия по разследването, същия не може да бъде свидетел по настоящето дело. По изложените по – горе съображения съдът намира, че показанията дадени от М.Б.Й., в хода на съдебното следствие, в качеството му на свидетел не могат да се ползват като годно доказателствено средство и съдът ги изключва от доказателствения материал, с оглед на което и няма да обсъжда същите.

Съдът изключва от доказателствения материал по делото и протокола за разпознаване на лице (л.33 от БП), поради допуснато от разследващите органи при изготвянето му противоречие на формалната логика /съгласно показанията на пострадалия Д. е налице вписване на обстоятелства, за които св. Д. твърди, че не е свидетелствал/. Макар и от външна страна протоколът за разпознаване на лице да съответства на формалните изисквания по чл.129, ал.1 и ал.2 от НПК, действията фиксирани в него са съществено опорочени и не могат да изпълнят смисъла, вложен от законодателя в чл.169, ал.1 от НПК. При разпита на св. Д. в хода на съдебното следствие, същия заяви „..И първия и втория път когато мина беше облечен и качулката му беше на главата. Беше облечен със суичър или нещо сиво, но не бяло, не беше и червено, повече обърнах внимание на качулката и на лицето и го познах. Косата му не съм видял, само лицето от пред видях. Беше приведен, вървеше, не мога да уточня дали е бил с брада или избръснат. Предварително не са ми показвали негови снимки преди разпознаване. На самото разпознаване бяха 4 –ма човека, но те бяха коренно различни по физика, руси, бяха високи, имаше един пълен - голям. Преди разпознаването следователката не ме е питала по какво ще разпозная това лице попита ме  с какво е бил облечен. Не съм казвал на следователката, че лицето е с бяла прошарена коса, не съм му виждал косата. Не съм казвал на разследващия полицай дали е бил избръснат или небръснат. Не ме е разпитвала какви са му били устните или брадичката. Видях му лицето, но беше приведен когато мина покрай мен. Колко е бил бръснат и колко не, не мога да кажа, не е бил с брада. Разпознах го защото останалите бяха коренно различни по фигура и по визия…”. Видно от протокола за разпит на свидетел, извършен преди само разпознаване, както и от вписаното в самия протокол за разпознаване е посочено, че св. Д. е разпознал лицето по следните особености: мъж да възраст около 30 години, едър на телосложение, с къса прошарена коса, по сивия суичър с качулка, по облото лице с по – големи бузи, по двойната брадичка, по средния ръст, по изразени плътни вежди и месести устни, /мургав/. Изброените в протокола специфични външни белези, по които евентуално може да го разпознае, отсъстват в показанията на св. Д., като същия отрича да ги е съобщил на разследващия орган преди разпознаването. Извода, че св. Д., не е имал обективна възможност да посочи цитираните в протокола  специфични външни белези на подс. А., се базира както на заявеното от Д., така и на анализа на показанията му от които е видно, че и двата пъти, когато е видял лицето да се доближава до л.а. същото е било с качулка на главата си, леко приведено, в която насока са и показанията на св. М.. Съдът намира, че органите на ДП не са се съобразили стриктно и с разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, тъй като при извършването на разпознаването са осигурили още три лица /снимки л.35/, които очевидно нямат нищо общо като външен вид и произход с подсъдимия. Законодателят е поставил изискването лицето да се представи за разпознаване заедно с три или повече "сходни" лица имайки предвид да се сведе до минимум грешка в целения резултат от това следствено действие, поставяйки в основата му общи към частни признаци за лицето или предмета. При лицата изискването е да са "сходни по външност", като се избегнат съществени различия от раса, пол, възраст и други общи признаци.  Обстоятелството, че разследващия орган не е изпълнил това свое задължение се установява, както от приложените по БП снимки, направени по време на разпознаването,  така и от показанията на самия разпознаващ, според който „…На самото разпознаване бяха 4 –ма човека, но те бяха коренно различни по физика, руси, бяха високи, имаше един пълен - голям…”. Всичко изложено дотук навежда извод, че разпознаването е извършено по начин, насочващ пострадалия да посочи именно подсъдимия като извършител на инкриминираното престъпно деяние, което пък от своя страна по категоричен начин води до опорочаване на самото процесуално - следствено действие. Поради горното, съдът не кредитира и изключи от доказателствения материал по делото процесния Протокол за разпознаване на лице от 11.01.2018 г.

Съдът намира, че въпреки, изключването на Протокола за разпознаване на лице от 11.01.2018 г. от доказателствения материал, пострадалият е напълно категоричен при разпита си като свидетел пред съда, под страх от наказателна отговорност, че лицето, което е разпознал, е именно автора на престъпното посегателство и съвпада с лицето, привлечено като подсъдим по делото, в тази връзка са показанията му "...Като се навеждах видях тоз младеж /сочи подсъдимия/ който мина покарай колата, беше с качулка на главата, бавно вървеше. В последствие като стана работата разбрах защо така бавно е вървял… Подсъдимия мина   един път в посока към казармата, това беше първия път, когато го възприех, мина покрай мен, бях от зад на капака на автомобила и нареждах…”/. Ето защо изключването от доказателствения материал по делото на протокола за разпознаване на лице и показанията на св. Й. не повлияват изводите на съда за време, място, начин на извършване, пострадал, причинените му имуществени вреди, както и тези относно авторството на деянието. За последните обстоятелства са налице други, различни по произхода си доказателства, които са достатъчни за изясняване на фактите по смисъла на чл.102 от НПК.

