Решение по дело №227/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №260002

гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на четиринайсети февруари  през две хиляди двайсет и пета година, в публично съдебно заседание, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Ана Ненчева                   

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 227/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са евентуално съединени искове по чл. 74 ТЗ от Т.Г.Т., роден на *** г., гражданин на Р Г., чрез адв. М.В., със съдебен адрес:***-партер, срещу „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, представлявано от изпълнителния директор Е.Г. за отмяна на решения на проведеното на 26.06.2018 г. общо събрание на акционерите в „ДИМАНА“ АД, а именно: по т. 1 от дневния ред – за приемане на отчета за управление на СД за 2017 г.; по т. 2 – за одобряване на заверен от регистриран одитор ГФО за 2017 г.; по т. 3 – за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2017 г.; по т. 4 – за неразпределяне на печалбата на дружеството за 2017 г. и по т. 5 – за избор на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2017 г. (но по същество за 2018 г.) по твърдения за пороци в процедурни правила за свикване и провеждане на събранието в посочената последователност на релевираните пороци: 1/ за нарушаване на процедурата по свикване поради липса на покана, отправена до ищеца – чл. 223, ал. 3 от ТЗ вр. чл. 14, ал. 3 от устава на дружеството; 2/ за нарушаване на процедурата по свикване поради липса на реквизити на поканата за свикване – чл. 223, ал. 4 от ТЗ; 3/ за нарушаване на процедурата по свикване поради неспазен срок от обявяване /връчване/ на поканата до провеждане на ОС по чл. 223, ал. 5 от ТЗ; 4/ за нарушаване на процедурата по свикване поради неспазване на чл. 224, ал. 1 от ТЗ – липса на достъп до материалите, свързани с дневния ред на ОС; 5/ за нарушаване на процедурата по свикване поради неприлагане към протокола от проведеното ОС на документите, от които е видно, че Е.Г. е придобил всички акции съгласно чл. 232, ал. 3, т. 2 от ТЗ; 6/ за нарушаване на процедурата по провеждане на ОС – чл. 227 ТЗ поради липса на кворум – поне половината от капитала; 7/ за нарушаване на процедурата по приемане на решения от ОС поради липса на мнозинство – чл. 230, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 15, ал. 2, изр. 2 от устава; 8/ за нарушаване на процедурата по свикване и провеждане на ОС – чл. 225 вр. чл. 232, ал. 3, т. 1 ТЗ, поради неправилно отразяване в изготвения списък на присъствалите акционери; 9/ за нарушаване на процедурата по приемане на решение по т. 3 от дневния ред, тъй като в гласуването е участвало лице от състава на СД въпреки забраната на чл. 229, т. 2 от ТЗ; 10/ за нарушаване на процедурата по приемане на решението по т. 2 за одобряване ГФО на дружеството за 2017 г., тъй като дружеството изобщо не е избирало регистриран одитор съгласно изискването на чл. 248 и сл. от ТЗ вр. чл. 20, ал. 3 от устава. В исковата молба ищецът твърди, че е акционер в „ДИМАНА“ АД. Твърди се, че решенията са взети при нарушена процедура по свикване и провеждане на събранието. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Излага допълнителни съображения.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на ДИМ, в която поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация съответства на твърденията на ищеца.

Сезиран е родово компетентният съд – чл. 104, т. 7 вр. чл. 74, ал. 1 ТЗ.

От фактическа страна:

С молба вх. № 260081 от 05.02.2025 г. ответникът „ДИМАНА“ АД, чрез изпълнителния директор Е.Г., позовавайки се на Решение № 50128 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2718/2021 г., І т. о., респ. потвърденото с него Решение № 260096 от 07.04.2021 г. на ПАС по в. т. д. № 601/2020 г., с което е прието, че ищецът е акционер в ответното дружество от 01.10.2010 г. до 27.07.2012 г., като включително до 07.04.2021 г. не е загубил това си качество, признава иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като заявява, че процесното събрание е незаконосъобразно предвид липсата на покана за свикването му, т. е. признава се главния иск – за нарушена процедура по свикване поради липса на покана, отправена до ищеца – чл. 223, ал. 3 от ТЗ вр. чл. 14, ал. 3 от устава на дружеството. 

Постъпила е молба вх. № 260100 от 13.02.2025 г. от адв. В., в която моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, доколкото ответникът е признал незаконосъобразността на проведеното Общо събрание от 26.06.2018 г.

От правна страна:

Признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая, след направеното от ответника признание на иска, ищецът изрично е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието, т. е. да уважи исковете. Признанието на иска обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след като е било направено – чл. 237, ал. 4 от ГПК.

Решението при признание на иска не се мотивира по същество, като в мотивите му само се посочва, че то се основава на признанието на ответника – чл. 237, ал. 2 от ГПК.

Не са налице предвидените в чл. 237, ал. 3 от ГПК процесуални пречки за постановяване на решение при признание на иска, а именно: да е признато право, което противоречи на закона и на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявеният главен иск следва да се уважи.

Съгласно приетото в т. 15 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането му, като не постановява изричен диспозитив затова.

По разноските:

Ищецът е поискал разноски за производството в размер на платената държавна такса от 80 лева, такса за спиране на регистърното производство по т. д. № 228/2018 г. на ОС – Пазарджик в размер на 25 лева и 1 250 лева – адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски за проведеното охранително производство по чл. 536 от ГПК не следва да се уважава, с оглед специалното правило на чл. 541 от ГПК, регламентиращо, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е посочено само че е изплатено изцяло при сключването на договора, но не е посочен начинът, по който това е сторено – в брой или по банков път. Ето защо, при съобразяване на задължителната съдебна практика адвокатско възнаграждение в този случай не следва да се присъжда.

Ответникът следва да заплати единствено таксата от 80 лева с оглед уважения иск.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решенията на проведеното на 26.06.2018 г. общо събрание на акционерите в „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, а именно: по т. 1 от дневния ред – за приемане на отчета за управление на СД за 2017 г.; по т. 2 – за одобряване на заверен от регистриран одитор ГФО за 2017 г.; по т. 3 – за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2017 г.; по т. 4 – за неразпределяне на печалбата на дружеството за 2017 г. и по т. 5 – за избор на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2018 г., поради нарушена процедура за свикване на събранието, изразяващо се в липса на покана, отправена до ищеца – чл. 223, ал. 3 от ТЗ вр. чл. 14, ал. 3 от устава на дружеството, на основание чл. 74 от ТЗ.                  

ОСЪЖДА „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, да плати на Т.Г.Т., роден на *** г., гражданин на Р Г., сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                    

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /П/