РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Русе, 09.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 268
по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, подадена чрез Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, против Решение № 91 от 24.06.2021
г., постановено по АНД №145/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 38-0001061 от 19.04.2021г. на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”. С посоченото НП на П.С.И. за нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева. В жалбата са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение. Претендира се отмяна на въззивното
решение, след което съдът да реши делото по същество като потвърди издаденото наказателно
постановление. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по жалбата, в писмен отговор
вх. № 4132 от 30.07.2021г. по описа на РС.Бяла, оспорва основателността й. Счита
атакуваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира
съдебни и деловодни разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар пред касационната инстанция.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди наведените в
жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства правилно е установена и безспорно доказана фактическата
обстановка, че на процесната дата – 02.03.2021г. по време на проверка от
контролните органи водачът на товарния
автомобил и касационен ответник в настоящото производство не е представил в
срок от две години от предишната контролна проверка Протокол за периодична
контролна проверка на дигиталния тахограф на МПС. При извършване на проверката
водачът е представил Протокол от 30.01.2019г. Съдът е приел, че при така
установената фактическа обстановка наказващият орган е достигнал до неправилни
правни изводи. Според въззивния съд налице е административно нарушение, но
неправилно е посочен неговият автор, тъй като наказаният водач на товарния автомобил не е адресат на
посочената в НП нарушена правна норма - чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) №
165/2014г. Мотивите на съда са, че не е задължение на водача да следи и осигурява
периодичната проверка на тахографа на пътното превозно средство. Във въззивното
решение се посочва, че в НП неправилно е посочена и приложена и санкционната норма на чл. 105, ал.1 от
ЗАПр., тъй като същата е обща, бланкетна, не е обвързана с конкретна материално
правна разпоредба, която да съдържа правило за поведение с адресат водача
на превозното средство, което е оборудвано с тахограф. От друга
страна нормата на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. не попадала в
приложното поле и обхвата на чл. 105, ал.1 от ЗАПр, тъй като тя се отнася за
нарушения по ЗАПр. и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, каквито очевидно не са разпоредбите на Регламента.
С тези мотиви съдът е отменил оспореното пред
него наказателно постановление в неговата цялост.
Административният
съд, в настоящия си състав, намира за правилно така постановеното въззивно
съдебно решение, с което е отменено НП .
Съображенията
за това са следните:
Съгласно обстоятелствената част на НП
по т. 3 жалбоподателят е санкциониран за това, че използва тахограф, който не е
бил представен за контролна проверка в срок 2 години от предишната контролна
проверка – 27.10.2017 г. Така описаното деяние е квалифицирано от АНО като
нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и е санкционирано по реда
на общата административнонаказателна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр.
Посочената като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 23, § 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 гласи, че тахографите се подлагат на редовни
технически прегледи от одобрени сервизи. Редовните технически прегледи се
извършват най-малко веднъж на всеки две години. Видно от текста на същата, тя
не вменява конкретно задължение за водача на превозното средство, оборудвано с
тахограф. От друга страна приложената от АНО санкционна норма на чл. 105, ал. 1
от ЗАВПр е обща, бланкетна. Следователно, за да се наложи санкция по този ред е
необходимо да се посочи конкретна материалноправна разпоредба, съдържаща
правило за поведени с адресат водача на превозното средство, оборудвано с
тахограф, което правило не е изпълнено/е нарушено от негова страна. Както беше
посочено по-горе визираната от АНО материалноправна разпоредба на чл. 23, § 1
от Регламент (ЕС) № 165/2014 не вменява конкретно задължение за водача, така че
неправилно с нея е обосновано нарушение. На
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, предложение последно от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН настоящата инстанция се мотивира по този въпрос като препраща
към мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Като е достигнал до посочените
изводи, въззивният съд е постановил правилно решение, с която е отменил НП за
нарушение на разпоредба на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
С
оглед потвърждаването на решението на въззивния съд, на касационния ответник следва да се присъдят
поисканите разноски, за които е
представено доказателство, че действително са направени в размер на 100лв пред касационната инстанция.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 91 от 24.06.2021 г.,
постановено по АНД № 145/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
38-0001061 от 19.04.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Русе, при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.