Обвинителната теза се основава на показанията на свидетелите Б.М.Д., К.М.М., Х.П.Х., Я.Л.С., М.П.Н., П.Ц.Р. и В.В.В..

На тези доказателства противостоят показанията на втората група разпитани по делото свидетели доведени от подсъдимия в хода на съдебното следствие, а именно Г.И.М., З.М. М. , З.К. Д. , както и дадените обяснения от подс. Ш.Ю.А..

За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите и подс. А., с оглед обективната възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и изнесеното от всеки един от свидетелите и обяснението на подс. А., съпоставено с останалите ангажирани по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.

При преценката на показанията на свидетелят Б.М.Д., съдът подложи същите на критична оценка, с оглед възможната му заинтересованост, предвид факта, че същия е пострадал по делото. След подробен анализ на ангажираните гласни доказателства, и преценка на факта за възможната заинтересованост от изхода на делото, предвид факта, че същия е пострадал по делото, съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Б.М.Д., като депозирани от лице, непосредствено възприело фактите, за които свидетелства, предвид присъствието му на мястото, където е осъществено деянието, което еднозначно и безпротиворечиво се установява от показанията на всички свидетели на обвинението. Депозираните от свидетеля Д. показания се намират в пълна хронологическа последователност и логическа убедителност. При извършената от съда оценка на показанията на този свидетел, не бяха констатирани противоречия внасящи, каквото и да е съмнение, относно обективността и безпристрастността на депозираните от него показания и едновременно с това показанията на този свидетел са житейски убедителни и в съответствие с правилата на формалната логика. Този свидетел добросъвестно изнесе пред съда, само и единствено непосредствено възприетите от него факти, с оглед своето местоположение и обективно възприетото от него. Видно от показанията на този свидетел „..На въпросната дата бях пред пчеларския магазин, купувах си рамки за кошери. Колата си бях качил на тротоара, вратите й бяха разтворени, седалките бяха легнали и магазинера ми изнасяше рамките, а аз ги нареждах в колата. Чантата при работата ми пречеше и я оставих отпред на седалката. Като се навеждах видях тоз младеж /сочи подсъдимия/ който мина покарай колата, беше с качулка на главата, бавно вървеше. В последствие като стана работата разбрах защо така бавно е вървял. В последствие по време на работата, го видях визуално отсреща до аптеката. Натоварихме малко повече рамки и трябваше да си ги доплатя, казах на К. „…чакай, отивам за чантата….”, но нямаше чанта. Жената на пейката извика „… момчето грабна чантата и отиде към магазин „Лидъл…”. За мой късмет в това време случайно минаваше патрулка, метнах с ръка, те спряха, попитаха какво става, казах им че са ми откраднали чантата с документите и телефона ми. Жената за която казах каза, че е хванал да бяга към магазин „Лидъл”. …. Жената която извика беше на около 30 м. по памет от мястото където бях. Може и по-близо да е била.Тази жена която беше  днес тук е същата жена, която беше на пейката и извика „… момчето грабна чантата и отиде към магазин „Лидъл…”.. Тя беше с още една жена, която беше права и си  говореха. Сигурно другата жена си е вървяла по пътя и е спряла да говори със седналата на пейката жена. Тази седналата жена каза „…взема нещо от колата и избяга…”. Това нещо е било чантата. Момчето ми направи впечатление, че беше с качулката и начина по който наблюдаваше, бавно, спокойно… Подсъдимия мина   един път в посока към казармата, това беше първия път, когато го възприех, мина покрай мен, бях от зад на капака на автомобила и нареждах. Тогава и К. го е видял. След това го видях като си работех, само че беше от към страната на аптеката, през пътя на 5-6 м. В началото докато работех чантичката беше на врата ми, но ми пречеше. Сложих я в колата преди да мине първия път подсъдимия. След около 10-тина минути го видях да се връща, беше се изправил на отсрещния тротоар и гледаше към колата. Не съм го видял да се доближава до колата. Чудя се  каква е таз бързина. Не съм го виждал в положение да бяга и да тича, жената ми каза, че е видяла да взема нещо от колата и да бяга посока магазин „Лидъл”. И първия и втория път когато мина беше облечен и качулката му беше на главата. Беше облечен със суичър или нещо сиво, но не бяло, не беше и червено, повече обърнах внимание на качулката и на лицето и го познах. Косата му не съм видял, само лицето от пред видях…”.

Съответни на показанията на св. Д. са тези на св. М. от които се установява „…В този ден с Б.Д. имахме уговорка да му дам рамки за кошери. Той дойде с колата си пред нас и започнахме аз да изнасям рамките, а той на тротоара ги поемаше и си ги редеше в колата. В единия от случаите когато излязох забелязах, че има някакъв човек който се намираше между колата и портата на къщата. Докато подавах рамките реших да го попитам какво иска  дали търси мен или някой друг, в този момент той се отдалечи на горе по улицата и аз се отказах да го питам каквото и да е. Продължихме с Б., аз  влязох пак в къщата да взимам рамките и на следващото излизане, Б. беше притеснен и каза че му няма чантата, че е била тук. Започнахме да обикаляме колата, но нея я нямаше. В един момент аз се сетих за въпросния човек който замина на горе, тъй като по улицата нямаше други хора. Б. каза, че този човек се е върнал. След това в този момент по улицата от горе идваше патрулка, Б. я  спря и им даде описание на въпросното лице, а аз потвърдих описанието му. Казахме на полицаите в каква посока предполагаме, че е заминал. След това аз си останах на място. По-късно дойдоха полицаите и разбрах, че са намерили нещо….Лицето когато го видях първия път пред портата беше с нахлупена качулка на суичър, светло сива и стоеше леко приведен. Това ме озадачи, стори ми се съмнително но след като тръгна това лице на горе по улицата аз се успокоих. На това лице видях само от брадата на долу, леко брадясал, нищо повече просто стоеше приведен леко…Имаше някаква жена по улицата която живее през няколко къщи, аз я познавам, съседка ми е. Не знам как се казва, възрастна жена, но ходи с  два бастуна и ходи на три почивки от тях до аптеката. Никой не е разговарял с тази жена, тя просто викаше, казваше „…побягна надолу, побягна надолу…”. Имам предвид към магазин „Лидъл” между блоковете. Явно тази жена е гледала от пейката на която е седнала, която се намира на 50-60 м. от другата страна на улицата на нечетните номера…”.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и М., защото те са обективни и безпротиворечиви, като съдът не намери основание да се съмнява в безпристрастността им. От друга страна същите съответстват на показанията на свидетелите Х.П.Х., Я.Л.С., М.П.Н., П.Ц.Р. и В.В.В.. Обща особеност на тези петима свидетели е, че същите не са очевидци на извършването на инкриминираното деяние описано в обвинителния акт. Техните показания обаче също представляват преки доказателства, тъй като е безспорно, че двама от тях /св. Н. и св. Р./ са присъствали на задържането на подс. А. и установяване на част от инкриминираните вещи в него, друга част /св. С./ е открил останалата част от вещите в близост до домът си след което е предал същите в РУ на МВР гр. Ловеч. Св. Х. е съставил протокол за доброволно предаване, а св. В. е свидетел за това, че свидетелите Н. и Р. са спрели и са извършили проверка именно на подс. А., след което той и св. Р. отвели подсъдимия до сградата на РУ на МВР гр. Ловеч, където е бил извършен обиск и са иззети част от отнети от владението на св. Д. вещи. Ето защо съдът намира, че всички тези свидетели дават информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК. От друга страна относно основните факти, влизащи в предмета на доказване по настоящото производство, а именно извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, показанията на свидетелите Х.П.Х., Я.Л.С., М.П.Н., П.Ц.Р. и В.В.В. по същество пресъздават казаното им от свидетелите М. и Д. и последващите събития около издирването на извършителя на деянието, неговото установяване, отвеждането му в РУ на МВР Ловеч, извършването на обиск, изземване от подсъдимия на част от отнетите от пострадалия вещи, намиране и предаване на другата част от инкриминираните вещи в РУ на МВР Ловеч. Съдът намира, че показанията на всички цитирани по – горе свидетели следва да бъдат кредитирани, тъй като в показанията им не се наблюдават противоречия и няма данни същите да са познавали, както пострадалия, така и подсъдимия, както и да са в някакви близки отношения по между си. Няма данни по делото цитираните по – горе свидетели да са били във влошени отношения с подсъдимия преди деянието, описано в обвинителния акт, за да имат мотив да го набедят в престъпление, което не е извършил, каквато е защитната теза на подсъдимия. Анализа на показанията на тази група свидетели води до извода, че същите са непротиворечиви, логични и убедителни, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и изготвената по делото експертиза. Съдът констатира противоречия в показанията на св. Н. дадени от него в хода на ДП и тези дадени в хода на съдебното следствие, в частта, в която същия изяснява кой е откарал подс. А. до сградата на РУ на МВР гр. Ловеч, след установяването му, като анализа на показанията му, обуславя извода, че следва да бъдат кредитира показанията на св. Н. дадени в хода на съдебното следствие, а не тези приобщените по реда на чл.281 от НПК, в тази част, тъй като начина, по който св. Н. изясни фактите в хода на съдебното следствие, в това число и направеното от последния описание на събитията, около установяване на подсъдимия и последяващите действия дава основание да се приеме, че именно показанията на св. Н. дадени в хода на съдебното следствие са достоверни, а освен това именно дадените от последния показания в хода на съдебното следствие, съответстват на показанията на свидетелите Д., М., Р. и В..

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т.Д., в частта им, в която същата отрича да е станала свидетел на описаната в обвинителния акт кражба, както и да е уведомявала св. Д. и М., че е видяла извършителя на кражбата, както и че същия е взел чантата от л.а. и е тръгнал в посока към магазин „Лидъл”.  С оглед поведението на св. Д. в съдебната зала при даване на показанията, обърканите отговори на зададените й въпроси, и даване на отговори преди да й бъдат зададени каквито и да било въпроси, съдът намира, че въздържането от страна на Д. да разкаже и пред съда за това което е казала на св. М. и св. Д., се дължи на страха й от последствията, които би имала върху нея една осъдителна присъда. Отрицателният отговор на въпроса, дали е видяла някой да се доближава до автомобила на пострадалия и да взема нещо от него, както и в каква посока е тръгнал последния,  в съчетание със заявеното от нея „…Едно парче от тенекия между дувара и гаража личи, че на сила е влизано  вътре, но нищо не беше вземано. Една психоза се появи в мен не смея да изляза да не би да влезе някой. Не виждам и не чувам… Категорично думичка не към казвала на никой, аз съм си стояла на пейката и после съм си влязла…”, формира извода, че свидетелката Д. по - скоро би укрила от страх подобна изобличаваща информация за подсъдимия. Ето защо съдът намира, че показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното следствие, в частта им в която отрича казаното от нея пред св. М. и Д., са недостоверни. Свидетелите М. и Д. без противоречиво определят присъствието на св. Д., в близост до мястото, където е извършена кражбата, и казаното от последната в тяхно присъствие след установяване от страна на св. Д. на кражбата на чантата от паркирания л.а. Въпреки констатираните по – горе противоречия в показанията на св. М., Д. и Д., съдът прецени, че не следва да се допуска провеждането на очна ставка по между им, предвид влошеното здравословно състояние на св. Д., както и предвид поведението на същата в съдебно заседание и явно демонстрирания страх да свидетелства за обстоятелства изобличаващи подсъдимия.    

Съдът не кредитира показанията на свидетелките Г.И.М., З.М. М. , З.К. Д. , по отношение на които, за св.М.  освен че са налице данни за нейната възможна заинтересованост, като лице живеещо на семейни начала с подс. А., но и поради факта, че показанията на тези свидетелки, са в противоречие с показанията на останалите разпитани по делото свидетели по отношение на които свидетели, както бе посочено по - горе, не е налице, каквато и да е индиция за заинтересованост и необективност в техните показания. От показанията на свидетелитеМ. , М.  и Д. , се установява, че на процесния ден пътували заедно с подсъдимия А. ***. Тръгнали от с. Славяни към 13.30 часа, като пристигайки в гр. Ловеч подс. А. паркирал л.а. до сградата на „казармата”, слезли четиримата от автомобила, като св.М.  тръгнала в посока гр. Ловеч, за да посети зъболекар, а подс. А. и свидетелките М.  и Д.  тръгнали заедно в посока пазара на гр. Ловеч. Няколко метра по – надолу подсъдимия се сетил, че е забравил в л.а. телефона и цигарите си, върнал се и в този момент бил спрян от служители на полицията, които му направили проверка на която двете станали свидетели. Установява се, че за посещението си при зъболекаря св.М.  по време на пътуването поискала пари от подс. А., при което подсъдимия извадил от джоба всичките си пари, в размер на 126 лева, от които 40 лева дал наМ. , а останалата част от парите останала в него. От показанията на св. М.  се установява, че са били на разстояние от 50 метра от мястото, където се е намирал подсъдимия и полицейските служители, според показанията на св. Д.  на 20 метра от това място, като по думите им подс. А. при направената му проверка извадил от себе си и показал на полицейските служители само ключове и пари, като и двете твърдят, че чули и проведения между тях разговор. Съдът не кредитира показанията на тези три свидетелки, тъй като същите съдържат както вътрешни противоречия, така и противоречия, с останалите доказателства по делото. От една страна е налице разминаване в показанията свидетелките М.  и Д. , в частта относно разстоянието от което са наблюдавали случващото се при идването на полицейските служители и задържането на подс. А., а от друга страна с оглед на местоположението им, съдът намира, че е било обективно невъзможно свидетелките да възприемат пряко и непосредствено, разговора, който е бил проведен между подсъдимия и свидетелите Н. и Р. и това, какви точно вещи същия е показал на свидетелите. Недостоверността и необективността на показанията на свидетелкитеМ. , М.  и Д. , се извежда както е посочено и по – горе, както от противоречието им с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, така и със съставения протокол за обиск и изземване, който е бил съставен веднага след отвеждане на подсъдимия в РУ на МВР гр. Ловеч, и с който видно от съдържанието му са били иззети част от инкриминираните вещи. Предвид останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че свидетелкитеМ. , М.  и Д. , не пресъздават обективно възприети от тях факти, а същите са депозирани единствено в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. Налице са и други дребни противоречия между показанията на свидетелкитеМ. , М. , Д.  и обясненията на подс. А., които само потвърждават извода на съда, че на показанията на тези свидетелки не може да се даде вяра. Така например св. М.  и св. Д.  твърдят, че са спрели подсъдимия А.,***. Това твърдение е в противоречие с показанията на св.М. , която заявява „..Пътувахме с нашия бус. На спирката в с. Славяни на кръстовището  срещнахме две жени, бегло ги познавам, от нашето село са. Моя спря и ги попита на къде са и те попитаха дали могат да дойдат с нас. Тръгнахме заедно към  града, спряхме на казармата на около 40-50 м…”. Освен това св. М.  заяви, „.. В автомобила седнах зад жена му, а другата булка седна зад него. Дойдохме от колелото, кръговото кръстовище и се движехме на горе по булеварда, той паркира по - нагоре където е военното. От лявата страна спря над входа на казармата…”. Относно пристигането им в гр. Ловеч, св. Д.  заявява „… За гр. Ловеч тръгнахме по главния път и в града влязохме по главния път. Не съм обърнала много внимание от къде влязохме в гр. Ловеч, защото имах проблеми. Колата беше някакво бусче, аз бях седнала от зад от към шофьорската страна, зад Ш.. Колата спря накъде до военното, до портала. От страната на военното, малко над портала. Предницата на колата май сочеше на долу…”. Твърдението на св. М.  за това по кой маршрут са минали при пристигането им в гр. Ловеч до мястото на паркиране от страна на подс. А. на автомобила, е в противоречие с обясненията на подс. А. от които се установява, „…До казармата стигнах като тръгнах от болницата, завих на ляво по ул. ”Кн. И.” и излязохме по тази улица която отива на „Чипика” на долу по улицата. Тръгнах посока казармата и там паркирах в лявата страна към казармата…”. Противоречия се констатират и между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелките М.  и Д.  относно това къде точно са се намирали на бул. „България”, когато подс. А. е бил  спрян за проверка от полицейските служители. Двете свидетелки сочат, че след като са  слезли от л.а. са преминали всички заедно от другата страна на бул. ”България”, т.е. на противоположната страна на паркирания л.а. и чак тогава са се разделили. Подсъдимия А. обяснява друго, а именно, че са се разделили на тротоара от която страна е бил паркиран л.а., като св.М.  тръгнала „..на дясно, нагоре към  градската, аз тръгнах на ляво с жените. Г.беше облечена по-плътно, отдолу с една грейка и едно горнище сиво с черни ръкави. Тръгна на горе и ми каза „..вземи това горнище, че няма къде да го оставя при зъболекаря…Аз взех грейката и тръгнах с двете жени на долу по булеварда към пазара и на около 30-40 м. от колата се сетих, че си оставих в нея цигарите и телефона. Обърнах се за да отида и да си взема телефона от колата и цигарите и само, че пресичам с двете жени и при мен спира патрулката и чувам „стой, не мърдай”….”. Противоречия бяха констатирани и по отношение на това, с какво е бил облечен подсъдимия. Според св. Д.  и св. М.  подсъдимия е бил облечен с дънки, а според св.М.  и според самия подсъдим с тъмно долнище на анцуг. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че показанията на свидетелкитеМ. , М.  и Д.  налагат впечатлението, че чрез тях не се пресъздава обективно случилото се, а по - скоро пресъздават предварително обмислена версия, която има за цел да подкрепи версията, лансирана от подсъдимия. Този извод се затвърждава освен от съществените и множеството дребни противоречия между показанията на тези три свидетелки и обяснението на подсъдимия от една страна, от противоречието им с останалите гласни доказателства по делото от друга, и писмените доказателства по делото от трета страна. Тези противоречия са индиция, че показанията наМ. , М.  и Д.  са съгласувани предварително, но това съгласуване няма как да обхване всеки детайл от лансираната версия, което от своя страна е довело до цитираните противоречия. Нещо повече никой от свидетелите Н., Р. и В. не е видял в района на „казармата” тези свидетели, като липсва логика, ако подсъдимия действително е бил с тях през цялото време и същите са могли по несъмнен начин да потвърдят това още при спирането на подсъдимия от страна на полицейските служители, да стоят и да гледат отстрани случващото се, без да се върнат и да заявят пред полицейските служители заявеното и пред съда.

Съдът като взе предвид специфичния характер и доказателствената природа на обясненията на подсъдимия, които освен важен източник на доказателства са и средство на защита, не дава вяра на дадените от същият обяснения, че не е извършил деянието, че паричната сума намерена в него е била негова, че е бил набеден в извършване на престъпление, че идвайки в гр. Ловеч е спрял пред казармата и заедно със свидетелките М.  и Д.  тръгнали в посока пазара, но се върнал да си вземе от л.а. цигарите и телефона, при което бил спрян от полицейските служители, а в последствие отведен в РУ на МВР гр. Ловеч, където му дали телефон, за който му казали, че е негов, а в последствие иззели същия от него, както и че част от разпитаните по делото свидетели полицейски служители, не са присъствали при установяването му и отвеждането му в РУ на МВР гр. Ловеч, тъй като така депозираните му обяснения се опровергават от показанията на свидетелите М., Д., Х., С., Н., Р. и В., от които се установява:

Показанията на св. М. „...След това в този момент по улицата от горе идваше патрулка, Б. я  спря и им даде описание на въпросното лице, а аз потвърдих описанието му. Казахме на полицаите в каква посока предполагаме, че е заминал. След това аз си останах на място. По-късно дойдоха полицаите и разбрах, че са намерили нещо….”.

Показанията на св. Д. „…За мой късмет в това време случайно минаваше патрулка, метнах с ръка, те спряха, попитаха какво става, казах им че са ми откраднали чантата с документите и телефона ми. … Върнах се обратно и видях полицаите да ме чакат близо до моята кола, попитаха ме, какво става при което аз им казах че съм обиколил магазин „Лидъл”, но не съм го видял. Попитаха ме какво имам в чантата,  аз им казах че има телефон, портмонето ми с пари вътре, дебитни и кредитни карати, две кутии цигари тава беше основно. Полицаите ме попитаха какви банкноти  е имало в портмонето ми, аз им казах, че са били  60.00 лв. или 80.00 лв. от по 20 лв. банкноти. Те се спогледаха и казаха „…ясно, човека е хванат…”. Казаха къде са го хванали и с тях двамата, с колата отидох да  дам показания в районното. Телефона и парите ми бяха върнати, но чантата я нямаше. Те тръгнаха да търсят чантата с документите, но не ги намериха…”.

Показанията на св. Н. „..Непосредствено пред един пчеларски магазин забелязахме мъж, който след като видя патрулния автомобил започна да ни маха да спрем, явно искаше нещо да ни каже …Той ни заяви, че преди около 5-6 мин. е установил, че от автомобила му липсва чантичка с намиращи се в нея лични документи, сума в размер от около 80.00 лв. Доколкото си спомням каза и за мобилен телефон и различни дебитни карти и документи…Товарейки консумативите там е забелязал, че непознат младеж е минал веднъж покрай автомобила му. След около 2-3 мин. пак е забелязал, че този младеж се връща в обратна посока, но човека си е продължил да си товари работите и да стои в магазина вътре. След като е напазарувал той е отишъл до автомобила си за да си вземе чантичката и да си плати стоката, която е напазарувал. Тогава установява, че въпросната чантичка липсва от автомобила. Това го е накарало да си помисли, че въпросния младеж който се въртял около автомобила му най - вероятно е взел чантичката. Даде описание как изглежда същия и посоката в която се е оттеглил. От описанието му разбрахме, че става въпрос за мъж на около 30 години, набит, висок около 1.70 - 1.80 м., със сив анцугчен екип, на главата си е бил поставил качулка която е била към горнището на въпросния екип. Взехме това описание и веднага предприехме някакви обходи в посоката в която се е оттеглил извършителя… Движейки се по бул. ”Б.” посока центъра, в района на бившата казарма, на тротоара, покрай оградата забелязахме мъж, който се движеше посока центъра и с приличащо описание което ни беше дадено от потърпевшия. Спряхме със служебния автомобил до въпросното лице, то също спря, слязохме от автомобила и му се представихме като поискахме негови документи за самоличност. Лицето заяви, че няма документи в него и започна да се притеснява, да трепери и не можеше да даде някакъв отговор. Поискахме му да покаже какво носи в себе си и тогава от джобовете на анцуга си извади мобилен телефон, черен на цвят марка „Huawei",  връзка ключове за автомобил и сумата от 80.00 лв. в банкноти от по 20.00 лв. Заяви, че въпросните вещи са си лично негови и същия се прибира към автомобила си. В ръката си държеше навито горнище на суичър, отговарящо също на описанията на потърпевшия. По време на тази проверка спряха още двама колеги, които останаха при нас, а аз с друг колега продължих по маршрута за да намерим пак потърпевшия и да го уведомим да дойде в РУ за да си подаде  жалба. Това е което мога да посоча…”.

Показанията на св. Р. „.На 10 януари, около 14.00 ч. се движехме с колегата Н. ***, когато гражданин ни направи знак да спрем. След като спряхме, същия ни обясни, че в рамките на около 10 мин., мъж на около 30 години облечен в анцуг и суичър е взел от автомобила му кожена черна мъжка чанта с документи, пари и телефон. Каза ни посоката, в която се е отправил към магазин „Лидъл”. С колегата Н. продължихме в посоката, в която ни каза, че се е оттеглил, завихме от ул. „К.И.” по ул. ”В.” и излязохме по бул. „Б.”. След това  излязохме на ул. ”Т. К.”, която е задънена и излиза на магазин „Лидъл”. След като не забелязахме по ул. ”Т. К.” лице с подобно описание, излязохме на бул. ”Б.” и се придвижихме посока центъра на гр. Ловеч, където в дясната страна, до оградата на поделението вървеше мъж с подобно описание само, че сивия суичър държеше в ръка. Спряхме го, за да му извършим проверка. Беше сам, поискахме документите му за самоличност, каза че няма такива в него. Попитахме какво носи в джобовете. Имаше сумата около 80.00 лв. и дребни пари, черен мобилен телефон марка „Huawei" и ключове за автомобил. През това време, минута по - късно спряха колегите В.В. и М.Й. и ни попитаха дали имаме нужда от съдействие, като колегата Н. се качи в автомобила на колегата Й. и отидоха при пострадалото лице за да му кажат, че сме установили лице с подобно описание и да отиде да си подаде жалбата. През това време, господина, който беше спрян го заведохме в РУ за установяване на самоличността и за изясняване дали има някакво участие за случай, който ни беше сигнализирал гражданина. Там му беше написана заповед за задържане, протокол за личен обиск и беше задържан в срок от 24 часа…”

Показанията на св. В. „…С Колегата М.Й. ***, където забелязахме други мои колеги, че разговарят с лицето пред входа на казармата. Спряхме с колегата Й. за да видим за какво става на въпрос и дали ще искат нещо за съдействие. Тогава колегата Н. ме помоли да остана при П.Р., а той с М.Й. да отидат до някакъв човек на който по описание са му откраднати вещи. Останах при лицето с П.Р. и след около 10 мин. се обадиха колегите по телефона да го закараме  в районното. Лицето беше съпроводено до районното и повече не знам какво е станало с него..”.

Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, като същите бъдат обсъждани, както относно тяхната вътрешна убедителност, така и с оглед останалият доказателствен материал, доколкото подсъдимият е най - заинтересован от благоприятния изход на делото за него, а така също и че с оглед упражняваното от него право на защита, същият не е обвързан от неблагоприятни последици, с оглед обясненията, които дава в това си процесуално качество. С оглед на гореизложеното и след извършеният обстоен анализ на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания по делото, съдът констатира, че обясненията на подс. А. напълно противоречат на показанията на свидетелите М., Д., Х., С., Н., Р. и В., чиито свидетелски показания съдът кредитира като достоверни и обективно пресъздаващи фактите, както и съответстващи на писмените доказателства по делото. Предвид на което направените в тази връзка от адв. М. възражения се явяват неоснователни.

Противоречие в показанията на свидетелите Н. и Р. и обясненията на подсъдимия А. и показанията на св. М.  и св. Д.  са налице и относно заявено от подсъдимия „…Поискаха ми л.к., казах им че тя е в колата. Тогава ми казаха, че ще ми пишат акт за това, че нямам в себе си документи за самоличност и че съм длъжен да ги нося в себе си. Казах им, че колата е отсреща и ще си взема л.к., а те „не, няма да я взимаш, ще ти пишем акт, казах „добре”. В този момент дойде още една патрулка и говореха нещо след което ми казаха да изчакам и аз седнах, тъй като ми казаха да седна до патрулката и да изчакам за да ми напишат акта. Минаха около 10 мин. и ми казаха да си дам ръцете за да ми сложат белезниците и че ще ме карат в районното…”, за което свидетелстват и св. М.  и св. Д. , което противоречи, както на свидетелските показания на свидетелите Н. и Р., така и на съдържанието на приложеното по делото писмено доказателство – писмо с вх. №1161/02.02.2018г. на Сектор „БДС” при ОД на МВР Ловеч, от което е видно, че в информационните масиви на МВР подс. А. няма съставен АУАН за извършено на 10.01.2018г. нарушение по ЗБЛД.

По отношение на оспорването на валидността на извършеното процесуално - следствено действие – обиск и изземване от подсъдимия, съдът намира, че този протокол  отговаря на изискванията за съдържание, установени в разпоредбата на чл.129 от НПК, като при извършването му са били налице основанията на чл.164, ал.1, т.1 във вр. с чл.160 от НПК. Също така отразява валидно извършени процесуално - следствени действия, като съдът цени същия като годно писмено доказателствено средство. Обстоятелството, че при извършването на процесуално - следствено действие – обиск и изземване от подсъдимия са участвали като поемни лица служители на МВР, не е от характер да опорочи това действие. Фактът, че поемните лица са били полицейски служители не може само по себе си да обоснове тяхна предубеденост, а по делото липсват обективни данни за наличие на основания тези лица да се считат заинтересовани от изхода на делото. Безспорно от събраните по делото показания, включително и от обяснението на подсъдимия се установи, че когато подсъдимия А. е бил спрян за проверка от св. Н. и св. Р., в себе си същия не е носел документи за самоличност, поради което и двамата свидетели са били поставени в обективна невъзможност да съставят протокол за обиск на мястото, където същия е бил спрян. По тази причина подсъдимия е бил отведен в РУ на МВР гр. Ловеч, за установяване на самоличността му, и едва след като същата е била установена, на същия е бил извършен обиск. Извършването на процесуално - следственото действие - обиск, не на мястото на установяване на подсъдимия, а в сградата на РУ на МВР Ловеч не опорочава извършването му, поради което направените в тази връзка възражения съдът преценява за неоснователни. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, и че с Определение №12/11.01.2018г. по НЧД №37/2018г. по описа на РС Ловеч, на основание чл.164, ал.3 от НПК цитирания по – горе протокол за обиск е бил одобрен.     

Съдът кредитира изцяло протокола за доброволно предаване, тъй като той отговаря на всички изисквания на НПК и кореспондира с останалите доказателства по делото, кредитирани от този съдебен състав. Самото действие, материализирано с този протокол, е проведено по законоустановения ред. Съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Съдът не споделя възражението на адв. М., че от събраните по делото доказателства не ставало ясно кога са намерени вещите, като от показанията на свидетеля Я.С. се установявало, „че вечерта бил видял под някаква кола въпросната чантичка, но липсвала гаранция, че тогава я намерил, като можело да е бил намерил и преди това, а да казва, че същата била намерена по – късно”. Съдът дава вяра на показанията на св. Я.С., които като цяло са ясни, последователни, непротиворечиви, логични, с липса на тенденциозна насоченост във вреда на подсъдимия и кореспондират с останалия събран по делото и кредитиран от настоящия състав доказателствен материал. Пред съда свидетелят разказа, че живее в гр. Ловеч на ул. ”Т. К.” № бл. „В”, вх.”. Около 18.00 часа имал работа в града и слязъл до автомобила си, който бил паркиран отзад до гаражите. Когато  извършвал маневра на зад и осветил съседния автомобил, видял под него в задната част тъмна чанта, слязъл, взел я и видял, че е черна кожена. Отворил я и видял, че в нея има портмоне с лични документи, цигари, калъф за очила. Помислил, че е изгубена и отишъл веднага в полицията като доброволно предоставил чантата с личните документи и портмонето. Тогава от полицаите разбрал, че чанта е била обект на престъпление през деня. Показанията му се подкрепят и от протокола за доброволно предаване, съставен на инкриминираната дата във връзка с предадената от С. черна кожена чанта на полицейския служител – св. Х.. Показанията на св. С. кореспондират с показанията на св. Х. от които се установява, че на посочената дата бил дневна смяна пост №2 при РУ Ловеч. Вечерта към края на работното време след 17.30 часа, св. С. занесъл чанта с вещи в нея която предал с протокол за доброволно предаване. През деня имало жалба „от един господин, който твърдеше, че му е открадната чанта. Имаше задържано лице което се намира в залата по този случай. Чантата беше кожена вътре с документи - л.к., шофьорска книжка, очила, две кутии цигари и други вещи, кредитни карати, стандартни неща в мъжка чанта. Протокола за доброволно предаване го изготвих аз и е описано всичко в него за нещата, които са важни. Сведение от колегата също е свалено…”. 

Съдът дава вяра на заключението на съдебно техническата - оценителна експертиза, изготвена на досъдебното производство, което възприема като пълно, точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи, изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на в.л. А., поради което по делото не възниква съмнение относно неговата правилност. Въз основа за заключението на оценителната експертиза, съдът установи, стойността на отнетите вещи.

Съдът не приема и тезата на защитника на подсъдимия, че не е доказан размера на отнетата от пострадалия парична сума. От показанията на св. Д. дадени в хода на съдебното следствие се установя „..в портмонето ми, аз им казах, че са били 60,00 лв. или 80.00 лв. от по 20 лв. банкноти…”, като действително е налице липса на категоричност в показанията на този свидетел относно размера на отнетата му парична сума. Видно обаче, от показанията на св. Н. и св. Р., с категоричност се установява, че свидетелят Д., съобщавайки им за  извършеното престъпление им е заявил, че отнета от него сума е в размер на 82.00 лева, каквато сума е и била иззета от подс. А. при извършеният му обиск. Ето защо, съдът намира, че отнетата от владението на Д. парична сума е именно 82,00 лева, като приема, че липсата на категоричност в показанията на Д., в тази част, се дължи от една страна на изминалия период от време от извършване на деянието и стремежа на същия да забрави случилото се.

Съдът не споделя изложеното от адв. М. и подсъдимия, че по делото не било установено, че последния е извършител на деянието за което е предаден на съд, и че разследването било манипулирано по такъв начин, за да бъде подсъдимия обвинен за престъпление, което не е извършил. При формиране на изводите си от фактическа страна съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Б.Д., К.М., Х.Х., Я.С., П.Р., М.Н. и В.В., като ги намира за логични, последователни, изясняващи в пълнота и по убедителен начин фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване. Съдът не намира каквото и да било основание да им бъде вменявана недобросъвестност при излагане на фактите, респ. да бъдат упрекнати в каквато и да е заинтересованост от потвърждаването на неверни факти.  Интерпретацията на случилото се дадена от всеки от тях, останала непротиворечива в хода на производството, изцяло кореспондира на заявеното от другия, както и на писмените доказателства по делото. Даденото от всеки от свидетелите описание на намерените в подсъдимия предмети и  местоположението му, изцяло се припокриват и с обективираните в протокола за обиск находки.

Неоснователно е и направеното от адв. М. възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед на това, че са оставени без уважение доказателствени искания, направени от защитата при предявяване на разследването. Прокурорът не е длъжен да уважи всички доказателствени искания на страните, но следва да мотивира отказа си, което наблюдаващия прокурор е сторил с Постановление от 16.01.2018г. /л.62 от БП/, излагайки дължимата аргументация. Отказът да бъдат събрани доказателства би могъл да има за последица ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, или да доведе до нарушаване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, но такива нарушения в случая не са допуснати. Факта, че част от инкриминираните вещи са били иззети от подсъдимия с протокол за обиск, е обезсмислило необходимостта от извършване на процесуално следственото действие – вземане на дактилоскопни следи и назначаване на дактилоскопна експертиза. Останалите инкриминирани вещи преди да бъдат предадени в РУ на МВР гр. Ловеч са били обект на държане и от други лица, поради което правилно не са били взети от същите дактилоскопни следи.

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието на подсъдимия А., призна го за виновен и го осъди.

Причина за извършване на престъплението от подсъдимия А., се явява желанието му за лично облагодетелстване по неправомерен начин и изградените в тази насока поведенчески навици.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото, от показанията на разпитаните по делото свидетели: Б.М.Д., К.М.М., Х.П.Х., Я.Л.С., М.П.Н., П.Ц.Р. и В.В.В.,  от заключението на в.л. А. по допуснатата и реализирана в хода на ДП експертиза и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А., настоящата инстанция взе предвид наличието на предходно осъждане /споразумение №47/12.05.2015г. по НОХД №152/2015г. по описа на РС Ловеч, в сила от 12.05.2015 г./, обществената опасност на дееца и деянието, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия го осъди на основание чл.194, ал.1 във връзка с чл.54, ал.1 от НК на 1 /една/ година лишаване от свобода.

Тъй като подс. А. не е осъждан на наказание лишаване от свобода /налице е настъпила реабилитация на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК за осъждането му със Споразумение №92/16.05.2012г. по НОХД №564/2012г. по описа на РС Ловеч, в сила от 16.05.2012г./, и с оглед данните по делото, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъденият не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна времето през което подс. А. е бил задържан в РУ на МВР - Ловеч за 24 часа със Заповед №1762зз-7/10.01.2018 година на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. А. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. А. определеното по - горе наказание.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият А.  да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 99.70 лв., представляваща разноски за съдебно - техническа оценителна експертиза.

При този изход на процеса съдът подсъдимият А. *** сумата от 30,00 лв., представляваща разноски за в.л.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: